Присъда по дело №30308/2008 на Районен съд - Монтана

ОСЪЖДА А. Х. Д. със снета по-горе самоличност да внесе по сметка на МРС сумата от 80 лева, представляващи разноски, направени в процеса за съдебни експертизи, както и сумата от пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Монтана.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 2.

Мотиви по НОХ дело № 30308/2008 година на МРС.

Подсъдимият А. Х. Д., роден на xxxxxx1957 година в град Бойчиновци, обл. Монтана, живущ xxx, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, неженен с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за периода от края на месец август 2007 година до 30.05.2008 година в град Монтана при условията на продължавано престъпление отнел от владението на фирма “И.” ООД град Монтана движими вещи – 6000 броя кадмирани болтове на обща стойност 3300 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай на кражба.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. В хода на дадените от него обяснения заяви, че няма нищо общо с извършена кражба от обекта на фирмата, на който той е работил. Обяснява си липсата на тези болтове с огромното разхищение и занижен контрол от страна на ръководството на дружеството –възложител на обекта.

 Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и заключенията на вещите лица по изпълнените съдебно-оценителна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Х. Д. не е осъждан и не е криминално проявен.

В периода от края на месец август 2007 година до 30.05.2008 година заедно с други лица работил по изграждането на силози на фирма “И.”ООД град Монтана в двора на бившето ТКЗС в квартал К. в град Монтана. Силозите били изграждани от изпълнител фирма “Агроин”ООД град Стара Загора, която наела работници от град Монтана и околностите, сред които попаднал и подсъдимия. В този период били изградени общо три силоза, като преди започване изграждането на четвъртият силоз на 25.05.2008 година се установило, че поради липса на част от материалите в склада, намиращ се на площадката на обекта това изграждане не може да бъде осъществено. Особено силно се забелязвала липсата на голямо количество от кадмираните болтове, ползвани, като скрепителни елементи при направата на тези силози. Тази липса наложила последващото им докупуване от фирма “И.” от производителя в Кралство Испания. Преди това през месец октомври 2007 година подсъдимият и неговият син посетили офиса на фирма “веталстрой” в град Монтана, където предложили за продажба, както те твърдели 1000 от тези кадмирани болтове. Влезли в преговори със собствениците на дружеството, които се съгласили да ги закупят при определена цена. При броене на болтовете се установило, че техният брой не е 1000, както твърдели продавачите, а са 800 болта, за които фирмата заплатила на подсъдимия и неговия син – свидетеля Х. Д. по спомени на свидетеля Н. Н. сумата от 40 лева. На 04.06.2008 година в процеса на извършваните оперативно-издирвателни мероприятия било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия, от където били иззети 30 броя от процесните болтове и други вещи, които не са предмет на обвинението. Тези вещи били предадени на представител от фирма “И.” – свидетеля С.П.. Петков заедно със свои колеги направили обиколка на магазинната мрежа на град Монтана и получили от фирма “Металстрой” около 600 – 700 от тези болтове, тъй като останалите, които фирмата била изкупила от подсъдимия били вече продадени.

Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите xxxx., като дадени обективно и безпристрастно. Нито един от свидетелите със своите показания не очертава изцяло фактическата обстановка, но преценени в съвкупност отделните детайли установяват приетото по-горе от съда. Свидетелката М., един от ключовите и основни свидетели на обвинението бе категорична, че подсъдимият А. Д., придружен от своя син, свидетелят Х. Д. са посетили фирмата, в която тя е работила”Металстрой”ООД град Монтана и са и предложили да закупи част от процесните кадмирани болтове. Свидетелката не е могла да вземе подобно решение сама и след проведени с двамата собственици на дружеството разговори – свидетелите Р. Н. и Н. Н. и след получаване на тяхното съгласие е закупила 800 броя болтове, колкото всъщност подсъдимият й е предложил. Показанията на тази свидетелка се подкрепят от показанията на свидетелите Р. Н. и Н. Н..Самата свидетелка бе безкрайно категорична, че именно подсъдимият, когото разпозна в съдебно заседание и е продал тези 800 болта, съвпадащи по вид с процесните. Собствениците на дружеството пък уточниха, че за тези закупени от тях 800 болта са заплатили на същия човек сумата от 40 лева, стойност постигната при договарянето между страните по тази своеобразна сделка. Не се доказа твърдяната от обвинението продажба на болтове на свидетеля А.А. И., собственик на “М-тех”ЕООД град Монтана. Последният заяви в съдебно заседание, че нито са му предлагани, нито е виждал подсъдимия, нито пък е купувал подобни болтове. В тази насока изложените от прокурора доводи за това, че И. е закупувал болтове от подсъдимия не намериха подкрепа в надлежно-събрания в рамките на съдебната фаза доказателствен материал. Свидетелите В.М. А. и В.Д. И., които са били колеги на подсъдимия на обекта на фирма “И.” в кв. К. в град Монтана убедено установиха, че на този обект материалите и консумативите ползвани за направата на силозите са били сериозно разхищавани, контролът е бил силно занижен и достъп до склада с материалите особено през деня е бил на практика неограничен. До известна степен тези техни показания се допълниха и от показанията на свидетеля Ж., който е представител на фирмата – изпълнител, която е изграждала силозите и е наемала работниците на обекта и от показанията на свидетеля С.П., който е бил представител на собственика на фирмата на този обект и който е следвало да отговаря за контрола и опазване на имуществото на фирмата, за която е работил. От разпита на тези свидетели, които са добили непосредствена представа за работата на този обект съдът установява, че действително е имало разхищение на материали, включително и на такива от процесният вид, но не може да приеме, че това разхищение е достигнало до такива сериозни размери, каквито се твърди от свидетелите В.М. А. и В.Д. И. и се поддържа от подсъдимия. Не се установи и да е извършено противозаконно отнемане на такива болтове от други лица, включително и от свидетелят Ж. или други работници на фирмата изпълнител от Стара Загора, каквито твърдения се направиха от подсъдимия и посочените от него свидетели. В подкрепа на установеното престъпно посегателство от страна на подсъдимия е и изготвеният протокол за претърсване и изземване от 04.06.2008 година на РУ на МВР Монтана, от който е видно, че от дома на подсъдимия са иззети 30 броя от процесните кадмирани жълтеникави болтове. В самия протокол подсъдимият е обяснил, че тези вещи са му останали неволно в работните дрехи, с които е бил на обекта. Обобщавайки съдът приема за установено, че подсъдимият е извършил кражба на 830 броя от процесните кадмирани болтове, а не на твърдяните в обвинителният акт 6000 болта. Много странно е определен броя на тези болтове или по-скоро е налице едно твърде странно съвпадение между броя на болтовете, отразен в приложената проформа фактура от 11.06.2008 година и подадената жалба от служителят на фирма “И.”ООД Монтана и фактът, че фирмата е закупила 6000 такива болта след периода на кражбата съвсем не установява твърдението, че именно толкова болтове са били предмет на престъпно посегателство, още по-малко на такова извършено от подсъдимия.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице М.В. по следните съображения:

На първо място е налице едно съществено противоречие между приетото от експерта и стойността, вписана в проформа фактура от 11.06.2008 година, приложена на лист 13 по досъдебното производство. В този първичен счетоводен документ отразената стойност е 10 стотинки за един от процесните болтове. Вещото лице е приел стойност от 55 стотинки за болт. Тази разлика е в пъти и освен, че поражда съмнение в добросъвестността на изготвеното заключение рефлектира сериозно върху правната квалификация на самото обвинение.

На следващо място вещото лице не успя да защити заключението си в съдебно заседание, като не посочи убедителни доводи по какъв начин е определил пазарната стойност на тези болтове. Той заяви, че е ползвал стойността на болтовете от търговската мрежа на град Монтана, но както се доказа в процеса такива болтове, освен изкупените от подсъдимия в град Монтана не са продавани. Касае се за специфичен вид болтове, които се произвеждат явно за обслужване на тази дейност и се внасят целево от Кралство Испания, както е станало и в случая.

Съдът възприема за достоверна стойност на един болт тази, която е отразена в цитираната проформа фактура и игнорира от кръга на доказателствения материал заключението на вещото лице. В този смисъл приема за установена стойност на 830 от процесните болтове, които са предмет на престъплението сумата от 83 лева.

Съдът позовавайки се на горните си доводи прие за доказано обвинението за извършена кражба на 830 броя кадмирани болтове на обща стойност 83 лева, в каквито предели призна подсъдимия за виновен, а за останалата част на обвинението за извършване на кражба на 5170 кадмирани болтове на стойност над 83 лева до размера на обвинението от 3 300 лева го призна за невиновен и го оправда.

От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият е осъществил съставът на престъпление по основание чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като за периода от края на месец август 2007 година до 30.05.2008 година в град Монтана при условията на продължавано престъпление отнел от владението на фирма “И.” ООД град Монтана движими вещи – 830 броя кадмирани болтове на обща стойност 83 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай на кражба.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е престъпния характер на същото, предвиждал е обществено опасните последици и е искал и целял настъпването на вредоносния резултат.

Съдът съобразно изхода на делото осъди подсъдимия Д. да внесе по сметка на МРС сумата от 80 лева, представляващи разноски, направени в процеса за съдебни експертизи, както и сумата от пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.

При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ОСЪЖДА А. Х. Д. със снета по-горе самоличност да внесе по сметка на МРС сумата от 80 лева, представляващи разноски, направени в процеса за съдебни експертизи, както и сумата от пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Монтана.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 2.

Мотиви по НОХ дело № 30308/2008 година на МРС.

Подсъдимият А. Х. Д., роден на xxxxxx1957 година в град Б., обл. Монтана, живущ xxx, българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, неженен с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за периода от края на месец август 2007 година до 30.05.2008 година в град Монтана при условията на продължавано престъпление отнел от владението на фирма “И. ” ООД град Монтана движими вещи – 6000 броя кадмирани болтове на обща стойност 3300 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай на кражба.

В съдебно заседание подсъдимият не се признава за виновен. В хода на дадените от него обяснения заяви, че няма нищо общо с извършена кражба от обекта на фирмата, на който той е работил. Обяснява си липсата на тези болтове с огромното разхищение и занижен контрол от страна на ръководството на дружеството –възложител на обекта.

 Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация на деянието. Предлага на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са и заключенията на вещите лица по изпълнените съдебно-оценителна експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Х. Д. не е осъждан и не е криминално проявен.

В периода от края на месец август 2007 година до 30.05.2008 година заедно с други лица работил по изграждането на силози на фирма “И. ”ООД град Монтана в двора на бившето ТКЗС в квартал Кошарник в град Монтана. Силозите били изграждани от изпълнител фирма “Агроин”ООД град Стара Загора, която наела работници от град Монтана и околностите, сред които попаднал и подсъдимия. В този период били изградени общо три силоза, като преди започване изграждането на четвъртият силоз на 25.05.2008 година се установило, че поради липса на част от материалите в склада, намиращ се на площадката на обекта това изграждане не може да бъде осъществено. Особено силно се забелязвала липсата на голямо количество от кадмираните болтове, ползвани, като скрепителни елементи при направата на тези силози. Тази липса наложила последващото им докупуване от фирма “И. ” от производителя в Кралство Испания. Преди това през месец октомври 2007 година подсъдимият и неговият син посетили офиса на фирма “веталстрой” в град Монтана, където предложили за продажба, както те твърдели 1000 от тези кадмирани болтове. Влезли в преговори със собствениците на дружеството, които се съгласили да ги закупят при определена цена. При броене на болтовете се установило, че техният брой не е 1000, както твърдели продавачите, а са 800 болта, за които фирмата заплатила на подсъдимия и неговия син – свидетеля Х. Д. по спомени на свидетеля Н. Н. сумата от 40 лева. На 04.06.2008 година в процеса на извършваните оперативно-издирвателни мероприятия било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия, от където били иззети 30 броя от процесните болтове и други вещи, които не са предмет на обвинението. Тези вещи били предадени на представител от фирма “И. ” – свидетеля С. П.. П. заедно със свои колеги направили обиколка на магазинната мрежа на град Монтана и получили от фирма “М. ” около 600 – 700 от тези болтове, тъй като останалите, които фирмата била изкупила от подсъдимия били вече продадени.

Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М. С. М, А. А. И., Ж. М. Ж., С. Г. П, Р. Н. Н., Н. Н., Х. А..Д. , В.М. А. и В.Д. И., като дадени обективно и безпристрастно. Нито един от свидетелите със своите показания не очертава изцяло фактическата обстановка, но преценени в съвкупност отделните детайли установяват приетото по-горе от съда. Свидетелката М., един от ключовите и основни свидетели на обвинението бе категорична, че подсъдимият А. Д., придружен от своя син, свидетелят Х. Д. са посетили фирмата, в която тя е работила”М. ”ООД град Монтана и са и предложили да закупи част от процесните кадмирани болтове. Свидетелката не е могла да вземе подобно решение сама и след проведени с двамата собственици на дружеството разговори – свидетелите Р. Н. и Н. Н. и след получаване на тяхното съгласие е закупила 800 броя болтове, колкото всъщност подсъдимият й е предложил. Показанията на тази свидетелка се подкрепят от показанията на свидетелите Р. Н. и Н. Н..Самата свидетелка бе безкрайно категорична, че именно подсъдимият, когото разпозна в съдебно заседание и е продал тези 800 болта, съвпадащи по вид с процесните. Собствениците на дружеството пък уточниха, че за тези закупени от тях 800 болта са заплатили на същия човек сумата от 40 лева, стойност постигната при договарянето между страните по тази своеобразна сделка. Не се доказа твърдяната от обвинението продажба на болтове на свидетеля А. А. И., собственик на “М-тех”ЕООД град Монтана. Последният заяви в съдебно заседание, че нито са му предлагани, нито е виждал подсъдимия, нито пък е купувал подобни болтове. В тази насока изложените от прокурора доводи за това, че И. е закупувал болтове от подсъдимия не намериха подкрепа в надлежно-събрания в рамките на съдебната фаза доказателствен материал. Свидетелите В.М. А. и В.Д. И., които са били колеги на подсъдимия на обекта на фирма “И. ” в кв. Кошарник в град Монтана убедено установиха, че на този обект материалите и консумативите ползвани за направата на силозите са били сериозно разхищавани, контролът е бил силно занижен и достъп до склада с материалите особено през деня е бил на практика неограничен. До известна степен тези техни показания се допълниха и от показанията на свидетеля Желев, който е представител на фирмата – изпълнител, която е изграждала силозите и е наемала работниците на обекта и от показанията на свидетеля С. П., който е бил представител на собственика на фирмата на този обект и който е следвало да отговаря за контрола и опазване на имуществото на фирмата, за която е работил. От разпита на тези свидетели, които са добили непосредствена представа за работата на този обект съдът установява, че действително е имало разхищение на материали, включително и на такива от процесният вид, но не може да приеме, че това разхищение е достигнало до такива сериозни размери, каквито се твърди от свидетелите В.М. А. и В.Д. И. и се поддържа от подсъдимия. Не се установи и да е извършено противозаконно отнемане на такива болтове от други лица, включително и от свидетелят Желев или други работници на фирмата изпълнител от Стара Загора, каквито твърдения се направиха от подсъдимия и посочените от него свидетели. В подкрепа на установеното престъпно посегателство от страна на подсъдимия е и изготвеният протокол за претърсване и изземване от 04.06.2008 година на РУ на МВР Монтана, от който е видно, че от дома на подсъдимия са иззети 30 броя от процесните кадмирани жълтеникави болтове. В самия протокол подсъдимият е обяснил, че тези вещи са му останали неволно в работните дрехи, с които е бил на обекта. Обобщавайки съдът приема за установено, че подсъдимият е извършил кражба на 830 броя от процесните кадмирани болтове, а не на твърдяните в обвинителният акт 6000 болта. Много странно е определен броя на тези болтове или по-скоро е налице едно твърде странно съвпадение между броя на болтовете, отразен в приложената проформа фактура от 11.06.2008 година и подадената жалба от служителят на фирма “И. ”ООД Монтана и фактът, че фирмата е закупила 6000 такива болта след периода на кражбата съвсем не установява твърдението, че именно толкова болтове са били предмет на престъпно посегателство, още по-малко на такова извършено от подсъдимия.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице Михаил Василев по следните съображения:

На първо място е налице едно съществено противоречие между приетото от експерта и стойността, вписана в проформа фактура от 11.06.2008 година, приложена на лист 13 по досъдебното производство. В този първичен счетоводен документ отразената стойност е 10 стотинки за един от процесните болтове. Вещото лице е приел стойност от 55 стотинки за болт. Тази разлика е в пъти и освен, че поражда съмнение в добросъвестността на изготвеното заключение рефлектира сериозно върху правната квалификация на самото обвинение.

На следващо място вещото лице не успя да защити заключението си в съдебно заседание, като не посочи убедителни доводи по какъв начин е определил пазарната стойност на тези болтове. Той заяви, че е ползвал стойността на болтовете от търговската мрежа на град Монтана, но както се доказа в процеса такива болтове, освен изкупените от подсъдимия в град Монтана не са продавани. Касае се за специфичен вид болтове, които се произвеждат явно за обслуЖ.ане на тази дейност и се внасят целево от Кралство Испания, както е станало и в случая.

Съдът възприема за достоверна стойност на един болт тази, която е отразена в цитираната проформа фактура и игнорира от кръга на доказателствения материал заключението на вещото лице. В този смисъл приема за установена стойност на 830 от процесните болтове, които са предмет на престъплението сумата от 83 лева.

Съдът позовавайки се на горните си доводи прие за доказано обвинението за извършена кражба на 830 броя кадмирани болтове на обща стойност 83 лева, в каквито предели призна подсъдимия за виновен, а за останалата част на обвинението за извършване на кражба на 5170 кадмирани болтове на стойност над 83 лева до размера на обвинението от 3 300 лева го призна за невиновен и го оправда.

От обективна страна по делото е установено, че подсъдимият е осъществил съставът на престъпление по основание чл. 194, ал. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като за периода от края на месец август 2007 година до 30.05.2008 година в град Монтана при условията на продължавано престъпление отнел от владението на фирма “И. ” ООД град Монтана движими вещи – 830 броя кадмирани болтове на обща стойност 83 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай на кражба.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е престъпния характер на същото, предвиждал е обществено опасните последици и е искал и целял настъпването на вредоносния резултат.

Съдът съобразно изхода на делото осъди подсъдимия Д. да внесе по сметка на МРС сумата от 80 лева, представляващи разноски, направени в процеса за съдебни експертизи, както и сумата от пет лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.

При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: