Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Перник, 03.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, I касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 56 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Д.И.Н.,*** против решение № 121 от 11.02.2022г., постановено по АНД № 2020/2021
г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление ****от 25.10.2021г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник, с което на Д.И.Н., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди допуснати от районния съд съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложен материален закон. Твърди
необоснованост на решението, но следва да се отбележи, че това не е измежду
касационните основания, визирани в разпоредбата на чл. 348 НПК, приложим по силата на чл. 63в ЗАНН. Твърди, че РС – Перник не е събрал никакви писмени или гласни
доказателства, не е уважил доказателствените му искания за събиране на данни от
всички мобилни оператори дали е провеждан телефонен разговор. Поддържа, че в тежест на
административно-наказващия орган е да установи извършването на нарушението, тъй
като АУАН нямал доказателствена сила. Твърди, че по повод подадената от него
жалба в РС – Перник са образувани две дела, като по-рано образуваното е
неправилно прекратено поради произнасяне със съдебен акт по а.н.д. №
2020/2021г. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени наказателното постановление.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“. В срока по чл. 213а,
ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. Подал е
допълнение към касационната жалба, съдържащо становище по съществото на спора.
Поддържа жалбата и иска същата да се уважи.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, се представлява от гл. юрисконсулт З.В.. Оспорва касационната
жалба. Пледира, че нарушението е доказано по безспорен начин. Иска съда да
остави в сила решението на първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2021 г., по автомагистрала Струма, в
посока от гр. София към гр.Дупница, жалбоподателят управлява товарен автомобил“Мицубиши
Л 200“ с рег. ****. Към 11.21ч. се движел в района на км 20, намиращ се на
територията на община Перник. В този момент, мл.автоконтрольори Ц.В.Б. и В.С.Б.предприемат
изпреварване с патрулния автомобил и от
непосредствена близост възприемат, че водачът на товарния автомобил използва мобилен
телефон по време на управление без устройство, позволяващо използването му без
участие на ръцете. Описаната фактическа установеност е квалифицирана за
нарушение, изразяващо се в следното: на водача на МПС е забранено да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му, с което виновно е нарушил чл. 104а ЗДвП. Приложена е санкцията по
чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДв.П: "Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: 6.
(изм. – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) използва мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му; ".
Актосъставителят
е поддържал констатациите в АУАН и при разпит в съдебно заседание е заявил –
"движейки се по АМ „Струма много ясно се вижда дали водача на
изпреварвания автомобил използва мобилно устройство......при изпреварване на
автомобила, видях как водача използва мобилен телефон.....дали е говорил или
осъществявал друга комуникация не мога да каже, но го видях, че използва
телефона“. Тоест, в конкретния случай актосъставителят лично е възприел
описаните в АУАН данни, ясно потвърдени при разпита му като свидетел и
разпита на другия свидетел-очевидец на нарушението.
Районен съд –
Перник приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от
събрания доказателствен материал. Позовал се е на свидетелските показания на
свидетелите очевидци по отношение извършване на деянието по време на движение –
докато жалбоподателят е управлявал превозното средство. В случая по време на
управление Д.Н. е държал мобилен телефон
в ръката си, като си е служил с него, но не е използвал устройство, позволяващо
използването на телефон без участието на ръцете. РС Перник е посочил, че всяко
държане на мобилен телефон в момент на управление, било за разговор или за
използване на други негови функции, съставлява "използване" по см.
на чл. 104А ЗДвП и с оглед съдържанието на
нормата липсва основание "използването" на мобилния телефон да бъде
сведено само до някои конкретни функции, напр. само до провеждане на разговор.
С това поведение на жалбоподателя от обективна страна е осъществено
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104А
ЗДв.П, което от субективна страна е
извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като към момента на
извършването му жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС и че по време на
движение ползва мобилен телефон без устройство, позволяващо ползване на
телефона без участие на ръцете.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка
по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда
на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно приложение на
материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния
акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато
посока се прецениха доводите в жалбата.
По доводите в касационната жалба:
Съгласно чл. 104А
ЗДв. П: "На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. ". Свидетелят –
актосъставител в случая е бил и очевидец на описаното в акта поведение на
жалбоподателя. Правилни са съображенията на РС Перник относно понятието
"използване" на мобилен телефон по време на управление на МПС - всяко
държане в ръката на мобилен телефон в момента на управление на МПС, като за
въведената забрана не е от значение дали се говори по телефона или се използва
с други негови функции. Възражението на жалбоподателя в жалбата, че не се касае
за мобилен телефон, а радиостанция не се възприема с оглед разпита на
свидетелите –очевидци и липсата на възражения в тази посока в момента на
съставяне на АУАН и в 3-дневния срок за възражения след това. В тази връзка следва да се отбележи, че
обществената опасност на деянието произтича от препятстване на управлението на
МПС в случай, когато ръцете на водача са заети с друго, освен управлението и
служенето с техническите приспособления на МПС, както е посочил РС. За
конкретното административно нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя
с приложена санкция в размер, фиксиран в закона.
За възможността от прилагане нормата на чл. 28 ЗАНН са налице мотиви на РС – Перник,
изцяло споделими от касационната инстанция. В допълнение се отбелязва, че дори
първо нарушение не обосновава маловажност, тъй като случаят не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид и поведението на водача се характеризира със застрашаване живота
и здравето но останалите участници в движението, при отсъствие на конкретна
извънредна и значима причина за осъщественото нарушение.
Обосновано при
това съдът е отклонил доказателствените искания на касатора за справка от
мобилните оператори. Както беше посочено, за въведената забрана не е от
значение дали се говори по телефона или се използва с други негови функции.
Обществената опасност на деянието е свързана с ангажиране ръцете на водача,
което би могло да препятства управлението на МПС, а не с факта на провеждане на
разговор. Неоснователни са и възраженията на касатора, поддържани и
понастоящем, които са в смисъл, че няма как свидетелите да са установили
ползването на мобилен телефон по време на управление на МПС поради наличие на
затъмнени задни стъкла на автомобила. Свидетелите са могли да наблюдават водача
през предното панорамно стъкло на автомобила и страничните предни стъкла. Нещо
повече, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Тоест в хода на съдебното
производство Д.Н. е следвало да докаже, че изложеното от проверяващите в АУАН
не отговаря на истината, в този смисъл неоснователни са възраженията на
касатора, че административно-наказващия орган е следвало да докаже нарушението.
По отношение на
изложеното в допълнението на касационната жалба, че е било налице друго
производство по жалба срещу НП, което е било прекратено неправилно според
касатора, без да сочи доказателства за страни и предмет, настоящият състав
намира, че не може да осъществява косвен съдебен контрол върху други производства.
Предмет на настоящето производство е Решение № 121 от 11.02.2022г.,
постановено по АНД № 2020/2021г. на РС Перник.
Предвид горното, като е потвърдил
НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При
извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост. Решението е постановено в процесуално
законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния
закон. Съдебният акт следва да се остави в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 11.02.2022г., постановено
по АНД № 2020/2021г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/