РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1353/4.7.2019г.               Година 2019                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На втори юли                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2795 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „А." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.И.Х., депозирана чрез пълномощник- адв. К.К. против Наказателно постановление № 03-009973 от 01.08.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

     С жалбата се иска отмяната на НП или алтернативно неговото изменение в посока намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум. Бланкетно се сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални и материални нарушения. Претендират се и направените по делото разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.

    В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована чрез адв.К., не се явява процесуален и законен представител. Депозира се писмено становище от процесуалния представител, с което се поддържат исканията в жалбата.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

     През месец юни/юли 2018 год. служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.Н.З.,  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в „А." ЕООД, ЕИК *********. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в НОИ от работника П.Д. за настъпила трудова злополука във ФР Германия където лицето полагало труд за „А." ЕООД . В хода на проверката било установено, че на 20.04.2018г. лицето П.И.Д. действително  е постъпил на работа във въззивното дружество на длъжност „общ работник“, като е бил командирован в Германия ЕООД. В хода на проверката св.З. установила, че са налице документи които отразявали действителното постъпване на работника на работа във въззивното дружество. Горният извод тя направила от приложените от въззивното дружество молба на Д. за постъпване на работа от 18.04.2018г., справка уведомление по реда по чл.62, ал.5 от КТ от 20.04.2018г., документи отразили командироването на лицето в Германия, документи отразили действително положения от него труд, фишове за заплата. В хода на проверката били представени и обяснения от управителя на дружеството, в които той посочил, че Д. работи за въззивното дружество, като е постъпил на работа на 20.04.2018г.. В тях било посочено, че към датата на постъпване на работа не е връчен трудов договор тъй като лицето е наето за работа в Германия. От страна на въззв. дружество в хода на проверката бил приложен и трудов договор №1006/18.04.2018г. между дружеството, в качеството си на работодател и работника П.Д.. В този ТД било посочено, че работникът се задължава да започне работа на 20.04.2018г. В представения при проверката ТД се съдържал подпис на управителя на възз. дружество като работодател, но липсвал подпис на работника.

      С оглед горните констатации, на 26.07.2018г. св.З., на длъжност инспектор  в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 61, ал. 1 и чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, като приела, че същото се състои в това, че дружеството не е сключило трудов договор с лицето П.И.Д. на длъжност „общ работник“ , командирова в Германия, преди постъпването му на работа, тъй като в представената бланка на ТД липсвал подпис на работника по трудовото правоотношение. Приела още, че нарушението  е извършено на 20.04.2018г. в офиса на дружеството в гр.Варна, към който момент следвало да бъде сключен писмен  трудов договор между страните. АУАН бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който го подписал без вписване на възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, такива не постъпили в Д“ИТ“.

 

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил „А." ЕООД, ЕИК ********* административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ. 

     Съдът напълно кредитира показанията на св. Н.З., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

 

        Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.З., дадени с.з., АУАН,  идентификационна карта, ТД, молба за постъпване на работа, фишове, обяснения, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. АУАН също е съставен от компетентен орган- инспектор в Д“ИТ“.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на представляващия ЕООД и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

       Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай не е спорно между страните, че фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „А." ЕООД, ЕИК ********* и работника П.Д., тъй като на 20.04.2018 г. последният е постъпил на работа във въззивното дружество и престирал работната си сила за посоченото по-горе ЕООД, като е получавал трудово възнаграждение за това. Горното не се оспорва и от възз. дружество, видно от обясненията на неговия управител. Налице са и писмени доказателства за това – молба за постъпване на работа, бланка на ТД в писмена форма, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 20.04.2018г., фишове за заплата.

       От всички събрани по делото доказателства е видно, че „А." ЕООД е изготвило и бланка на трудов договор №1006/18.04.2018г. между дружеството, в качеството си на работодател, подписан от работодателя и работника П.Д.. Спазена е изискваната от закона писмена форма /чл.62, ал.1 от КТ/, но в ТД липсва подпис на работника. Действително и съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, като доказателството за неговото сключване е именно полагането на подпис в ТД от двете страни по съглашението. Принципно за нарушаване разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ, в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или глоба за работодател в размер от 1500 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице - глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Принципно и субективна страна на нарушението не следва да се обсъжда в случая, тъй като административнонаказателната отговорност е реализирана спрямо работодател - ЮЛ, а отговорността на юридическите лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.

        Действително, в случая е налице нарушение, до колкото дружеството не е представило за подпис на работника ТД, но административно-наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

       В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ. от него не настъпват вреди. Съдът обаче намира, че в случая и съобразно конкретиките на настоящия казус са били охранени всички права на работника- налице е уведомление до НАП за сключен ТД от деня на постъпване на работника на работа 20.04.2018г., в 12.07ч., налице е начислено и изплатено трудово възнаграждение. При тези обстоятелства, съдебният състав приема, че обществената опасност на деянието е надценена от наказващия орган. Нарушението не е следствие от целенасочено поведение, което би могло да увреди по съществен начин спазването на трудовото законодателство, което санкционните разпоредба на КТ са призвани да бранят , а е резултат от допуснат пропуск , поради обстоятелството, че мястото на работа е извън територията на страната, респективно отдалечено от седалището на дружеството, с оглед на което понасянето на административна санкция за него, макар и в минимален размер, би било прекомерно тежко, и по никакъв начин не би съдействало за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН.

      Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено с оглед неправилно приложение на материалния закон.

   Настоящата инстанция намира за неоснователна претенцията в жалбата на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Чл. 84 от ЗАНН посочва изчерпателно вида на разноските, които се присъждат в производството по обжалване на наказателни постановления - такива за свидетели и вещи лица. Нито в ЗАНН, нито в субсидиарно приложимия закон по силата на чл. 84 от ЗАНН -  е предвидена разпоредба, уреждаща възлагането на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, направени от страна в производството. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, което съгласно чл. 86, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт. Съгласно цитираното решение, производството по обжалване на административно-наказателни постановления е особен вид наказателно производство, като за разноските по това производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при административно-наказателните дела, преследването и доказването се осъществяват от държавните органи. Следователно, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски. В този смисъл е и по –новата задължителна съдебна практика –ТР№ 2 от 03.06.2009 г. на ВАС. Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно чл. 84 от ЗАНН и горецитираните тълкувателни решения, разпоредбите на чл. 187 - 190 от НПК, регламентиращи въпроса за разноските, следва да намерят приложение и в административно-наказателното производство. Действително, съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските по наказателното производство, се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи. Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК обаче, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Следователно, в настоящото производство е недопустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от крайния изход на последното. Редът за това е друг и той е уреден в ЗОДОВ, по който ред лицето следва да реализира претенцията си при отмяна на акта, при наличие на предпоставките и основанията за реализиране на отговорността. 

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009973 от 01.08.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „А." ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.И.Х. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда . 

 

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: