Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
71 27.05.2021
г. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито заседание
на единадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Ива Рангелова разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов КАН дело № 65 по
описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на с
чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на дирекция „Инспекция по труда” – Разград,
срещу Решение № 20 от 28.01.2021 год., постановено АНД № 20203330200773 по
описа за 2020 год. на Районен съд Разград. С него е отменено НП № 17-000691 от 21.08.2020 год.
на директора на Д „ИТ” – Разград, с което на „БУИЛДЕР” ЕООД с ЕИК *********, със седалище в с. Стражец, община Разград е наложена
имуществена санкция от 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение
на чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. В жалбата се твърди, че противно
на посоченото в обжалваното НП районният съд е приел, че е приложена
санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, а не действително приложената на
чл. 414, ал. 1 от КТ. Наред с това жалбоподателят твърди, че нарушението на чл.
1, ал. 2 от КТ, за което е наказано търговското дружество като работодател, е
безспорно установено от доказателствата
по делото. От съда се иска да отмени
обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди НП.
Ответникът по
касационната жалба – „БУИЛДЕР” ЕООД с ЕИК *********,
не заявява становище по жалбата.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.
Административен
съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и
становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши
служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови
решението си районният съд е приел от фактическа страна че във връзка с
постъпило прокурорско постановление за извършване на проверка по компетентност
въз основа на извършена полицейска проверка и снети обяснения от лица, заявили,
че работят в „Буилдер“ ЕООД с. Стражец, Дирекция „ИТ” - Разград извършила
проверка на дружеството в периода от 24.06. до 24.07.2020 г., касаеща трудовите
правоотношения с наети от дружеството лица. От проверка в системата на НАП контролните органи установили, че в „Буилдер” ЕООД няма наети
лица, за които да са регистрирани трудови договори. Било установено, че от
14.04. до 24.04. „Буилдер” ЕООД е възложило работа по строително монтажни дейности
на Г. Б. А., без това да е уредено като трудово правоотношение. Това
обстоятелство е декларирано и в декларация от лицето И. И. – управител на
„Буилдер” ЕООД, че е наел лицето Г. А. да изпълнява строително монтажни
дейности в частен имот в с. Островче и по-конкретно да монтира гипсокартон на
стени и тавани и затова е начислил трудово възнаграждение в размер на 543,90лв.
Представил договор за изпълнение на изработка за този период. Контролните органи съставили АУАН на
дружеството за нарушение на чл.1, ал.2 във вр. с чл.62, ал.1 от КТ за това, че възникналото
с лицето правоотношение не е уредено като трудово. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.1, ал.2 във вр. с чл.62, ал.1 от
същия кодекс.
При така приетите факти, районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, но при
неспазване на изискуемото за тяхната валидност съдържание. Съдът счел, че както
в НП, така и в АУАН, нарушението не е индивидуализирано от обективна страна съобразно
изискванията на закона /чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, респ. чл.42, т.4 от ЗАНН/.
Деянието на жалбоподателя е описано при смесване на фактическите признаци от
съставите на две нарушения - по чл. 1, ал. 2 КТ и по чл. 62, ал. 1 КТ. Районният съд посочил, че нарушението на чл. 1, ал. 2 от КТ се наказва по реда на
чл. 414, ал. 1 от КТ, а това на чл. 62, ал. 1 от КТ по чл. 414, ал. 3 от КТ. Според районния съд в случая било неясно дали „Буилдер”
ЕООД е обвинено в това, че сключеният с Г. А. граждански договор прикрива
трудово правоотношение, което е в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, или в това, че
между тях не е сключен трудов договор в писмена форма, което е нарушение на чл.
62, ал. 1 КТ. При липсата на надлежно описание на нарушението не можело да се
прецени дали е дадена правилната правна квалификация и дали е приложена
съответната на нея санкционна разпоредба. Въз основа на тези правни изводи,
съдът е приел, че НП е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и го отменил.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за валидно, но неправилно.
Съдът не споделя извода на районния съд за допуснато
съществено процесуално нарушение при индивидуализиране на нарушението от
обективна страна в АУАН и в НП. И в
двата акта ясно и точно е отразено, че Г. Б. А.
е предоставял работната си сила в полза на „Буилдер“ ЕООД, без възникналите по
повод на това отношения да са уредени като трудови. Описанието на нарушението от фактическа страна
съдържа всички елементи от обективния състав на нарушението по чл. 1, ал. 2 КТ, съгласно който отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Препращането към чл. 62, ал. 1 КТ е пояснително, доколкото писмената форма на трудовия договор
е задължителна, но то не води до смесване на признаците от съставите на
различни нарушения. При фактическото описание на нарушението няма посочени
елементи от обективната страна на нарушението на чл. 62, ал. 1 от КТ, а
единствено и само на чл. 1, ал. 2 от КТ и нарушителят е разбрал в какво е
обвинен от фактическа страна.
Противно на съдържанието на НП, районният съд е приел
че е приложена санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от НК. В НП изрично е
посочено, че нарушителят се санкционира на основание чл. 414, ал. 1 от КТ,
която с оглед на вмененото нарушение е и приложимата санкционна норма.
В оспореното решение съдът
не се е произнесъл по съществото на правния спор. Не е обсъдил фактите по делото и не са изведени и
съответните правни изводи по въпросите дали има извършено деяние, извършено ли
е то от нарушителя, съставлява ли деянието административно нарушение, каква е
правната му квалификация, подлежи ли на административно наказание и в какъв
размер. При липсата на произнасяне по съществото на спора касационната
инстанция е в невъзможност да осъществи проверката по чл. 218 АПК, което налага
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който
следва да прецени материалната законосъобразност на наказателното
постановление.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН
във вр. с чл.
221, ал. 2 АПК , съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 20 от 28.01.2021 год.,
постановено по АНД № 20203330200773 по описа за 2020 год. на Районен съд
Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд при спазване на дадените указания по прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/