№ 122
гр. ********, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130101202 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК и се образува се по
искова молба на М. С. М. срещу Х. Х. И., с която се иска определяне на
режим на лични отношения между ищеца и детето със съдържание,
индивидуализирано в петитума на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че страните се запознават през 2019 г. и
още в началото решават да заживеят заедно в къщата на майката на ищеца,
като от съвместното им съжителство се ражда детето С. М.ов М. на
16.05.2022 г. Заявява се, че в началото отношенията между страните протичат
нормално и пълноценно, като проблемите им датират от около четвъртия
месец на бременността, когато бъдещите родители решават да си наемат
жилище. Описват основно конфликти, свързани с намесата на родителите на
ответницата в живота на младото семейство, както и влошаване на
отношенията между родителите на страните. Подробно изложение на
събитията се посочват в исковата молба. Прави се предложение за
споразумение по делото и съвместно упражняване на родителските права.
Ответницата Х. Х. И. подава писмен отговор и насрещен иск,
обективиран в него. Заявява се, че отношенията между страните в началото са
нормално, докато в отношенията им не се намесва бащата на ищеца С.И..
Отношенията ескалират след спор относно имената на детето и че не се
1
записва на името на бащата на ищеца. Твърди се, че Х. И. се подлага на
постоянна психологична и вербална агресия от ответника; че последният й
забранява да излиза навън; да се вижда с приятели; че я обижда и унизява.
Навеждат се твърдения, че М. М. от раждането на детето до днес нито помага
в отглеждането на детето, нито се интересува от него. Излага съмнения
относно адекватните реакции и поведение на бащата при оставане насаме с
детето. Посочва се, че именно майка му полага изцяло всички грижи за него,
като домът в който живее е добре обзаведен и уютен. Заявява, че бащата
реализира постоянни месечни доходи около 1500.00 лева, като автомонтьор.
Оспорва се предложения режим на лични отношения, като се счита за
прекомерно разширен с оглед възрастта и нуждите на детето, тъй като се
храни на три часа с кърма. Излагат се подробни доводи в писмения отговор,
съответно в насрещния иск. Моли се за присъждане на родителските права
върху детето на неговата майка; да се определи местоживеенето при нея; да
се осъди бащата да заплаща издръжка в размер на 500.00 лева месечно;
предлага се по-тесен режим на лични контакти между бащата и детето,
посочен в петитума на иска.
М. С. М., чрез своя процесуален представител, депозира отговор на
предявения от Х. Х. И. насрещен иск, като оспорва всички твърдения, освен,
че фактическата им раздяла датира от 02.10.2022 г. Заявява се, че детето към
момента не се кърми, а се храни с адаптирано мляко. Посочва се, че след
раздялата на родителите контактите на бащата с детето са ограничени.
Заявява се, че майката е с родителски дефицити, което следва от цялостното й
поведение и желание за отчуждаване на детето от баща му, както и че
разширения семеен кръг на майката също желае разрушаване на връзката
баща-дете, което от своя страна, е против интересите на детето. Не се оспорва
искането на майката детето да е с местоживеене при нея, но се иска
съвместно упражняване на родителските права и вземане на общи решения за
бъдещето на детето. Оспорва се изцяло предложеният от майката режим на
лични отношения. По отношение на издръжката, бащата признава иска до
размера от 200.00 лева, като се твърди, че детето няма нужни извън
обичайните.
Плюс отговор на насрещна искова молба.
В о.с.з. страните се явяват лично се явява лично и се представляват от
2
своите процесуални представители, които поддържат предявените искове.
Страните изразяват съгласие в о.с.з. родителските права върху детето да се
упражняват от неговата майка. Спорът се концентрира върху обема на
режима на лични отношения и размера на издръжката.
Фактически констатации на съда:
По делото се събират множество писмени доказателства, както и гласни
такива, чрез разпит на свидетели, включително съдебно-психологична
експертиза, които настоящият съдебен състав, като преценява по отделно и в
съвкупност, счита, че има възможност да формира своите фактически и
правни изводи по отношение на настоящия спор. Тъй като предмет на процеса
са различни по вид юридически факти, настоящият съдебен състав ще
направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на съответен
анализ.
Фамилна история на семейството, отношения между родителите:
От изготвения социален доклад от представители на ДСП-********,
ценен наред акта за раждане и извършените справки в НБД „Население“ за
всяка от страните, се установява, че страните Х. И. и М. М. заживяват на
семейни начала от началото на 2021 г. в жилище под наем, като от общото им
съжителство се ражда на 16.05.2022 г. детето С. М.ов М.. От 02.10.2022 г.
родителите са във фактическа раздяла. Детето към момента на приключване
на съдебното дирене пред първа инстанция на 20.04.2023 г. е на почти една
година. По делото се установява, че отношенията между страните са
обтегнати, както и между техните родители. По отношение на Х. И. се
постановяват мерки за защита от 01.03.2023 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДн, като М. М. се задължава да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Х. И..
Свидетелят К.М., която е майка на Х. И., посочва, че когато детето е на
един месец получава тежък рефлукс, като и към момента приема
медикаменти за това заболяване. Отделно от това, детето, по думите на
свидетеля М., има себореен дерматит. Съдът кредитира показанията на св. М.
в тази част, като счита, че отговарят на истината, независимо от възможната
заинтересованост от изхода на спора. Съдът забелязва известно разминаване с
показанията на св. И.С. – майка на бащата М. М., която посочва, че рефлуксът
към момента е отминал, но съдът дава вяра на гласните доказателства от
3
разпита на св. М., тъй като детето се отглежда от Х. И., поради което е
логично свидетелят да има преки впечатления относно здравословното
състояние на внучето си. Видно от представения по делото амбулаторен лист
от 18.10.2022 г. на детето се поставя диагноза алергичен и алиментален
гастроентерит и колит, за което се предписват лекарства от лекуващия лекар.
Видно от приетата по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД-Варна, детето постъпва в лечебното заведение на 17.06.2022 г. до
23.06.2022 г. и се диагностицира с „остър бронхиолит“. Детето се изписва с
подобрени клинични и параклинични показатели.
Възпитателски качества на родителите, грижи и отношение към
детето:
Родителските качества имат най-голямо значение за правилното
отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими
за изграждане на навиците на децата. Правилното възпитание на децата
зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите.
Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността
на детето.
От извършеното социално проучване се установява, че и двамата
родители са силно привързани към детето си. И двамата заявяват пред
социалните работници към ДСП-********, че ще направят всичко
необходимо за правилното израстване, развитие и възпитание на детето им.
Социалните служби са на мнение, че и двамата родители притежават нужния
родителски капацитет за отглеждането на С. М.. Съдът споделя това
заключение, тъй като се потвърждава от разпита на свидетелите по делото,
както и от личните впечатления на съда при изслушването на страните в о.с.з.
Изводът на съда относно привързаността на бащата към детето се основава и
на заключението на вещото лице по допусната съдебно-психологична
експертиза, която съдът коментира по-долу в настоящия акт.
Х. И., при отглеждането и възпитанието на детето, разчита на помощта
на своята майка– свидетелят К.М. М., както и на баба й по майчина линия,
която живее над апартамента на Х. - „Не се чувства самотна. Аз й помагам за
отглеждането, майка ми (баба на Х. И., бел.от съда) също. Тя винаги се
качва на обяд при баба си малко да си разходи и детето… Докато тя върши
4
нещо, ние наблюдаване детето“, заявява св. К.М. в о.с.з..
М. М. разчита на помощта на майка си – свидетелят И.С., когато детето
е при него в изпълнение на определените от съда привременни мерки относно
режима на лични отношения с детето.
Свидетелят И.С. посочва, че бащата се стреми винаги да е точен при
изпълнение на режима на лични отношения, като го взема в определеното
време, води го в жилището, в което живее под наем и после го връща в дома
на майката. През цялото време гледа той да го обгрижва, защото му липсва
детето – „Гушка го, занимава го, храни го. „Детето понякога го търси с
поглед, когато излезе от стаята.“. Свидетелката посочва, че бащата дава
всичко от себе си – любов, загриженост, внимание. Говори му, занимава го с
различни игри. Сменя памперс, храни го. Когато на детето му се спи, М. го
приспива и го връща на майката, след като се наспи. По отношение на
храненето на детето в хода на изпълнение на режима на лични отношения, се
следват насоките на майката. Свидетелят С. често присъства на всяка среща
на бащата с детето. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като е
нормално да има преки впечатления относно начина на протичане на срещите
между детето и баща му. Съдът приема, че гласните доказателства отговарят
на действителността, тъй като в същия смисъл и насока е заключението на
вещото лице по допусната съдебно-психологична експертиза.
Вещото лице извършва наблюдение на срещата на М. М. с детето му
чрез видеоконферентна връзка, като констатациите му се отразяват в
изготвената експертиза. Заключението на вещото лице по допусната съдебно-
психологична експертиза дава отговор, че в отношенията между бащата и
детето С. е изградена емоционална привързаност – детето е радостно
щастливо, усмихва се по време на срещата с баща му, търси и инициира
контакт с него. От своя страна, бащата откликва на желанията и
потребностите на детето – храни го, грижи се за хигиената му, играе с него,
разпознава какво желае детето. Налице е желание и способност на бащата да
задоволява физическите и емоционални потребности на детето. Вещото лице
е на мнение, че изградената до момента на изследването емоционална връзка
между бащата и детето и способността на бащата да разпознава и откликва на
различните емоционална преживявания на детето С., е предпоставка за
изграждане на чувство за сигурност, принадлежност и увереност. Психологът
5
отбелязва, че изградената до тази възраст емоционална връзка продължава да
се стабилизира до три годишна възраст на детето, като в интерес на детето е и
двамата родители да присъстват в живота му с типичните си роли на баща и
майка.
Морален лик на родителите:
Моралните качества на родителите са важна предпоставка за
възпитанието и за създаване в детето С. М. на нравствени добродетели.
Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви,
развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на
родителя и лош пример за детето.
По делото вече се установява от служебно изисканите от съда
свидетелства за съдимост, че майката Х. Х. И. не е осъждана до момента, а М.
С. М. – е с наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а от
НК за причиняване на средна телесна повреда, поради немарливо изпълнение
на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност – нарушаване на правилата на Кодекса на труда и Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
Няма данни родителите да приемат наркотични вещества или техни
аналози или да злоупотребяват с алкохол. По време на откритите съдебни
заседания, не констатира поведение на страните, с което да показват
неуважение към съдебния състав и другите участници в процеса. Не
прекъсват и не повишават тон. Всичко това, обуславя извода на съда за добър
морален лик на родителите М. С. М. и Х. Х. И..
Жилищно-битови условия на живот, доходи и разходи на
родителите.:
След раздялата на страните, детето се отглежда от неговата майка Х. И.
в собствено жилище, находящо се в гр. ********, ул. „**********“ № 37, вх.
А, ет. 2, ап. 5. Жилището представлява апартамент, състоящ се от хол, спалня
кухня и сервизни помещения. Социалните служби посочват, че хигиенни-
битовите условия в апартамента са добри, което съдът счита, че отговаря на
истината. Стаята, в която се отглежда детето е обзаведена с ъглов диван,
кошара, маса със столове и кошара, а холът – ъглов диван, секция, малка маса
и трапезна маса със столове. При изслушването на Х. И. в о.с.з., същата
заявява, че се отопляват през зимата с климатик и радиатор, което съдът
6
приема за достоверно.
От изслушването на Х. И. в о.с.з., но и от събраните писмени и гласни
доказателства чрез разпита на нейната майка св. М., се установява, че Х. И., в
момента не работи, тъй като се грижи за сина си. Студентка е, редовна форма
на обучение, във ***********, по специалност „Право“. Получава месечна
помощ за дете по чл. 7 и чл. 8 от ЗСПД общо в размер на 250.00 лева – в този
смисъл е изготвения социален доклад и изявленията на Х. И. при
изслушването й в о.с.з. От разпита на св. М.ова се установява, че майката
разчита на финансовата подкрепа на своите родители. Видно от издаденото
удостоверение от СВп-********, Х. И. притежава един поземлен имот в с.
********** и апартамент, в който, се установява от останалите доказателства,
че живее в момента с детето С.. Не разполага с моторни превозни средства, в
който смисъл е представената справка от сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Варна.
М. М. работи по трудово правоотношение на длъжността
„***********“ с основно месечно възнаграждение в размер на 710.00 лева,
видно от представения в оригинал трудов договор, сключен на 09.08.2022 г., а
от 01.01.2023 г. – 780.00 лева, в който смисъл е изготвения социален доклад.
Разчита на финансовата помощ на своите родители. Преценявайки
евентуалната заинтересованост на св. М., съдът не кредитира показанията й в
частта, че бащата реализира месечен доход от 1500.00 лева, тъй като не се
подкпреят от други доказателства и отделно от това се оборват от
съдържанието на представения писмен трудов договор, сключен от М. М..
От издаденото удостоверение от СВп-********, се установява, че
бащата не притежава недвижими имущества. Справката, издадена от сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна, отразява, че М. М. разполага с един лек
автомобил марка и модел „Фолксваген голф“, придобит на 14.04.2020 г.
Установява се, че бащата живее в жилище под наем, находящо се в гр.
********, ул. ********** № 41, ет. 1, вх. Б, за което плаща сумата от 200.00
лева месечно, което съдът установява пряко от представения договор за наем
от 01.02.2022 г.
Разходите за лекарства за лечение на рефлукса и себореен дерматит, от
които страда на детето и хранителни добавки (мултивитамини и пробиотици),
са около 200.00 лева месечно, а за периодично месечно посещение на
7
педиатър – 50.00 лева. Заплащат се и разноски за следното: памперси на
стойност около 140.00 месечно; мокри кърпи – около 30.00 лева; бебешки
прах и дезинфектант за чувствителна кожа – 80.00 лева; козметика – 44.00
лева; 50-60 пюрета месечно по 3.50 лева всяко; каша „Слънчо“ за около 5.00
лева кутията, като се консумират около 10 кутии на седмица. Периодично се
налага закупуване на дрехи, предвид бързия растеж на детето – св. М.
посочва, че преди нова година закупува дрешки на детето за 150.00 лева.
Съдът възприема тези факти от гласните доказателства, събрани от разпита на
св. М., тъй като тя подпомага финансово дъщеря си в покриването на тези
разходи. Свидетелката с конкретика посочва вида на медицинските и
хранителни продукти и сумата, за която се закупува, от което следва извода,
че в действителност участва пряко в закупуването им и е нормално да е
запозната в детайли. Отделно от това, разходите, свързани с детето, се
установяват и от приетите по делото касови бележки (л.196-л.205).
Правни изводи на съда въз основа на гореустановената фактическа
обстановка:
Родителките права и местоживеене на детето:
Съгласно т. 3 на Постановление № 1/12.11.1974 г. на ППВС съдът
следва държи сметка за интересите на детето, като под „интереси на децата“
по смисъла на 29, ал. 1 от СК (отм.), сега чл. 59, ал. 4 от СК (2009г. ) се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Съдът е длъжен де прецени следните обстоятелства,
посочени в т. 2 на горецитираното постановление – родителски качества;
полагане на грижи и умение за възпитание; подпомагане подготовката за
придобиване на знания трудови навици и др.; морални качества на родителя;
социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата;
привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и
др.
От установените по делото факти по конкретния случай, съдът счита, че
родителските права следва да се предоставят на майката Х. Х. И., в който
смисъл е и желанието на страните. Детето е в прекалено ниска възраст и в
момента има нужда предимно от грижите на своята майка в първите години
8
от живота му и формирането му като личност. Установява се по безспорен
начин, че майката притежава нужния родителски капацитет за правилното
отглеждане и възпитание на С.. По делото не се установява поведението на
майката да крие рискове за правилното физическо и/или психоемоционално
развитие на С.. Тъкмо обратното, ищцата заявява пред социалните служби, че
ще прави всичко необходимо да осигури на детето си сигурна и спокойна
среда. Х. И. разчита и на помощта на своята майка – св. А. и баба си при
отглеждането на детето, особено докато е на лекции в университета. Липсата
на доходи на майката не е пречка да се предостави упражняването на права на
нея, тъй като живее в собствено жилище и разчита на финансовата помощ на
близките си. Поради всички тези фактори, следва правният извод, че в
интерес на детето е да бъде отглеждано от своята майка, като местоживеенето
следва да се определи при нея в гр. ********, ул. „************“ № 37, вх.А,
ет. 2, ап. 5.
Режим на лични отношения с бащата:
Правото на детето да запази личните си отношения и с двамата
родители защитава основен интерес за благополучието му. Момчето С. имат
нужда и от баща си, който също, както се установи по делото, разполага с
нужните родителски качества. Дететп имат право да опознае баща си, да
поддържа и развива отношенията си с него. Това е изцяло в негов интерес,
тъй като по този начин ще се избегне възникване на т.нар. „синдром на
родителско отчуждение“. Съдът счита, че срещите с бащата няма да
застрашават живота и здравето на детето.
Вещото лице Д. П. – специалист по клинична психология към УМБАЛ
„Света Марина“-Варна, посочва в експертизата, че емоционална връзка
между родител и дете се стабилизира до три годишна възраст на детето. В
о.с.з. експертът допълва, че по-продължителните контакти между бащата и
детето, особено в ранна детска възраст, е предпоставка за изграждането и
доизграждането на пълноценна връзка между тях. Съдът възприема този
извод на вещото лице и счита, че следва да се определи отделен режим на
лични отношения за периода до навършване на тригодишна възраст на детето.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на майката,
че бащата не разполага с нужния опит да се грижи сам за детето, докато е при
него. Именно, за да натрупа опит е необходимо бащата да се среща с детето
9
си. Отделно от това, вещото лице, по време на онлайн наблюдението на
срещата на бащата с детето, констатира, че бащата разбира кога детето иска
да се храни, да пие вода, да се храни, да играе, каква игра да играе. Вещото
лице в о.с.з заявява, че не му е направило впечатление поведението на бащата
да е опасно за детето. Без значение е обстоятелството, че майката на М. М. –
св. И.С. присъства при бащата по време на срещите му с детето, включително
и по време на проведеното онлайн наблюдение от вещото лице. Нормално е
родителите на бащата да желаят също да се виждат с внучето си и да помагат
на бащата при срещните му с него, в случай на нужда, така както Х. И. също
разчита на помощта на своята майка и баба при полагането на грижи за С..
Горното мотивира съдът да приеме, че режимът на лични отношения,
определен като привременна мярка с протоколно определение от 16.12.2022 г.
следва остане непроменен и да се прилага до три годишна възраст на детето, с
оглед стабилизиране на емоционалната връзка между бащата и детето през
този важен за детето период. Мярката с това съдържание се прилага вече
повече 5 месеца и не се констатират инциденти в хода на изпълнението й,
застрашаващи живота и здравето на детето.
На личните празници на детето до навършване на тригодишна възраст
(рожден ден) бащата следва да се вижда с него за един час без присъствието
на майката, в удобно за родителите и детето време, а при липса на
разбирателство – от 17.00 ч. до 18.00 ч. На рождения ден на бащата – 2 часа в
удобно за родителите и детето време, а при липса на разбирателство – от
15.30 ч. до 17.30 ч.
За периода след 7 годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, без
присъствието на майката; на рождения ден на детето 16.05.– всяка четна
година от 11.00 ч. на 16.05. до 10.00 ч. на следващия ден, с преспиване; на
рождения ден на бащата 30.12. – от 10.00 ч. на 30.12. до 10.00 ч. на 31.12. с
преспиване; през коледната ваканция: всяка четна година от 10.00 ч. на 24.12.
до 18.00 ч. на 25.12 с преспиване и всяка нечетна година от 10.00 ч. на 31.12.
до 18.00 ч. на 01.01. с преспиване; през великденските празници – всяка
нечетна година от 10.00 ч. на Великден до 19.00 ч. на Светли понеделник;
през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск – 20
дни, разделени на два пъти по 10 дни, като при липса на разбирателство
10
относно конкретните дни – от 10.00 ч. на 01.07. до 19.00 ч. на 10.07. и от 10.00
ч. на 01.08. до 19.00 ч. на 10.08.;
При изпълнение на режима на лични отношения бащата ще взема детето
от дома на майката и ще го връща в дома на майката, находящ се на гр.
********, ул. ********** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5.
Основание и размер на издръжката:
Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка,
родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие
независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление
№ 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на
родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да
се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо
от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да
работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на
детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният
минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на
минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление
№ 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на
възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото
и квалификацията на задълженото лице. Същевременно, не следва да се
присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от
ППВС е прието, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на
родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне
възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума
за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя между
родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ
11
родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно
живеене с другия родител и детето.
По делото се установява, че основните месечни разходи на детето за
лекарства, посещения на педиатър, във връзка с рефлукса, медицинска
козметика във връзка с кожния проблем на детето, хранителни добавки
(витамини и пробиотици), памперси, каши, пюрета, дрешки, които се сменят
често, предвид бързия му растеж, са около 700.00 лева.
По отношение преценката възможностите на родителите от заплащане
на издръжка, по делото се установява, че майката не упражнява трудова
дейност, а разчита изцяло на издръжката, давана от М. М. и финансовата
подкрепа на близките си. Помощите в размер на 250.00 лева от ДСП-********
не следва да се вземат предвид при определяне на дохода на майката, в който
смисъл е константната съдебна практика. Бащата, от своя страна, работи на
минимална работна заплата и живее в наето жилище, за което заплаща 200.00
лева.
Предвид горните обстоятелства и предвид растящите в страната цени на
електроенергията, природния газ, горивата, а оттам и на продуктите от първа
необходимост, съдът счита че издръжката следва да се определи в такъв
размер, че да задоволява предимно базовите потребности на детето. Като
взема предвид обявените в сайта на НСИ средни годишни разходи за лице от
едно домакинство за 2022 г. по следните показатели – храна и безалкохолни
напитки; облекло и обувки; здравеопазване, съдът определя минимална
месечна издръжка за детето в размер на 550.00 лева, като майката следва да
поеме 250.00 лева от тази сума, а бащата 300.00 лева. Основният мотив на
съда за така определеното дялово участие за всеки от съпрузите е фактът, че
Х. е безработна и разчита изцяло на близките си, а бащата, макар и в невисок
размер, реализира доходи от трудова дейност, като има възможност да
избегне разходите за наем. Падежът на плащането съдът определя до 5-число
на текущия месец, за който се дължи издръжката.
По разноските:
За разлика от исковото производство, в настоящото производство не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
12
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора – в този смисъл О № 385/25.08.2015 г. по
ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС.
По дължимите държавни такси:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-******** държавна такса в размер на 216.00
лева, представляваща 2 % върху тригодишните платежи на основание чл. 7, т.
2 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето С. М.ов М., ЕГН:********** с адрес: гр. ********, ул. ********** №
37, вх. А, ет. 2, ап. 5 на майката Х. Х. И., ЕГН:********** с адрес: : гр.
********, ул. ********** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. М.ов М., ЕГН:********** с
адрес: гр. ********, ул. ********** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5 при неговата
майка Х. Х. И., ЕГН:********** на следния адрес: гр. ********, ул.
********** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. С. М.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ********, ул. *********** с детето С. М.ов М.,
ЕГН:********** с адрес: гр. ********, ул. ********** № 37, вх. А, ет. 2, ап.
5, както следва:
ДО НАВЪРШВАНЕ НА 3-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ:
Всяка сряда от 17.00 ч. до 18.30 ч., както и всяка събота и неделя от
15.30 ч. до 17.00 ч.;
на личните празници на детето (рожден ден) – за 1 (един) час без
присъствието на майката, в удобно за детето време, а при липса на
13
разбирателство – от 17.00 ч. до 18.00 ч.
на рождения ден на бащата – за 2 (два) часа в удобно за детето време, а
при липса на разбирателство – от 15.30 ч. до 17.30 ч.
СЛЕД НАВЪРШВАНЕ НА 3-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до
17.00 ч. в неделя, с преспиване, без присъствието на майката.
на рождения ден на детето 16.05.– всяка четна година от 11.00 ч. на
16.05. до 10.00 ч. на следващия ден, с преспиване.
на рождения ден на бащата 30.12. – от 10.00 ч. на 30.12. до 10.00 ч. на
31.12. с преспиване;
през коледната ваканция: всяка четна година от 10.00 ч. на 24.12. до
18.00 ч. на 25.12 с преспиване и всяка нечетна година от 10.00 ч. на
31.12. до 18.00 ч. на 01.01. с преспиване;
през великденските празници – всяка нечетна година от 10.00 ч. на
Великден до 19.00 ч. на Светли понеделник;
през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск
– 20 дни, разделени на два пъти по 10 дни, като при липса на
разбирателство относно конкретните дни – от 10.00 ч. на 01.07. до 19.00
ч. на 10.07. и от 10.00 ч. на 01.08. до 19.00 ч. на 10.08.;
При изпълнение на режима на лични отношения бащата ще взема детето
от дома на майката и ще го връща в дома на майката, находящ се на гр.
********, ул. ********** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. ********, ул.
*********** да заплаща на детето С. М.ов М., ЕГН:********** с адрес: гр.
********, ул. ********** № 37, вх. А, ет. 2, ап. 5 чрез неговата майка,
месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, платима до 5-о число
на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 25.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка една закъсняла вноска, до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването й.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. ********, ул.
*********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – ********, държавна такса върху присъдената в полза на детето
14
деца издръжка в размер на 216.00 лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК;
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
15