Р Е Ш Е Н И Е
№ 1632
гр. Русе, 20.11.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3588 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
срещу А.Н.К., в която се твърди, че с договор за потребителски заем от
21.07.2015г. ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит в размер на 2300 лв.
и закупуването на застраховка от 463,68 лв. на ответницата. Съгласно
уговореното в чл.3 от Договора, отпуснатата в заем сума следвало да бъде
върната на 36 равни месечни вноски от по 119,46 лв. Твърди се, че длъжникът е
преустановил плащането на вноски по кредита на 20.02.2016г., като към тази дата
били погасени 5 месечни вноски. На основание чл.5 от Договора, вземането на
ищцовото дружество станало изискуемо в пълен размер. По тази причина по реда на
чл.410 ГПК ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по гр.д.№1614/2017г.
срещу ответницата за сумите: главница 2248,89лв., възнаградителна лихва
1144,70лв. и законна лихва за забава в размер на 223,28 лв. С оглед постъпилото
своевременно възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение,
ищецът претендира в настоящото производство да бъде признато за установено
вземането му за включените в нея суми. Претендира се и присъждане на
направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК,
особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва основателността на предявения иск. Моли да бъде прогласена нищожността
на клаузите в процесния договор, които определят какъв е годишният процент на
разходите и как се формира той поради нечетливостта им. Оспорва се представената
с исковата молба справка-извлечение от процесния кредит за размера на
задълженията и натрупаната лихва. Оспорва се и надлежното уведомяване на
ответника за изискуемостта на вземането. Оспорва се и претенцията на
дружеството за разноски както в заповедното, така и в исковото производство. Иска
се предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2015г.
между страните по делото е сключен договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е отпуснало в заем на А.Н.К.
сумата от 2300лв. за потребителски цели и сумата от 463,68лв. за закупуване на
застраховка. В договора е уговорено, че кредитополучателят следва да изпълни
задължението си на 36 равни месечни вноски от по 119,46лв. с падеж 20-то число
на месеците от септември 2015г. до август 2018г. За забава в плащането на една
или повече вноски, страните по договора са уговорили, че кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. При просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от датата на втората неплатена вноска е
уговорено вземането на кредитора да стане предсрочно изискуемо.
Според
представеното от ищцовото дружество счетоводно извлечение от процесния кредит,
ответницата е заплатила общо 610,39лв. С писмо от 10.09.2016г. кредиторът е
обявил предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора, поради
преустановено плащане на 20.02.2016г. Общото претендирано за плащане с писмото задължение
е в размер на 2248,89лв. главница, 1144,70лв. договорна лихва, 109,13лв.
обезщетение за забава. Писмото е върнато от куриера като недоставено, с
посочена като причина за това пребиваването на адресата в чужбина.
На 20.03.2017г.
ищцовото дружество е депозирало заявление в РС-Русе, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№****/2017г. и издадена срещу ответника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с №***/22.03.2017г. за 2248,89лв. главница, 1144,70лв.
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2016г. до 20.08.2018г., 223,28лв. обезщетение
за забава, начислено върху неплатената главница за периода от 20.02.2016г. до
20.08.2018г., законна лихва върху главницата считано от 21.03.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, 72,34лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, без да обоснове същото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника, поради което се
явява процесуално допустим.
Представеният по
делото договор е подписан и за двете страни, с оглед на което и поради липсата
на оспорване подписа на ответницата, следва да се приеме, че между страните са
възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения и ответницата е
запозната и съгласна с клаузите на подписания от нея договор. Обстоятелството,
че представеното по делото заверено копие на договора е отчасти нечетливо
поради начина му на снимане/принтиране не обосновава нищожност на същия или
отделни негови клаузи, или пък извод за невъзможност на ответницата да се
запознае със съдържанието му. Същата при подписването му би следвало да
възрази, ако представения й екземпляр е нечетлив, евентуално при несъгласие с
условията в него или при невъзможност да се запознае с тях да не подписва
договора. Положения от нея подпис сочи на обратното – постигнато съгласие между
страните. Именно поради това е последвало и частично изпълнение на поетите
задължения. По делото няма спор, а и се установява от представените
доказателства, че ответницата е получила в заем посочената в договора сума. При
липса на възражение за плащане на суми над признатите за платени от ищеца,
следва да се приеме, че действително на посочената в исковата молба дата
20.02.2016г. е преустановено плащането по договора и неизпълненото по него
задължение възлиза в претендираните размери. Неплащането на повече от две
погасителни вноски е дало възможност кредиторът да обяви предсрочната
изискуемост на задължението на ответницата, от която възможност се е
възползвал. Дори и да се приеме, че уведомяването за обявяване на предсрочната
изискуемост на цялото задължение по кредита не е редовно съобщено, с узнаването
за издадената заповед за изпълнение, срещу която е възразила, ответницата е
узнала и за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото й задължение по
кредита. Предсрочната изискуемост води единствено до загуба за
кредитополучателя на преимуществото на срока и това което е дължал в срок до
20.08.2018г. дължи от 20.02.2016г. – датата на предсрочната изискуемост на
задължението. След тази дата заедно с неплатената главница и договорна лихва е
дължимо и обезщетение за забава според уговореното в договора, в размер на
законната лихва.
По изложените
съображения, предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят направените от него за заповедното производство разноски в размер на 122,34лв.
и за настоящото исково производство в размер на 217,62лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Н.К.
с ЕГН ********** с адрес *** дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
с ЕИК130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк, сграда 14, сумите: 2248,89лв.
главница, 1144,70лв. възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2016г. до 20.08.2018г., 223,28лв. обезщетение за забава за периода от 20.02.2016г. до
20.08.2018г., законна лихва върху
главницата считано от 21.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед №***/22.03.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА А.Н.К. с ЕГН **********
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД с ЕИК130697606, сумата от 122,34лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2017г. и сумата от 217,62лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: