Р Е Ш Е Н И Е
№147/10.1.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети декември, през две хиляди и двадесета година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.М.
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело № 1899 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен
иск с правно осн.
чл. 55, ал.1, пр.3 -то вр.чл.86, ал.1 ЗЗД от „А.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу „Л.е.ф.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***5 за осъждане на ответника да заплати
сумата от 13873,23 лева –главница дължима по развален
договор за изработка от 11.06.2015г. на 25000 бр. консерви „Копърка с доматен сос“, ведно
със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.02.2019г. до окончателно
изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните са били
обвързани по силата на договор от 11.06.2015г., по силата на който ищецът в качеството му на възложител, възложил на ответника в качеството му на изпълнител да осъществи
изработката на 25000 бр. консерви „Копърка
с доматен сос“, които да му
бъдат доставени. Общата стойност на поръчката възлизала на 15250 лева, която сума била
изцяло изплатена на ответника. Твърди, че от общото му задължение
за изработка на 25000 бр. консерви,
изпълнителя е изработил
661, които са получени от възложителя.
Твърди, че е изпратена нотариална покана, която е получена от ответника
на 22.11.2018г., с която е даден триседмичен срок на изпълнителя да изпълни задължението
си по договора,
считано до 13.12.2018г. С тази покана било направено и изявление, че ако
изпълнителят не изпълни задължението си, то договора
следва да се счита за
развален. С нова нотариална покана след разваляне на договора бил даден
допълнителен срок за изпълнение на задължението за заплащане на сумата от 13873,23 лева,
която се явява стойността на 24339 бр. консерви,
но в дадения едноседмичен срок до 20.12.2018г. не
е осъществено изпълнение за плащане на сумата
от ответника.
Депозиран в срока
по чл.131 ГПК е отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Излагат се твърдения, че към момента
на възникване на облигационното
правоотношение с ищеца, ответникът е имал в наличност 25000 бр. консерви „Копърка
с доматен сос“, които са били
подготвени за експедиция, като същите са били
отделени в склад на ответника. След подписване на договора
представители на ищеца са посетили ответника,
като са получили
661 бр. консерви,
които са посочили, че се
взимат за мостри. По отношение на останалото
количество консерви ответникът е отправил множество покани за получаването им от ищеца,
на които същия не се е отзовал.
Излагат се възражения, че по вина
на ищеца хранителния продукт не е получен
в рамките на технологичната
му годност от 2 години.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена по делото е
фактура №921/11.06.2015г., от която се установява, че на така посочената в
счетоводния документ дата ищцовото търговско дружество е заплатило сумата от
14250 лева с вкл. ДДС на ответника, която сума съставлява стойност на 25000 бр.
консерви „Копърка с доматен сос“
Представена по делото е
нотариална покана рег. № 4240/2018г., с която ищецът е поканил ответника в 3
седмичен срок от получаване на съобщението да изпълни задължението си по
договора от 11.06.2015г., като изработи процесните 25000 бр. консерви както и
да достави същите на ищеца. В условията на евентуалност, в случай, че ответникът не изпълни задължението
си по изработка и доставка е релевирано и изявление за едностенно разваляне на
договора.
Представена е разписка от
22.11.2018г., от която се установява че нотариалната покана е връчена на
ответника на посочената дата.
Представена е
инвентаризация на ответника за налични складови наличности към 02.06.2015г.
Разпитана по искане на
ищеца е свидетеля К.Т.Н.– служител на ищцовото
дружество. Свидетеля посочва, че двете търговски дружества са в трайни
търговски отношения, като ответникът е произвеждал за ищеца консерви от
различен вид. Известно й е за договора с ответника, по силата на който
последния е следвало да изработи по възложение на ищеца
25000 бр. консерви от копърка с доматен сос. Посочва, че първия разговор между
представляващия и управляващ ищцовото дружество и лицето И.Й., който е
отговарял за дейността на ответника, на който разговор свидетелят лично е
присъствала е бил проведен изрично в насока, че възложителя възлага на
изпълнителя да изработи за него общо 25000 консерви, а не в смисъл, че ищецът
закупува вече готова, изработена продукция от ответника. Свидетеля посочва, че
с оглед трайната търговка обвързаност на страните до този момент ответното
дружество е осъществявало доставка на поръчаната продукция в склад на
възложителя, като изрично и само при нарочна уговорка готовата продукция е била
получавана от ищеца с негов транспорт. По отношение на процесния договор посочва,
че страните не са постигали изрична уговорка, съобразно която ищецът следва да
организира превоз за получаване на поръчаната продукция, при което и с оглед
трайните търговски отношения между страните е следвало същата бъде доставена от
ответника. Посочва, че служител на ответника е доставил единствено около
650-660 бр. консерви, като по отношение на останалото количество многократно е
бил осъществяван контакт с ответника за изпълнение, включително е отправена и
нотариална покана, но изпълнение не е последвало.
По искане на ответника е
разпитан свидетеля А.Д.П.– служител на ответното дружество. Свидетелят посочва,
че по уговорка с ищцовото дружество е следвало да бъде осъществена изработка на
25000 бр. консерви. По така осъществената от ищеца поръчка, последния е
осъществил предплащане на дължимата сума. Посочва, че към 2015г. ответникът е
имал произведени 80000 бр. консерви, на които 2017 – та година е изтичал срокът
им на годност. Посочва, че служители на ответника, включително и свидетеля многократно
е уведомявала ищеца с оглед необходимост от предприемане на действия за
получаване на продукцията. Посочва, че представители на ищеца са се явили за да
получат единствено около 400 бр. консерви.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Фактическия състав
на разпоредбата на чл.55, ал.1 пр. 3 ЗЗД, изисква да е налице отпаднало
основание, което основание е съществувало при получаването
на престацията, но след това отпада
с обратна сила, т.е. правното основание е съществувало и е било валидно, но впоследствие,
в резултат на упражняване
на потестативно право, каквото е правото за
едностранно разваляне на договор,
то е отпаднало с обратна сила и е заличило правните последици от момента
на тяхното възникване.
За да бъде даден отговор на
въпроса дължи ли се връщане на процесната сума вследствие разваляне на договор
между страните, преди това следва да бъде посочено какво облигационно
правоотношение е възникнало между последните на 11.06.2015г., дали същите биват обвързани по силата на
договор за изработка или договор за покупко – продажба на 25000 бр. консерви на
стойност 14250 лева.
Между страните липсва писмен
договор, не се оспорва обаче съществуването на облигационното правоотношение
между тях, не се оспорва плащането на сумата от 14250 лева от страна на ищеца в
полза на ответника, поради което не съществува пречка с гласни доказателства да
бъдат установявани конкретни клаузи от договора сключен между страните. В тази
връзка по искане на ищеца бе разпитана свидетеля Николова, която е служител на
последния. Свидетеля изрично заяви, че е присъствала на разговора между
представляващия ищцовото дружество и лицето отговорно за дейността на
ответника, при който разговор изрично е акцентирано, че ищецът възлага да бъде
произведена продукция в размер на 25000 бр. консерви, а не се осъществява
закупуване на вече готова такава. В подкрепа на гласните показания на свидетеля
са и писмените такива, в случая нотариална покана рег. №07.11.2018г., с която
ищецът дава възможност на ответника в посочения в поканата срок да осъществи
задължението си, като изработи и достави 25000 бр. консерви. Свидетеля П.–
служител на ответника посочва, че по възлагане на ищеца, ответникът е следвало
да произведе посочения брой консерви, за което обстоятелство първият е
осъществил предплащане на дължимата сума.
Анализът на така събраните по
делото писмени и гласни доказателства обосновава извода, че уговорката постигната
между страните по спора е била за осъществяване изработка на продукция по
възлагане от страна на ищеца, която изработка е следвало да бъде осъществена от
ответника в качеството му на производствено предприятие. Без правно значение е
наличието в складовата база на ответника на вече готова продукция от процесния
вид с оглед постигната между страните договорка. При тези мотиви съдът достига
до извода, че страните са обвързани по силата на договор за изработка, а не по
силата на договор за покупко – продажба на вече готова продукция. Както изрично
свидетеля на ответника- П.посочи, ищеца е осъществил предплата на стоката,
която е следвало да бъде произведена, а от тук следва и извода, че ако страните
бяха обвързани по силата на договор за продажба, то не би се дължала предплата,
а заплащане на продажната цена на уговореното количество стока. Кредитират се
показанията на свидетеля Николова, която изрично посочи, че е присъствала при
уговаряне на количеството продукция, която ответникът е следвало да произведе.
Знанието й за тези релевантни за спора факти е непосредствено и лично възприето
от свидетеля, поради което следва да се даде вяра на показанията й независимо
от трудово – правната й обвързаност със страната. Следа да бъде посочено, че по
делото не се ангажират доказателства, от които да бъде направена извод, че
ответникът се е противопоставил при получаване на нотариалната покана на
задължението му за изработка на посочените брой консерви, поради което следва
да бъде заключено, че същото е прието от него.
По изложените съображения и с
оглед направените от страните твърдения и възражения, съдът приема, че същите
са били валидно обвързани по силата на договор за изработка, по силата на който
ищецът е възложил, а ответника е приел да произведе 25000 бр. консерви от типа
„копърка с доматен сос“.
На следващо място следва да бъде
даден отговор на въпроса дали ответникът е изпълнил задължението по договора за
изработка на посочената продукция.
Ищецът в първото по делото
съдебно заседание изрично поясни, че срокът за изработка в който е следвало да
бъде осъществено производството на възложеното е от един месец. Установяване
изпълнение на задължението на изпълнителя е положителен факт, който следва да
бъде доказан в хода на процеса от страната, която извлича изгодни за себе си
правни последици от установяване на това обстоятелство, а в случая това е
ответникът. Последният не ангажира доказателства за установяване на този факт,
като наличието на готова продукция от уговорения в договора вид към момент
предхождащ сключване на облигационното правоотношение по договора за изработка
не установява изпълнение на задължението му. Не налична в складовата база
продукция, произведена преди датата на сключения договор за изработка, а такава
произведена след това (след 11.06.2015г.) би установило изпълнение на
задължението на изпълнителя по договора. Доказателства в тази насока, както
вече съдът посочи не се ангажираха.
Разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗЗД
изисква кредиторът преди да се позове на потестативното си право едностранно да
развали договора, да даде възможност на длъжника да изпълни това си задължение
и то в подходящ срок.
С процесната нотариална покана,
получена от ответника на 22.11.2018г., възложителя е дал възможност на
изпълнителя да изпълни задължението си, като произведе разликата между
възложеното за изработка количество консерви и изработеното от него до този
момент. Срокът определен за изпълнение е от три седмици, считано от датата на
получаване на съобщението, който срок съдът намира за подходящо определен. В
рамките и на така допълнително определения от ищеца срок не се установява
изпълнение на задължението на изпълнителя по договора за изработка.
Съобразно гореизложеното съдът
прави следния правен извод, като приема че ответникът не е изпълнил задължението
по договора за изработка в пълен обем, не е изпълнил това си задължение и след
изрична покана в даденият му от възложителя допълнителен срок, поради което за ищеца е налице възможност да
упражни едностранно потестативното си право, като развали валидно възникналото
облигационно правоотношение по договор за изработка и поиска връщане на
заплатеното, съставляващо стойност на неизработено количество продукция поради
отпаднало основание.
Само на
това основание предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен, както по
основание, така и по размер доколкото единичната уговорена между страните цена
на продукцията предмет на договора за изработка не се оспорва от ответника.
При тези изводи без правно
значение е уговорката за доставка на продукцията предмет на договора. Едва и
само ако ответникът бе доказал, че по възлагане на ищеца е изработил след
сключване на договора (11.06.2015г.) процесното количество консерви от типа
„копърка с доматен сос“, би се поставил въпроса за доставката, респ.
получаването им.
По изложените съображения съдът
намира, че следва да уважи предявеният иск, като осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 13873,23 лева
–главница дължима по развален договор
за изработка от 11.06.2015г. на 25000 бр. консерви
„Копърка с доматен сос“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 05.02.2019г. до
окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
Ответникът релевира възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца възнаграждение за процесуално
представителство. Минималния размер на последното съобразно Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
съобразен с броя на проведените съдебни заседания възлиза на 1046,19 лева.
Съдът с оглед релевираното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК не обвързан с
минимума посочен в цитираната наредба, а следва да отчете съответно
фактическата и правна сложност на спора. В случая производството по делото се
осъществи със събиране на писмени и гласни доказателства, което събиране на
доказателства се осъществи при участието на процесуалния представител на ищеца.
Делото не може де бъде разгледано, като такова с ниска правна сложност с оглед
направените възражения по предмета на спора от страна на ответника. При тези
съображения съдът намира, че уговореното и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство от 1300 лева е справедливо, поради което
възражението на ответника за прекомерност на последното е неоснователно.
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1854,93 лева, от които
554,93 лева заплатена държавна такса и 1300 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
осъжда „Л.е.ф.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***5 да заплати на „А.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 13873,23 (тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и 23 ст.) лева –главница дължима по развален договор
за изработка от 11.06.2015г. на 25000 бр. консерви
„Копърка с доматен сос“, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 05.02.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, пр.3 -то вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
осъжда „Л.е.ф.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***5 да заплати на „А.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 1854,93 (хиляда
осемстотин петдесет и четири лева и 93 ст.) лева, от които 554,93 лева заплатена
държавна такса и 1300 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :