РЕШЕНИЕ
№ 2564
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110216091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Н. К. срещу наказателно постановление
/НП/ № СОА21-РД11-610/08.03.2021 г., издадено от заместник-кмет на
Столична община, с което на жалбоподателката е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП
на основание чл. 178д ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят твърди, че административнонаказващият орган не е
компетентен да издаде процесното НП. Поддържа се, че не са събрани
доказателства кой е извършил нарушението. Възражението срещу АУАН не
било разгледано. Оспорва се спазването на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. А.,
който моли жалбата да бъде уважена и НП да бъде отменено, като претендира
разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К, която моли НП да бъде
потвърдено. Поддържа, че нарушението е доказано, включително и със
снимков материал. Твърди, че спазен срокът за издаване на НП. Моли за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и да не бъде
присъждано адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2021г. около 08.40 часа в гр. София, на ул. „Проф. М. Андреев”
до УМБАЛ „Аджибадем“ към бул. „Н. Вапцаров“ бил паркиран лек
автомобил „Мазда 3“, черен металик, с ДК № . Автомобилът бил паркиран на
място, определено за паркиране на хора с трайни увреждания, обозначено с
неподвижен пътен знак пътен знак Д 21 „Място за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания”, табела с обозначение „1
място“, както и допълнителна табела Т17, предупреждаваща, че нарушителите
се отстраняват принудително.
Св. К. И., старши полицай в сектор „Общинска полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“-СДВР в изпълнение на служебните си задължения се
намирал на наказателен паркинг Подуене, като чрез видеовръзка възприел
мястото, където е паркиран лекият автомобил и наличната пътна
сигнализация, след което разпоредил репатрирането на лекия автомобил
„Мазда“ и изготвил докладна записка по случая. Бил изготвен снимков
материал, приобщен към преписката. След репатриране на автомобила на
наказателния паркинг се явила жалбоподателката З. К., която пред св. К. И.
заявила, че тя е паркирала л.а. „Мазда 3“, черен металик, с ДК № на мястото,
от което бил репатриран, обозначено за паркиране на хора с трайни
увреждания.
Св. К. И. съставил на З. К. акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. АУАН е връчен
на и подписан от жалбоподателката К., която не вписала възражения в акта.
Впоследствие К. подала възражение с вх. № 513000-6994/09.02.21г. срещу
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП №
СОА21-РД11-610/08.03.2021г., с което на жалбоподателката е наложена глоба
в размер на 200 лева на основание чл. 178д ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал.
2, т. 4 ЗДвП.
Видно от заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.20г. на заместник-кмета
2
на СО е възложено да изпълнява функциите на административнонаказващ
орган по преписки въз основа на съставени АУАН за нарушения по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля К. И.,
писмените доказателства и веществените доказателствени средства – снимков
материал, приобщени на основание чл. 283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на актосъставителя И.,
които дават показания относно обстоятелствата, които непосредствено е
възприел. Св. И. е възприел чрез видеовръзка мястото, където е бил паркиран
процесният автомобил, както и знаците, с които е било обозначено мястото.
Св. И. е съставил и докладната записка за репатриране на автомобила, и
АУАН. Изготвеният снимков материал напълно подкрепя гласните
доказателства, както и констатациите в АУАН.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и
заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.20г. С оглед изричното оправомощаване
на заместник-кмета на СО да издава НП по съставени АУАН за нарушения по
ЗДвП и нормата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП възражението в жалбата за
некомпетентност на административнонаказващия орган е неоснователно.
Несъмнено се установява, че жалбоподателката е извършила вмененото й
нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, тъй като на процесната дата и място е
паркирала л.а. „Мазда“ с ДК № на място, определено за хора с трайни
увреждания, обозначено с пътен знак Д 21. Освен този знак на мястото са
били налични още табела с означение „1 място“, както и допълнителна табела
Т17, предупреждаваща, че нарушителите се отстраняват принудително. Съдът
намира за доказано нарушението както от обективна, така и от субективна
страна. Авторството на деянието се установява от показанията на св. И.,
3
който е категоричен, че пред него лицето, което се е явило на наказателния
паркинг, е заявило, че е това, което е паркирало автомобила на процесното
място.
Нарушението е съставомерно от обективна страна, като от субективна
страна е извършено умишлено от жалбоподателката, която е съзнавала, че е
забранено да паркира на място, определено за хора с трайни увреждания, но е
целяла да паркира имено на такова място.
В НП административнонаказващият орган няма задължение да излага
съображения защо приема възраженията за неоснователни, така че
необсъждането в НП на възражението на нарушителя срещу АУАН не може
да се приеме за съществено процесуално нарушение.
Доводите, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, са неоснователни
и не са подкрепени от доказателства, включително представените от
жалбоподателката удостоверение от началника на ОДМВР-Ямбол и
разпечатка от портала за електронни административни услуги на МВР не
доказват твърдението на жалбоподателката, че НП не е издадено на датата,
посочена в него. Съдът счита, че е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за
издаване на НП.
Съобразно санкционната норма на чл. 178д ЗДвП се наказва с глоба в
размер на 200 лева лице, което без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания.
Наложената на З. К. глоба е в законоустановения фиксиран размер от 200
лева, с оглед на което отсъстват предпоставки за обсъждане размера на
административното наказание.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
Столична община следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателката З. К. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СОА21-РД11-
610/08.03.2021г., издадено от заместник-кметa на Столична община, с което
на З. Н. К. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл. 178д ЗДвП
за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
ОСЪЖДА З. Н. К. да заплати на Столична община юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5