Решение по дело №205/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260009

 

гр. Тутракан, 07.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 205/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXV (чл. 310 и сл. от ГПК) на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК

1. Предявени с кумулативно обективно съединени искове по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца от С.Х.Д., упълномощил като проц. представител адв. Р.Б. от Адвокатска колегия – гр. Русе (л. 9), за

1.1. признаването за незаконно и отмяната на уволнението му, удостоверено със Заповед № 01/18.02.2019 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;

1.2. възстановяването му основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност „С.”;  

1.3. Ищецът твърди се, че с ответната кооперация сключил трудов договор № 04/15.08.2018 г. за заемане на длъжността „С.“. Трудовият договор се сключил като срочен за срок от 6 месеца. Между страните по трудовото правоотношение било уговорено, че трудовият договор може да бъде прекратен преди изтичане на уговорения шестмесечен срок след отправяне на едномесечно писмено предизвестие.

1.4. На 19.10.2018 г. получил предизвестие № 45/19.10.2018 г., с което бил уведомен, че поради намаляване на обема на работата му се отправя предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от 22.11.2018 г.

1.5. На 22.11.2018 г. между него и ответника се подписало допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г., с което на основание чл. 119 от Кодекса на труда било уговорено, че се назначава на длъжността „С.“ в обект „Зърноплощадка и кантар“ до изтичане срока на трудов договор № 04/15.08.2018 година, а именно до 15.02.2019 г.

1.6. На 18.02.2019 г. му била връчена заповед № 01/18.02.2019 г., с която бил прекратен трудовия му договор на основание чл. 325, ап. 1, т. 3 от КТ.

1.7. Като основания за незаконност на уволнението се сочат:

1.7.1. Срокът в договора не попадал в хипотезите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, поради което сключеното трудовото правоотношение с ответника следвало да се разглежда или като сключено за срок не по - малък от една година или като безсрочно. Връченото предизвестие имало срок различен от този, уговорен в договора, поради което към момента на 19.11.2018 г. трудовият договор е бил прекратен. В тази връзка допълнителното споразумение имало характер на нов договор, чиито срок отново е уговорен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ.

1.7.2. При това положение независимо дали съдът приеме правоотношението за е прекратено на 19.08.2019 г. или за „подновено” с допълнителното споразумение, правоотношението не би могло да се прекрати по реда на чл. 325, ап. 1, т. 3 от КТ, тъй като правоотношението би се считало за безсрочно съгл. чл. 68, ал. 5 от КТ или сключено за срок от една година.

2. Ответникът К. „З. К. „Х. Б.-92”, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Същият е упълномощил като проц. представител адв. И.Д. от АК - гр. В. Т. (л. 35).

2.1. Ответника намира, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на двумесечния срок. Договорът се е прекратил с изтичането на уговорения срок - 15.02.2019 г.

2.2. Ответника намира, че исковата молба е недопустима, тъй като липсва правен интерес от иска за възстановяване на работа, тъй като ищеца работел по служебно правоотношение.

2.3. Оспорват се правните изводи на ищеца (вж. т. 1.6).

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 15.08.2018 г. е сключен Трудов договор № 04/15.08.2018 г. между ЗК „Х. Б.- 92” - гр. Тутракан, в качеството на работодател и С.Х.Д., в качеството му на служител, с което ищеца е назначен на длъжност „С.”, с място на работа: счетоводен отдел, за срок от 6 месеца (л. 5).

4. На 19.10.2018 г., с оглед признанията на ищеца, съдът приема, че на служителя е връчено Предизвестие № 45/19.10.2018 г. от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ  - намаляване на обема на работата, считано от 22.11.2018 г. (л. 6).

5. На 22.11.2018 г. е подписано Допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г. към Трудов договор № 04/15.08.2018 г., с което се променя мястото на работа на „обект зърноплощадка и кантар”, считано от 22.11.2018 г. до края на трудовия договор -15.02.2019 г. (л. 7).

6. На 18.02.2019 г. е издадена и връчена Заповед № 01/18.02.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника с правно основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – изтичане на уговорения срок (л. 8).

7. Открито е производство по оспорване на истинността на Трудов договор № 4/15.08.2018 г. и Допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г., в частта, касаеща автентичността на положените срещу „работодател” за Ц.П.К. подписи, с Протоколно определение от 01.10.2019 г. (л. 92).

8. Съдът е назначил съдебна графическа експертиза (л. 100 - 103), която е установила, че подписите под документите са положени от Ц.П.К., с оглед на което оспорването следва да се приеме за недоказано.

8.1. За пълна яснота следа да бъде отбелязано, че оспорването на представените от ищеца варианти на двата документа е безпредметно, доколкото ответникът е представил оригинали с идентично съдържание в трудовото досие. Очевидно (поради неизвестни за съда причини) на работника вместо втори оригинал от трудовия договор е връчени:

8.1.1. копирана първа и втора страница от трудовия договор, като е копиран и подписа и печата на работодателя, след което са положени подписи за „работник” и „работодател” в края на документа;

8.1.2. копирана първа и втора страница от допълнителното споразумение, след което са положени подписи за „работник” и „работодател” в края на документа.

8.2. Подписването на втория екземпляр от трудовия договор и споразумението по никакъв начин не влияе върху направените волеизявления, доколкото съдържанието е идентично с тези в трудовото досие.

8.3. Отделно от това, самото сключването на трудовия договор и допълнителното споразумение не се оспорва от страните.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта и възражението за изтекла давност

 

9. Трудовият договор е прекратен на осн чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – изтичане на уговорения срок. Прекратяването на правоотношението в процесната хипотеза не настъпва с изтичане на уговорения срок, а по арг. от чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от КТ - от момента на достигането до служителя на волеизявлението на работодателя за прекратяване на правоотношението. Последното следва от възможността страните да не прекратят трудовото правоотношение и то да се трансформира в безсрочно такова. В тази връзка правоотношението не се прекратява с изтичането на срока, а едва след като някоя от страните упражни правото си да прекрати правоотношението писмено. В случая това е направил работодателя.

10. Заповедта за прекратяване на правоотношението е изготвена и връчена на работника на 18.02.2020 г., а исковата молба е подадена на 16.04.2020 г., което налага извода, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е спазен.  

11. С оглед изложеното съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, в рамките на законоустановения срок.

 

II. Общи положения

 

12. По делото не се спори, че е възникнало трудово правоотношение между страните.

13. Уговорено е трудовият договор да бъде сключен за срок от шест месеца (т. е. до 15.02.2019 г.).

14. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 (за определен срок, който не може да бъде по - дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго) се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

14.1. Съгласно доктрината (В. Мръчков, „Коментар на кодекс на труда”, изд. 2001 г., стр. 216) и съдебната практика (Решение № 359 от 6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2012/2005 г., IV г. о.,):

14.1.1. временни са тези работи, които случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието (например ремонт.);

14.1.2. Сезонни са тези работи, които зависят от сезонните условия (напр. оран, сеитба);

14.1.3. Краткотрайни  са тези работи, които са с подчертано кратък срок на изпълнение (напр. товаро - разтоварни дейности).

14.2. Съгл. чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най - малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. „Изключението” е дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ като икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

14.3. Същата разпоредба допуска второ изключение по отношение на срока, като предоставя възможност трудовия да се сключи и за срок, по - кратък от една година, по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най - малко една година.  

15. В конкретния случай процесното трудово правоотношение предвижда заемането от ищеца на длъжността „С.”.

15.1. Иманентната трудова функция на тази длъжност, длъжностната характеристика и останалите приложени по делото доказателства не налагат извода за временна, сезонна или краткотрайна дейност. Счетоводното обслужване на кооперацията е свързано с основаната й дейност и се осъществява перманентно.

15.2. В трудовия договор не е посочено наличието на „изключение” по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ. Освен това той е сключен за срок по - малък от една година, което предполага изрична молба на служителя (в която да е посочено, че същия желае сключването на договор за по - кратък срок), предхождаща сключването на договора. Такава молба в трудовото досие липсва (налице е заявление, че желае да бъде назначен на длъжност „С.”).  

16. С оглед горепосочените нарушения трудовият договор следва на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ да се счита за сключен за неопределено време.

17. На 19.10.2018 г. на служителя е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ  - намаляване на обема на работата, считано от 22.11.2018 г. Фиксирането на срок на предизвестието от страна на законодателя цели на насрещната страна да се осигури достатъчно време да посрещне последиците от прекратяването на правоотношението (за работника - да потърси друга работа и др., за работодателя - да си осигури друг работник или служител за заемането на овакантената длъжност). Поради тази причина съдът намира, че не е налице пречка да бъде отправено предизвестие с по - дълъг срок от предвидения в чл. 326 от КТ, тъй като правата на насрещната страна няма да бъдат накърнени.

18. В конкретният случай работодателят е определил срок на предизвестието (до 21.11.2018 г., вкл.), който срок е по - дълъг от този, предвиден от законодателя за безсрочен трудов договор (до 18.11.2018 г., вкл. - съдът е приел, че договорът е сключен за неопределено време - вж. т. 16). Следователно при изтичането на срока  на предизвестието трудовото правоотношение би се прекратило, считано от 22.11.2018 г.

19. Междувременно (преди изтичането на срока на предизвестието) страните са постигнали съгласие трудовото правоотношение да не бъде прекратявано, а същото да продължи до предвидения срок в първоначалният трудово договор - 15.02.2019 г., като бъде променено мястото на работа и ищецът изпълнява трудовите си задължения на обект „зърноплощадка и кантар”. Тази договорка е закрепена в Допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г. Сключването на договореността именно под формата на допълнително споразумение към Трудов договор № 04/15.08.2018 г. налага извода, че съгласието на страните е постигнато преди прекратяване на правоотношението. Последното налага извода, че преди да настъпят последиците на прекратяването предизвестието е оттеглено по арг. от чл. 326, ал. 4, изр. посл. от КТ и правоотношението е изменено.

20. На 18.02.2019 г. трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – изтичане на уговорения срок.

21. Съобразявайки горепосочените нарушения, съдът е приел, че Трудов договор № 04/15.08.2018 г.  е сключен за неопределено време (вж. т. 16).

22. Допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г. не може да измени договора от безсрочен в срочен (до 15.02.2019 г.), тъй като отново не са налице изискванията на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, поради което ал. 5 на същата разпоредба отново ще намери приложение (вж. т. 14 - 16).

23. В тази връзка съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като е прекратено поради изтичането на срока правоотношение, което е безсрочно.

24. Последното налага уважаването на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „С.”. Фактът дали към настоящият момент ищецът работи или не по трудово правоотношение е ирелевантен по отношение на правото му да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

 

Разноски

 

25. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 672 лв.

26. Съобразно уважената част от исковете от ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде събрана държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в за всеки от кумулативно съединените искове в общ размер на 160 лв.

27. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на Трудов договор № 4/15.08.2018 г. и Допълнително споразумение № 03/22.11.2018 г., в частта, касаеща автентичността на положените срещу „работодател” за Ц.П.К. подписи.

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца С.Х.Д., с ЕГН **********, удостоверено със Заповед № 01/18.02.2019 г. на ответника К. „З. К. „Х. Б.-92”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******. 

ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца С.Х.Д., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението работа, на длъжността: „С.” при К. „З. К. „Х. Б.-92”, с ЕИК *******.

ОСЪЖДА ответника К. „З. К. „Х. Б.-92”, с ЕИК *******, да заплати на ищеца С.Х.Д., с ЕГН **********, направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 672 лв. (шестстотин седемдесет и два лева).

ОПРЕДЕЛЕЯ държавна такса за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в размер на по 80 лв.

ОСЪЖДА ответника К. „З. К. „Х. Б.-92”, с ЕИК *******, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата от него държавната такса за разглеждането на делото в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в срок.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: