Номер 28917.09.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500180 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез
пълномощник против Разпореждане № 579/ 02. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 271/ 2020 г. по
описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу П. В. П. за сумата 233, 38 лв. – договорна лихва за периода 21. 11. 17
г. до 06. 01. 2019 г.; сумата 205 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за период 06.
12. 17 г. до 06. 01. 19 г.; сумата 125, 56 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, като неравноправно договорени вземания. Жалбоподателят твърди, че
разпореждането в тези части е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане
да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. В. П. за сумата 500, 00 лв. неплатена главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ с № 521849 от 17. 11. 2017 г. , сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и кредитополучателя Петков, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, сумата 233, 38 лв. – договорна лихва за периода 21. 11. 17 г. до
06. 01. 2019 г.; сумата 205 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за период 06. 12. 17
г. до 06. 01. 19 г.; сумата 125, 56 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, 72, 18 лв. законна лихва за периода от 07. 01. 19 г. до 16. 06. 20 г. и
1
направени по делото разноски - 25 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в частта за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. В. П. за сумата 233, 38 лв. – договорна лихва за
периода 21. 11. 17 г. до 06. 01. 2019 г.; сумата 205 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение за период 06. 12. 17 г. до 06. 01. 19 г.; сумата 125, 56 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението, като неравноправно договорени вземания.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. / чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,
когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
В случая, определеният размер на ГЛП 43, 2 %, както и дневен лихвен процент
върху усвоения размер на кредита 0,12 % противоречи на добрите нрави, тъй като
значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за
това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и
адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще
реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита,
но които се заплащат от кредитополучателя. Установената съдебната практика приема, че
сделката противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие, както и че уговорка за лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва е противна на добрите нрави. (В този смисъл решение №
906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003 г., ІІ г. о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006 г. по
гр. дело № 315/2005 г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007
г., ІІ г. о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и
др.).В настоящият случай е видно, че уговорения размер на възнаградителна лихва
надвишава значително законната лихва /над нейния трикратен размер/, поради което и
клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В процесния договор е посочен
годишен процент на разходите 45, 9% , но както е уговорен, не е ясно нито какво включва,
нито как е формиран, съобразно изискванията на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Несъобразяването на
договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също представлява самостоятелно
основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.
2
Претендира се неустойка за определен период - 06. 12. 17 г. до 06. 01. 19 г., поради
липса на предоставено обезпечение чрез поръчителство. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави, както се приема в съдебната практика,
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани като критерии естеството на вземането (парично или непарично)
и размерът на задължението, изпълнението на което се обезпечава с неустойка. Може да
бъде използвано като критерий и това дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), както и вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. – ТР № 1/2010 г.,
ОСТК, т. 3. В случая, санкционна по своя характер, доколкото е предвидена при
неизпълнение на договорно задължение, тази неустойка по никакъв начин не кореспондира
с вредите от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, като
по този начин се отклонява от присъщата и обезпечителна и обезщетителна функция и води
до скрито оскъпяване на кредита. Уговорена с цел неоснователно обогатяване на кредитора,
неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл въззивният
съд изцяло споделя изложените мотиви от районния съд и препраща към тях.
Предвидената в договора клауза – чл. 21, ал. 4 и ал. 5, за дължими допълнителни
плащания на фиксирана сума от 2, 50 лева на ден разход за събиране на просрочени
задължения за целия период на неизпълнение на текущо задължение и еднократна такса от
120 лв. за допълнителна дейност на нарочен служител на кредитора по извършване и
администриране на извънсъдебно събиране на задължението, не съответства по съдържание
на уговорена допълнителна услуга. Посочените допълнителни услуги по естеството си са
свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане
на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесните
уговорени такси не са от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са
такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се
дължи такса за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на
страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на
кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно
чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява
на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.
3
Неоснователен е изложеният довод в частната жалба, че за заповедния съд не
съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и неравноправна
клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково
производство. Тази преценка заповедният съд дължи и е изцяло в правомощията му,
възложени с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част е
обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 579/ 02. 07. 2020 г. по ч. гр. д. № 271/ 2020 г. по
описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу П. В. П. за сумата 233, 38 лв. – договорна лихва за периода 21. 11. 17
г. до 06. 01. 2019 г.; сумата 205 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за период 06.
12. 17 г. до 06. 01. 19 г.; сумата 125, 56 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, като неравноправно договорени вземания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4