РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20235300500533 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л. Д. Ч., с ЕГН ********** против
решение № 4441/30.12.2022 г., постановено по гр. Дело № 8958/2022 г. на
Районен съд - Пловдив, І гр. състав, с което са отхвърлени предявените от нея
против Община *** искове да бъде признато за незаконно уволнението й,
извършено със Заповед от 10.05.2022 г., с което трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ; да бъде
възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в
дирекция „***“ при Община *** и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сумата от 4 653,96 лв. - обезщетение за оставането й без работа
вследствие на незаконното й уволнение за периода 13.05.2022 г. – 13.11.2022
г., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което
исковете да се уважат. Претендират се разноски пред двете инстанции. С
жалбата се поддържа, че при сключен трудов договор по заместване трябва
изрично да се посочи титуляра на длъжността, за заместването на който се
сключва трудовият договор, както и обстоятелството, че договорът се
сключва до неговото завръщане на работа. Поддържа се, че в случая
1
трудовият договор не индивидуализира кой е този титуляр, поради което тази
клауза е невалидна. Ето защо, тъй като в трудовия договор няма изрична
правно релевантна клауза относно срока на договора, той следва да се счита
за сключен за неопределено време.
Въззиваемата страна Община *** оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че са налице достатъчно доказателства, от които
да се установи срочният характер на трудовото правоотношение, както и че
ищцата е знаела кого замества, респективно от завръщането на работа на кой
служител ще следва прекратяване на трудовото правоотношение по
заместване. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения в закона срок за
обжалване, изхождат от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната
проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при
постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в
жалбата оплаквания, Пловдивски окръжен съд намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ищцата Л. Д. Ч. е основала исковете си на твърдението, че е работила
при ответника Община *** по безсрочен трудов договор, като е заемала
длъжността „***“ в дирекция „***“, както и че трудовото и правоотношение е
било прекратено с обжалваната Заповед от 10.05.2022 г., на основание чл.
325, ал. 1, т. 5 от КТ. Оспорва уволнението като незаконосъобразно, по
съображения, че не са били налице посочените основания на закона за
прекратяване на трудовото и правоотношение, като се иска от съда да отмени
уволнението и да я възстанови на заеманата преди това длъжност, като и да и
се присъди обезщетение за времето на оставането и без работа в период от
шест месеца след уволнението.
Ответникът Община *** е оспорил предявените искове, като
поддържа, че трудовият договор е бил сключен за заместването на
отсъстващия работник К. И. И., която е била в продължително отсъствие
поради времена неработоспособност. По отношение на представеното с
исковата молба допълнително споразумение от 02.01.2019 г. към трудовия
договор възразява, че със същото страните са изменили единствено размера
на трудовото възнаграждение, но не и клаузата „срок“ на договора, тъй като
от негова страна не било изразено съгласие за промяна на трудовия договор
от срочен в безсрочен.
2
Установява се от представения с исковата молба Трудов договор № 22
от 16.11.2017г., че ищцата е сключила с ответната община трудов договор, за
изпълнение на длъжността „*** в дирекция „***“ при Община ***“ за
заместване на отсъстващ работник. В клаузата на трудовия договор, касаеща
неговия срок, е отразено: „определен срок, за заместване на отсъстващ
работник“. Имената на титуляра на длъжността, за заместването на когото се
сключва договора, не са посочени, не са посочени и каквито и да е било други
индивидуализиращи го данни, като ЕГН, или дата на сключване на неговия
трудов договор.
Така възникналото трудово правоотношение е било изменено с
Допълнително споразумение № 78/26.02.2020 г., в което е уговорен нов
размер на трудовото възнаграждение на ищцата, а в клаузата „срок“ е
уговорено, че договорът се сключва за неопределено време.
При преценка на двете съглашения настоящият съдебен състав
приема, че трудовото правоотношение между страните е възникнало като
безсрочно. Това е така, защото уговорката относно срока в първоначалния
трудов договор не съдържа никаква конкретика относно заместваното лица,
което е титуляр на заеманата от ищцата длъжност.
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 КТ времетраенето на трудовия договор е
съществен елемент от съдържанието му, поради което следва да е изрично
определено. Времетраенето на срочния трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т.
3 КТ се определя от времето на отсъствие на замествания работник, поради
което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованията на
длъжността и характера на работата за изпълняваната длъжност на
замествания, но и кой е замествания титуляр на длъжността.
Налице е трайна практика на ВКС, според която в сключвания трудов
договор за заместване изрично трябва да бъде посочено името на титуляря на
длъжността, за заместването на когото се сключва този трудов договор, както
и фактът, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа, които
обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата "срок" в договора,
определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за
неговото прекратяване основание по чл. 325, т. 5 КТ. В този смисъл са
Решение № 22 от 02.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 636/2017 г., IV г. о., ГК,
Решение № 80 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 640/2011 г., III ГО,
Решение № 282 от 08.01.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1906/2015 г., III ГО.
Ето защо, съдът приема, че в трудовия договор на ищцата липсва
валидна уговорка относно срока, за който същият се сключва.
Съгласно чл. 67, ал.2 от КТ, трудовият договор се смята сключен за
неопределено време, ако изрично не е уговорено друго. Следователно,
трудовото правоотношение между страните е възникнало като безсрочно,
поради което и не е налице промяна по отношение на елемента „срок“ от
същото с последващо сключеното между страните допълнително
3
споразумение. Това е така, защото от една страна в допълнителното
споразумение е посочено, че трудовото правоотношение е за неопределено
време, а от друга страна, дори и да се приеме, че работодателят е желаел
същото да съдържа уговорка за определен срок, то приложение ще намери
нормата на чл. 67, ал.3 от КТ, според която трудовият договор за
неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок,
освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.
По делото е приложена Заповед № РД – 639/10.05.2022 г. на Кмета на
Община ***, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, поради завръщане на замествания на работа,
считано от 13.05.2022 г.
Както се установи по делото обаче, трудовото правоотношение на
ищцата е безсрочно и не може да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 5
КТ. Като е прекратил трудовото правоотношение с атакуваната заповед на
това правно основание, работодателят е упражнил правото си на уволнение
незаконосъобразно. Ето защо следва да се приеме, че предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за
неговата отмяна е основателен и следва да се уважи. Предвид
основателността на този иск, основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, поради
което и този иск следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също
обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението
и неговата отмяна. Според нормата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца.
Пред ПРС е представено копие от трудовата книжка на ищцата, от
което се установява, че след прекратяването на трудовия и договор с
ответника тя не е встъпвала в нови трудови правоотношения. Ето защо и
поради липсата на оспорване от страна на работодателя на факта на оставане
без работа на ищцата за процесния период, съдът прима иска за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за доказан по основание. Установява се от
заключението на вещото лице З. М. по назначената от РС ССЕ, че размерът на
обезщетението, изчислен въз основа на брутното трудово възнаграждение,
получено от ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението,
възлиза на 4653,96 лв., колкото е претендирала с иска си ищцата. Ето защо
този иск следва да се уважи, като се присъди посочената сума, ведно с
4
обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва от деня на
предявяване на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата.
Като е достигнал до обратния правен извод, районният съд е
постановил неправилно решение, което ще се отмени, а вместо него ще се
постанови друго решение по същество в казания смисъл.
Предвид основателността на жалбата и на исковете и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна следва да заплати на процесуалния
представител на жалбоподателката сторените разноски пред двете инстанции
за възнаграждение за оказана правна помощ при процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1 от ЗА в размер на 710 лв. за всяка
инстанция, така, както е поискано, или общо сумата от 1420 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът – въззиваема страна ще
следва да заплати държавна такса за производството пред двете инстанции,
която се определя от съда в размер на 150 лв. за производството пред ПРС и
75 лв. за производството пред ПОС.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4441/30.12.2022 г., постановено по гр. Дело №
8958/2022 г. на Районен съд - Пловдив, І гр. състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Л. Д. Ч. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № РД – 639/10.05.2022 г. на Кмета на Община ***, с което трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от
КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л. Д. Ч. с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност - „***“ в дирекция „***“ при Община ***, област
Пловдив.
ОСЪЖДА Община ***, област Пловдив, бул. *** да заплати на Л.
Д. Ч. с ЕГН ********** с адрес: гр.***, област Пловдив, бул.***, сумата от 4
653,96 /четири хиляди шестстотин петдесет и три лв. и 96 ст./ лв. -
обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното й
уволнение за периода от 13.05.2022 г. до 13.11.2022 г., ведно със законната
лихва от 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община ***, област Пловдив, бул. *** да заплати на
адвокат Е. Б. Т., вписана в Адвокатска колегия – Пловдив под № ***,
служебен адрес: гр.***, сумата от 1420 лв. /хиляда четиристотин и двадесет
5
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв за
оказана безплатна правна помощ на ищцата Л. Д. Ч. в производството по гр.
дело № 8958/2022 г. на Районен съд – Пловдив и в.гр.д.№ 533/2023 г. на
Окръжен съд – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Община ***, област Пловдив, бул. *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив
сумата от 150 /сто и петдесет / лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството по гр. дело № 8958/2022 г. на Районен съд – Пловдив
и в.гр.д.№ 533/2023 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок,
считано от 04.04.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6