О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 261136
гр.Пловдив,14.06.2021г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети юни,през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 786/21г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274
и сл. във
връзка с
чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК-*********,чрез пълномощника
юрск.М.Н.,против
Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3961/22.07.20г. по ч.гр.д.№ 6985/20г.по описа на Районен съд- Пловдив,14-ти
гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С.Г.К.,ЕГН-**********,за сумата от 323,08лв.,представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.01.19г.–04.06.20г.В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на ПдРС с указания за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума.
ПдОС,след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на
жалбоподателя,намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от страна,
имаща правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на съдебен контрол акт,поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество,същата е неоснователна.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя по чл.417,т.2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист за обезщетение за забава в размер на 323,08лв.върху просрочена главница,за периода 25.01.19г.–04.06.20г.и за разноските
над уважените размери до претендираните.В мотивите си заповедният съд е посочил,че
наред със законната лихва върху просрочените задължения,кредиторът начислява
обезщетение в размер на договорения
лихвен процент от 19,01 %, вкл. за периода на обявеното в страната извънредно
положение,като така реално прилаганият от страната лихвен процент за
обезщетение за забава се равнява на 29,01%, което само по себе си съставлява
неравноправна клауза на осн. чл.143, т.5 от ЗПК, защото задължава потребителя,при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение.
В жалбата си дружеството-жалбоподател
твърди,че клаузите по процесния договор,уреждащи прилагането на обезщетение за
забава,са по чл.9.4 и чл.15.1,вкл. за това, че при просрочие на дължимите от
него плащания,длъжникът дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието от датата на падежа до
датата на ефективното изплащане
на сумата ( чл.15.1). В тази насока се разяснява, че наред със задължението за
връщане на цялата заета сума по договора за кредит,се начислява при уговорени
междинни падежи на анюитетни вноски в погасителен план,който включва в себе си
в различно съотношение два компонента – главница и договорна лихва,която е
изчислена към датата на междинния падеж върху оставащата непогасена главница;
начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния
срок на забавянето,чийто размер не е бил изчислен с погасителната вноска по
погасителния план и начисляване на
законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска.
Настоящата
инстанция споделя изводите на заповедния
съд. Съгл. чл.411,ал.2,т.3
от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение,след като извърши
преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована
вероятност за това и при наличие на
подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Претендираното обезщетение
за забава се основава на уговорката в
чл.9.4 от договора между страните,съгласно която при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва за периода
на просрочието. В уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на
претендираната възнаградителна лихва е
определен за срока на забава
на уговорените месечни анюитетни вноски
като сбор от договорната лихва от 19,01% и законната лихва за периода от 10%
или общо 29,01%,като за срока на извънредното положение е начислявана
единствено договорната лихва от 19,01%.
Настоящият съдебен състав приема,че договорната клауза,на която се
позовава жалбоподателят,противоречи на императивна законова разпоредба,а именно–чл.33,ал.2
от ЗПК,съгласно която при забава на
потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Ето
защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за лихвите
за обезщетение за забава,поради което и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено. Обжалваното разпореждане
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане,инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК № 3961/22.07.20г. по ч.гр.д.№ 6985/20г.по описа на Районен съд- Пловдив,14-ти
гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С.Г.К.,ЕГН-**********,за сумата от 323,08лв.,представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.01.19г.–04.06.20г.,произтичаща от Договор за потребителски кредит от 25.11.2018г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: