РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Перник, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201497 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №29-0000883 от 01.09.2021г., издадено
от главен директор на ГД “Инспектиране по труда“ към ИА „ГИТ“, на
земеделски производител В.Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.416, ал.5,
във вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена
санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е оценила риска за
здравето и безопасността на работещите при работа на открито –
нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба №РД-07-3/18.07.2014г. за минималните
изисквания за микроклимата на работните места, установено на 18.06.2021г.
при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
на контрол : овощна градина в с. ***** , стопанисвана от земеделски
производител В.Г..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от В.А. Г., с която моли за отмяната му. Оспорва се
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт и се поддържа, че е
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че
е необоснован, тъй като събраните доказателства не подкрепят формираните
фактически и правни изводи, че с него незаконосъобразно е наложена
имуществена санкция, както и че не е обсъдено приложението на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното производство тезите в жалбата се поддържат и допълват от
пълномощника на жалбоподателя - адв. М.С. от САК, която пледира за
1
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Навежда възражения, че
събраните доказателства не установяват именно ЗП В.Г. да стопанисва
проверените овощни градини в с. ****, както и че нарушение не е
извършено, тъй като оценка на риска е била изготвена към датата на
проверката и е била представена в хода на проверката по документи.
Акцентира и на обстоятелството, че в акта и наказателното постановление
отсъства императивен реквизит, а именно дата на извършване на
нарушението. Пълномощникът пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено
в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – главен
инспектор А.Г. /с юридичско образование и правоспособност/ изразява
становище за неоснователност на жалбата и наведените допълнителни
възражения и пледира обжалвания административен акт да бъде потвърден,
като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК,
вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
На 18.06.2021г. свидетелите М. Д. С. и Г. И. И. – гл. инспектори в ГД
„Инспектиране на труда“ към ИА ГИТ - София, съвместно със свои колеги,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на
контрол: овощна градина в село ****, общ. Перник. Контролните органи
установили, че обектът се стопанисва от земеделски производител В.Г. Г.,
която със свое превозно средство отвела инспекторите до овощните
насаждения. Градината била засадена с млади сливови дръвчета, налична
била ограда, на която имало поставена табела, че се финансира по проект на
ЕС. Жалбоподателката обяснила, че градините се обработват от нея и от
наети лица, които не установили да полагат труд в обекта в момента
проверката.
По време на проверката на инспекторите не били предоставени всички
документи, даващи им възможност да проверят спазването на изискванията
на трудовото законодателство, поради което била насрочена проверка по
документи на 22.06.2021г. На указаната дата В.Г. се явила лично в ГД „ИТ –
София и представила сключен трудов договор с лицето А.Б. И., видно от
който лицето било назначено на длъжност „работник овощна градина“. В
длъжностната характеристика за длъжността били включени задължения,
свързани с агротехнически дейности на открито: ръчно или машинно
подготвяне на почва, наторяване, засаждане на фиданки, пресаждане,
подрязване, поливане, събиране на плодове, сокове и други полезни
2
продукти от дърветата и др. Работодателят представил и Оценка на
работното място и на професионалния риск от 30.03.2020г., видно от която
като потенциални опасности при изпълнение на трудовите дейности били
идентифицирани механична опасност, физическо натоварване и опасност от
пожари.
Въз основа на събраните доказателства инспекторите в ГД
„Инспектиране на труда“, гр. София приели, че земеделският производител, в
качеството на работодател, не е оценил риска за здравето и безопасността на
работещите при работа на открито.
Въз основа на този извод, на 16.07.2021г., свид. М.С. в присъствието на
жалбоподателката В.Г. и на свидетел по извършване и установяване на
нарушението – свид. Г.И., образувала срещу земеделския производител в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № 29-
0000883 от 16.07.2021г. за нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба №РД-07-
3/18.07.2014г. за минималните изисквания за микроклимата на работните
места.
Актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на В.Г..
Обяснения и възражения не били вписани в съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, вх. №
21073091/22.07.202г., в което било изложено, че полагащите труд на открито
лица в стопанството на земеделския производител са защитени от
неблагоприятните въздействия върху здравето и безопасността им като са
взети предвид рисковете, свързани с работа на открито, осигурени са лични
предпазни средства, помещения за почивка, средства за придвижване до
овощните градини.
На 01.09.2021г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53 ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.413,
ал.2 от Кодекса на труда наложил на работодателя имуществена санкция за
установеното нарушение в размер 1500 лв..
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. Д. С. и Г. И. И., както и приетите писмени доказателства:
АУАН № 14-0000883 от 16.07.202,г., протокол за проверка
№ПР2120648/16.07.2021г., декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, трудов
договор №001/01.04.2020г., длъжностна характеристика за длъжността
„работник овощна градина“, оценка на работното място и професионалния
риск на ЗП В.Г., заповед №З-0171/11.02.2016г. на изпълнителен директор
ИА“ГИТ“ – София.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
3
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният
състав констатира допуснато съществено нарушение, свързано с
приложението на материалния закон при административното наказване,
обуславящо незаконосъобразност.
Възражението на жалбоподателя в тази насока е основателно.
На В.Г. е вменено нарушение на нормативното предписание в чл.14,
ал.1 от Наредба №РД-07-3/18.07.2014г. за минималните изисквания за
микроклимата на работните места. То установява задължение за работодателя
да оцени риска за здравето и безопасността на работещите от параметрите на
микроклимата на работни места в сгради или от неблагоприятните
климатични въздействия при работа на открито и когато е необходимо, да
направи съответните измервания. Съгласно чл.14, ал.2 от Наредбата рискът за
здравето и безопасността на работещите се оценява съгласно Наредба № 5 от
1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска.
Препратка към този нормативен акт, който урежда редът, начинът и
периодичността на извършване на оценка на риска за здравето и
безопасността на работниците и служителите в случая липсва, но е прието, че
при оценяването на риска не са идентифицирани като потенциална опасност
конкретните трудови дейности, за които ЗП е наел лица по трудово
правоотношение /полагане на труд на открито/ и не са оценени опасностите,
на които са изложени работещите при изпълнението на работата в тези
условия.
Безспорно е, че процесът по оценка на риска в смисъла на понятието,
дефинирано в §1, т.8 от ДР на Наредба №5/1999 г., е задължение на
работодателя. От своя страна понятието „работодател“ е определено в § 1, т.
2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Разпоредбата
предвижда, че "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага
работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията.
По делото не е спорно и доказателствата категорично го установяват, че
жалбоподателят В.Г. има това качество, следователно е адресат на
законовото изискване. Безспорно е установено, че същата, в качеството си на
работодател - земеделски производител съгласно § 1, т.1 от ДР на Закон за
подпомагане на земеделски производители /ЗПЗП/, е наела лица по трудов
договор за изпълнение на работа на открито в стопанството си, поради което
неблагоприятните въздействия, свързани с полагането на труд е следвало да
бъдат включени при оценяването на риска сред факторите, пораждащи
опасности за здравето на работещите.
От легалните дефиниции на понятията „работодател“ и „земеделски
производител“ е видно, че те включват физически лица, юридически лица и
4
еднолични търговци.
В случая жалбоподателката е осъществявала земеделска дейност като
физическо лице. Вписването й в регистъра по чл.7 от ЗПЗП като земеделски
стопанин – физическо лице не води до възникване на нов правен субект, а
единствено до разширяване правосубектността /по подобие на едноличните
търговци/ във връзка с държавното подпомагане при осъществяване на
стопанската дейност. За разлика обаче от ЕТ, физическите лица, занимаващи
се със селскостопанска дейност, не са търговци, съгласно изричната
разпоредба на чл. 2, т.1 от Търговския закон.
В тази аспект в АУАН и в наказателното постановление субектът на
нарушението е законосъобразно определен – физическото лице В.Г. като
земеделски производител и в качеството на работодател. При
административното наказване обаче е допусната незаконосъобразност,
доколкото е наложено наказание, несъответстващо на качеството на
нарушителя. Земеделският производител - физическо лице, имащо качество
работодател, подлежи на наказване с административно наказание глоба, не с
имуществена санкция. Следователно, при административното наказване, в
нарушение на закона, е наложено наказание различно от предвиденото като
вид спрямо субекта на нарушението. Нарушен е принципа за
законоустановеност на наказанието.
Допуснатият порок е съществен и не може да бъде отстранен със
съдебния акт независимо от това, че размера на имуществената санкция и
глобата по чл.413, ал.2 от КТ е еднакъв за работодателите ЮЛ и ФЛ.
Съгласно чл.63, ал.7от ЗАНН /изм. ДВ, бр.109 от 2020г/ изменение на
наказателното постановление в насока замяна на наложеното
административно наказание е допустимо само в хипотезата по т.3 – когато се
налага да се замени с по-леко по вид в случаите по чл.15, ал.2 от ЗАНН,
какъвто процесният случай не е. Наред с това, при налагане на наказание
глоба на физически лица, в предмета на доказване освен факта на
извършеното нарушение и самоличността на лицето, което го е извършило,
се включва и несъмнено установяване неговата вина, за разлика от условията,
при които се налага имуществена санкция спрямо ЮЛ и ЕТ за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност, отговорността на които е обективна, безвиновна.
Следователно механично заменяне на имуществената санкция с глоба
е недопустимо, тъй като би поставило наказания субект в по-неблагоприятно
положение и съществено би ограничило правото му на защита – да
противопоставя възражения и доказателства срещу тези на АНО в насока
субективния елемент от състава на нарушението.
Допуснатото нарушение при прилагането на закона е съществено и е
неотстранимо, което обосновава отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
По тази причина не е необходимо подробно обсъждане на
5
възраженията на пълномощника в останалата част - правилно ли са
установени фактите по случая, законосъобразна ли е правната им оценка,
налице ли е виновно извършено нарушение и следва ли жалбоподателката да
понесе отговорност за него.
Изхода на делото мотивира отхвърляне на искането на пълномощника
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разноски от страна на жалбоподателя не са доказани и не се
претендират.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2,
т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №29-0000883 от 01.09.2021г.,
издадено от главен директор на ГД “Инспектиране по труда“ към ИА „ГИТ“,
с което на земеделски производител В. А. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. *****, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 413, ал.2 от Кодекса на
труда е наложена имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/
лв. за нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба №РД-07-3/18.07.2014г. за
минималните изисквания за микроклимата на работните места.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6