Определение по дело №108/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 207
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 12 април 2022 г.)
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20225400500108
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 207
гр. Смолян, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500108 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното :
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 419ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№568 от 14.03.2022година на Н. СТ. АГ.,
депозирана чрез пълномощника й адв.Нелия против Разпореждане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение №77/16.11.2021 година, постановено по ч.гр.д.№160/2021година по
описа на Чепеларски районен съд, с което М. Г. К. ЕГН ********** гр. Ч., ул.“Хр. Б.“№ **,
общ. Ч. обл. См., длъжникът М. ХР. К. ЕГН ********** гр. Ч., ул.“В. Д.“№ , общ. Ч., обл.
См.и длъжникът Н. СТ. АГ. ЕГН ********** гр. Ч., ул.“В.Г.“ №**, общ. Ч., обл. См. са
осъдени да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора Кооперация ГОРОВЛАДЕЛСКА
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СВЕТИ ДУХ"представлявана от Ат. К. Д. ЕИК
********* гр. Ч., ул.“М.“ 1А, ет.2, общ. Ч., обл. См. главница в размер на 227 440,62 BGN
(двеста двадесет и седем хиляди четиристотин и четиридесет лева и 62 стотинки), ведно със
законна лихва от 27.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 03.11.2016г.
до 20.07.2017 г. в размер на 2 025,00 BGN (двe хиляди двадесет и пет лева) и мораторна
лихва от 21.07.2017г. до 26.10.2021 г. в размер на 98 502,30 BGN (деветдесет и осем хиляди
петстотин и два лева и 30 стотинки),дължима на основание АКТ ЗА НАЧЕТ вх.
№6099/20.07.2017 г. на ЦКС София, както и разноски по делото: адвокатско възнаграждение
в размер на 6 330,00 BGN (шест хиляди триста и тридесет лева), държавна такса в размер на
6 559,37 BGN (шест хиляди петстотин петдесет и девет лева и 37 стотинки), В ЧАСТТА , с
която е жалбоподателката е осъдена да заплати на ГПК „СВ. Д.” гр.Ч. посочените в
изпълнителния лист суми.
Жалбоподателката излага твърдения, че за нея не са възникнали парични
задължения като председател на ГПК „Св.Д.“, тъй като председател на кооперацията никога
не е вземала еднолични решения както за дейността на кооперацията, така и за разходването
на паричните й средства. Ежемесечно на заседанията на управителния съвет на
кооперацията, на които присъствала и гл. счетоводител М.К., последната представяла
справки за актуалното състояние на финансовата дейност - извършени продажби на дървен
1
материал, начислени/платени задължения, задължения на клиенти към кооперацията,
налични парични средства в касата и по банковите сметки. Законосъобразността на
финансовата дейност на кооперацията се контролирала от ЦКС чрез периодични ревизии,
извършвани от негови представители. Финансова ревизия на ГПК Свети дух от ЦКС била
извършена в края на първия й мандат като председател през 2013г. за периода 2008г.-2012г.
Ревизорът Сл. В. не установил нарушения на финансовата дисциплина и липса на средства,
поради което кактопредстадетялт на кооперацията и членовете на УС на кооперацията били
с убеждение, че счетоводната дейност се води в съответствие със законовите изисквания и
предоставяната им ежемесечна информация от гл. счетоводител е вярна.
Наред с това в жалбата е релевирано, че поради продължително лечение в периода от
06.06.2016г. до 12.09.2016г., след завръщане на работа поискала от гл.счетоводител М. К. да
изготви справките за 8-те месеца на 2016 год. за заседанието на УС и КС, за което й
представила
справка за приходите от началото на годината до края на м. август 2016г.;
справка за разходите от началото на годината до края на август 2016г.;
справка с издадените фактури за извършени продажби, които към деня на провеждане
на заседанието на УС и КС фирмите не са изплатили на кооперацията, както и общата
наличност на парични средства - в касата на кооперацията, в двете банкови сметки, и
по банкови депозити, към парична наличност прибавила и задълженията на клиенти
към кооперацията, за да установи действителното финансово състояние,след
направени изчисления установила, че парична наличност по документи е по-голяма от
действителната наличност в касата и в банките и задълженията на клиенти към
кооперацията.
Поискала М. К. да й обясни това разминаване, което не направила и на 25.10.2016
год. й възложила писмено да изготви баланс към 30.09.2016г. и на 01.11.2016 год. го
предала написан с молив, не подписан, без да е посочена сумата на актива. Посочено е още,
че след сумиране сумите на записаните в колоните на баланса данни установила, че сумата
по актива е със 158 732 лв. по-малка от пасива. К. нямала обяснени за разликата , тъй като
тя е единственото лице, което извършва счетоводната дейност на кооперацията през
всичките тези повече от 10 години и само тя има достъп и работи със счетоводната
програма. Твърди,че й съобщила, че поема отговорност за 40000лв. признавайки, че е
взимала от касата по 30 - 50лв. и че ще ги връща от заплата по 100лв. всеки месец. На
03.11.2016 год. в 10.00 ч., по настояване на членовете на УС на Кооперацията, М. К. подала
молба за напускане като гл. счетоводител на ГПК „Свети дух“, след което в присъствието
на М. Д. и Н. М. - членове на УС на ГПК „Свети дух“, я приканила да си събере личните
вещи, да остави ключовете от стаята и от касата и да напусне офисите на кооперацията. При
опит да си прибере портмонето и телефона в чантата срещнала трудност, тъй като чантата
била много пълна и издута,подканена да покаже се установило, че има по 2, че дори и 3
оборотни ведомости за един и същи период (от 01.09.2016 до 30.09.2016г. и от 01.01.2016 до
30.09.2016г.), в които касовата наличност е изменяна и в нито един от вариантите тя не
отговаряше на действителната сума. Съществуваха суми и по други сметки, които не
отговарят на стойностите, докладвани от М. К. на заседанието на УС на 25.10.2016г. в
справките за приходите и разходите за м.септември и от началото на годината до края на
септември. Заявява също така,че съставили протокол, в който описали всички съдържащи
се в чантата документи и след оказано съдействие и от касиерката М.К., която била в
отпуск по майчинство, която на 03.11.2016 год. към 16.00ч. им предала голямо количество
разходни касови ордери за получени от М.К. суми, като за предаването им също бил
съставен протокол. Част от ордерите са изплащани от М. К., касиер в ГПК „Свети дух“ и
съдържали подписите и на двете, в друга част липсвал подпис на изплатил, само подписи на
Марияна Калайджиева като получил сумата, в трета част - три подписа на М.К. - като
съставител и като получател на сумата и като гл.счетводител. Всички суми по ордерите са
2
получени без нейно знание и съгласие, ордерите нямали номера и не са заведени в касовите
книги, както и не са осчетоводени в счетоводната програма като разход. Единствения РКО,
разрешен и подписан от жалбоподателката е за 1500лв. с №884 от 29.06.2015 год., заведен в
касовата книга на тази дата, но неосчетоводен в счетоводната програма, намерен в кашона
й за хартиени отпадъци. Много малка част от получените суми са възстановени с приходни
касови ордери, описани също в протокола, които също нямат номера, не са заведени в
касовите книги, както и не са осчетоводени в счетоводната програма като приход.
За извършени нарушения и неизпълнение на трудовите задължения, по решение
на УС на кооперацията, на М. К. й е наложено дисциплинарно наказание -
уволнение, след като оттеглила молбата си за напускане.М. К. заведе гр.д.
25/2017г. по описа на Районен съд гр. Ч. за отмяна заповедта за уволнение С
влязло в сила решение, потвърдено от Окръжен съд гр. Смолян, не допуснато до
касационно обжалване ЧРС отхвърлил иска й като неоснователен и недоказан, а по
делото били събрани многобройни доказателства в подкрепа на изложените по-горе
твърдения, потвърдени от извършената вътрешна проверка въз основа на сключен на
04.11.2016 год. договор за счетоводна услуга с фирма на Ан. П., която констатирала,
че към 03.11.2017г.действителната парична наличност, съгласно приемо- предавателен
протокол е с 196 223.17лв. по-малко от посочената в счетоводната програма,
извършени били дублирани плащания на наем на едни и същи лица за един и същи
период на 2 различни дати, съществували 2 касови книги, започнати на 02.01.2013 год-
едната водена до 11.03.2013 год. недовършена, а другата е завършена на 18.04.2013
год. В първата и незавършена касова книга за периода 02.01.201 Зг.-14.01.2013г. са
записани лицата, които са получили наемите си и има пълния комплект документи
заизплатени наеми (РКО, справка запритежавани гори с начислен наем за съответната
година, сметка за изплатени суми и служебна бележка), като изплатената сума е 14
648.73лв. Във втората завършена касова книга за същия период -02.01.201 Зг.-
14.01.201 Зг,- част от хората в първата книга са сменени с други и изплатената сума е
35 659.87лв., като по време на работата си в кооперацията М. К. периодично е вземала
суми от касата, за които са съставяни разходни касови ордери, подписани от нея, които
не са отразявани надлежно в касовата книга по нейно нареждане, без да са отразени и
в счетоводната програма. За периода 01.01.2012г. — 31.12.2012г. получените суми са в
общ размер на 14 034.40 лева. Твърди още, че по частичен иск за връщане на
получените от нея суми за посочения период 01.01.2012г. - 31.12.2012г. в общ размер
на 14 034.40 лева, ведно с лихвите за забава, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното им изплащане М.К. е осъдена с влязло в сила решение по гр.д. №
18/2017г. по описа на Районен съд Чепеларе, които суми доколкото й е известно
ведно с разноските са изплатени на кооперацията,при което тези суми са
недължими. На следващо място твърди,че по подадена от нея жалба от името на
ГПК „Св. Д.“ е образувано досъдебно производство № 38/2017г. на ОП Смолян срещу
М. К. за длъжностно престъпление, като всички факти, и доказателства са предадени
на органите на МВР, но до настоящия момент все още тече разследване. През 2017г.
била извършена нова финансова ревизиия от ЦКС от същия финансов ревизор Сл. В.,
приключила с Акт за начет с вх. № 115/20.07,2017г. на ГПК „Св. Дух“ и вх. № 6099 от
20.07.2017г, на ГД „Финансов контрол” при ЦКС -София въз основа на който е
издадена атакуваната с настоящата жалба заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 77/16.11.2021 г., постановена по ч. гр. д. №
160/2021 г. на PC Чепеларе. Сочи, че с длъжностната характеристика и Закона за
счетоводството на М. К., в качеството й на гл. счетоводител, са вменени задължения
да ръководи и организира счетоводната дейност на кооперацията чрез оптимална
централизация на счетоводните операции, както и да осигурява своевременно
отразяване на всички стопански операции; да извършва текущото счетоводно отчитане
3
по реда на Закона за счетоводството по способа на двустранното счетоводно записване
на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и
финансовото състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и
собствения капитал, в хронологичен ред. Безспорно е установено по приключилото
дело, че М.К. е била физическото лице, което на практика е получавала суми от
обслужващите банки, като за целта е съставяла, внасяла и получавала
съответните банкови документи и сумите, отразени в тях , а и тя е лицето, което
винаги е съвместявало и длъжността касиер при отсъствие на титуляра М. К..
Съгласно утвърдилата се задължителна съдебна практика на ВКС, за липса в пълен
размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря спрямо работодателя работник или
служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява или
отчита парични материални ценности. Пълната имуществена отговорност за липса
по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима за работници и служители с отчетнически
трудови функции.Съществуват безспорни доказателства, че М. К. е получила голяма
част от парите са получени пари от касата срещу подпис без разрешението на
ръководителя на предприятието. Тези ордери е следвало да бъдат надлежно
оформени с всички реквизити и заведени в касовата книга с уникален номер на датата
на съставянето им, след което да бъдат осчетоводени като вземане по сметка 422
"Подотчетни лица", аналитична партида М. К. и като разход по сметка 501 ’’каса в
лева", което не е направено. Получените аванси е следвало да бъдат отчетени със
съответни документи - авансови отчети с приложени към тях документи за разход и
ако има разлика между авансово получените суми и разходооправдателните
документи, тя да бъде възстановена на касата. Освен това, получените от нея суми без
разрешение са отчитани с несъществуващи депозити, които са отразявани в
счетоводната програма. Посочено е също така, че финансовият ревизор Сл. В.
правил първата финансова ревизия от 201 Зг, не е констатирал липси, тъй като е
извършил проверката формално, въз основа на документи и справки, които М. К. му е
предоставила, въпреки че е длъжен да изследва процесите в цялост, след като той е
професионалиста.От констатациите в ревизионния акт безспорно се установява, че е
налице обсебване на парични средства от материалноотговорното лице М. К.,
съставяне от нея на счетоводни документи с невярно съдържание, както и умишлено
въвеждане в заблуждение на членовете на УС чрез използване на документи с невярно
съдържание - противозаконни деяния, извършени умишлено с цел да се оправдае
липсата на паричните средства, които тя е получила. Като главен счетоводител на
кооперцията М. К. е била задължена да организира финансово-счетоводна
дейност, както и да предприеме необходимите действия за спазване на
финансовата дисциплина в съответствие с изискванията на действащото
законодателство. Вместо това тя е създала система за отклоняване на парични
средства от кооперацията за лични нужди, която е усъвършенствала в годините, като
само една малка част от тях са документирани, в т.ч. са представените от УС писмени
доказателства. Усилията й са били насочени не към връщане на задълженията, а към
внедряване на начини и средства за прикриване на липсите, установени впоследствие,
чрез манипулиране на данните от счетоводната програма и нагласяне на финансовите
резултати, които нямат нищо общо с действителното състояние на счетоводната
отчетност. Невярното осчетоводяване не е извършено поради липса на знания относно
нейните функции и как трябва да се води счетоводството, то е целенасочено действие с
една едничка цел - да не връща взетите пари. Твърди още,че няма икономическо
образование, никога не е работила със счетоводна програма, поради което не е имала
ни най-малка представа какво е извършвала М. К. и по какъв начин е обсебила
средствата на кооперацията, в работата си изцяло се доверявала на ревизорите на
ЦКС, които са професионалисти, на техните знания, преценки и заключения, но дори
4
и ревизията, извършена четири години преди акта за начет не открила пропуски в
работата й. От представените факти и видно, че е налице противозаконно деяние с
известен извършител и установените с акта за начет средства следва да се търсят
от него въз основа на разпоредбите на КТ от съответното лице. Деянията са
извършени умишлено, без нейно знание и без да е информирана, поради което
счита ,че е несправедливо аз да плаща за чужди деяния, още повече, че вредите за ГПК
Св. Д. не се явяват пряка и непосредствена последица от нейното поведение и не са
причинени умишлено , нито е действала противоправно. Счита, че не следва да носи
пълна имуществена отговорност по чл.21ал.1, т.1 ЗДФИ, тъй като вредите за ГПК
„СВ.Д.” не са противоправно причинени от нея, не се явявят пряка и непосредствена
последица от нейното поведение и не са причинени умишлено от нея, в какъвто
смисъл е и реш. № 267/09.12.2014г. на четвърто г.о на ВКС, постановено по гр.д. №
7254/201 Зг. Моли окръжният съд да отмени разпореждането на PC Чепеларе за
издаване Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
77/16.11.2021 г., постановена по ч. гр. д. № 160/2021 г. на PC Ч., в частта с която
спрямо М. К. е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 419, ал. 1 от ГПК,
както и е направено искане съдът да обезсили издадения въз основа на нея
изпълнителен лист № 62/16.11.2021, в частта му , в която е осъдена да заплати на
ГПК „СВ. Дух” гр.Ч. посочените в изпълнителния лист суми. Претендира присъждане
направените разноски по водене на делото.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който е посочено, че
Г
частната жалба срещу разпореждането по силата на чл. 419, ал. 2 от ПК може да бъде
основана само на съображения, извлечени от документа, т.е. на обстоятелства, които го
правят негоден да послужи за издаване заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл.
417 от ГПК, които обстоятелства следва да са видни от документа -липса на изискуеми
от закона реквизити, преправки, зачертавания, липса на подпис и други такива,
каквито не са налице в разглеждания случай. Жалбата не може да се основава на
съображения, които стоят извън документа и отнасящи се до конкретните отношения, по
повод на които документът е издаден, а изложените от частния жалбоподател твърдения и
възражения не могат да бъдат установени чрез самия акт за начет, поради което
разглеждането им е недопустимо в настоящото производство. Установяването им би могло
да стане в евентуално исково производство по чл. 422 от ГПК.Предлага въззивният съд да
остави без уважение частна жалба и потвърди изцяло разпореждане №271 от 29.10.2021
година на първоинстанционния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на
издадената по делото в полза на заявителя Горовладелска производителна кооперация
"Свети Дух"" заповед № 77/16.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, срещу длъжника, както и претендира направените разноски по
делото.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
Чепеларският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 28.10 .2021 г. от Горовладелска
производителна кооперация "Свети Дух"" срещу М. Г. К., М. Хр. К. и Н. СТ. АГ. ,
което вземане произтича от акт за начет вх.№6099/20.07.2017година при ЦКС –София,
главна дирекция „Финансов контрол“,съставен при извършване на финансова ревизия на
кредитора за периода от 2009година до 15.11.2016година, като М. Г. К. в качеството й на
главен счетоводител, М. Хр. К. – касиер и Н. СТ. АГ.-председател на ГПК.
С обжалваното разпореждане №271 от 29.10.2021годот по ч.гр.д. № 160/2021 г.
5
ЧРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз
основа на разпореждането . е издадена Заповед № 77/16.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист са връчени на Н.А. на 14.02.2022 година,а частната
жалба против разпореждането от 29.10.2021 г. за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК е подадена на
14.03.2022година.
С разпореждане № 99 от 21.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 160/2021 г. ЧРС е указал на
заявителя възможността му по чл. 415 ГПК да предяви положителен установителен иск
относно съществуването на неговото вземане в едномесечен срок от получаването на
съобщението с оглед постъпилото в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законово установения срок.
Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу
разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл.
414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения,
извлечени от актове по чл. 417.
В случая частната жалба е била подадена заедно с възражението по чл. 414 ГПК на
07.09.2015 г. в рамките на едномесечния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е
започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на
длъжника, когато заповедта му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение
и изпълнителния лист.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка
предпоставките за допускане на незабавно изпълнение - дали вземането на кредитора
произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК и на следващо място дали актът е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по
чл. 417 ГПК. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да
произтичат единствено от редовността на акта от външна страна.
Съгласно чл. 418, ал.2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на
обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази
проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде
6
съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за
неговото издаване.
В настоящия случай актът за финансов начет № 6099 от 20.07.2017 г., представен от
кооперацията-заявител по делото и сочен като основание по чл. 417, т. 9 ГПК, е изготвен от
финансов ревизор при Главна дирекция "Финансов контрол" при Централен кооперативен
съюз-гр. София, като в него са отразени констатирани липси в размер на 227 440.62 лева,
както и общ размер на лихва върху паричния размер на липсите до деня на съставяне акта за
начет - 2025, 00 лева и е документ, въз основа на който на основание чл. 417, т.8 ГПК, може
да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Същият е редовен
от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗК финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и
междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва на всеки
тригодишен период от специализираните финансово-контролни органи към националните
кооперативни съюзи. Ежегодно финансово-контролните органи изготвят анализ на
извършените инспекции, който се предоставя на министъра на финансите, на министъра на
вътрешните работи и на министъра на правосъдието. Нормата на чл. 63, ал. 2 ЗК предвижда,
че при осъществяване на контролна дейност по ал. 1 се прилага глава втора, раздел четвърти
"Последващи мерки" и глава трета "Имуществена отговорност" от Закона за държавната
финансова инспекция и глава тридесет и първа от Гражданския процесуален кодекс
"Производство по финансови начети". В чл. 22 от ЗДФИ изрично е предвидено, че
финансовите инспектори съставят акт за начет при наличие на условията за търсене на пълна
имуществена отговорност.
От цитираните по-горе разпоредби на чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗК следва, че законът е
приравнил компетентността на тези органи при осъществяване на финансов контрол на
кооперациите с компетентността на органите на държавната финансова инспекция по
защита на финансовите интереси на бюджетни организации, държавни предприятия и
другите юридически лица по чл. 4 ЗДФИ(в този смисъл определение № 88/18.02.2011 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 48/2011 г., четвърто г. о. на ВКС).
В разпоредбата на чл. 417, т. 9 ГПК е предвидено, че заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се
основава на акт за начет. С акта за начет се отразяват фактите за виновно причинени вреди и
предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съгласно
Определение № ЗЗЗ от 1.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 270/2010 г., III г. о на ВКС,
пределите на проверката по чл. 418, ал. 2 от ГПК в случая касаят акта за начет от външна
страна, неговата формална редовност съгласно изискванията на ЗДВФК (сега ЗДФИ) и
ППЗДВФК (сега ППЗДФИ), действали при съставянето му. (В този смисъл е и Определение
№ 184 от 14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 46/2012 г., III г. о. на ВКС).
Като документ актът за начет е резултат от правнорегламентирано с чл. 63, ал. 2 от
Закон за кооперациите във връзка със ЗДФИ производство, осъществявано от орган със
специални правомощия, с който се установяват и описват фактите, които пораждат състава
7
на имуществената отговорност по ЗДФИ, чиито фактически констатации съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ се считат за истински до доказване на противното.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за начет съдържа всички необходими
реквизити по чл. 43, ал. 2, т. 1-5 и ал. 3 от ППЗДФИ, които са документирани по реда на чл.
44, ал. 1 от ППЗДФИ, а именно - данни за проверяваната организация или лице; данни
относно извършената финансова инспекция - дата и място на съставянето на акта, имената и
длъжността на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период; данни за
лицата, причинили вредите; констатации за противоправните действия или бездействия на
виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби,
причинната връзка, размера на вредата, определен в левове или във валута. Като
приключващ финансовата инспекция документ, той е предвидения от закона източник на
правните последици, свързани с реализиране на имуществената отговорност(чл. 27, ал. 4 от
ЗДФИ).
В тази връзка проверката за редовност на документа от външна страна и дали той
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника не следва да включва
преценка за валидността на действия, извършени в хода или във връзка с финализиране на
финансовата инспекция. Тази преценка може да се осъществи само в исковото производство
по чл. 422 от ГПК в случай, че тези действия рефлектират върху валидността на акта за
начет.
С оглед на изложеното съдът намира, че не подлежат на разглеждане в настоящото
производство въведените с частната жалба оплаквания – за нарушаване процедурата по
възлагане на ревизията, за липса на основания за търсене на солидарна отговорност от Н.А.,
срещу която е издаден акта за начет, както и за твърдението, че е осъществено от Марияна
Калайджиева обсебване, както и съставяне на счетоводни документи с невярно съдържание,
за умишлено въвеждане от нейна страна в заблуждение на членовете на УС чрез използване
документи документи с невярно съдържание, противозаконни деяния с цел да се оправдае
липсата на паричните средства, които е получила, преценката какво е наложило
осчетоводяването на несъществуващия депозит, както и оплакването на жалбоподателката,
че е несправедливо да плаща за чужди деяния и вредите не за ГПК св.Дух не се явяват пряка
и непосредствена последица от нейното поведение и не са причинени умишлено, тъй като
не е действала противоправно, тъй като след като установила допуснатите от М. К.
нарушения своевременно е предприела действия по иницииране процедура по
дисциплинарно уволнение, както и че не трябва да носи пълна имуществена отговорност по
чл.21ал.1,т.1 ЗДФИ са възражения са все по съществото на спора и не касаят редовността от
външна страна на представения акт за начет, явяващ се годно основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, които възражения могат и следва да бъдат разглеждани и
разрешени в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от
ГПК, където при участието на двете страни ще бъдат събрани всички относими
доказателства и ще се реши спора относно дължимостта на сумите по същество.
В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането
8
действително съществува. За производството по чл. 418 от ГПК документът по чл. 417 от
ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо
право. Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само при условията на чл. 418,
ал.3 от ГПК и то само относно изискуемостта на вземането. Затова неотносими са към
предмета на спора са изложените в жалбата твърдения за необоснованост и неправилност на
фактическите констатации на акта за начет и възраженията,че Н.А. не следва да носи пълна
имуществена отговорност. Така изложените твърдения и направени възражения в частната
жалба за допуснати нарушения на материалния закон при извършената финансова проверка
са неотносими към характера на настоящото производство. Такива възражения стоят вън от
предмета на преценка на заповедния съд и биха могли да се обсъдят и разгледат евентуално
в последващо исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното неоснователно е искането съдът да разгледа частната жалба в
открито заседание, както и исканията за събиране писмени доказателства, с които съдът да
провери достоверността на твърденията на жалбоподателката. По същия начин няма
основание съдът да цени и представените писмени доказателства – три броя болнични
листове за домашен отпуск поради заболяване в периода от 06.06.2016година до 11.09.2016
година.
За пълнота, с оглед наведените в жалбата оплаквания, следва да се отбележи, че
съгласно установената в нормата на чл. 22, ал.5 от ЗДФИ оборима законова презумпция
фактическите констатации на акта за начет се ползват с обвързваща доказателствена сила. Тя
се изразява в задължение за съда да приеме, че констатираните факти са се осъществили
така, както са удостоверени. Законната доказателствена сила на фактическите констатации в
акта за начет е оборима, като за оборването е необходимо да се проведе пълно и главно
насрещно доказване или оборването на обоснованите фактически констатации в акта за
начет е в доказателствена тежест на лицата, против които е съставен актът за начет, но това
може да се осъществи само в исковото производство по установяване на вземането, предмет
на заповедта за изпълнение, и не е предмет на настоящото производство.
При това положение, с оглед на гореизложеното Смолянският окръжен съд счита, че
са налице всички законови предпоставки за издаване на разпореждане за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу жалбоподателя, поради което частната жалба се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а разпореждането на районния съд
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановено.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да понесе направените разноски за
настоящето производство. Разноски не следва да се присъждат в полза на ГПК „Св.Д.“,тъй
като макар да се дължат и да са своевременно поискани не са представени доказателства за
техния размер.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

9
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №271 от 29.10.2021 постановено по в.ч.гр.д.№
160/2021година по описа на Чепеларски районен съд като законосъобразно постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10