Мотиви към Присъда № 260021 от 30.11.2020г.
по н.о.х.д. № 1513/2019г. по описа на ДРС
Съдебното производство по
н.о.х.д. № 1513/2019г. по описа на ДРС е образувано по внесен ОА от ДРП, с
който е предаден на съд П.К.В. за това, че на 21.09.2017г. в гр. Добрич, в
района на бл. 7 в ж.к. „Балик“, като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез
нанасяне на удари в областта на главата причинил на Е.Ж.Ж.
средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, придружено със
загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В хода на проведеното
разпоредително заседание, съдът се произнесе по своевременно направените
искания, като конституира пострадалият Е.Ж.Ж. в качеството
на частен обвинител и граждански ищец в процеса, и прие за съвместно
разглеждане предявения граждански иск срещу подсъдимия В. в размер на 5000лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, представляващ обезщетение за претърпените
болки и страдания в резултат на описаното в ОА деяние, квалифицирано от ДРП,
като престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В хода на съдебното
производство, подсъдимият дава лаконични обяснения.
След проведеното съдебно
следствие прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимия е
доказано от обективна и субективна страна и съставомерно
по текста, по който е повдигнато обвинението. Пледира за налагане на наказание
от вида „ лишаване от свобода „ за срок от една година, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от три години.
Редовно упълномощеният повереник
на ГИ и ЧО напълно споделя становището на ДРП за наличието и предпоставките,
както от обективна, така и от субективна страна на деянието, включително за
вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Изцяло
поддържа предявения граждански иск и пледира сторените по делото разноски от ГИ
и ЧО да бъдат възложени на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия пледира
за постановяване на оправдателна присъда с оглед липсата на доказателства,
установяващи по безспорен начин авторството на описаното в ОА престъпление,
както и за пълното отхвърляне на предявения граждански иск, включително и за
възлагане на разноските по делото.
След като обсъди и прецени
събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
През м. септември 2017г. св. Е.Ж.Ж. изпратил покана за приятелство на св. В.Т.С. във Facebook, с профил „ В.Т. „, изписан на латиница. Св. С. не
приела поканата, но започнала кореспонденция с него на 17.09.2017г. Подсъдимият,
с когото по това време св. С. имала близки приятелски отношения разбрал за
кореспонденцията им и я попитал кое е това момче. Св. С. му отговорила, че й се
струва познат и се опитвала да разбере откъде.
На същия ден св. Ж. получил
съобщения от профил с име „ П.В. Лигата“, съдържащи обиди и заплахи. След като
разгледал профила на св. С. установил, че на една от снимките бил отбелязан „ П.В.
Лигата“, предположил, че двамата имат връзка и попитал св. С. дали си има
приятел. Тя му отговорила „ Нещо от сорта „.
На 21.09.2017г. св. Ж. се прибирал
от почивка с родителите си в Гърция, и през целия път до гр. Добрич си писал
със св. С.. Предложил й по-късно вечерта да се видят и тя се съгласила.
Същата вечер св. С., подсъдимият,
св. И.М.Г., св. Й.И.П. и св. А.Ж. посетили кафе „ Лагуна „ в ж.к. „ Балик „,
където седнали на една маса. Малко след 21.00часа, св. Ж. написал на св. С.,***
и двамата се уговорили да се срещнат в ж.к. „ Балик „, отстрани на бл. 7 /
където живеела свидетелката – л. 26 от д.п. и л. 32 от н.о.х.д. / около 23.30ч.
Подсъдимият попитал св. С. защо ще излиза със св. Ж. и тя му отговорила, че
имал нужда да поговори с нея - да поговори с някой, като приятел.
Около 22.00 часа св. С. си тръгнала
от заведението. Половин час след нея излязъл от заведението и подсъдимият.
В уговорения час, св. Ж. отишъл
на мястото, предложено от св. С.,*** „. Тъй като същата закъснявала, той решил да отиде от другата страна на блока. В
този момент към Ж. се приближил подсъдимият П.В. и му нанесъл два удара с
юмруци / съответно с лява и дясна ръка / в областта на дясната и лявата лицева
половина, в резултат на които Ж. паднал на земята и изгубил съзнание.
Подсъдимият се изплашил и избягал. В този момент св. М.Й.,*** си бил вкъщи, чул
шум и излязъл на терасата. Навън било тъмно и нямало нито хора, нито коли.
Решил да изпуши цигара на терасата, когато чул шум от телефон, който се
получава при известяване за получено съобщение. Излязъл от апартамента,
погледнал през прозореца на стълбището на входа и видял на площадката пред
входа легнал на земята човек. Обадил се на НС 112 и излязъл на площадката, за
да даде подробна информация на оператора. Установил, че легналия по гръб на
земята човек е момче, което по лицето си имало рани и кръв. Момчето било в
безсъзнание и не реагирало по никакъв начин. След приключване на разговора с
оператора, св. Й. забелязал, че пострадалият отваря очи и се размърдва. Св. Й.
поискал телефон на близък роднина, за да го уведоми за състоянието му и св. Ж.
дал номера на баща си – св. Ж.Ж.. Св. Й. се обадил на
посочения номер, уведомил св. Ж.Ж. за състоянието на
сина му и казал, че е по-добре да отидат направо в Бърза помощ, тъй като вече е
извикал линейка.
Св. Е.Ж. бил приет на лечение в
МБАЛ гр. Добрич.
На 22.09.2017г. преди обяд,
подсъдимият се обадил по телефона на св. Й.П. и поискал да се видят. Двамата се
срещнали на площадка, в близост до дома на св. П., където подсъдимият, който
бил видимо притеснен разказал на св. П. как предната вечер ударил по лицето
момчето, с което е имала среща св. С. и то паднало на земята, след което
подсъдимият се изплашил и се прибрал в дома си. След това подсъдимият се
срещнал и със св. В.С., на която разказал как преди срещата им със св. Ж. се
срещнал с него и го ударил по лицето, в резултат на което св. Ж. припаднал.
Обяснил й, че направил това защото се издразнил, че
ще излиза с него.
Около 10.00ч. св. Й.П. се срещнал
със св. И.Г. и й споделил, че подсъдимият предната вечер ударил някакво момче
защото се бил скарал със св. С. заради него.
На 24.09.2017г. св. Е.Ж. ***, а
възстановяването му продължило повече от три месеца.
Видно е от заключенията на
приобщените към доказателствения материал по делото:
-2бр. СМЕ с № 22/2018г. и № 117/2018г.
и 1бр. КСМЕ № 117/2018г, че на 21.09.2017г. св. Е.Ж. е получил следните
увреждания в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети в областта на
главата:
сътресение на мозъка, придружено
със загуба на съзнание около 10-15 минути, обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
контузия на главата, хемосинус в ляво, разкъсно контузна рана на челото, ожулвания на двете скули, кръвонасядане на клепачите на лявото око, травматичен оток
на лява скула и буза – временно разстройство на здравето не опасно за живота;
-КСМЕ в съдебно заседание, че
травматичните увреждания в областта на лявата лицева половина / оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, оток на лява
скула и лява буза, ожулване на лявата скула / биха могли да се получат при
нанесен удар с юмрук, ритник и всеки друг предмет, притежаващ характеристиките
на твърд тъп и категорично не биха могли да се получат при падане по лице, като
същият извод важи и за ожулването на дясната скула.
Посоката на нанесените удар /
удари / е отпред назад при изправено човешко тяло и глава за травматичните
изменения по лицето и отпред назад и отгоре надолу за разкъсно
контузната рана на челото в дясно, също при изправено
човешко тяло и глава;
-Техническа експертиза № 4,
представяща на хартиен носител съдържанието на предоставения от НС 112 диск
Описаната фактическа обстановка съдът намира
за безспорно установена въз основа на събраните доказателства чрез:
1. Гласни доказателствени
средства:
– обясненията на подсъдимия и свидетелските
показания дадени в хода на съдебното следствие от: св. И.М.Г. и приобщените й
показания, дадени в хода на досъдебното производство, прочетени на основание
чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК;
св. В.Т.С. и приобщените й показания, дадени в хода на досъдебното
производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК; св.
Й.И.П. и приобщените му показания, дадени в хода на досъдебното
производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК; св.
Е.Ж.Ж. приобщените му показания, дадени в хода на
досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК; св. М.И.Й.; К.В.С.; Ж.
Демиров Ж.; М.Е.Ж. и А.И.Ж..
3. Писмени доказателства: копия
от Епикризи на св. Е.Ж.Ж.,
копие от Констатация от медицинските изследвания, представените документи и
мотиви за експертното решение, свидетелство за съдимост, справки, съдържащи
характеристични данни за подсъдимия,
и описаните по-горе в настоящите
мотиви експертизи.
За да изгради вътрешното си
убеждение въз основа на приобщените в хода на съдебно следствие доказателства,
съдът взе предвид следното:
Показанията на свидетелите дадени
в хода на съдебното следствие и прочетените такива на основание чл. 281 от НПК
са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно
и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Показанията си св. М.И.Й., установяват времето и мястото на
извършване на процесното престъпление, и изцяло
съответстват на показанията на пострадалия Е.Ж., който заявява, че е отишъл до
бл. 7 на ж.к. „ Балик „ - мястото на срещата им със св. С. на 21.09.2017г.,
където пред вх. А го намира и св. Й. в безпомощно състояние. С показанията на
свидетелите И.Г., В.С., Й.П. и А.Ж. по безспорен начин се установява, че на
21.09.2017г. са били заедно с подсъдимия в кафе „ Лагуна „ в гр. Добрич, откъдето
си е тръгнал около половин час след св. С.. Св. С. свидетелства, че подсъдимият
е знаел за срещата им на 21.09.2017г. със св. Е.Ж. и именно подсъдимият на
следващия ден й е разказал как се е срещнал със св. Ж., ударил го защото се издразнил, че ще излиза с нея, в резултат на което той
припаднал, а подсъдимият се прибрал, като уточнява, че св. Ж. я е уведомил
по-късно, че е в болница. В тази насока показанията на свидетелите С. и П.,
който също заявява, че подсъдимият му е казал, че е ударил момчето и то паднало
на земята съответстват и на обясненията на подсъдимия, който твърди, че единствено
се е направил на мъж пред приятелката си
/ л. 43 от н.о.х.д. /, и че се е похвалил на приятел / л. 79 от н.о.х.д.
/. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е
извършил процесното престъпление по следните
съображения: единствено свидетелите М.Й., Ж. и М. Желеви / родители на
пострадалия /, на 22.09.2017г. са знаели, че св. Е.Ж. е припаднал около полунощ
на 21.09.2017г., същевременно подсъдимият до обяд на 22.09.2017г. е разказал на
св. С. и св. П., че пострадалият е припаднал, след като подсъдимият го е
ударил. Св. Й. с категоричност заявява, че на местопроизшествието не е имало
хора и е уведомил единствено НС 112 и бащата на пострадалия – св. Ж., който със
св. М.Ж. / майка на пострадалия / отишъл в Бърза помощ. Същевременно св. С.
заявява, че първо е научила от подсъдимия какво се е случило, след което и св. Е.Ж.
й е казал.
Съдът
кредитира изцяло и приложените по делото писмени доказателства, установяващи
извършените медицински интервенции на пострадалия.
Изцяло
ценени при постановяване на Присъдата са изготвените от компетентни вещи лица,
обективни и пълни заключения на по-горе описаните експертизи по делото.
При
така направения анализ на доказателствата съдът прие, че с действията си
подсъдимият П.К.В. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по
чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като на 21.09.2017г. в гр.
Добрич, в района на бл. 7 в ж.к. „Балик“, като непълнолетен, но след като е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, чрез нанасяне на удари в областта на главата причинил на Е.Ж.Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на
мозъка, придружено със загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Действително,
процесното деяние се установява от косвени
доказателства, които обаче в своята съвкупност формират непрекъсваема верига,
въз основа на която се формират еднозначни фактически и правни изводи относно
авторството, без да е възможен друг такъв извод.
В. е
годен субект на престъплението, тъй като макар и непълнолетен към датата на
деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
От
обективна страна подсъдимият с действията си е причинил на св. Е.Ж. средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 11 от НК – разстройство на
здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в сътресение на мозъка,
придружено със загуба на съзнание. Нанесеното увреждане е в пряка причинна
връзка с действията на подсъдимия, изразяващи се в нанасяне на два удара с
юмруци в областта на дясната и лявата лицева половина на св. Е.Ж..
От
субективна страна подсъдимият е осъществил деянието виновно при форма на вината
– пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 2 от НК, тъй като е съзнавал противоправността на извършеното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
При
определяне наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе
предвид следното:
За
деянието, наказуемо по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал.1
във вр. с чл. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” за срок до три години.
Подсъдимият П.К.В. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, безработен, неженен, неосъждан към датата на деянието, живущ ***,
ЕГН: **********. За смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. За
отегчаващо вината обстоятелство приема високата обществена опасност на деянието
– нанасяне на удари по непознато лице, в тъмната част на денонощието с цел възпрепятстване
на уговорена среща, както и напускането на местопроизшествието, макар и да е
възприел, че св. Е.Ж. е припаднал.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът прие, че макар и престъплението да е извършено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, смекчаващите такива не са
многобройни, нито изключителни, за да обуславят приложението на разпоредбата на
чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”б” от НК, съобразно която при изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко, съдът заменя лишаването от свобода, когато не е
предвиден най – ниският предел с
пробация. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия В. наказание във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „ лишаване от
свобода „ за срок от една година.
Съдът намира, че не се налага ефективно
изтърпяване на така определеното наказание, с оглед посочените данни за
личността на подсъдимия, поради което на основание чл. 69 ал. 1 от НК, отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок три години. Прие, че така
определеното наказание напълно ответства
на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни
целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК.
Досежно предявения граждански иск, ДРС съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от
ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. Тази отговорност се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, което в процесния казус безспорно се установи
от изложеното по-горе. По силата
на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пострадалият
е претърпял неимуществени
вреди, в резултат на извършеното деяние, размерът на следващото
се за тях
обезщетение, се определят на принципа
на справедливостта, вземайки предвид характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие
на увреждането, която фактическа обстановка бе констатирана
по несъмнен начин. Предвид тези обстоятелства,
съдът прие че предявения граждански
иск за причинените неимуществени вреди в резултат на
нанесеното
телесно увреждане на св. Е.Ж. е доказан и обоснован в размер на 2500 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 21.09.2017г. до окончателното му
изплащане, като отхвърли гражданския иск до предявения му размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 189
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
на Е.Ж. сумата от 400лв., представляващи
сторените от него разноски в качеството му на граждански ищец и частен
обвинител в наказателния процес, сторените по делото разноски в размер на 705.53лв.
по сметка на ОД на МВР гр. Добрич, 850 лв. по сметка на Районен съд гр. Добрич,
както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 100.00лв. по
сметка на Районен съд гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Председател:
/М. Кирчева/