Р Е Ш Е Н И Е
№71 24.02.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На единадесети февруари 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Маргарита
Димитрова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №842 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на „ЕФ ДЖИ ФИНАНС“
ЕАД гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя Л. Ц. Р., а в
съдебното исково производство от редовно упълномощен адвокат К.,*** за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500,00/ петстотин/лв.,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба, до
окончателното й изплащане,
представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2019
г./лист 35, АНД №996/19г по описа на РС Стара Загора/, заплатено за защита от
незаконосъобразен Електронен фиш серия Г №0000760/2018г. издаден от ОД МВР
Стара Загора. Електронния фиш е отменен с Решение №514/08.10.2019г. постановено
по АНД 996/2019 г. по описа на Районен съд-Стара Загора, съгласно
представеното заверено копие на стр. 10 по делото. Претендират се
и направените в настоящето производство разноски в размер на 360лв. възнаграждение
за един адвокат и 25лв държавна такса.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК е депозирал писмен отговор, с
който оспорва основателността на предявения иск, тъй като няма доказателства да
е заплатено уговореното възнаграждение в размер на 500лв. за един адвокат по
АНД№996/19г. по описа на Старозагорския районен съд. Приложената фактура не
доказва реално заплащане на възнаграждението, чието възстановяване се
претендира по реда и на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Прави се възражение за
прекомерност на претендираните имуществени вреди, тъй като адвокатската защита
по делата, образувани по реда на ЗАНН не е задължителна, споровете за
законосъобразност на наложени административни наказания не се отличават с
фактическа и правна сложност. От съда се иска в условията на евентуалност, ако
не отхвърли изцяло исковата претенция, да намали размера на обезщетението до
такъв, който да съответства на осъществената правна помощ. Прави се възражение за прекомерност и на
възнаграждението за един адвокат в настоящото съдебно производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава становище за основателност на исковата молба.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна изцяло.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени
вреди в размер на 500лв., представляващо възнаграждение за един адвокат е доказана
по основание и размер.
С
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното наказателно
постановление възниква отговорността на държавата за вреди, причинени на
гражданите от незаконосъобразната административно наказателна дейност. Отмяната
на наказателното постановление със съдебно решение установява съществуването на
юридически факт от състава на
материалното основание / чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/ държавата да носи отговорност за
причинените като пряка и непосредствена последица вреди. Аргумент за този
правен довод се съдържа и в изискването на чл.204 от АПК за допустимост на
исковата молба във връзка със състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а по
изключение и в обективно съединяване с оспорването, което не е приложимо в
хипотезата на незаконосъобразна административно наказателна дейност. Следователно
с установяване незаконосъобразността на упражнената административно наказателна
компетентност се сбъдва първото съставомерно условие, а по отношение на второто
– вреди, и третото – причинно следствена връзка между тях, действат
задължителни за настоящата съдебна инстанция Тълкувателни решения на ВАС на РБ.
Така според диспозитива на ТР №1/15.03.2017г на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия ври предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Оттук съда по
обезщетението проверява допустимостта по смисъла на чл.204 от АПК, която зависи
от установен с влязло в сила съдебно решение
първи съставомерен факт, на следващо място по отношение на
причинно-следствената връзка се дължи пълно и главно доказване на заплащане на
възнаграждението в производството по обжалването и отмяната на наказателното
постановление т.е. докато същото приключи с окончателен съдебен акт, а по
отношение размера на имуществените вреди с оглед техния характер на
възнаграждение за един адвокат и при условие, че е направено възражение за
прекомерност, съдът може да намали обезщетението до минималното предвидено в
съответната Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
т.1 и т.3 от ТР № 6/06.11.2013г, постановено по т.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС,
задължително за настоящия съдебен състав, в договора следва да е вписан начина
на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Тази разписка доказва
извършеното плащане в брой и факта, че патримониума на ищеца е намалял с
размера на изплатеното възнаграждение за един адвокат с цел защита от
незаконосъобразната административно наказателна дейност. Разписката е частен
документ, който не е оспорен от ответника по отношение на авторството, а
достоверната му дата е момента, след който не би могъл да бъде съставен –13.09.2019г.,
датата на която по АНД №996/19г. по описа на Старозагорския районен съд е
представен договора за правна помощ и съдействие с уговорено възнаграждение в
размер на 500лв., за плащането на което в брой е съставена разписка, носеща
подписа на упълномощения адвокат. Следователно с допустимите средства за
доказване по АНД №996/19г. по описа на РС Стара Загора е установено извършено
разместване на имущественото състояние на ищеца, което е намаляло със сумата от
500лв, заплатени на един адвокат в брой в пряка причинно следствена връзка с
факта на издаване на електронния фиш, отменен с решението на съда като
незаконосъобразен.
Възражението за прекомерност също е
неоснователно, тъй като съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. Следователно нормата на чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, наред с материалните правила за изчисляване на
минималния адвокатски хонорар в зависимост от материалния интерес / сумата на
глобата, имуществената санкция/, определя и субсидиарен минимален размер от
300лв, независимо от този критерии. В настоящия случай видно от договора за
правна помощ се касае за случай по чл.18 ал.2 от Наредбата като страните не са
уговорили и възложителя на работата не е заплатил минималния размер от 300лв, а
сума, която е със 130лв повече от установения в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата
минимален размер от 370лв. при материален интерес от 2000лв – сумата на
наложената на дружеството имуществена санкция с електронния фиш. Сумата от
500лв. е с ДДС, тъй като същият не е посочен на отделен ред на издадената
опростена фактура. Спорът за прекомерност е по отношение на сумата от 130лв., с
която е превишен минималния размер от 370лв. при материален интерес от
2 000лв. Видно е от приложеното АНД №996/19г. по описа на РС Стара Загора,
че упълномощения адвокат е изготвил въззивната жалба, представени са писмени
доказателства, явил се е в откритото съдебно заседание, а правния въпрос
повдигнат между страните не може да се определи като такъв, отричащ каквато и
да било правна сложност. Касае се за случай на управлявано МПС, което е предмет
на договор за лизинг, като ответния административно наказващ орган е отрекъл
възможността да се понесе административно наказателна отговорност от лицето –
лизингополучател т.е. спорния въпрос за субекта на административно наказателна
отговорност в случая се е разглеждал през призмата на установената в КЗ и ЗДвП
отговорност за собственика и противопоставеното възражение за друго договорно
задължено лице, по силата на договора за лизинг, съответно диспозитивна ли е
разпоредбата, установяваща личната отговорност, допустимо ли е да се приложи
процедурата за установяване на извършителя, посредством декларация на
собственика. На следващо място се е обсъждал и въпроса заплатена ли е гражданската
отговорност предвид обявената несъстоятелност на застрахователя, разполагал ли
е собственика – лизингодател с информация за
изпълнение на задълженията за сключване на задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите. Изложените констатации по същността на правния спор, сочат на
неоснователност на възражението за прекомерност на уговореното и заплатено
възнаграждение за един адвокат, което със сумата от 130лв. не превишава явно и
съществено минималния размер от 370лв. Възнаграждението
за един адвокат в настоящото съдебно производство в размер на 360лв., е само с 60лв.
повече от размера по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата №1/09.07.2004г. и няма
основание да бъде намалявано по аргумент от въведените с отговора възражения
против доказаността на извършеното плащане в хода на АНД №996/19г. по описа на
РС Стара Загора и възражението за неговата прекомерност, изискващи допълнителни
усилия на ищеца, положени в писмената защита и в открито съдебно заседание.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ ОД на МВР Стара Загора да заплати на „ЕФ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД ЕИК
********* сумата от 500лв./петстотин/ представляваща обезщетение за имуществени
вреди от незаконосъобразен Електронен фиш серия Г №0000760/24.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 01.11.2019г., както и сумата от 385лв/триста
осемдесет и пет/, представляваща разноски по настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: