№ 804
гр. Плевен, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107988 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД *** против М. Т. Т. от гр. П..
В молбата се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като последната е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че
обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е
подписан договор за паричен заем № ***/ *** год. между „***“ АД като
заемодател и М. Т. Т. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
закона за потребителския кредит, както и договор за предоставяне на
поръчителство от *** год. между М. Т. Т. и „***“ ЕООД. Твърди се, че
основанието, на което заявлението и исковата молба се подават от името на
ищцовото дружество е сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задьлжения (цесия) от *** год. на основание чл. 99 от ЗЗД и *** към него от
*** год. между „***“ ЕООД и „***“ ООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „***“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди се, че съгласно сключения договор за
1
кредит кредиторът се е задължил да предостави на ответницата паричен заем
в размер на 1 500 лв., който е бил усвоен веднага след сключване на
процесния договор. Твърди се, че по договора ответницата е извършила
плащания в общ размер на 326, 00 лв., като е останала непогасена главница в
размер на 1 344, 85 лв. Твърди се, че ответницата дължи и договорна лихва в
размер на 106, 20 лв. Твърди се, че отделно от това ответницата дължи
обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 04. 04. 2020 год. до 19.
02. 2021 год. в размер на 98, 72 лв. В заключение ищцовото дружество моли
съда да признае за установено вземането му към ответницата за следните
суми:
-сумата от 1 344, 85 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем № ***/ *** год.;
-сумата от 106, 20 лв., представляваща договорна лихва за периода от
18. 10. 2019 год. до 03. 04. 2020 год.;
-сумата от 98, 72 лв., представляваща мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 04. 04. 2020 год. до 19. 02. 2021 год., и
-сумата от 576, 95 лв., представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от *** год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
2
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Вземането на „***“ ЕООД
*** произтича от договор за паричен заем № ***/ *** год., договор за
предоставяне на поръчителство № ***/ *** год., рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от *** год. и *** към договора от
*** год. По силата на цитирания по- горе договор за заем, сключен с „***“
АД, ответницата М. Т. Т. като заемател е получила заем в размер на 1 500 лв.,
който се е задължила да върне на 13 двуседмични погасителни вноски. Видно
е, че изпълнението на задължението на заемателя е било обезпечено със
сключения с „***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. От
заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, се установява, че е останало
непогасено задължение по договора за заем за следните суми: 1 344, 85 лв.
главница, 106, 20 лв. договорна лихва, 120, 21 лв. мораторна лихва, а
неизплатеното възнаграждение по договора за поръчителство е в размер на
576, 95 лв. Това вземане е било прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности на ищцовото дружество с последващото
подписано приложение към рамковия договор за цесия. В това приложение
подробно са описани всички индивидуализиращи елементи на прехвърленото
вземане: дата на сключване на договора за кредит, номер на същия, име и
ЕГН на кредитополучателя, размер на сумите за главница, лихви, такси и
разходи и т. н. Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали
уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на
ответницата. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от последния лице, но настоящият случай не е такъв. Тук е мястото
да се отбележи, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде
направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено
уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Длъжникът се счита за уведомен и
когато цесията е съобщена на особения му представител, назначен по реда на
3
чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в
решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
По аналогичен начин стои и въпросът с уведомяването на длъжника от
поръчителя за изпълнението на задължението. Основната цел на това
уведомление е да се избегне двойно плащане на дълга. При липса на
уведомяване и ако длъжникът също е платил дължимата сума за поръчителя
не възниква регресно вземане спрямо длъжника. Отделно от това длъжникът
може да противопостави на поръчителя възраженията, които има срещу
кредитора /напр. за изтекла погасителна давност, за нищожност и т. н./. В
този смисъл е и съдебната практика /срв. напр. решение № 114- 2011- IV г. о./.
Поради това възражението на особения представител на ответницата е
неоснователно.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от „***“ ЕООД ***
против М. Т. Т. от гр. П. положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен изцяло за сумата от 2 126, 72 лв., от
която 1 344, 85 лв. представляващи главница, 106, 20 лв. представляващи
договорна лихва, 98, 72 лв. представляващи мораторна лихва и 576, 95 лв.
представляващи възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 92,
89 лв., както и направените в исковото производство деловодни разноски в
размер на 939, 90 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. Т. Т.
от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, сумата от 1 344, 85 лв., представляваща главница по договор за паричен
4
заем № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 02. 03. 2021 год.
до окончателното изплащане на сумата, сумата от 106, 20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 18. 10. 2019 год. до 03. 04.
2020 год., сумата от 98, 72 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 04. 04. 2020 год. до 19. 02. 2021 год., и сумата от 576, 95 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство № ***/ *** год.
ОСЪЖДА М. Т. Т. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 92, 89 лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М. Т. Т. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 939, 90 лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5