РЕШЕНИЕ
№ 3837/11.08.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 18093 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен Е.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Гл. Д. „Гр.п.” при МВР иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1700,86 лв. (след
допуснатото увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 240 часа
за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 01.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът Е.Н.Г., чрез адв. Д.Х. излага, че е полагал труд
по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност
„младши експерт – командир на отделение“
в ЛКЦ – Г. от група „Охрана на
държавната граница“ на ГПУ - В. към РД „Гр. п.“ –Б. към Главна дирекция „Гр. п.“ към МВР, като има статута на държавен
служител. Сочи, че съгл. чл.
176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състои от основно
и допълнителни. Поддържа се, че нормалната
продължителност на работното време съобразно чл. 187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислявало в работни дни – подневно,
а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен
период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период.
Съобразно чл. 178, ал.1,
т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се дължи допълнително за извънреден труд,
като в този смисъл е и нормата на чл. 67, ал.1 от ЗДСл, включително
на чл. 67, ал.7 от ЗДСл. Излага,
че в чл.9 от Наредбата за структурата
и организацията на РЗ при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени
за подневно отчитане на работното
време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. е положил общо 1680 часа нощен труд,
който преизчислен към дневен води
до извънреден труд от 240 часа,
което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата
сума, която не е заплатена от ответника. Твърди,
че за процесния
период е действала Наредба № *г. на министъра на вътрешните
работи уреждаща реда за организацията
и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките
на държавните служители в МВР. Доколкото с така приетата Наредба
въпросът с преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневни е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят
общите законови разпоредби на трудовото
законодателство, в частност
Наредбата за структурата и организацията на РЗ. По изложените
съображения моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Главна дирекция „Гр. п.” при МВР, чрез гл.юрк. Кр.
И.е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който предявеният иск се оспорва
по основание и размер. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител
по служебно правоотношение в МВР. Посочва, че ищецът е работил
на 24 часови смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумирано. В резултат на това,
чрез прихващане на отрицателните с положителните разлики на отработеното време за периода
е формиран резултат, който при надвишаване
нормата работни часове е заплащан като извънреден на основание чл.
178, ал.1, т. 3 ЗМВР. Оспорва
доводите, че в случая по отношение
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят
приложение разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата. Излагат се подробни доводи
относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Твърди, че за периода
са били действащи
Наредба № *г. (обн. ДВ бр. 69 от 2014г., изм. и доп. бр.
15 от 2015г., отменена с §4
от ДР на наредба № *г., в сила от 02.08.2016г.) и Наредба № *. Съответно така действащите наредби изключват приложението на разпоредбите на общото трудово
законодателство. В чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да
са разписани 8 часова продължителност на нощния труд.
В този смисъл твърди, че в случая
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил
заплатен. По изложените съображения моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора - ищецът, чрез адв. Д.Х., а ответникът с писмено становище
докладвано от съда.
След
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника
за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на
правото и съобразно разпределението на доказателствената
тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. е полагал труд на 24часови
смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на
ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за
заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, че между тях е съществувало служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е
заемал длъжността „младши експерт - командир на отделение“ в ЛКЦ – Г. към РД „Гр. п.“ – Б. към Главна дирекция
„Гр. п.“ към МВР. Както и че в периода 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. ищецът е работил на 24-часови
смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната
си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване,
т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. отчитането се извършва
помесечно до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а
след този период, т.е. от 14.10.2016г. до 02.10.2019 г. на тримесечие
/чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. действащи са били
последователно Наредба № *г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от
29.07.2016г. и Наредба № *. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г.,
в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от
тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете
наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на
Наредба № *г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № *г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ.
От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност
и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 01.11.2016
г. до 01.11.2019 г., възлиза на сумата от 1700,86 лв.,което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема,
че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент
1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода
на спора на ищеца следва
да се присъдят
разноски от общо 330,00 лв., за платено в брой адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Доколкото възнаграждението е под относимия минимум
от 349,00 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от 2. от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
съобразно действащия материален закон към момента на договарянето редакция - изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на
ДТ, като предвид основателността на иска следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС направените в производството разноски възлизаща на 68,03 лева за
ДТ и 200,00 лева от депозита за вещо лице от общо 200,00 лв., на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гр. п.” при МВР ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,сумата от
1700,86 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
240 часа за периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба
– 01.11.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гр. п.” при МВР ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд В. в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 268,03 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гр. п.” при МВР ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 330,00 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени
в първоинстанционното производство, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: