Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 340
гр.Перник, 20.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд - гражданска
колегия, в публичното заседание на 20.09.2016 г. в състав:
Председател: Красимир Маринов
Членове:
Методи Величков
Ивета Иванова
при секретаря Златка Стоянова и с участието на прокурора ____________ като
разгледа докладваното от съдия Маринов в. гр. дело N400 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
С решение №200/18.03.2016 г., постановено по гр.д. №719/2015 г. по описа на П. районен съд В.К.С. ***, с ЕГН:********** е осъден да заплати на В.Т.Н. ***, с ЕГН:********** по иск с правно основание чл.50 вр.чл.52 ЗЗД сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания, психически стрес и уплаха, получени в резултат на ухапване от кучета, порода "ротвайлери", собственост на ответника, извършено на *** г. в ***, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1000 лева, представляваща направени по делото разноски.
В.К.С. е подал въззивна жалба с рег.№*** г. срещу така постановеното решение и по изложените съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност моли съда да го отмени. Претендира и присъждане на разноски.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е посочил дали ответникът има вина в случая, доколкото с отговора е направено възражение, че трети лица са счупили една от дъските на клетката на кучетата; а отговорността по чл.50 ЗЗД не се носи тогава, когато вредоносния резултат е причинен от друго лице; че решението е необосновано, тъй като съдът е възприел безкритично изготвените по делото експертизи, не е допуснал исканата от ответника комплексна експертиза, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна; че по отношение на размера на присъденото обезщетение, същият бил завишен, тъй като не отговаря на степента и характера на причинените на ищеца увреждания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ищеца В.Т.Н.. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат А.А. е изразил становище за неоснователност на жалбата и по изложените съображения моли съда да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждана на разноски във въззивното производство.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна.
Производството пред П. районен съд е инициирано по предявен иск от В.Т.Н. против В.К.С. с правно основание чл.50 вр.чл.52 ЗЗД за сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки,страдания, психически стрес и уплаха, получени в резултат на ухапване от кучета, порода "ротвайлери" собственост на ответника, извършено на *** г. в ***, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - *** г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявен е и евентуален иск за същия деликт и срещу същия ответник, но не като собственик на кучетата, а като намиращи се под негов надзор.
Ищецът претендира и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, в който са оспорени предявените искове по основание и по размер.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията на ищеца по исковата молба, намира, че в случая се касае за с правно основание чл.50 вр.чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Относно
законосъобразността на решението по същество на спора, на основание чл.269 ГПК,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивните жалби
доводи, при което намира следното:
Фактическата обстановка, възприета от районния съд се споделя и от настоящия съдебен състав, а именно:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. З. К., Д. С. З., Т.Й. Н., К.Д.Н. и В. Л. Н., приложената преписка №**** г.на 1-во РУ на МВР гр.П. се установява, че на *** г., около 06.45-06.50 часа сутринта, ищецът В.Т.Н.,***, в ******, в който работи, видял две кучета порода "ротвайлер", които охранявали имота на ответника В.К.С. и които последния храни, като свидетелите считат ответника за техен собственик. В момента, в който ищецът В.К.С. се разминал с кучетата, без да ги провокира, последните го нападнали внезапно и го ухапали в областта на лявата мишница в горната трета и в областта на лява подбедрица в горна трета. Свидетелят Е. З.К. - очевидец на инцидента, който пръв се притекъл на помощ на ищеца, свидетелства, че видял как двете кучета, порода „ротвайлер" са нападнали В.Т.Н. и ако свидетелят не се бил притекъл на помощ, кучетата щели да го съборят на земята. Твърди също, че цялата махала знаела, че въпросните кучета са на В.К.С.. Свидетелят К. прогонил кучетата с нивелир, който взел от собствения си автомобил. След инцидента, колеги на ищеца му помогнали да отиде на работното си място в цеха на фирма "М." ЕООД, който се намирал в близост. Там му оказали първа помощ и ищеца потърсил медицинска помощ в Спешното отделение на МБАЛ "Р. А." П., където раните му били промити и превързани. Била му поставена и противобясна ваксина и противо-тетаничен серум, след което бил препратен към „К. о.", където за периода от *** г. до *** г. му били поставени общо пет противобясни ваксини.
Видно от съдебно-медицинско удостоверение №****г. на МБАЛ "Р.А." гр.П., ищецът е получил охлузвания и кръвонасядания по лява предмишница и лява подбедрица, които по механизъм отговарят да бъдат получени при ухапване от куче.
Приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза с вещо лице А.М. доказва, че ищецът В.Т.Н. непосредствено преди ухапването от кучета е бил клинично-психично здрав. След този инцидент е в нестабилно психоемоционално състояние, резултат от преживения шок, силните болки, постоянен страх от внезапно нападение и то не само от кучета, а и от други животни. По време на инцидента ищецът е бил в много силен шок, изключително уплашен, страхувал се е за живота си, защото не е бил в състояние да прецени степента и тежестта на нараняванията. В резултат на инцидента станал напрегнат, тревожел се за всичко, дори по най-незначителни поводи. Високата степен на невротизъм предизвикала свръх чувствителни реакции. В момента високите показатели по скалата на нервотизма говорят за висока психическа неустойчивост.
От съдебно медицинската експертиза на доктор Р.В. С. се установяваме в резултат на увреждането на ищеца В.Т.Н. са причинени следните увреждания: охлузвания и кръвонасядане по лява предмишница и лява подбедрица. В спешното отделение му е оказана медицинска помощ като е направена първична хирургична обработка на охлузванията. Направена е една ампула ТАП и даден талон за пет противобясни ваксини в „К.о.", които са били направени. Уврежданията са в резултат на действието на твърд тъпоръбест предмет и е възможно да бъдат получени при ухапване от куче. При прегледа в съдебно медицинското отделение на *** г. уврежанията са преценени като охлузвания, тъй като са покрити с коричка. Охлузванията са зараснали за около две седмици без да оставят видими следи. Повърхностните малки рани също образуват коричка и не могат да се различат от дълбоките охлузвания. Повърхностните рани са оставили малки ръбци, които са установени при прегледа на *** г. Разкъсно-контузните рани както и охлузванията са причинили страдание. Повърхностните рани са зараснали за период от около две седмици и този период пострадалият имал болки на мястото на увредените участъци. Установените белезникави ръбци по лявата предмишница и по лявата подбедрица представляват малки козметични дефекти.
От съдебно - медицинската експертиза на Д-р В.П. се установява, че уврежданията на ищеца са в резултат на ухапване от куче, като възстановителния период е протекъл за ръката в рамките на 20-25 дни, а на лявата подбедрица за около 40 дни поради вторични инфектиране и вторично зарастване на раневия участък. Повърхностните рани са оставили малки белези установени при прегледа на *** г. Разкъсно-контузните рани причинени от ухапване които не изискват хирургична обработка чрез шев причиняват страдание и болка, охлузванията също причиняват страдание. Повърхностните рани зарастват за около две, три седмици когато е без усложнение. При усложнение на раната последва вторично зарастване, което се изразява в изпълването на раневия дефект с гранилоционна тъкан, наличие в раните на девитаризирани тъкани, чужди тела, хематоми и бактериално замърсяване. Вторично заздравяват усложнените първично зарастващи рани. В този период пострадалият е имал болки на мястото на увредените участъци. Установените белези по лявата предмишница и лявата подбедрица представляват малки козметични дефекти.
От заключението на съдебно-ветеринаромедицинската експертиза вещото лице Д-р В. Т. се установява, че ответникът В.С. не е осигурил постоянен надзор над кучетата си така, че същите да не напускат сами колибите, които обитават. В.К.С. не е регистрирал своевременно по реда на чл.74 от ЗДВ кучетата.
С оглед на така установеното от фактическа страна обосновано и законосъобразно, първоинстанционният съд е приел основания иск по чл.50 вр. чл.52 ЗЗД за доказан по основание, тъй като са налице предпоставките за това. Касае са за отговорност на собственика на една вещ за вреди, причинени от тази вещ, която е невиновна и произтича от свойствата и качествата на вещта. За ангажирането на тази отговорност трябва вредите да са причинени от същата вещ. Отговорността на собственика на вещта се изключва само тогава, когато той докаже, че за настъпването на вредите ищецът носи изключителна отговорност или вредите се дължат на непреодолима сила или действия на трети лица, каквито хипотези не са доказани в случая.
По делото е установено, че ответникът В.К.С. е собственик на кучетата, които са ухапали В.Т.Н.. В тази връзка правилно и обосновано районният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Е.З. К., Д.С. З. и Т.Й. Н. на която са преценени по реда на чл.172 ГПК. Първият свидетел е пряк очевидец на случката, а показанията и на двамата свидетели са последователни и непротиворечиви, като описанията на кучетата съвпадат напълно. От тези показания се установява, че свидетелите са виждали кучетата в обекта на ответника, който ги храни и отглежда. Показанията се подкрепят и от приложената преписка, от която се установява, че ответникът притежава кучета „ротвайлер". Доказана е и причинно-следствената връзка между ухапването от кучетата и раните на ищеца В.Т.Н. - както от показанията на свидетелите, така и от съдебно-медицинското удостоверение, според което характерът на нараняванията отговаря на описания от ищеца механизъм на причиняването им.
По никакъв начин не е доказано, че ищецът В.Н. с поведението си е допринесъл за получените от него наранявания или че те се дължат на непреодолима сила, а напротив - събрани са доказателства, че ищецът е понесъл вреди от вещ, принадлежаща на ответника, поради свойства на самата вещ.
Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че собствеността върху кучетата не била доказана, като е отбелязал, че същата може да се доказва не само с писмени доказателства. Кучето, както и другите животни, е обикновена движима вещ и не е предвиден специален ред за доказване на собственост върху такава вещ, нито пък има забрана да се слушат свидетелски показания в тази насока. Общинските наредби, които създават задължение за собствениците на кучета да ги регистрират, не оказват влияние върху правото на собственост върху кучетата.
Неоснователна е и защитната теза на ответника, изразяваща се в това, че трети лица били повредили клетката на кучетата. Тези твърдения са голословни – не се подкрепят от каквито и да било доказателства, а същевременно са в противоречие със събраните такива по делото, посочени по-горе.
По отношение размера на дължимото обезщетение - 4000 лева, обосновано съдът е възприел заключенията на вещите лица по съдебно-психиатричната и съдебно-медицинската експертизи, които се подкрепят и от гласните доказателства – показанията на Е. З.К., Д. С. З. и Т. Й. Н.. Въз основа на това и като е взел предвид претърпените от ищеца не само физически болки и страдания, но и преживения от него шок и стрес, довели до негативни психически последици за същия, съдът е определил размер на обезщетението, който съответства на принципа, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Предвид така изложените съображения и като препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода
на въззивното производство, жалбоподателят В.К.С. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща
направени разноски пред настоящата съдебна инстанция – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №200/18.03.2016 г., постановено по гр.д. №719/2015 г. по описа на П.районен съд.
ОСЪЖДА В.К.С. ***, с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Н. ***, с ЕГН:********** сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.