Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 41
гр.Русе, 27.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело
№ 870 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.Ш.Ю. чрез пълномощника си адв. Р.К.
*** против решение № 1721/25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 529/2019 г. на
Русенския районен съд в частта, с която е признато за установено вземане на А.М.С.
срещу него в размер на 420 лв., представляващо неизплатено
възнаграждение за строително-монтажни работи
- шпакловане и боядисване на обект – съблекалня на стадиона в с. Ч.,
обл. Русе през 2016 г., ведно със законната лихва от 15.11.2018 г. до изплащане
на вземането и върху него са възложени сторените от ищеца разноски. Твърди, че решението
е необосновано
и неправилно. Иска отмяната му в обжалваната част и да бъде
постановено ново, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна А.М.С. оспорва основателността на
жалбата в отговора по чл.263 ГПК. Иска решението в обжалваната част да бъде потвърдено
като правилно. Претендира разноски.
Русенският
окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да бъде разгледана по същество.
С
исковата молба ищецът А.М.С. твърди, че извършва различни дейности в сферата на строителството.
През лятото на 2016 г. ответникът му предложил работа, свързана с шпакловане и
боядисване на три обекта– читалището в с. Ч., съблекалнята на стадиона в с. Ч.
и детската ясла в с. Смирненски, която той приел. Уговорили заплащане по 50 лв.
на ден плюс 10 лв. пътни разходи като изработеното следвало да му бъде
заплащано всяка събота след приключване на работата. Твърди още, че започнал
работа по обектите в началото на м. юли 2016 г. В началото ответникът му
заплащал редовно уговореното, но към края започнал да изплаща дължимите суми
със закъснение. Когато приключил работа и по последния обект в с. Ч. останал да
му дължи възнаграждение за две седмици работа по съблекалнята, или общо 720 лв.
Заявява още, че работата по всички обекти била приета без забележки от страна
на ответника. След молби и увещания от негова страна в края на 2016 г. му
платил 200 лв., а в началото на 2017 г. още 100 лв., след което спрял да му
говори и да си вдига телефона. Твърди, че заявил претенцията си за заплащане на
остатъка от дължимото му се възнаграждение в размер на 420 лв. за работата по
съблекалнята в с. Ч. по реда на заповедното производство по ч. гр. д. №
7714/2018 г. по описа на Районен съд Русе, но тъй като ответникът в законоустановения
срок възразил, завел настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК. В първото съдебно
заседание пред районния съд ищецът уточнява, че след приключване на работата,
между страните са водени разговори за заплащане на дължимите суми като
ответникът не отричал, че ги дължи, но се е оправдавал, че не ги плаща, тъй
като работата по обектите не му била заплатена по сключените от него договори с
възложителите.
Ответникът Б.Ш.Ю. в
подадения от него отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска. Твърди, че
ищецът работил при него на обектите в с. Ч. – читалище и съблекалня на
конкретни дати, а именно: на 28, 29 и 30 юни и на 1 юли, за което получил 200
лева, на 4, 6, 7 и 8 юли, за което е получил 200 лв., на 11, 12, 13, 14 и 15
юли, за което е получил 250 лв. и на 18, 19, 20 и 21 юли, за което е получил
200 лв. за труд, а за транспортни разходи три пъти по 50 лв. и един път 20 лв.,
или общо 850 лв. за извършена работа и 170 лв. за транспортни разходи. В о. с. з.
пред първата инстанция при изпълнение на процедурата по чл. 145 ГПК уточнява,
че работата, която следвало да изпълнява ищеца не била непрекъснато за цяло
лято, а за определени дни през него. Това било продиктувано от естеството й, което
налагало прекъсвания. Тъй като ищецът бил нает за боядисване и шпакловане,
такова било извършвано общо през 17 дни на лятото, за които му бил платил.
Отделно от това прави възражения и за лошо изпълнение на възложената от него
работа на ищеца, но твърди, че независимо от това му бил платил всичко, което
дължи.
С решението
си, предмет на обжалване в настоящото производство, районният съд уважил предявените искове като приел
за доказана претенцията на ищеца в заявения
от него размер от 420 лв.
произтичаща от сключения между тях устен договор за изработка.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че решение № 1721/25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 529/2019 г. на Русенския районен
съд е валидно
и допустимо, а за да се произнесе
по съществото на спора, съобразно
наведените от страните доводи, взе предвид следното:
По
делото са приложени съставени от
ответника таблици за присъствие за месеците юни и юли 2016 г. на наетите от
него работници при изпълнение на работата по трите обекта, както и договорите, сключени между представляваната
от него фирма и Кметството на с. Ч., с която същите са му били възложени за
работа.
И двете страни са ангажирали гласни
доказателства.
Свидетелката
на ищеца Н.М.Р., която живее с него, дава показания, че между страните имало
далечна родствена връзка. Ответникът го бил наел за боядисване и ищецът
започнал работа в с. Ч.. Първо работил по читалището, после по съблекалнята.
Дава показания, че работата продължила общо около три месеца. Нямало спиране
или прекъсване. Било през лятото преди година и половина – две. Б. плащал
редовно на ищеца докато работел на читалището. После спрял да плаща. Това било
когато започнал работа по съблекалнята. Впоследствие му донесъл първо 100, а
после 200 лв. и казал, че ще плаща по малко. Останало било да се дължи 470 лв.,
което знаела от А.. Изнася данни, че работата по съблекалнята завършила през м.
септември. Дава показания, че майката на ответника й споделила, че съжалява, че
синът й не успял да се издължи към ищеца, но обещала тя да плати вместо него.
Плащане обаче не последвало.
Свидетелят
на ответника А.М.С.дава показания, че заедно с ищеца работили на обекти на
ответника. Той самият бил общ работник. Дава показания, че ищецът бил нает да боядисва.
Самият свидетел заявява, че участвал само в работата на съблекалнята. Преди
това се работило по читалището, но той не бил нает за там. Изнася данни, че
работата по съблекалнята продължила две седмици, но не си спомня кога
приключила - дали през лятото или продължила през м. септември. Не знаел дали
ответникът е останал задължен към ищеца за работата си по нея. Към самия него
се бил издължил. Не знае също така какви пари са били уговорени между ищеца и
ответника, тъй като Б. се разплащал поотделно и с пликове към всеки от тях. Не
си спомня дали се е налагало да се работи в събота. Поначало работели до петък.
Свидетелката
на ответника Ф.К.К.– негова майка дава показания, че
действително синът й наел ищеца, който бил братовчед на съпруга й за работа по
читалището и стадиона в с. Ч. през лятото на 2016 г. Тя самата също работила
там. Първо работили по читалището горе долу около две седмици и след това на
съблекалнята в стадиона. Имало малко
прекъсване между двата обекта. Не си спомня до кога е продължила работата в
съблекалнята. Изнася данни, че продължила около седмица и малко повече, но не и
до септември. Не знае дали синът й е останал задължен към някого за пари за
работата по обектите в с. Ч.. Плащал им на седмица, доколкото си спомня парите
на работниците давал в плик. При семейните разговори в къщи чувала, че всичко
било приключило и синът й няма на никого нищо да дава. Заявява, че синът й също
участвал в боядисването и на киносалона, и на съблекалнята. Изнася данни, че от
с. Смирненски до с. Ч. пътували с колата на ищеца докато работят по читалището,
а няколко пъти и докато работил по съблекалнята. Дава показания също така, че ищецът
не изпълнил работата, която синът й му бил възложил с необходимото качество и в
уговорения обем.
Свидетелят на
ответника Румен Тодоров Русев – кмет на с. Ч. дава показания, че виждал ищеца
да работи на обектите, за които Кмеството сключило договор с ответника. Виждал
го да боядисва, когато минавал да наглежда как върви работата. Не минавал обаче
всеки ден. Приемо-предавателният протокол за обектите подписали с ответника на
30 септември. Тогава всичко било приключило. Не си спомня дали боядисването
било последно, със сигурност последната дейност било почистването. Дава
показания, че строителните дейности се извършвали паралелно, имало балатуми за
поставяне, плочки за лепене и не е сигурен в кой период е била боядисана
съблекалнята.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Предявените искове са с правно
основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с
чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с
чл. 86, ал.
1 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда
на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните
по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на
процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът
намира следното:
Между страните няма спор за съществуването на
облигационна връзка между тях, произтичаща от устен договор за изработка на
дейности в строителството при уговорено дневно възнаграждение в размер на 50
лв. на ден за работен ден и 10 лв. на ден за транспортни разходи като ищецът е
работил на обект читалище в с. Ч. и на
обект съблекалня на стадиона в с. Ч. през лятото на 2016 г. Към момента на
сключване на договора между страните е имало доверие, предвид макар и далечната
им роднинска връзка. Няма спор и че плащанията по сключения между тях договор
са осъщестявани „на ръка“ без издаване на разписка или друг платежен документ.
Ищцовата
страна е тази, която следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията
си. В конкретния случай ищецът не доказва колко точно дни, през кой период от
време, т. е. през кой месец на 2016 год. /твърдения за това липсват и в
исковата молба/ е извършвал боядисване и шпакловане в съблекалнията на с. Ч.,
за да може съдът да преценява дали извършените от ответника плащания са
частични или в пълен размер.
Неправилен е изводът на първоинстанционния
съд, че от изявленията на ответника било видно, че за работата по съблекалнята не
е платил или е платил по-малко от дължимото, тъй като платил 850 лв. за труд и
170 лв. за транспорт за 17 дни през м.юни и юли при положение, че за същите се
дължи 750 лв. за труд и 170 лв. за транспорт. За труд при 17 работни дни, както
са посочени в изходящата от самия ответник справка, се дължат точно 850 лв. /17
х 50 = 850/, както се твърди, т. е. необоснован е изводът на районния съд, че
изявленията на ответника съдържат признание за неплащане на уговорено
възнаграждение за работа по съблекалнята, която е втория по ред обект, на който
ищецът е работил по сключения от него устен договор.
Некореспондиращ
със събраните по делото доказателства е и изводът на първостепенния съд, че
работата по съблекалнята приключила на 1.11.2016 г. и е логично работата, която
изпълнявал ищеца да е последна, доколкото е довършителна. Този извод
противоречи на показанията на св. Русев – кмет на с. Ч., който заявява, че
приемо-предавателният протокол за обектите е подписан с ответника на 30
септември и тогава всичко било приключило. Същият свидетелства още, че
строителните дейности се извършвали паралелно като не си спомня дали
боядисването било последно.
Несъответен на събраните гласни
доказателства е и изводът, че ищецът е работил по съблекалнята и през м.
септември. Нито св. Русев, нито св. Скендер, и двамата незаинтересовани от
изхода на спора, твърдят със сигурност подобно нещо. Обратно, първият само
наглеждал обекта, при това не всеки ден и виждал там ищеца да работи, а вторият
не си спомня да са работили и през септември на съблекалнята. Показанията на
другите две свидетелки за това обстоятелство не следва да бъдат ценени,
доколкото очевидно обслужват защитните тези на двете страни.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин единствено, че ищецът е
работил първо на читалището, после в съблекалнята на с. Ч. през лятото на 2016
г. като боядисвал и шпакловал. По никакъв начин не се установява колко дни е
работил на единия обект и колко на другия, за да може да бъде изведен обоснован
извод за частично неизпълнение на задължението на ответника да му заплати
уговореното.
Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК всяка страна
трябва да докаже наличието на онези факти,
от които черпи изгодни за
себе си правни
последици. По отношение
на същите страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно
доказване, което поради това трябва
да бъде и пълно, т.е. такова,
което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване.
В конкретния случай, обаче, ищецът не
е ангажирал по делото, съобразно указаната му от
съда доказателствена тежест никакви доказателства, от които да се
изясни за кои точно дни е налице изпълнение на поетите от него
задължения по процесния устен договор за
изработка – боядисване и шпакловане в съблекалнята в с. Ч., за
което не му е платено. С оглед на това съдът, като
приложи спрямо него неблагоприятните последици от доказателствената
тежест, приема, че тези факти
не са налице.
Съгласно
ясния смисъл на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение
се дължи за извършената и приета работа. От тази гледна точка
и с оглед на това, че ищецът не е ангажирал
доказателства за това колко точно и кои дни е извършвал боядисване и шпакловане
на съблекалнята в с. Ч., претенцията му за заплащане
на възнаграждение е останала недоказана.
При
така направените изводи, съдът намира,
че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която установителната претенция е уважена
и вместо това да бъде постановено
друго, с което бъде искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
са спора, отправеното искане и представените доказателства в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноските за двете инстанции, които възлизат общо на
625 лв.
Мотивиран така Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1721/25.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 529/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която с която предявеният от А.М.С. против
Б.Ш.Ю. иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 420
лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 15.11.2018 г. до изплащането й е уважен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 422 ГПК, предявен от А.М.С. против Б.Ш.Ю. за
признаване на установено, че Б.Ш.Ю. дължи на А.М.С. 420 лв., представляващи
неизплатено възнаграждение за строително-монтажни работи - шпакловане и боядисване на обект –
съблекалня на стадиона в с.Ч., обл.Русе през 2016 г., ведно със законната лихва
от 15.11.2018 г. до изплащане на вземането, за
които вземания по ч. гр. д. № 7714 по описа за 2018 г. на Русенския районен съд е издадена
заповед № 4143/19.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Ш.Ю., ЕГН ********** *** да заплати на А.М.С., ЕГН ********** *** сумата в размер на 625 лв., представляващи разноски за двете инстанции.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.