МОТИВИ към присъда №
45/20.04.2011 г., постановена по НОХД
2740/2010 год., по описа на Окръжен съд – Пловдив
Подсъдимият И.И. *** е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 115 от НК затова, че на 12.10.2009 г. в с. Л.
умишлено е умъртвил С. К.В. ***, с ЕГН **********.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив поддържа внесеното обвинение.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство са приети предявените против подсъдимия И.И.
граждански искове от К.А. В. и В.С.В. – родители на починалия С. К.В.
за сумата от по 60 000 лева, за всеки един от тях, претърпени от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 12.10.2009 год. до
окончателно изплащане на сумата, а също и гражданските искове, предявени против
подсъдимия И.И. от А.И.Б., в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете К.С. В. – син на починалия С. В., за
сумата от 100 000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, в
резултат от престъпното деяние и лично за нея също за сумата от 100 000
лева, претърпени неимуществени вреди, в резултат от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от 12.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумите.
Подсъдимият частично признава вината
си и съжалява за стореното.
Производството по делото пред
настоящата инстанция е по реда на глава ХХVІІ – чл. 371, т. 1 от НПК като страните по делото дадоха съгласие,
одобрено с протоколно определение на съда да не се провежда разпит на
свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено
да бъде ползвано съдържанието на протоколите и експертните заключения от
досъдебното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, включително и в изпълнение принципа
на непосредственост, залегнал в чл. 18 от НПК, заключения на назначените по
НОХД № 195/2010 год., по описа на Пловдивски окръжен съд допълнителна
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, както и комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, намира, че се установи
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:
През есента на 2009 год. пострадалият
от престъплението С. В. помагал при извършване ремонт на покрива в дома на
семейство Н. ***. След като приключили работа на 11.10. вечерта заедно със
свидетелите по делото Л.Л.Н., С.Н. и Л.С.Н. започнали да се черпят, като всички
изпили значително количество алкохол. След полунощ пострадалия В. заедно със
свид. Л.Н. решили да си допият в дома на подсъдимия И.И. ***, когото често посещавал
бащата на свид. Л.Л.Н., с когото били приятели. За с. Л. се отправили с лек
автомобил ”***”, с ДК№ *****, собственост на В., който и управлявал. В селото
пристигнали около 1,00 в полунощ като паркирали колата в края на селото, поради
опасения да не ги спре полиция, тъй като В. бил пил алкохол. Пострадалия и
свид. Н. пристигнали пред дома на подсъдимия, който се намирал на главния път в
с. Л., ул. „Първа”, № 7. След като констатирали, че вратата на двора е
заключена започнали да викат подсъдимия по име, но никой не им е отворил, а
само кучета от съседните дворове започнали да лаят. Двамата прескочили
оградата, при което бутнали от нея керемиди, вдигайки шум и влезли в двора на
къщата. Свид. Л.Л.Н. знаел, че подсъдимия спи в пристройка до къщата и двамата
се насочили нататък. Междувременно подсъдимия И., който спял в лятната кухня се
събудил от лая на кучетата и падането на керемидите, станал от леглото си, взел
намиращия се на масата кухненски нож и отворил вратата. Забелязал свид. Н. и
пострадалия на два, три метра от пристройката и им извикал „Сега ще ви заколя”.
Подсъдимият не разпознал „нощните” гости, тъй като било тъмно и
последните,изплашени от думите му се обърнали и побягнали с намерение да
напуснат двора на къщата. Първи бягал Н., а след него В.. Н. успял да се
прехвърли през оградата, но в двора на подсъдимия останали маратонките му,
които носил „подпетени”, а не обути изцяло и се насочил към паркирания
автомобил. Подсъдимият И. държал
ножа в дясната си ръка на нивото на таза на около 125 см височина над земята и
в един момент настигнал пострадалия В., който леко се извърнал към И. и
посегнал към него с дясната си ръка, за да се защити. Подсъдимият пробол В. с
ножа в лявата гръдна половина, в областта на сърцето. Въпреки нанесения му удар
пострадалият успял да прескочи оградата и да се отдалечи от двора на
подсъдимия. Междувременно привлечена от шума на падащи керемиди, викове и лай
на кучета в двора на подсъдимия дошла съседката му – свид. С.М., като го видяла
да стои по бельо и с нож в ръката. И. й разказал, че две неизвестни за него
лица влезли в двора му, той успял да настигне единия от тях и го пробол с ножа.
Докато двамата разговаряли към къщата на подсъдимия се приближил свид. Л.Л.Н. и си поискал маратонките. Тогава подсъдимия
познал сина на своя приятел Л.С.Н. и върнал маратонките на свид. Л.Л.Н..
Подсъдимият му казал, че е пробол с ножа В., върнал се в дома си, измил кръвта
от ножа и го оставил в кухнята. Л.Н., след като си взел маратонките тръгнал да
търси приятеля си В. и го намерил безжизнен на двайсетина метра от къщата на
подсъдимия. Обадил се по мобилния телефон на баща си – свид. Л.Н. и брат си –
свид. С.Н., като им разказал за станалото. Били уведомени органите на МВР и
Бърза помощ, като пристигналия на място медицински екип само констатирал
смъртта на пострадалия С. В.. Дошлите на място разследващи органи извършили
оглед на местопроизшествието, направили са фотоснимки, като с протокол за
доброволно предаване подсъдимият предал нож с дървена дръжка, с дължина на
острието 14 см, с който пробол пострадалия.
От заключението на назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза на труп се установява, че на пострадалия С.
В. е причинена прободно-порезна рана на кожата, в ляво странично на гръдния
кош, с проникване в лявата половина на гръдната кухина, наличие на 1200 мл кръв
в нея, нараняване на околосърцевата торбичка с 250 мл кръв в нея, нараняване на
сърцето с отваряне на дясната камера. Констатирани са също охлузвания на
кожата, в областта на дясната мишница и дясното бедро. Раневия канал на прободно-прорезната
рана е с посока отляво надясно с почти хоризонтално разположение и напълно
отговаря на ширината и дължината на острието на иззетия от подсъдимия нож с
дървена дръжка, т.е. нараняването е причинено с него. Самият удар е нанесен със
сравнително малка сила. Основна причина за настъпилата смърт е сърдечната
тампонада от притискане на сърцето от излялата се кръв в околосърцевата
торбичка. От съществено значение за настъпилия престъпен резултат е и острата
кръвозагуба в гръдната кухина, като прободно-прорезното нараняване е довело до
развитие на остра сърдечносъдова недостатъчност, която е и непосредствена
причина за леталния изход. В случая имаме пряка причинно-следствена връзка
между нанесената прободно-прорезна рана от подсъдимия и настъпилата смърт на
пострадалия В.. Установените охлузвания по дясната мишница и дясното бедро е
най-вероятно да бъдат получени при преминаване на пострадалия през оградата,
като нямат пряко отношение към смъртта на В.. Според вещото лице, изхождайки от
характера на увреждането при нанесената прободно-прорезна рана е напълно
възможно В. да измине известно разстояние, което всъщност се е и случило, тъй
като е успял да прескочи оградата и се отдалечи на двайсетина метра от къщата
на подсъдимия. В кръвта на пострадалия В., видно от заключението на
съдебно-химическата експертиза е установен 2,13 промила алкохол.
В хода на съдебното следствие бе
прието и изслушано заключението на допълнителната съдебно-медицинска
експертиза, назначена по НОХД 195/2010 год., по описа на ПОС, като вещото лице Д. подробно в него е изложил отговори на
поставените задачи и видно от показанията му пред настоящия съдебен състав,
обясненията на подсъдимия И. в съдебно заседание за височината, на която и посоката, в
която е държал ножа при положение, че терена е равен напълно отговарят
на обективните находки по тялото на пострадалия В. – рана, нанесена на ниво 127
см, а също и съответствие на острието на ножа с раневия канал.
Пред настоящия съдебен състав бе изслушано
и заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
като според същото и показанията на вещите лица М.Г. и В.П. към момента на
извършване на престъплението подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството
и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си. С оглед
личностовата му характеристика, както и всички обстоятелства около извършване
на престъплението не може да се говори, че в момента на извършването му да е
бил в състояние на физиологичен афект.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава частично от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, разпитани в досъдебното производство,
протоколите за извършени процесуално следствени действия, фотоалбума,
заключенията на назначените експертизи, заключенията на изслушаните пред
настоящата инстанция допълнителна съдебно-медицинска експертиза, по писмени
данни, комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза и писмените
доказателства по делото. За да я приеме настоящата инстанция не кредитира обясненията на подсъдимия И.,
относно следните обстоятелства.
Твърденията му, че не се познава с
пострадалия, че В. не е посещавал дома му, с изключение на една изолирана среща
не се приемат от настоящата инстанция. Тази защитна теза се опровергава по
безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите Л.Н., С.Н., Л.Л.Н.
и А.Б., от които се установява, че подсъдимият се е запознал с пострадалия от
престъплението чрез Н., които са го водили няколко пъти на гости у И., а също
са ходили заедно няколко пъти за риба.
Не следва да се кредитират и
обясненията на подсъдимия, че при излизането си от лятната кухня с нож в ръка
не е отправили заканителни и заплашителни думи по адрес на двете неустановени
лица намиращи се в двора му. Тази теза се оборва от показанията на свид. Л.Л.Н.,
чиято достоверност съдът няма основания да се съмнява, още повече, че въпреки
познанството си с подсъдимия Н. и В. са тръгнали да бягат при положение, че и
преди са посещавали дома му, включително по тъмно. Т.е. в конкретния случай
явно са се уплашили от отправените от подсъдимия закани. В подкрепа на този
извод са и показанията на свид. С. М. – съседка на подсъдимия, дадени пред
съдия, че подсъдимия непосредствено след деянието и е съобщил излизайки от
кухнята с ножа в ръка, че се е обърнал към намиращите се в двора му лица „Какво
правите тука, ****”. Тези нейни
показания, които съдът кредитира кореспондират напълно с показанията в тази
насока на свид. Л.Л.Н. и водят до несъмнения извод, че излизайки от лятната
кухня с ножа в ръка подсъдимият е заплашил намиращите се в двора му лица.
Не следва да се кредитират и обясненията
на подсъдимия, че е станало сблъскване между него и пострадалия В. и той не е
разбрал, че всъщност го е пробол с ножа, а е разбрал за това едва след като го
е измил и оставил на масата в кухнята. Същите се опровергават от показанията на съседката М., на която И.
е казал, че е подгонил две неизвестни лица, настигнал едното и го е
„дупнал” с ножа, като М. дори забелязала кръв по ножа. Това обстоятелство –
наличието на кръв по ножа само по себе си сочи за нанесен удар в тялото на
пострадалия и съдът не приема този удар да не е съзнаван от подсъдимия И..
Защитната теза на подсъдимия се опровергава също от показанията на Л.Н., на
когото при връщането на маратонките заявил, че е „дупнал В., но незнае къде е и
нямал намерение да го търси”. В подкрепа на този извод са показанията на
полицейските служители, провели беседа с подсъдимия непосредствено след
инцидента, а и протокола за доброволно предаване на ножа, в който И.
собственоръчно е написал, че това е ножа с който „дупнал” едно от момчетата
влезли в двора. Досежно тези обстоятелства съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия като що се касае до останалите гласни доказателства – показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели същите следва да се
кредитират изцяло дотолкова, доколкото в тях няма съществени противоречия, а и
те не са присъствали на самия инцидент.
Следва да се кредитират изцяло
заключението на назначените в хода на досъдебното производство и изслушаните в
хода на съдебното следствие експертизи. В заключението на допълнителната СМЕ,
назначена по НОХД № 195/2010 г., по описа на ПОС, са изложени 19 варианта като
хипотези на разположение между пострадалия и подсъдимия при причиняване на
увреждането, респективно за механизма и начина на причиняването им. Според
настоящата инстанция най-достоверен от медицинска гледна точка и като
най-съответстващ на обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия съдебен
състав е вариант № 11 – варианта, при който височината на държане на ножа от И.
е било на разстояние от 125 до 127 см от земята, т.е. на нивото на таза при
равен терен за какъвто съобщават в обясненията си в хода на съдебното
следствие, ударът е нанесен хоризонтално от ляво на дясно на пострадалия,
съответно на хода на раневия канал двамата са били на разстояние от около не
повече от 90 см и лявата страна на гръдния кош на пострадалия В. е била
открита. Ножът очевидно е държан в дланта на дясната ръка по такъв начин, че при нанасяне на удара режещия ръб на
острието е нанесен нагоре.
При приетата фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимия И.И.И. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав
по чл. 115 от НК затова, че на 19.10.2009 г. в с. Л., обл. П. умишлено е умъртвил
С. К.В. ***, с ЕГН **********.
Безспорен е факта на смъртта на
пострадалия В. и причината – сърдечна тампонада от притискане на сърцето от
излялата се кръв в околосърцевата торбичка, остра кръвозагуба в гръдната кухина,
довели до остра сърдечно-съдова недостатъчност. Безспорна е и
причинно-следствената връзка между настъпилия престъпен резултат – смъртта на
пострадалия В. и действията на подс. И. – пробождането в лявата гръдна половина
на тялото на пострадалия В. с ножа, приложен като веществено доказателство по
делото и намиращ се в дясната ръка на подсъдимия.
От субективна страна според съда
престъплението е осъществено с евентуален умисъл – подсъдимият не е целял пряко
настъпването на този противоправен резултат, но го е предвиждал като възможен и
се е съгласил с настъпването му. За да достигне до този извод настоящата
инстанция отчете вида и характера на оръдието на престъплението – нож с дължина
на острието 14 см с добре заострен режещ ръб, който е напълно способен да
причини смърт, обстоятелство безспорно съзнавано от подсъдимия в момента, в който го е взел от масата в
кухнята и е подгонил двете неустановени лица и пробол В., самата насока на
удара и локализацията върху тялото на пострадалия – от ляво на дясно с
хоризонтално движение на острието в лявата гръдна половина – там където са
съсредоточени най-жизнено важни човешки органи. Следва да се съобразят и
данните на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза за
интелектуалните възможности на И. да съобрази тези обстоятелства, които
подкрепят извода , че И. при нанасянето на удара не е целял, но е допускал, че може да
настъпи смъртта на В.. Не се споделя
становището на подсъдимия и защитникът му – адв. Я., че престъплението е
извършено при условията на неизбежна отбрана, респективно при превишаването й.
За да има приложение института на
неизбежната отбрана в настоящия казус е необходимо да има непосредствено и
противоправно нападение, което пряко да застрашава или накърнява законни права
и интереси на обществото, дееца или на други лица, като доказателствата по
делото не сочат на нещо подобно.
Момента, в който подсъдимият е бил
събуден от падането на керемиди и лай на
кучета е началния в който е взел ножа и
се е въоръжил като не е съзнавал, че в двора му се намират неизвестни лица, тъй
като не е бил отворил вратата на кухнята и не е видял същите, т.е. няма още
ясна оформена у него представа, че някой посяга на правото му на собственост
или в този момент, в който той е имал в ръката си нож, безспорено способен да
причини смърт не може да се приеме, че е
било налице реално непосредствено нападение
спрямо него или имуществото му, а според трайната практика на съдилищата
и ВКС (постановление №12/1973 г. на пленума на ВКС неизбежна отбрана
предполагаемо бъдещо нападение е недопустима). В този смисъл са и решения №
2/86 г., по н.д. № 654/85 г. на ВКС, според което когато дееца предварително се
въоръжи и се подготви да посрещне нападение на пострадалия не може да се позовава
на неизбежна отбрана и на превишаване пределите, а настоящия случай е именно
такъв. И. предварително след като е имал достатъчно време да оцени ситуацията с
обмислени и целенасочени действия е взел ножа и се е подготвил да посрещне едно
предполагаемо бъдещо нападение.
Следва да се има предвид също
обстоятелството, което се установява от обясненията на подсъдимия и на свид. Л.Н.,
че в момента, в който И. е излязъл от лятната кухня с ножа в дясната ръка е
видял само две лица намиращи се пред вратата на мазето, които не правили нищо.
Т.е. и в този момент нямаме възприети някакви обективни факти, които да сочат,
че е налице противоправно нападение спрямо него или имуществото му и да го
мотивират да им се закани с думите „Ей, сега ще ви заколя”. Нещо повече веднага
след като е изрекъл тези думи двете неизвестни лица са побягнали към оградата с
намерението да напуснат двора на И., а
той е тръгнал да ги гони. Или и Н. и В. дори да са имали някакви престъпни
намерения с поведението си достатъчно ясно са демонстрирали, че са се отказали
от понататъшни противоправни действия. Не се съдържат данни в делото и от
момента на побягване към оградата на двора до момента на самото пробождане на
пострадалия, последният да е демонстрирал по някакъв начин с поведението си
било с думи, било с действия, че смята да нападне подсъдимия или да е имал
някакъв предмет в себе си, годен да го използва срещу И.. Фактът на спиране и
обръщане на пострадалия по посока на подсъдимия и вдигане на дясната ръка от
настоящата инстанция се приема единствено като израз на защита на В. срещу
гонещия го с нож в ръка подсъдим. В подкрепа на този извод е и заключението на
СППЕ, че водеща емоция у И. не е бил страха от нападение спрямо него, а желанието
му за отмъщение и саморазправа. Съдебната практика в този случай също приема,
че института на неизбежната отбрана не може да обслужва действия на
саморазправа и отмъщения, както и че след приключване на нападението нападналия
се е превърнал в нападател той не действа при условията на неизбежна отбрана. В
този смисъл са и решения № 315/2008 г. на ВКС, решение № 476/2003 г. на ВКС,
решение № 95/86 на ОСНК. Най-точно в
решение № 95/86 г. на ОСНК на ВКС е застъпено категоричното становище, че
когато нападателят прекрати нападението си и за да се спаси от последващи
неправомерни действия, нападнатия започне да бяга, но последния го настигне и
го убие не може да се позовава на неизбежна отбрана или на превишаване
пределите на такава, тъй като с бягството от първоначалното стълкновение между
двамата нападението е било прекратено.
Поради всички изложени по-горе
съображения Окръжният съд счита, че деянието на подс. И. не може да бъде
квалифицирано по чл. 119 от НК като извършено при превишаване пределите на неизбежната
отбрана.
Причини за извършване на
престъплението ниска правна култура, слаби волеви задръжки, незачитане на
човешката личност.
При приетата фактическа обстановка и
направената въз основа на нея правна квалификация, след като се съобрази с
целите на генералната и специалната превенции, както и с обстоятелствата
посочени в чл. 54 от НК съдът счита, че наказанието, което следва да се наложи
на подс. И.И. трябва да бъде определено при смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива следва да бъдат отчетени чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, частични признания и оказано съдействие на органите на
досъдебното производство в хода на разследването, съжаление и разкаяние за
случилото се, фактът, че с поведението си – посещение в нощната част в
денонощието на дома на И., В. е създал предпоставки за извършване на деянията
го осъжда на минималното предвидено от закона наказание затова престъпление, а
именно ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Оттегчаващи отговорността обстоятелства,
извън самата квалификация на деянието на практика не са констатирани по време
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.
Не е поставен от защитата въпроса за
прилагане на наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, но настоящата
инстанция счита, че гореизброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни, а и най-лекото предвидено в закона не е несъразмерно тежко, щото настоящата
инстанция да определи наказание за И. под най-ниския предел.
На основание чл. 57
вр. с чл.60 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС
следва да бъде определен
първоначален “СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия И.И.И. наказание в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК следва да се
приспадне от така наложеното на
подсъдимия И.И.И. наказание - ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, периода на
задържането му с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
12.10.2009г. – 22.10.2009г., както и периода на изтърпяване на мярка за
неотклонение „Домашен арест”, считано от 22.10.2009 год. до влизане на
присъдата в законна сила, като два дни домашен арест се зачитат за един ден
лишаване от свобода.
ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Съдът по справедливост счита, че
приетите за съвместно разглеждане граждански искове следва да се уважат за
размери В.С.В. и баща му К. А. В. за
сумите от по 30 000 лева, за всеки един от тях, като се отхвърлят до
предявените размери. Безспорна е мъката на родителите от загубата на тяхното
дете, но той вече е създал свое семейство, отделил се е от тях в отделно
домакинство, а и няма данни по делото родителите на пострадалия да са разчитали
на финансова подкрепа от семейството на сина си. При определяне на този размер
на присъденото обезщетение съдът взе предвид и на практика съдействането за
причиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия В..
Предявените граждански искове от А.Б.,
лично за себе си и като родител и законен представител на малолетния син на
починалия К.В. по справедливост, съдът счита, че следва да се уважат за сумите,
както следва: за А.Б. – 40 000 лева, а за малолетния син К. С. В.
70 000 лева. При определяне на този размер съдът отчете силните лични отношения на
пострадалия със свид. Б., почивали на обич, разбирателство и взаимна
привързаност, фактът, че са живеели в едно общо домакинство, отглеждали и
възпитавали заедно синът си К. В.. Що се касае до претенцията присъдена за К. В.
– сумата от 70 000 лева съдът присъжда най-вече с оглед необходимостта от
средства за отглеждане, издръжка и образование на детето за един значителен период
от време.
Всички обезщетения следва да бъдат
изплатени, ведно със законната лихва от датата на увреждането до тяхното
окончателно изплащане.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр.
кухненски нож, приложен към делото, като вещ без стойност следва да бъде унищожено, след влизане на присъдата
в законна сила.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият И.И.И. следва да заплати по сметка на Пловдивския окръжен
съд, по бюджета на съдебната власт сумата от 150,00 направени по делото разноски, сумата от 6 800
лева - държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове, както и в полза на гражданските ищци и частни обвинители К.А.В., В.С.В.,
А.И.Б., К.С. В. направените по делото
разноски в размер на 300 лева.
По изложените съображения Съдът
постанови мотивите си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: