МОТИВИ:/към присъда №15 от 17.03.2014г. по н о х дело №3 по описа за 2014г. на РС Велинград/

                        Обвинение против Х.В.С. *** в това,че

                         за това, че през м. април 2013 г. в с. Дорково, общ. Ракитово, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - златен синджир и колие, с общо тегло 19,3 /деветнадесет грама и три сантиграма/, 14 каратово злато, на стойност 1293,00 лв., която владеел, собственост на И.Е.К. *** - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК                     

                          Съдебното производство е проведено по реда на глава-ХХVІІ-съкратено съдебно следствие.

                           Подсъдимия Х.В.С. прави самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК,относно фактите включени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

                           Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, и по реда на чл.373 ал.3 от НПК,приема за установени следните обстоятелства,изложени в обвинителния акт:

               Подс. Х.С. и постр. И.К. са познати, тъй като и двамата живеят в с. Дорково, общ. Ракитово. Постр. К. работи като сервитьорка в заведение „Анра", намиращо се в центъра на с. Дорково. В началото на м.април 2013 г. подс. С. посетил горепосоченото заведение, както правел редовно, а на работа била постр. К.. Той я помолил да излязат навън, където били само двамата. Подс. С. й казал да му даде да види златния й синджир, който бил на врата й, като й обещал, че ще й го върне веднага. Постр. К. се съгласила, дала синджира си, който бил златен и тежал 19,3 гр. и влезнала вътре в заведението, тъй като имала работа. След малко постр. К. излязла навън и установила, че подс. С. е изчезнал. След като разбрала, че го няма, започнала да му звъни, но в първите дни той не вдигал телефона. Постр. К. и подс. С. се чули след около седмица, като последният й казал, че е в гр. Пловдив и до няколко дни ще се прибере в с. Дорково и ще й върне златния синджир. След като се прибрал подс. С. казал на постр. К., че бил забравил процесния синджир в гр. Пловдив и до няколко дни щял да й го върне. От там насетне започнал да изпраща съобщения по мобилния телефон на постр. К., като всеки път я уверявал, че ще й върне синджира. В последните съобщения, изпратени до нея й обещавал, че ще й заплати стойността на процесния синджир, изчислен по петдесет лева грама. До настоящия момент подс. С. не е върнал процесния синджир, нито пък е заплатил левовата равностойност на постр. К..

          Видно от изготвената и приложената по досъдебното производство съдебно-ювелирна експертиза, става ясно, че пазарната стойност на златен синджир с общ грамаж 19,30 гр. / деветнадесет грама и тридесет сантиграма/ 14 каратово злато, проба 585, към извършване на процесното деяние - м.април 2013 г. е 1293 лв. /хиляда двеста деветдесет и три лева/.

         По делото е приложена и гаранционната карта за златния синджир, собственост на постр. И.К., закупен на 23.10.2010 г. от Заложна къща «Доверие» за сумата от 900 лв.

                     В хода на проведеното съкратено съдебно следствие,подс.С. прави изрични самопризнания относно фактите включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в предмета на доказване по повдигнатото му обвинение,като с негово съгласие не е извършен разпит на свидетелите и вещото лице.Събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства,както и веществените доказателствени средства и заключенията на вещите лица, подкрепят изцяло направените от подс.С. самопризнание и същите се ползуват при постановяване на присъдата и при установяване на тези обстоятелства-чл.373 ал.3 от НПК.

                     По отношение на подс.С. представеното за него свидетелство за съдимост е чисто,същия не е осъждан за престъпление от общ характер и е със  добри характеристични данни,няма данни за друга негова проявена противообщественост.

                     С  оглед на горното,съдът счита,че подсъдимия  Х.В.С. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, а именно,

                     - за това, че през м. април 2013 г. в с. Дорково, общ. Ракитово, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - златен синджир и колие, с общо тегло 19,3 /деветнадесет грама и три сантиграма/, 14 каратово злато, на стойност 1293,00 лв., която владеел, собственост на И.Е.К. ***, поради което следва да носи наказателна отговорност.

                    От доказателствата по делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,участието в деятелността на подсъдимия С., виновното поведение и настъпилите вредоносни последици, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и възприетата правна квалификация на деянието.

                     Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй като подсъд.С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй като подсъдимия С. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и е желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.

                       При индивидуализиране на наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието и с ниската степен на обществена опасност на дееца,с причините за извършването му-ниска житейска и правна култура,стремеж за облагодетелствуване по незаконен начин,със смекчаващите вината обстоятелства-самопризнанията в съдебно заседание и процесуалното му поведение,с добрите характеристични данни   и с липсата на отегчаващи такива,поради което съдът му определи и наложи наказание ,при условията на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с  чл.55 ал.1 т.1 от НК и чл.58а ал.4 от НК след преценка,че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства/чисто съдебно минало,самопризнания,добри характеристични данни,същия е в млада възраст-безработен,с влошено имотно и материално състояние/ и този режим е по благоприятен за отговорността на подс.С.-лишаване от свобода за срок от шест месеца.

                      На осн.чл.66 ал.1 от НК с ъ д ъ т  о т л о ж и изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за с р о к от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

                      За да приложи института на условното осъждане съдът се съобрази с размера на наложеното наказание лишаване от свобода до три години, с факта, че подсъдимия С. е с чисто съдебно минало,не е осъждан за престъпление от общ характер и няма друга противообщественост,с добрите му характеристични данни и с социална и житейска мотивация, като в тази връзка след преценка на целите по чл.36 от НК съдът счете, че за тяхното постигане и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

                       В тежест на подсъдимия се възложиха и сторените по делото разноски.

                      По горните съображения бе постановена настоящата присъда.

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: