Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 20.07.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4634
по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 51, ал. 3 от
ЗМТА вр. с чл. 117-122 от КМЧП вр. с Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Предявено е от “Р.” С.А. -Ш., искане за признаване и
допускане на изпълнението на Окончателно решение DIS-SV-FfM-1/13 и Корекция на Окончателното решение DIS-SV-FfM-1/13 на арбитражен състав при Немската
институция за арбитраж, на територията на Република България по отношение на
ответника “Ч.Ф. В.Л.” АД, ЕИК *******
Молителят твърди, че с арбитражното решение ответникът е осъден да заплати на “Р.” С.А. сумата 198 926,50 евро плюс лихва при лихвена ставка от 5 процентни пункта
над основната ставка на Европейската централна банка,
считано от датата на подаване на исковата молба, т.е. от 29 април 2013 г., до
изплащане в пълен размер, представляваща пропуснати печалби, дължащи се на
факта, че ответникът не е изпълнил своето задължение да закупува от ищеца
минимално количество от 125 000 таблетки Амисулприд 400 mg на година в рамките на петгодишния срок на договор за доставка, при
договорената цена от 13,82 евро за опаковка, всяка съдържаща 30 таблетки, както
и разходите по арбитражната процедура, а именно: 311 983,42 евро, 4132,80
швейцарски франка и 1 960,48 британски лири. Твърди, че арбитражният съд е
компетентен да реши спора. Твърди, че ответникът ефективно е упражнил правото
си на защита, за да може арбитражният съд да отсъди по спора. Твърди, че
арбитражното решение и корекцията са връчени на ответника. Претендира направените
по настоящото дело разноски.
Ответникът “Ч.Ф. В.Л.” АД оспорва, че признаването и допускането
на изпълнение на арбитражното решение противоречи на обществения ред на
Република България, за което излага
подробни съображения. Възразява, че ответникът не бил признал основанието и
размера на иска. Възразява, че са нарушени основни принципи на правото от
арбитражния съд – принципа на състезателно начало, принципа за равенство на
страните в процеса, принципа за установяване на истината, принципа на вътрешно
убеждение. Сочи, че арбитражният съд не е спазил нормата от правилата му за
протоколиране на всички открити устни заседания (за първото заседание, състояло
се на 13.01.2015 г., не бил изготвен протокол). Оспорва, че е налице открито “фаворизиране” на “Р.” С.А. от страна на арбитражния съд при насрочване на открити устни
заседания, протакане на процеса във времето, неаргументирано неприемане на
представено от настоящия ответник експертно заключение. Сочи, че не са обсъдени
приетите по арбитражното дело експертни заключения, представени от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от
фактическа страна следното:
По делото е представена от молителя извадка от Търговския регистър на
кантон Тичино за “Р.” С.А.
Ответникът е търговско
дружество, вписано в Търговския регистър на Република България.
Представени са от молителя и
приети като доказателства по настоящото дело преписи от Окончателно решение DIS-SV-FfM-1/13 от 19.02.2016 г. по арбитражно дело DIS-SV-FFM-1/13 на арбитражен състав при Немската институция за арбитраж, с място на
арбитраж – Франкфурт на Майн, както и от Корекция от 23.05.2016 г. на
Окончателното решение DIS-SV-FfM-1/13 на арбитражен състав при Немската институция за арбитраж, с място на
арбитраж – Франкфурт на Майн.
По делото са представени от молителя писмо от екипа по ръководене на арбитражното дело на Немската институция за арбитраж, че решението на арбитражния съд е връчено на адвоката на ищеца и на ответника на 14.03.2016 г., както и писмо от екипа по ръководене на арбитражното дело на Немската институция за арбитраж, че корекцията на окончателното решение на арбитражния съд е връчено на адвоката на ищеца и на ответника на 30.05.2016 г. Представени са доказателства за връчването им на страните по делото.
Представен е от молителя
договор за доставка, сключен между “Р.” С.А. и “Ч.Ф. В.Л.” АД, в чл. 18 от който страните се
съгласяват да отнесат съответните спорове, при изключване на обикновените
съдилища, на юрисдикцията на Арбитражния съд към Търговско-промишлената камара
във Франкфурт на Майн съгласно Международните арбитражни правила на въпросния съд,
като процедурата се провежда във Франкфурт на Майн на английски език, решението
е окончателно и обвързващо за страните.
Представен е също договор за
покупко-продажба на досие, сключен на 20.02.2007 г. между “Р.” С.А. и “Ч.Ф.
В.Л.” АД, в §16 от който
страните се съгласяват да отнесат съответните спорове, при изключване на
обикновените съдилища, на юрисдикцията на Арбитражния съд към
Търговско-промишлената камара във Франкфурт на Майн съгласно Международните
арбитражни правила на въпросния съд, като процедурата се провежда във Франкфурт
на Майн на английски език, решението е окончателно и обвързващо за страните.
Представените документи са придружени с превод на
български език съгласно изискването на член ІV от Конвенцията, съответно
чл. 185 от ГПК.
Представени са от ответника
Протокол от открито заседание от 04.09.2015 г., Писмени бележки от 16.10.2015
г. на “Ч.Ф. В.Л.” АД, Писмено заявление № 20 от 18.05.2015 г.
на ответника “Ч.Ф. В.Л.” АД, Правно становище на проф. Д.Х.и главен
асистент Г.С., Експертно становище на проф. Н.Л., доктор по фармация, и Правно
становище от проф. д-р Огнян Герджиков.
Представени са от молителя
Становища от 02.12.2013 г. и от 03.12.2013 г. на “Р.” С.А., Становища от 02.12.2013 г. и от 09.12.2013 г. на “Ч.Ф. В.Л.” АД, Решения на Върховния областен съд на
Франкфурт 26 SchH 3/15 от 25.11.2015,
26 SchH 5/15 от 25.11.2015
и 26 SchH 6/15 от 25.11.2015 във
връзка с искания на ответника за отводи на арбитражни съдии, Решение по
искането за отвод на проф. Х. от 28.03.2014г., Решение по искането за отвод на
г-н П. и г-н С. от 18.06.2014 г.
Представено е от молителя
Удостоверение от Върховния областен съд на Франкфурт на Майн от 02.11.2016 г.,
от което е видно, че по арбитражно дело DIS-SV-FfM-1/13 до момента не било подадено искане за
отмяна на арбитражното решение.
Представени са от ответника
Становище № 5 от 23.12.2013 г. и Становище
от 05.02.2015 г. на “Ч.Ф. В.Л.” АД, извадка от
решението от 28.03.2014 г. по искането от страна на ищеца за отвод на проф. Х.,
писма по електронна поща на председателя на арбитражния състав от 15.04.2014 г.
и от 23.08.2015 г., както и доказателства на ищеца “С21” и “С22”.
Представен е от молителя
Протокол от заседание, проведено на 13.01.2015 г. във Франкфурт на Майн и
Списък на участниците, както и пълномощно от 28.11.2014 г., с което ответникът
е упълномощил адвокат за арбитражната процедура.
Представени са също извадки от
Правилата за арбитраж на Търговско-промишлената камара на Франкфурт на Майн,
както и от Правилата за арбитраж на Немската институция за арбитраж.
|
|
При разпита свидетелят Т.К.казва, че е мажоритарен акционер в ответното дружество “Ч.Ф. В.Л.” АД. Поради това и предвид нормата на чл. 172 от ГПК съдът кредитира показанията на свидетеля с оглед на всички други доказателства по делото, като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля.
Свидетелят Каменов казва, че от самото начало е участвал в арбитражното производство между “Ч.Ф. В.Л.” АД и “Р.” С.А. като наблюдаващ процеса. Имало само две заседания и двете били публични. В първото заседание не е участвал, а на второто заседание, проведено на 04.09.2015 г., бил главен защитник на ответното дружество. Казва, че исковата молба била заведена и поддържана неуточнена. Правото им на защита било нарушено, тъй като исковата молба била “дефектна” и арбитражният съд в нарушение на принципите на материалното и процесуалното право я допълвал. Казва, че исковата молба не е имала ясен период на претенция.
Свидетелят казва, че дефект на арбитражното производство е назначаването на трима арбитри, а арбитражната клауза не била за трима арбитри. Казва, че институцията, която е уведомена, не е тази, която е в арбитражната клауза. За двете арбитражни заседания са били уведомени и са се явили навреме, освен това им възложили разноските за второто заседание без основание, защото били поискали неутрално място. Казва, че няма арбитражен съд, а арбитражният съд били адвокатските кантори на арбитрите. Второто заседание се провело в конферентна зала на хотел по настояване на ответното дружество и затова били “наказани” с разноските за залата и за стаите на ищеца и на арбитрите. Свидетелят казва, че ищцовото дружество завело исковата молба в нарушение на арбитражната клауза, като посочило техния арбитър още в исковата молба или скоро след нея, а ответното дружество било принудено от самото сезиране на арбитражния съд да се защитава по арбитражна клауза, която не е спазена и не е уважена.
Свидетелят Каменов казва, че имало много доказателства, които не са обсъдени от арбитражния съд. Първо, проф. Д.Х.бил отстранен на основание на бланка на адвокатска къща, за която той никога не бил работил и имало декларация, приложена по делото. А последният не е знаел, че е бил посочен в тяхната бланка и само на това основание и недоказано твърдение, бил отстранен от арбитражното производство. След това на ответното дружество била дадена възможност да представи други доказателства и проф. О.Г.и проф. Н.Л. дали две обосновани експертни становища за императивните норми на българското право, които регулират ценообразуването на лекарствата в Република България. Казва, че договорът бил сключен, за да се произвеждат и продават в Република България и единственият клиент бил Националната здравна каса. Тя имала система на ценообразуване, която е императивна. Арбитражният съд през цялото време дискриминирал и неглижирал доказателствата относно българската императивна регулация. Свидетелят казва, че не е воден протокол от първото заседание на арбитражния съд, а свидетелят не е участвал в това заседание. Никога арбитрите не произвели протокол от съдебното заседание на дата 13.01.2015 г.
Свидетелят казва, че арбитражното решение е “дефектно” поради това, че възприема изцяло ищцовата позиция. Исковата молба не била уточнена по основание, размер и период. През цялото време в хода на делото свидетелят е оспорвал производствените разходи на ищеца. Трибуналът бил потъпкал правото на защита на ответника. Нито едно от процесуалните искания на ответника не било разгледано. Те не били разгледали експертните мнения на професорите. Те през цялото време се занимавали с въпроси, които нямали отношение по решаването на спора. Свидетелят казва, че никога не били изразявали готовност предварително да понесат разноските, а били “наказани” да понесат разноските неоснователно за заседанието на неутрална територия – за конферентната зала и стаите за заседание на двете страни, включително и на ищеца. Казва, че на “Ч.Ф. В.Л.” АД никой не й бил забранявал да произвежда. Свидетелят казва, че отказът от прилагане на материалното право на Федерална Република Германия бил “брутален” и неприлагането на материалното право било брутално процесуално нарушение. Свидетелят казва, че протокол на съдебното заседание на 13.01.2015 г. не бил воден, а не че след това не са получили сурогат на протокола от половин страница.
При разпита свидетелят Р.М.казва, че е участвал в арбитражното производство между страните в качеството си на представител на ответника, бил член на съвета на директорите. Поради това и предвид нормата на чл. 172 от ГПК съдът кредитира показанията на този свидетел с оглед на всички други доказателства по делото, като има предвид възможната заинтересованост на същия.
При разпита
свидетелят М. казва, че е присъствал на заседанието
на 13.01.2015 г., което продължило може би 4-5 часа. Започнало е сутринта от
09.00 ч.-09.30ч. и ранният следобед е приключило. Имало е прекъсвания, в които
имало разговор с другата страна, без участието на трибунала, но това не било
почивка. Казва, че не бил видял на място някой да води протокол от това съдебно
заседание. Впоследствие ответното дружество било изисквало протокол от съдебното
заседание. Било им отговорено, че не са били длъжни да водят протокол, но че
ако толкова настояват, може да им се даде протокол. На това заседание арбитражът
бил заявил, че общо взето ответникът нямал шанс в това дело. В хода на делото
ищецът не бил посочвал календарен период от време, за който претендирал обезщетение.
Многократно били възразявали по този порок в процедурата, и в становище, и в заседание,
но тези техни възражения не били получили отговор.
Свидетелят казва, че впоследствие от това съдебно
заседание им бил връчен протокол от една страница с още един придружаващ лист.
Протоколът от една страница описвал на коя дата, в колко часа са се събрали и
до колко часа е бил разговорът с трибунала и после, че двете страни са се
оттеглили за опит за помирение, а придружаващият лист бил листът, на който в началото
на това заседание всеки присъстващ се подписал, т.е. списък с участниците към
този протокол. Трибуналът се състоял от трима съдии. Те били призовали страните
да се спогодят и ги оставили да разговарят.
Свидетелят казва, че и двете страни били поискали
да бъде проведено заседанието на 13.01.2015 г., но не знае коя е инициирала
искането. Към този момент имало няколко открити, висящи въпроси за експертно
мнение по компютърни файлове. Казва, че е очаквал, че на това заседание
арбитражният съд да даде указания къде трябва да се назначи експерт, трябва ли
нещо допълнително да се изяснява и др. Свидетелят казва, че според него, целта
на заседанието от 13.01.2015 г. била да се изяснят някои процедурни въпроси
какво трябва да се изяснява още, къде трибуналът имал допълнителни искания за
уточнения. Свидетелят казва, че той лично не е уведомен за назначаването на арбитрите
по делото. Известно му е, че едната страна избира член на арбитражния съд,
другата страна избира член на арбитражния съд и после се избира предсеседател. Знае,
че така е направено. Казва, че не е говорил пред арбитража, а само е
присъствал. На това заседание имало представител на адвокатска кантора, която ответното
дружество било наело специално за това заседание, тъй като г-н Каменов тогава нямал
възможност да участва. Свидетелят казва, че е участвал и в другото заседание. На
второто заседание той бил процесуален представител на ответното дружество, като
член на Съвета на директорите, а г-н Каменов пледирал по делото.
При разпита свидетелката Л. - Н.Г., чрез преводача М., казва, че е адвокат и работи като външен адвокат по договор с фирма “Р.” С.А., работи във адвокатска фирма “НЪР” ООД. Казва, че е била адвокат на “Р.” С.А. в арбитражното производство.
Поради това и предвид нормата на чл. 172 от ГПК съдът кредитира показанията на свидетелката с оглед на всички други доказателства по делото, като има предвид възможната заинтересованост на същата.
Свидетелката казва, че адвокатът на ответното дружество по това време - Р.Т., се е свързал с тях, по-точно с неин колега. Неговата идея била да бъде направена среща, заедно с трибунала и адвоката, и страната, където съдът да направи предварителна оценка и преценка на досието по делото. Казва, че Ц.Г., фирмен адвокат на “Ч.Ф. В.Л.” АД, била потвърдила писмено с имейл на арбитража, че ответното дружество желае да чуе предварителната оценка и предложението за уреждане на спора.
Свидетелката казва, че било договорено между страните, трибуналът и адвокатите, че съдът ще направи предварителна оценка на делото и предварителната гледна точка на съда, базирайки се на документите и представените доказателства и писмените документи по делото. И след това арбитражният съд бил направил предложение на страните. След това двете страни били отишли в отделни стаи и обсъдили със своите адвокати. След това отново се срещнали в конферентната зала без участието на съда. “Ч.Ф. В.Л.” АД направило много ниско предложение за уреждане на спора и това, което те били чули от Арбитражния съд, и “Р.” С.А. не могло да приеме това предложение. След това бил влязъл съдът в конферентната зала и страните заявили на съда, че не са уредили спора.
Свидетелката казва, че после страните били поискали още време след тази среща две седмици, за да направят допълнителни обсъждания относно уреждането на спора. Такава среща била типична процедура съгласно раздел 32 от Правилника на Германския арбитраж DIS. Съгласно този член арбитражът трябвало да подкрепи страните и да се постигне споразумение. Свидетелката казва, че не е чула Председателят на Арбитражния съд или друг член на съда да заявява, че ответникът нямал шансове в това производство. Казва, че арбитражът въз основа на предварителната оценка на производството казал, че било по-вероятно “Р.” С.А. да спечели производството, а това била предварителната оценка, а страните искали да чуят предварителната оценка, за да намерят вариант за уреждане на спора. Казва, че имало протокол от срещата на 13.01.2015 г. Казва, че се предвижда протокол само за устно производство, където се приемат доказателства, където се изслушват свидетели и се представят доказателства. Не била предвидена някаква конкретна форма за този протокол, така че Арбитражът могъл сам да избере формата. Ако искат страните да имат дословен протокол дума по дума, то страните трябвало предварително преди заседанието да постигнат споразумение и да ангажират съдебен протоколчик и да платят за него. Свидетелката казва, че преди срещата на 13.01.2015 г. страните не били постигнали никакво споразумение.
Свидетелката казва, че имало протокол от 13.01.2015 г. и “Р.” С.А. го било получило. Казва също, че г-н М. от ответното дружество, който присъствал на срещата, записвал всичко, което казвал арбитражът. Свидетелката казва, че нищо допълнително не е получавала от трибунала за тази среша, освен този протокол. На срещата на 13.01.2015 г. нямало разпит на свидетели и никакви доказателства не са били събирани, а е имало документите, които били в досието по делото. Казва, че страните не били направили никакво конкретно споразумение относно воденето на протокол за 13.01.2015 г. Казва, че предварителна оценка се базирала на всичко, което било събрано до този момент, а именно м.януари 2015 г., и затова това била именно предварителна оценка. Именно за това страните били помолили, защото “Ч.Ф. В.Л.” АД казало, че иска да избегне разходите за устно изслушване така, че всеки свидетел да пътува за Франкфурт. Така бил казал Р.Т., адвокатът на ответното дружество, в своя и-мейл до тях, че “Ч.Ф. В.Л.” АД искало да намали разходите за уреждането на спора и те искали да избегнат по-нататъшни разходи, които биха понесли до края на арбитража и затова те искали да уредят спора преди това. Свидетелката казва, че за срещата на 13.01.2015 г. всяка страна била платила за своето присъствие, но не знаела нещо повече, а свидетелката била платила своите разноски сама.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 51, ал. 3 от
ЗМТА вр. с чл. 117-122 от КМЧП вр. с Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗМТА, за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори.
Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения е ратифицирана от Република България през 1961 г. и отШ. на през 1965 г., както и от Германия през 1961 г. България ратифицира Конвенцията със следната декларация, че ще прилага конвенцията, когато решенията са издадени на територията на една от договарящите държави, а що се отнася до решенията, издадени на територията на недоговаряща държава, ще прилага Конвенцията само на базата на стриктна вазимност. В случая арбитражното решение е издадено на територията на Германия, която е страна по конвенцията, и конвенцията следва да бъде приложена.
Съгласно чл. III от
Конвенцията, всяка договаряща държава ще
признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение
съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се
иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в следващите членове на Конвенцията.
Редът е уреден съгласно чл. 51, ал. 3 от
ЗМТА, че исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията
на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по
арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за
разглеждането им се прилагат съответно чл. 118-122 от КМЧП, с изключение на
правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.
В случая от представените от ищеца документи се установява, че между
страните са сключени договори, по отношение на които е възникал спор, и в които
договори страните са уговорили арбитражно споразумение за възникалите спорове
(чл.18 от сключения между страните договор за доставка, и съответно § 16 от
сключения между страните договор за
покупко-продажба на досие).
Постановеното от арбитражния съд решение попада в обхвата на Конвенцията. Представени са документите по чл. IV от Конвенцията.
В чл. V от Конвенцията са посочени отрицателните пречки за признаването и изпълнението на арбитражното решение, като може да бъде отказано признаването и изпълнението на чуждестранното арбитражно решение при доказването на някоя от тези хипотези от страната, срещу която се предявява решението, пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението. От ответника в настоящото производство са въведени такива възражения, които следва да бъдат разгледани от съда.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, че признаването или изпълнението на решението ще
противоречи на обществения ред на Република България. Понятието “обществен ред” включва
основните принципи на правопорядъка на държавата, посредством които се
охраняват основни ценности, зачитането на които следва да се осигури на всяка
цена. Общественият ред включва императивни норми, които изразяват и обезпечават
основите на правопорядъка в държавата. Това са тези повелителни норми, касаещи
основните принципи на правораздаването, които имат универсално значение. В случай, че съдържанието на чуждестранното арбитражно
решение или начинът на постигането му са несъвместими с обществения ред,
последицата е отказ да се признае и допусне изпълнение на решението, съгласно чл.
V, т. 2, б. Б) от
Конвенцията (така в Решение № 630/28.07.2004 г. по гр.д. №
1832/2003 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.;
Решение № 717/27.07.2005 г. по тр.д. № 183/2004 г. по описа на ВКС, Т.К.).
В случая не се установява, че чуждестранното арбитражно решение противоречи на обществения ред на Република България. Спорът, разрешен с процесното арбитражно решение, е търговски по своя характер. Същият е подлежал на разрешаване от арбитраж и е постановено осъдително решение за заплащане на парични суми, поради което признаването и изпълнението на процесното арбитражно решение не би противоречило на обществения ред.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, че не са
спазени от арбитражния съд основни принципи на правото – принципа на състезателно начало, принципа за равенство на страните в
процеса, принципа за установяване на истината, принципа на вътрешно убеждение.
От събраните писмени и гласни доказателства в настоящото производство се установява,
че на ответника е дадена процесуална възможност да участва в арбитражното
производство, същият е участвал чрез свои представители в проведени заседания
на арбитража. Същият е изразил становища по делото и е представил
доказателства. Не се доказа от ответника в настоящото производство, че е бил
лишен от конкретни процесуални права. Преценката
за приемането или не на искането за отвода на арбитри не може да бъде
преразглеждано от настоящия състав, а подлежи на преценката на арбитражния
състав. Контрол относно
отвода на арбитър може да се търси, когато такъв контрол е предвиден от закона
на държавата на арбитражния съд (lex fori) и по предвидения за
това ред. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че в случая не е налице
отрицателната пречка по чл. V, т. 1, б. Б) от Конвенцията.
Възраженията, че арбитражният
съд не е кредитирал, не е обсъдил или не е приел доказателства, представени от
ответника в арбитражното производство, произнесъл се е, кредитирайки тезата на
ищеца, както и неизготвянето на подробен протокол от заседанието на 13.01.2015
г. и “протакане” на процеса, и др. направени от ответника възражения
по съществото на разрешения от арбитража спор, не могат да доведат до
непризнаване на арбитражното решение. Производството по признаване и допускане
изпълнението на арбитражното решение е строго формално и съдът не навлиза в
разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия арбитражен съд, съгласно
нормата на чл. 121, ал. 1 от КМЧП. От
посочената разпоредба следва, че в настоящото производство съдът не може да
проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава
спора, който вече е разрешен от чуждия арбитражен съд. Поради това съдът не
цени доказателствата, представени от ответника и от молителя, които касаят по
същество разрешения с арбитражното решение спор. С оглед принципа за
недопустимост на преразглеждане на спора по същество, посочените от ответника
въпроси са извън правомощията на настоящата инстанция в производството по
признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение.
В писмената защита ответникът релевира
нови доводи за противоречие на постановеното арбитражно решение с обществения
ред, доколкото със същото се присъжда обезщетение за неизпълнение на нищожен
договор, в частност клаузата на чл. 6.3. от договора за доставка. Съдът намира, че това не е основание за отмяна хода
по същество на делото, доколкото настоящото производство е формално и не може
да преразглежда по същество спора, разрешен с процесното арбитражно решение. В
случая се релевира нищожност не на арбитражната клауза, което би могло да има
значение по делото, а на клауза от договора, уреждаща материално-правните
отношения между двете договарящи страни. Посоченото възражение за нищожност е
следвало да бъде релевирано от настоящия ответник в арбитражното производство,
съответно в процедура по отмяна на арбитражното решение, ако немското право го
позволява, а не в производството по признаване и допускане на изпълнение на
арбитражното решение. Както е посочено по-горе, чуждестранното арбитражно
решение или начинът на изпълнението му не се установява да са несъвместими с
обществения ред.
Извън обхвата на проверката по настоящото
производство остава и преразглеждане на арбитражното решение относно приетото
от арбитражния съд приложимо право. Поради това съдът намира за ирелевантно
посоченото от ответника в писмената защита, че арбитражният съд неправилно не е
приложил Виенската конвенция за международна продажба на стоки, и съответно
институт, близък до
института на “стопанската непоносимост” по българското право.
По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде признато и допуснато изпълнението на арбитражното решение и корекцията на същото на територията на Република България.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, молителят претендира разноски в общ размер на 39 968,68 лева, от които 50 лева – държавна такса, 100 лева – депозит за преводач и 39 808,51 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да се обсъди от съда. Като се съобразява минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет в редакцията, действаща към датата на всяка от фактурите за адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото, и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя е неоснователно. По делото са представени от молителя и доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и същото следва да бъде взето предвид в този размер при произнасянето на съда по разноските. При сумарното изчисляване на претендираните от молителя разноски съдът намира, че общата сума е в размер на 39 958,51 лева, а не в посочения от молителя размер.
С оглед на горното и предвид изхода на спора, на молителя следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 39 958,51 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Окончателно решение DIS-SV-FfM-1/13 от 19.02.2016 г. по арбитражно дело DIS-SV-FFM-1/13 на арбитражен състав при Немската институция за арбитраж, с място на
арбитраж – Франкфурт на Майн, и Корекция от 23.05.2016 г. на Окончателното
решение DIS-SV-FfM-1/13
по арбитражно дело DIS-SV-FFM-1/13 на арбитражен състав при Немската институция за арбитраж, с място на
арбитраж – Франкфурт на Майн, на територията на Република България по отношение
на ответника “Ч.Ф. В.Л.” АД, ЕИК *******
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.Ф.
В.Л.”
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на “Р.” С.А., учредено и съществуващо
съгласно законите наШ., със седалище и адрес на управление: Мано 6928,Ш., сумата
от 39 958,51 лева (тридесет и девет хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и петдесет и една стотинки) - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :