№ 297
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100513943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. № 6066/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 31 – ви състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу ЕТ „Е.-Д.Б.“ обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ЕТ „Е.-Д.Б.“ дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 24,94 лева – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2019 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* абонатен № 401419, ведно със законна лихва от
07.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,40 лева – мораторна
лихва за периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I
Гражданско отделение, 31 състав, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата
над уважения размер от 24,94 лева до пълния предявен размер от 506,63 лева и за периода
01.05.2017 г. – 31.07.2018 г., както и предявеният иск за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 3,40 лева до пълния предявен размер от 76,18 лева. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3,65
лева – разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 32,82 лева –
разноски в първоинстанционното исково производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 485,20 лева – разноски в
първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, чрез юрисконсулт А. Т.. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част. Поддържа се, че неправилно районният съд е кредитирал заключението
по изслушаната съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, своевременно оспорена от ищеца,
при констатирани съществени разминавания между приетото от него и заключението на
съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/, досежно дължимата сума за топлинна енергия за
1
процесния период. Твърди се явно несъответствие между изводите на СТЕ и представената
от „Т.С.“ ЕАД информация относно количеството доставена топлинна енергия до исковия
имот. Прави се доказателствено искане за назначаване на нова СТЕ. Сочи се безспорно
наличие на всички предпоставки, визирани във фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, поради което се моли за отмяна на решението на СРС в
обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде
изцяло уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответника ЕТ „Е.-Д.Б.“, чрез адвокат Т. М.. Излагат се съображения за неоснователност на
заявените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение. Моли се за потвърждение на решението на Софийски районен съд, като правилно
и законосъобразно, както и за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД, в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е взело становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът ЕТ „Е.-Д.Б.“ е клиент на
топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, за топлоснабден
имот – магазин № 4, находящ се в гр. София, общ. „*******“, ж. к. „*******, с абонатен №
401419, на основание сключен между него и „Т.С.“ ЕАД договор № 25838/401419 от
16.06.2015 г. Твърди се, че в качеството на клиент на топлинна енергия ответникът дължи на
ищцовото дружество заплащане на следните суми: 506,63 лева – цена на доставена от
дружеството ТЕ за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
07.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и 76,18 лева – мораторна лихва за периода
01.10.2018 г. – 10.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав. Във връзка с
депозирано на 07.08.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на СРС, 31 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми, срещу която длъжникът е подал
възражение в срок. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЕТ „Е.-Д.Б.“, с който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Оспорват се въведените в исковата молба твърдения, че до исковия имот е била
доставяна ТЕ в претендираното количество и стойност. Оспорва достоверността и
доказателствената сила на представеното с ИМ извлечение от сметка на ищцовото
дружество досежно магазин № 4. Навеждат се твърдения, че в процесния магазин никога не
е имало, в т.ч. и в процесния период, радиатори и кранове, в подкрепа на което се представя
талон за пломбиране на водомери от 16.04.2020 г. Прави се възражение за изтекла 3 –
годишна погасителна давност. При тези съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 36216/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 31 състав, от което се установява, че на 07.08.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала
пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ЕТ „Е.-Д.Б.“, за следните суми: 506,63 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г.; 76,18 лева – законна
лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г.; 8,58 лева –
главница, представляваща такса за услуга за дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. –
м. 04.2019 г.; 1,08 лева – лихва за периода 31.12.2018 г. – 10.07.2020 г. В т. 12 от заявлението
е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца ТЕ през периода м. 08.2018 г. – м.
2
04.2019 г. за топлоснабден имот – магазин № 4, находящ се в гр. София, общ. „*******“, ж.
к. „*******, с абонатен № 401419. Претендират се сторените в заповедното производство
разноски в размер на 25 лева – държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 01.09.2020 г. по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 31 състав, заповедният съд е указал на заявителя да уточни дали твърди
наличие на сключен между него и ответника договор за доставка на ТЕ за стопански нужди,
по който длъжникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните суми,
или твърди неоснователно обогатяване на последния за сметка на ищеца чрез ползване на
доставяна до имота му ТЕ без правно основание; да уточни периода, за който претендира
цена на доставена ТЕ, както и основанието, на което претендира цена на услугата за дялово
разпределение.
С молба от 04.09.2020 г. заявителят е уточнил, че между него и длъжника ЕТ „Е.-
Д.Б.“ е сключен договор за продажба на ТЕ № 25838/401419 от 16.06.2015 г. Уточнено е, че
със заявлението се претендират суми за консумирана и незаплатена ТЕ за периода м. 05.2017
г. – м. 04.2019 г.
С Разпореждане от 09.09.2020 г. по ч. гр. д. № 36216/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 31 състав, заповедният съд е постановил издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: 506,63 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 07.08.2020 г.
до изплащане на вземането; 76,18 лева – законна лихва за забава върху главницата за
периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г.; 8,58 лева – главница, представляваща такса за услуга за
дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 1,08 лева – лихва за периода 31.12.2018 г. –
10.07.2020 г., като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер на 75 лева, от която 25 лева – държавна такса, и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, като е оспорил частично дължимостта на сумите, за които е постановена
заповедта. Във възражението е заявено, че длъжникът е заплатил предявените суми за
дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно с лихвите върху тях, за
което се прилага платежен документ. Излагат се твърдения, че в процесния период в
топлоснабдения обект не е имало монтирани радиатори и кранове за топла вода.
С молба от 11.12.2020 г. заявителят е заявил, че не оспорва извършеното плащане за
погасяване на задълженията за дялово разпределение и лихви за забава върху него.
С определение от 22.01.2021 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която е разпоредено ЕТ „Е.-Д.Б.“ да заплати на „Т.С.“
ЕАД следните суми: 8,58 лева – главница, представляваща такса за услуга за дялово
разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
07.08.2020 г. до изплащане на вземането; 1,08 лева – лихва за периода 31.12.2018 г. –
10.07.2020 г., и е дал нарочни указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта за изпълнение в останалата част в едномесечен срок от
съобщението.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото
редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С определение от 07.05.2021 г. първоинстанционният съд е конституирал като трето
лице – помагач на страната на ищеца дружеството „Т. С.“ ЕООД.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в
груб строеж № 21, том I, рег. № 2169/2004 г. на нотариус В.К., с рег. № 269 на Нотариалната
камара, от който се установява, че „КРИТ“ ЕООД – като продавач, е прехвърлил на Д.Г.Б., в
качеството на ЕТ „Е.-Д.Б.“ – като купувач, собствеността върху следния недвижим имот:
магазин № 4 в груб строеж, на две нива, находящ се на адрес в гр. София, район „*******“,
ул. „******* /подробно индивидуализиран/.
От удостоверение изх. № 68-00-1250-(7)/17.10.2012 г., издадено от „Географска
информационна система – София“ ЕООД, се установява, наличие на идентичност между
жилищна сграда с пет входа, находяща се на адрес: ул. *******“, район „******* –
Столична община“ и жилищна група „*******, *******
По делото е представено като писмено доказателство, неоспорено от ответната
3
страна, заявление от 16.06.2015 г. от ЕТ „Е.-Д.Б.“ за сключване на договор съгласно ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, за топлоснабден имот – магазин № 4, с адрес: гр. София, ж. к. „*******,
абонатен № 401419, при пълен отопляем обем на имота по проект 92 куб. м.
По делото е представен, неоспорен от ответната страна, договор № 25838/4014019
при общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в
гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД – като продавач, и ЕТ „Е.-
Д.Б.“ – като купувач, с предмет доставяне на ТЕ с топлоносител гореща вода, срещу
насрещно задължение на купувача за заплащане на цена, определена по предвиден в ЗЕ ред.
Договорът е сключен за срок от 5 г., считано от 01.06.2015 г.
На 21.03.2007 г. е сключен договор между „Т. С.“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: гр. София, ул. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на ТЕ, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната ТЕ след предоставяне на информация от "Т.С." ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № УN № 144/29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т. С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на ОУ
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя
да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е представена покана рег. № П -6648/22.07.2020 г., адресирана от „Т.С.“
ЕАД до ЕТ „Е.-Д.Б.“, с която се кани последния да погаси неизплатени към 20.07.2020 г.
задължения към топлопреносното дружество за топлоснабден имот – магазин № 4, на адрес
в гр. София, ж. к. „******* бл. 1, както следва: задължения за доставена ТЕ за периода м.
08.2018 г. – м. 04.2019 г. в размер на 582,81 лева, от които 506,63 лева – главница, и 76,18
лева – лихва; задължения за услуга дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м.
04.2019 г. в общ размер на 9,96 лева, от които 8,58 лева – главница, и 1,08 лева – лихва. Не
са ангажирани доказателства по делото за нейното връчване на клиента на ТЕ.
Представен по делото като писмено доказателство е и Акт за разпределение на
отопляеми обеми по проект в жилищна сграда от м. 06.2007 г. – относно магазин № 4,
находящ се на адрес в гр. София, кв. „*******, при посочен общ отопляем обем от 92 куб. м.
С отговора на исковата молба е ангажиран като писмено доказателство талон за
пломбиране на водомери/спирателен кран № ********** от 16.04.2020 г. досежно
процесния топлоснабден имот, ведно с приложения към разписки по фактури за период от
02.05.2011 г. до 25.02.2019 г.
С доклада по делото СРС е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: на 16.06.2015 г. е сключен договор № 25838/4014019
между „Т.С.“ ЕАД и ЕТ „Димитър Бучков“ за продажба на топлинна енергия до имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, магазин № 4, с абонатен № 401419, с код на платеца
П009437.
От третото лице – помагач – „Т. С.“ ЕООД, с молба от 20.05.2021 г., е представена
като писмено доказателство по делото индивидуална справка за отопление и топла вода за
имот с абонатен № 401419, съставена от топлинния счетоводител за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. Като клиент за посочения абонатен номер е посочен ЕТ „Е.-Д.Б.“. В молбата
третото лице сочи, че в процесния имот е доставяна единствено топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация.
Пред СРС е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж.
С. Б. въз основа на писмените доказателства по делото и допълнително представената му
документация от топлоснабдителното дружество и топлинния счетоводител. От приетото
експертно заключение се установява, че през м 04.2015 г. е извършена проверка за
фактическото състояние на отоплителната и топловодната инсталация на процесния магазин
№ 4 и изготвен въз основа на нея констативен протокол, съгласно който в магазин № 4 няма
изградена отоплителна инсталация, има монтиран водомер за топла вода с показание „0“, но
4
не е узаконен. За отчетен период 2018 г./2019 г. топлинният счетоводител е разпределил
потребление на ТЕ за магазин № 4 само за сградна инсталация, тъй като е констатирано, че
имотът е необитаем, а водомерът за топла вода е с показание „0“. При извършен на
21.06.2021 г. оглед на място експертът е установил, че към този момент процесния имот се
ползва като фризьорски салон, в същия няма радиатори и отоплителна инсталация, в
инсталационна шахта на помещението „WC“ има изведени тръби за топла и студена вода,
като монтираните водомери са узаконени – с поставени пломби на холендровите
съединения; помещението на долното ниво е недовършено, стените са без замазка,
подведените тръби за студена и топла вода са затапени. Съгласно изслушаното заключение
топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминал метрологична
проверка през м. 02.2018 г., а на 09.10.2019 г. е сменен с друг, който е с оценено
съответствие съгласно изискванията на Measuring Instrument D. 2004/22/ЕО, модули М 1 и Е
1, като от ежемесечните отчети на топломера са приспадани технологичните разходи на
абонатната станция. От заключението се установява, че разпределянето на ТЕ за процесния
период за магазин № 4 е в съответствие с нормативната уредба и е само за сградна
инсталация при отопляем обем на имота 92 куб. м. /т. 6.1.3 от Методиката/, тъй като в имота
няма отоплителна инсталация и радиатори, както и не е потребявана топла вода. За периода
от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. експертът е изчислил, че ТЕ е на стойност 39,12 лева /473,42
лева, начислена по прогнозно потребление – сума от изравнения 434,30 лева/. Уточнено е, че
в тази сума не се включват лихви за просрочени плащания и стари задължения /ако има
такива/, междинни погасявания /прихващания/ и суми за услугата „топлинно счетоводство“.
На въпроси на ответника в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че в имота
не е имало изградена вътрешна отоплителна инсталация и монтирани радиатори, имало е
монтиран водомер за топла вода с показание „0“ и спирателен кран. Заключението на СТЕ е
оспорено от процесуалния представител на ищеца при изложени доводи за противоречие
между приетото от него и заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице
М.В. въз основа на писмените доказателства и след запознаване с документацията в
счетоводството на „Т.С.“ ЕАД. От експертното заключение се установява, че не са
извършвани плащания от клиента на ТЕ досежно погасяване на процесната сума; за периода
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. прогнозно изчислените от ФДР суми за ТЕ, начислени за
абонатен № 401419, са на обща стойност 473,40 лева с вкл. ДДС, като за процесния период
изготвените от ФДР изравнителни сметки са осчетоводени в м.07.2018 г.; м.10.2018 г.;
м.07.2019 г.; м.09.2019 г.; м.11.2019 г., като за отоплителен период м.05.2017 г. – м.04.2019 г.
резултатът е сума за възстановяване от ищеца в размер на 443,60 лева, сума за доплащане в
размер на 458,33 лева, т.е. като краен резултат е налице сума за доплащане в размер на 14,73
лева. С изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън
процесния период, като на 29.11.2018 г. е постъпило плащане в размер на 14,18 лева, с което
са погасени главница в размер на 13, 01 лева и лихви в размер на 1,17 лева, а на 19.09.2019
г. е било осчетоводено прихващане на лихви в размер на 31,51 лева. Експертът е посочил, че
общо неплатените суми възлизат на 506,63 лева /прогнозни фактури в размер на 473,40 лева
+ изравнителни сметки в размер на 14,73 лева + прихванати лихви в размер на 31,51 лева –
платени 13,01 лева/. Констатирано е, че на 09.11.2020 г. е постъпило плащане в размер на 20
лева, с което са погасени главница за дялово разпределение в размер на 8,58 лева и лихви в
размер на 1,08 лева.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетел Борислав Владков. Свидетелят сочи, че е присъствал при предаване на владението
на процесния недвижим имот при покупката му от ответника през 2004 – 2005 г. и е
запознат с неговото местонахождение. Твърди, че до м.08.2020 г. магазинът не е бил
ползван, а след това е бил отдаден под наем, като наемателите предприели ремонтни
дейности и започнали да ползват имота. Твърди, че до м. 08.2020 г. в имота не е имало
радиатори, не е имало водни кранове, имало изведени тръби, но били затапени.
С определение от 06.01.2022 г., постановено по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивният
съд е оставил без уважение доказателственото искане на въззивника за назначаване на
повторна СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
5
изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. При постановяване на същото не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на
претенциите за главница за доставена ТЕ за разликата над уважения размер от 24,94 лева до
предявения размер от 506,63 лева и за периода 01.05.2017 г. – 31.07.2018 г., както и за
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за разликата над уважения размер от 3,40 лева до
предявения размер от 76,18 лева.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154
ГПК и при изпълнение на задълженията си, посочени в чл. 146 ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което въззивният съд следва да разгледа доводите на
жалбоподателите във връзка с неговата правилност.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на
решението съдът намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.
Страните не спорят, че процесният топлоснабден имот е предназначен за
задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди, доколкото същият представлява
магазин.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на ТЕ се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на ТЕ за стопански нужди. Нормата на § 1, т.
43 от ДР на ЗЕ (отм., бр. 54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до
17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди
всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала през исковия период, определя като "небитов клиент" клиент, който купува
електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в
груб строеж № 21, том I, рег. № 2169/2004 г. на нотариус В.К., с рег. № 269 на НК, се
установява, че ответникът ЕТ „Е.-Д.Б.“ е бил собственик на процесния магазин през исковия
период. По делото се навеждат твърдения за промени в неговата собственост, настъпили
през 2021 г., т. е. към неотносим за настоящото производство момент.
По делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на 16.06.2015 г. между тях е сключен договор № 25838/4014019 за
продажба на ТЕ до имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, представляващ магазин №
4, с абонатен № 401419 и код на платеца П009437. Договорът е сключен за срок от 5 години,
считано от 01.06.2015 г. Следователно договорът е действал между страните и през исковия
период, доколкото не са навеждани твърдения, а и не са ангажирани доказателства за
неговото предсрочно прекратяване.
С оглед на така установеното безспорно са изпълнени изискванията на чл. 149, ал. 1,
6
т. 3 ЗЕ, поради което ответникът ЕТ „Е.-Д.Б.“ има качеството на потребител на ТЕ за
стопански нужди за магазин № 4. Това обстоятелство по същество не е спорно между
страните на етапа на въззивното производство.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Спорният на етапа на въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер
на претендираните от ищеца вземания. В тази връзка настоящият въззивен състав приема
следното:
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната стойност, от първоинстанционния съд е прието заключение на вещото лице
по съдебно – техническата експертиза /СТЕ/. От заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, се установява, че в исковия период в топлоснабдения имот не е имало
изградена отоплителна инсталация, а монтираният водомер за топла вода е бил с нулево
показание. Поради това и при съобразяване на данните от ФДР вещото лице е приело, че за
отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г. в магазин № 4 не е била разпределяна ТЕ за отопление
на имота и за топла вода, а единствено е била начислявана ТЕ за сградна инсталация, при
пълен отопляем обем от 92 куб. м. Съгласно заключението на инж. Б., а видно и и от
приетата индивидуална изравнителна сметка, месечното потребление в имота не е било
определяно по реда на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ – на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Именно с оглед последното за периода
м. 05.2018 г. – м. 04.2019 г. за процесния имот са били начислявани месечни суми за
потребление на битово горещо водоснабдяване /БГВ/, макар такова потребление да не е
съществувало с оглед отчетеното от ФДР нулево показание на водомера. Погрешното
начисляване на БГВ е било коригирано от ФДР – видно от представената индивидуална
справка за отопление и топла вода, в която е отчетено потребление единствено на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, а начислените суми за БГВ са били приспаднати,
като е отразена като краен резултат сума за получаване в размер на 434,30 лева. Съгласно
заключението на вещото лице стойността на потребената ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, през исковия период се равнява на 39,12 лева, като така посочената сума е без
предишни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихва върху тях. В
заключението е посочено, че дяловото разпределение за имота е извършвано в съответствие
с действащата през исковия период нормативна уредба. Вещото лице е констатирало, че
количеството постъпила ТЕ в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
София, ж.к. „******* бл. 1, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в началото на всеки месец, като технологичните разходи са били
приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. При изпълнение на възложената му от съда задача вещото
лице е обсъдило всички ангажирани по делото доказателства и допълнително изискани от
топлопреносното дружество и ФДР документи, като е съобразило действащата нормативна
уредба. Въззивният съд изцяло възприема експертното заключение, тъй като същото е
компетентно изготвено, мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло
кореспондират с ангажираните по делото доказателства – в частност и с представената от
ФДР индивидуална справка за отопление и топла вода в исковия имот, като не са
представени доказателства, които да разколебават доказателствената му стойност или да ги
опровергават.
Въззивният споделя изводите на СРС, че дължимия размер на главницата за
доставена до процесния топлоснабден имот ТЕ възлиза на 39,12 лева съобразно
заключението на СТЕ, тъй като вещото лице е определило тази сума на базата на реално
отчетеното потребление за процесния период за разлика от ССчЕ, която е посочила
счетоводно отразената сума в счетоводството на ищеца като дължима. Потребителят дължи
да заплати само цената на реално потребената ТЕ, поради което при определяне на
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е сумите по изравнителните сметки.
В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изводите на СРС в насока да не се
кредитира заключението по ССчЕ в частта относно размера на задължението за доставена
ТЕ, доколкото по делото се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си да
7
коригира счетоводно дължимите от ответника суми за отчетните периоди, в които е
установено различие между начислените и действително потребените суми за ТЕ, като
приведе задълженията на последния в съответствие с реално потребеното от него за всеки
отчетен период. След прихващане на установеното по делото доброволно плащане от страна
на потребителя в размер на 14,18 лева, правилно първоинстанционният съд е приел, че
дължимата сума за доставена до процесния топлоснабден имот ТЕ възлиза на 24,94 лева.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно претенцията за
мораторната лихва върху главницата за доставена ТЕ, поради което и с оглед правомощията
на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК, този въпрос не следва да се обсъжда по същество.
При горните мотиви и с оглед липсата на други конкретни оплаквания пред
въззивната инстанция, касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, и в рамките на
своите правомощия по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваната част.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата
претендира разноски в размер на 360 лева – заплатен адвокатски хонорар съгласно
своевременно представен договор за правна защита и съдействие от 03.11.2021 г. и
доказателства за плащане, като искането за разноски следва да бъде уважено в неговата
цялост.
По обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените
искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. № 6066/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 31 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, срещу ЕТ „Е.-Д.Б.“, ЕИК *******, обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ЕТ „Е.-Д.Б.“, ЕИК *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата над 24,94 лева до пълния предявен размер от 506,63 лева и за периода
01.05.2017 г. – 31.07.2018 г. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* абонатен №
401419, както сумата над 3,40 лева до пълния предявен размер от 76,18 лева – мораторна
лихва за периода 01.10.2018 г. – 10.07.2020 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на ЕТ „Е.-Д.Б.“, ЕИК *******, сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева –
разноски във въззивното производство за заплатен адвокатски хонорар.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9