О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 902
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на девети март
през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 226 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3286 от 28.11.2019г., постановено по гр. дело № 802/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е прието да установено по отношение на В.П.К. ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София по Договор за паричен заем № 80811 от 19.07.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия сумата 600 лева, представляваща главница, сумата 89 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 12.10.2016г. до 29.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.04.2018г. до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2085 от 01.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3086 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година. С цитираното решение е отхвърлен иска, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, за приемане за установено по отношение на ответника В.П.К. ***, че дължи на ищеца на основание Договор за паричен заем № 80811 от 19.07.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия сумата от 30, 38 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от Договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо, сумата от 178, 44 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г., по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4 от Договора вземането е обявено за предсрочно изискуемо, сумата от 161, 76 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 16.08.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва за периода от 17.08.2016г. до 11.10.2016г. и за разликата между присъдената на това основание сума от 89 лева до пълния предявен размер на претенцията от 100, 42 лева.
Против постановеното решение в частта, в която претенцията на ищцовото дружество е уважена е депозирана въззивна жалба от В.П.К. чрез назначения й особен представител. С въззивната жалба се претендира първоинстанционното решение, в частта, в която е прието за установено, че В.К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София по Договор за паричен заем № 80811/19.07.2016г., сключен със „Сити кеш“ ООД, вземането по което е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия сума в размер от 600 лева, представляваща главница и сума в размер на 89 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.10.2016г. до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.04.2018г. до окончателното й плащане, както и в частта, в която са присъдени разноски да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което претенциите да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е порочно, поради постановяването му в нарушение на закона и на съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че съдът не се е съобразил със заключението на допуснатата, приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, което я е подписало разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната страна по въззивната жалба – „Агенция за събиране на вземания“ със седалище гр. София и съдебен адрес *** – офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че се оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и се претендира да бъде постановен съдебен акт, с който атакуваното решение да бъде потвърдено като правилен и законосъобразен съдебен акт. В депозирания отговор се посочва, че с подписването на договора за заем кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата – предмет на процесния договор за заем, като предоставянето на посочената в чл. 3, ал. 1 от договора „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява безспорно изпълнение на задълженията на заемателя да заплати на заемодателя дължимото, съгласно договореното между страните.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са няколко обективно кумулативно съединени искове от – „Агенция за събиране на вземания“ със седалище гр. София против В.П.К. ***, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните суми – сума в размер на 600 лева, представляваща главница за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г., по отношение на които на основание сключения между страните Договор за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата – 16.08.2016г., сума в размер от 30, 38 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2016г. до 11.10.2016г., сума в размер на 178, 44 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сума в размер на 161, 76 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 16.08.2016г., сума в размер на 100, 42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.08.2016г. (денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Исковете са предявени след постановяване на Заповед № 2085/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и Допълнителна заповед № 3467/17.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – двете постановени по частно гр. дело № 3086/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 57079/12.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3286 от 28.11.2019г., постановено по гр. дело № 802/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.