МОТИВИ
към Присъда № 474/21.08.13г.
по НОХД № 546/2013г.
по описа на СРС
Подсъдимия С.Д.Е. *** е предаден на съд за това,
че на 10.02.2013 год. в гр.С., в условията на опасен рецидив, представяйки се за
длъжностно лице – служител на МВР, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение у Г.С.К. ***, че ще извърши проверка на мобилният му
телефон и с това му е причинил имотна вреда в размер на 80 лв., представляваща
стойността на мобилен телефон „Самсунг С3510”- престъпление по чл. 211 предл.
второ във вр. чл. 210 ал.1 т.1, чл. 209, ал. 1 НК и чл. 29 ал. 1 б „Б” от НК.
Пострадалият Г.К., редовно призован чрез назначеният му от досъдебното
производство особен представител по реда на чл.101 от НПК-адв.Н. при САК, не се
явява, като вместо него-адв.Н.. Заявява, че желае да бъде конституиран като граждански
ищец срещу подсъдимия Е. в процеса. Беше предявен граждански иск в размер на нанесената
вреда, съобразно обвинението за подс.Е. т.е. в размер на 80 лева,
представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието в едно
със законната лихва от момента на деянието. Съда след като изслуша становището
на другите страни в процеса счете предявеният гр.иск от постр. К. срещу подс.Е.
за допустим и своевременно предявен, поради което и го прие за съвместно
разглеждане.
Районна прокуратура- С. поддържа така повдигнатото обвинение изцяло.
В съдебно заседание представителя на гражданският ищец заяви, че поддържа
гражданският си иск, така както е бил предявен в цялост.
Процесуалният представител на подсъдимият, назначен като служебен
защитник по време на досъдебното производство- адв. Н.П. при САК моли съда производството
по делото да продължи по реда на Глава 27 от НК, а именно съкратено съдебно
следствие, като заявява, че подзащитният му Е. признава изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази насока е и изявлението на
самия подсъдим, който потвърди искането.
Районна прокуратура – С. счита, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, поради което не се
противопоставя производството да се гледа по този ред.
Подсъдимият С.Е. заяви, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и желае производството да продължи по реда на Глава 27
от НК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото
установи, че са налице условията за производство по тази глава и съобразно
разпоредбата на чл.370 ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за
провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция и производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимият
беше запознат с правата си по чл.371 т. 2 от НПК като съда го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него
самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
Предвид процедурата по която започна да се движи производството по
делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна
изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в
хода на съдебното следствие доказателства
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 10.03.2013 г. около 13.30
ч., непълнолетния пострадал Г.С.К. е пристигнал от с. А. на автогара С. и с
багажа си се е придвижил към Общежитие Младост, като е минал по главната алея
на Дунавски парк. В един момент постр. К. е усетил, че някой се движи зад него
и го застигнал, пресрещнал го и застанал пред него. Лицето което го е
застигнало е бил мъж около 25-30 годишен слаб, висок около 1.75- 1.80 м, леко мургав, с
набола брада, черно кожено яке, със сива гугла и тъмносини дънки. Непознатия
мъж се е представил на постр. К. като полицай и е поискал документите за
проверка, като същевременно си е извадил портфейла и го размахал, все едно че
показва служебна карта. Тъй като постр. К. не успял да види служебната карта е
помолил да си покаже още веднъж документите и непознатия мъж е повторил
действията по размахване на портфейла, но постр. К. отново не е видял служебна
карта. Постр. К. не е бил убеден, че непознатия е полицай, но е представил
личната си карта. Непознатият мъж е погледнал картата, след което го претърсил,
като го попитал дали носи наркотици у себе си. Като го претърсвал е извадил от
джоба на якето на К. мобилния му телефон марка „Самсунг” модел „С3510” със
сензорен дисплей, черен панел и вградена камера и му го върнал. Веднага след
това обаче мъжът представящ се за полицейски служител е поискал отново мобилния
телефон от постр. К., за да го разгледа, защото е имало кражба на телефон, като
е обяснил, че в момента идва и негов колега с кола. След тези думи постр. К.
напълно е повярвал, че му се извършва полицейска проверка, защото всичко му
изглеждало достатъчно достоверно. След като мъжът е разгледал телефона е казал,
че трябва да отиде при колегата си и да види дали издирвания телефон е същия, а
постр. К. е попитал дали може да отиде с него. Мъжът се е съгласил и двамата са
тръгнали в обратна посока на първоначалното движение на постр. К., т.е. в
посока към Автогара. Изминали са малко разстояние и мъжът е казал на К. да
изчака и че след малко ще се върне. Непознатият е тръгнал в посока градски
пазар и постр. К., след като е изчакал 2-3 минути е помолил преминаващ човек да
му пази багажа, като е обяснил, че са му взели телефона. Постр. К. също е
тръгнал в посока пазара и е видял, че непознатия се движи на около 500 м. пред него, поради
което свидетелят се е затичал и когато е стигнал на около 100 м. се е развикал след
него да му върне телефона. Непознатият се е обърнал, извикал е, че няма да го
върне и също е побягнал. Вече на пазара постр. К. е влязъл в магазин и е
помолил да се обади на полицията, обадил се е на тел. 166, обяснил е случая и
след около 2-3 мин. е пристигнала полицейска кола.
Полицейските служители са
отвели постр. К. в полицейското управление, където той подробно е описал
лицето, което е взело телефона му, както и с какво е облечен, а именно облечен
с черно кожено яке, тъмно сини дънки, ярко зелени маратонки „Адидас” и суитшърт
със сива гугла, висок около 1.70 м- - 1.80 м., на видима възраст около 25-30 години.
Подаден е бил сигнал до други полицейски патрули в града. На постр. К. е
показан снимков материал и той е разпознал по снимка лицето, което му е отнело
телефона, след като се е представил за полицейски служител, а именно подс. С.Д.Е..
Малко по- късно полицейски
служители са установили лице, отговарящо на описанието дадено от постр. К. на
кръстовището на ДАП, бил е задържан, установена е неговата самоличност – подс. С.Д.Е.
***.
Подс. Е. е решил да съдейства
на полицията и е обяснил, че мобилния телефон вече не е у него, но е изхвърлил
СИМ картата на телефона на определено място. Отвел е полицейските служители до
блок в задблоково пространство – стълби за мазе по ул. „Симеон Велики” № 17 вх.
А, където е запазено местопроизшествието до отиване на разследващ полицай,
който е извършил оглед на местопроизшествие и е иззел намиращата се там СИМ
карта.
По делото е назначена съдебно
психиатрична експертиза, от чието заключение е видно, че С.Д.Е. *** е със
синдром на зависимост към психоактивни вещества – предимно опиатен тип –
хероин.Към момента на деянието -10.02.2013 г. не е бил в променено състояние на
съзнанието в смисъла на продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, което би му попречило да разбира свойството и значението на
извършването. Могъл е да ръководи постъпките си по разумни подбуди, но е
постъпвал със снижен волеви самоконтрол, поради зависимостта си от хероин.
Подсъдимият няма физически недъг и към момента на извършване на деянието, в
което е обвинен, не е бил в променено състояние на съзнанието, което би възпрепятствало
възможността му правилно да възприема и запаметява фактите и обстоятелствата от
значение за делото. Може да бъде привлечен в качеството му на обвиняем и е в
състояние да дава достоверни обяснения за обстоятелствата от значение за
делото, ако желае.
Назначена е и съдебно ценова
експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на мобилен апарат марка
„Самсунг С3510” втора употреба възлиза на 80 лева. Мобилният телефон не е
възстановен на пострадалото лице.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства. При изграждането следва да се отбележи обстоятелството, че са
налице доказателства, чието съдържание се определя от връзката с фактите по
делото и кредитират изцяло с него. Още повече, че подс. Е. приема изцяло
изложените факти и обстоятеллства в обвинителния акт и делото се разглежда по
реда на Глава 27 в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, т.е съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция. Действията на подс. Е. още от самото начало
красноречиво говорят за неговото намерение да въведе в заблуждение пострадалият
К.. До този извод съда стигна най-вече анализирайки задълбочено и внимателно
фактите и доказателствата по делото. Обективно, подсъдимият е формирал невярна
представа у пострадалия относно това, че е длъжностно лице – служител на МВР,
който извършва проверка по сигнал за извършена кражба на мобилен телефон.
Мотивиран от неправилната представа, пострадалият е извършил акт на имуществено
разпореждане, като е предоставил на подсъдимия мобилния си телефон, за да бъде
извършена справка. В следствие на този акт на имуществено разпореждане е
настъпил и престъпният резултат, изразяващ се в имотна вреда в размер на 80
лева / стойността на мобилния телефон /, пряко следствие на имущественото разпореждане.
Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като обвиняемия е бил
осъждан с влезли в сила присъди на лишаване от свобода, които наказания е
изтърпял ефективно. Видно от приложеното и прието като доказателство по делото
свидетелство за съдимост на подс.Е. е, че той е бил многократно осъждан през периода 2005 – 2011 г., преобладаващата
част, от които за престъпления против собствеността, като са му налагани наказания
пробация и лишаване от свобода. Всички наказания, включително и наложените му
наказания пробация подс.Е. е изтърпял ефективно, като във времето са му били
определени три групи наказания.
От обективна страна с деянието си от 10.02.2013 г. подс. С.Е. е
осъществил състава на престъпление по чл. 211 предл. 2-ро във вр. чл.210 ал.1
т.1, чл.209 ал. 1 НК и чл. 29 ал. 1 б. „Б” от НК, тъй като по безспорен начин
се доказа, че е възбудил заблуждение у пострадалият с цел да набави за себе си
имотна облага в условията на опасен рецидив и с това е причинил имотна вреда за
пострадалият К.. От
обективна страна деецът е реализирал поведение, осъществяващо признаците на посоченото
престъпление.
Предмет на престъплението по чл.211 от НК / измама / са конкретните
движими и недвижими вещи или други имуществени интереси по повод на които
възникват тези правоотношения, в конкретния случай се касае за мобилен
телефонен апарат „Самсунг С3510” на стойност 80 лева, собственост на пострадалият
К.. Престъплението по чл.211 от НК се характеризира с два предмета- измаменото
лице и ощетеното имущество. Последното се намира във фактическата
разпоредителна власт на измамения върху когото дееца упражнява своето пряко и
непосредствено въздействие.
Изпълнителното деяние за извършеното престъпление по чл.211 от НК се
осъществява чрез действия- въвеждане и поддържане на заблуда от едно лице към
друго, в случая от страна на подс.Е. към пострадалият. Това всъщност е и противоправното
мотивиране на измаменият да извърши с него акт на фактическо или юридическо
разпореждане, което е и пряката причина за настъпването на съставомерните
последици. Самото заблуждение представлява във всички случи невярна представа
относно такива обстоятелства, съобразно които заблуденият решава да направи
имуществено разпореждане. Извършено е в условията на опасен рецидив, видно от
приложеното към делото свидетелство за съдимост на подс. Е., съобразно което се
установява, че подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
Отделно от това и видно от материалите по делото е, че подс. Е. се е
представил и като служител на МВР, което обстоятелства от своя страна
допълнително е провокирало у пострадалият доверие, че именно той е човекът,
който следва да му извърши проверката и да му предостави мобилния си апарат за
проверка. Следователно, налице е както квалифициращия елемент по чл.210 ал.1
т.1 от НК- деецът се е представил като служител на МВР, така и квалифициращия
елемент по чл.211 предл.2-то т.е. деянието е било извършено от подс. Е. в
условията на опасен рецидив, съобразно хипотезата на чл.29 ал.1 б. „Б” от НК.
По своята същност престъплението по чл.211 от НК е резултатно увреждащо
престъпление. Престъпния резултат се състои в имотната вреда на пострадалият. Степента
на увреждане е измерима и изчислима в пари. Видно от данните и доказателствата
по делото е, че не е последвала репарация на щетите от страна на подс. Е., като
е била възстановена и върната на постр.лице само СИМ картата от мобилния му
апарат.
От субективна страна подсъдимият Е. е действал с пряк умисъл като е
съзнавал противоправността на извършеното от него, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Налице е и правно
релевантната цел- да се облагодетелства по престъпен начин за сметка на
пострадалият. Видно от доказателствата по делото подс. Е. е предвиждал, че
вследствие на неговото въздействие върху измаменото лице у последният ще
възникнат неправилни представи относно извършването на полицейската проверка.
Подс. Е. е и предвиждал, че измаменият от него ще извърши акт на имуществено
разпореждане и че в резултат на този акт имуществото му ще бъде увредено. Наред
с това подс. Е. е и преследвал своята особена користна цел- да набави за себе
си имотна облага като се е стремял към благоприятно изменение на своето
имущество, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалият.
Поради което съда приема, че подс. Е. е осъществил състава на престъплението по
чл.211 предл.2-ро от НК с пряк умисъл.
Причини за извършването на престъплението са ниската правна култура на
подс. Е., незачитането му на установения законов ред в страната за правото на
собственост върху чужди вещи, както и намерението му да набави за себе си
имотна облага по незаконен ред и начин.
При определяне на наказанието си и наказателната отговорност на
подсъдимия съдът отчете както смекчаващите, така и отежняващите вината обстоятелства,
а именно- множеството предишни осъждания
на подс. Е., високата степен на обществена опасност на престъпленията,
извършени в условията на опасен рецидив като отежняващи вината обстоятелства.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита направените самопризнания от
страна на подс. Е. по време на съдебното производство. При определяне на
наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид
престъпление, поради което и не приложи нормата на чл.55 от НК.
Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27 в
хипотезата на чл. 371 т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция, съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК,
поради което и на основание чл. 211 предл.2-ро във вр.с чл.210 ал.1 т.1, чл.209
ал.1, чл.29 ал.1 б.„Б” и чл. 58а ал. 1 от НК му наложи наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 / две / години при първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение
тип „Затвор”. До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК
съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
чл.373 ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и настоящето наказателно
производство / съда определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи
от Общата част и намалява така определеното наказание с една трета. Съобразно
нормата на чл. 211 предл.2-ро във вр.с чл.210 ал.1 т.1, чл.209 ал.1 и чл.29
ал.1 б.„Б” от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от свобода
от 3 до 10 години. Относно наказанието „лишаване от свобода” съда в предвид
материалите по делото счете, че следва да наложи на подс. Е. наказание от този
вид в размер на 3 години и съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК това
наказание следва да се намали с една трета. В този случай съда намали съобразно
нормата на чл.58а ал.1 от НК така определеното му наказание от 3 години
лишаване от свобода и му определи наказание лишаване от свобода в размер на 2
години при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение
тип „затвор”.
Това наказание съда наложи на подсъдимият Е., тъй като същият е
многократно осъждан, престъплението е извършено в условията на опасен рецидив и
след като подсъдимия се е представил за служител на МВР. Щетите от
престъплението, въпреки, че са сравнително ниски, не са били възстановени. Личността на деецът се характеризира с по- висока степен на обществена
опасност. Той е осъждан за извършени не малко на брой кражби, представляващи
тежки умишлени престъпления против собствеността, както и за други умишлени
престъпления. Инкриминираното деяние е извършено след поредната присъда за
умишлено престъпление. На следващо място, механизмът на извършване на
престъплението сочи на по-висока степен на обществена опасност на самото
деяние. Подсъдимият е извършил престъплението предумишлено и в светлата част на
денонощието. Той предварително е бил мотивиран и е имал за цел да отнеме вещите
от пострадалият чрез измамливи действия, следователно и въз
основа на тези обстоятелства съда наложи наказание в минимален размер т.е. 3
години лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК стана 2
години лишаване от свобода, тъй като не са налице предпоставките за прилагане
нормата на чл.55 от НК.
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимия
той е увредил и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин
имуществото на Г.С.К. ***, който беше конституиран в качеството му на
граждански ищец и в процеса, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би
следвало да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай
подлежат имуществените вреди на пострадалият от извършеното спрямо него
престъпление. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за
справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди
най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 80 лева, като
доказани съобразно заключението на съдебно-ценовата експертиза по делото. При
определяне на размера се взе в предвид размера на имуществените вреди, начина
по който са били извършени, обстоятелствата и обстановката при които са били
извършени, настъпилият вредоносен резултат и др. Що се касае за акцесорното
искане за законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно основателно,
тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е изискуемо
от деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се
смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Подсъдимият Е. следва да заплати и сумата от 105 / сто и пет / лева по
сметка на СРС, представляващи разноски по делото за съдебно-ценова и
психиатрична експертиза до настоящия момент от производството.
На основание чл.309 от НПК съдът с оглед събраните по делото
доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца потвърди
взетата спрямо него мярка за неотклонение ”ПОДПИСКА”.
Съдът счита, че в този вид и размер наложеното наказание на подсъдимия
ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/
М. ХРИСТОВ /