Р Е Ш Е Н И Е № 47

гр. Сливен, 17.06.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на двадесети май

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

при секретаря                                  Радостина Желева                           и с участието на прокурора                               Х. Куков                                       като разгледа докладваното от                       С.Б.                          КАНД № 43   по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 33/27.01.2020 г., постановено по АНД № 1358/2019 г., по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено  като законосъобразно Наказателно постановление № 17-0804-002270 от 29.09.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция”, с което на М.Г.Г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП и е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0804-002270/29.09.2019 г. на Началник Група към ОД на МВР – Сливен, сектор Пътна полиция, с което на М.Г.Г. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано в отменената част от ОД на МВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен, в частта в която е отменено НП е неправилно, поради  нарушение на материалния закон. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на районния съд в обжалваната част и потвърди НП в същата част.

В съдебно заседание касатора ОД на МВР Сливен, в писмено становище от представител по пълномощие гл. юриск. К. Б. поддържа касационната жалба.

Ответникът по касацията чрез адв.Х. счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно и били налице условия да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.08.2017 г. около 22:00 часа в гр.Сливен на бул. "Цар Симеон", управлявайки лек автомобил - марка "Пежо 106" с peг. № ***** - в посока кв.Даме Груев М.Г.Г., движейки се с несъобразена скорост, загубил контрол над МПС, което излязло от пътната лента в дясно по посока на движението и блъснало последователно паркираните, лек автомобил "Рено Меган" с рег.№ *****, и лек автомобил Санг Ионг с peг. № *****. В следствие на настъпилото ПТП на автомобилите били причинени материални щети. Ответника не останал на местопроизшествието, не уведомил органите на МВР, а се качил на „стоп“ в друг автомобил и заминал за с.Крушаре.

За нарушението съобщили свидетели на инцидента. Когато служителите на МВР установили водача на лекия автомобил "Пежо 106" с peг. № ***** въз основа на информацията за автомобила, свързали се с него и приели, че водачът на процесния автомобил не е избрал скоростта на движението съобразно атмосферните условия, релефа, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие, като причинил ПТП и не останал на място и не уведомил органите на КАТ за същото.

За извършеното нарушение му бил съставен АУАН № 2270/15.08.2017 г., за нарушение на чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗДВП. Ответникът по касацията заявил при съставянето на АУАН, че се уплашил от заплахите на събралите се на инцидента р. и напуснал местопроизшествието.

Въз основа на съответния акт за административно нарушение, на ответника е издадено обжалвано наказателно постановление, като е прието, че е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв., както и че е нарушил чл. 123 ал.1 т. 2 б. „в" от ЗДвП и на основание чл. 175 ал.1 т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на нарушението по чл. 20,ал.2 от ЗДвП и правилно дееца е  санкциониран за това. Относно нарушението на чл. 123, ал.1, т.3, б. "в" от ЗДвП, съдът приел, че възраженията за напускане на местопроизшествието за основателни, като така е целял да избегне побой. Съдът приел, че при напускане на местопроизшествието, жалбоподателят не е целял да не уведомява КАТ и да избяга от органите на реда, а да избегне физическо съприкосновение. При тези мотиви СлРС  потвърдил НП за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и отменил за нарушението на чл. 123, ал.1, т.3, б. "в" от ЗДвП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, в частта в която е отменил НП. Решението на СлРС е неправилно, в частта, в която съдът е приел, че НП е незаконосъобразно относно извършването на нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗДвП.

Съгласно този текст от закона водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

В случая от фактическата обстановка установена от АНО и по делото не се установява, при причиненото от касатора ПТП да са пострадали хора, а само, че са причинени материални щети на паркирани два лек автомобила. В този смисъл приложимия текст от материалния закон е именно този по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства безспорно се установя, че ответника умишлено е напуснал местопроизшествието и не е уведомил органите на МВР. От обясненията дадени в административно-наказателното производство и жалбата става ясно, че се уплашил от заплахите на събралите се на инцидента р. и напуснал местопроизшествието. По делото обаче не е установено, че непосредствено след инцидента до напускането на местопроизшествието е имало заплахи спрямо ответника по касацията. Присъствието на група р. е установена едва при пристигането на полицейския екип. Освен това евентуални заплахи биха оправдали напускането на местопроизшествието, но не и неуведомяването на органите на МВР. Действия за изпълнение на това задължение по делото не са установено, от което следва да се направи извод за безспорна установеност на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, като липсват основания за приложението на института на крайната необходимост по чл.13 ал.1 от НК, който вероятно въззивния съд е имал предвид, при освобождаване на ответника от отговорност.

В този смисъл като е отменил НП в тази му част СлРС е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт. Действително в диспозитива на обжалваното съдебно решение, съдът не се е произнесъл относно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. В случая обаче явно се касае за техническа грешка, доколкото са формирани макар и кратки изводи за липса на извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. В този смисъл несъмнено волята на съда е била да отмени НП относно всички наложени наказания за това нарушение. Допусната е и техническа грешка относно годината на издаване на НП.

Ето защо Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта с която е отменено НП относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т.2 б.“в“ ЗДвП, като неправилно и с решение по същество следва, да потвърди наказателното постановление издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР – Сливен в тази му част. В останалата част решението на СлРС като необжалвано е влязло в сила.

Искания за присъждане на разноски не са правени, поради което съдът не следва да се произнася по разноските.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.1 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Отменя Решение № 33/27.01.2020 г., постановено по АНД № 1358/2019 г., по описа на Районен съд – Сливен, в частта в която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0804-002270/29.09.2017 г. (неправилно посочена 2019 г.) на Началник Група към ОД на МВР – Сливен, сектор Пътна полиция, с което на М.Г.Г. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като неправилно и вместо това постановява:

Потвърждава Наказателно постановление № 17-0804-002270/29.09.2017 г. на Началник Група към ОД на МВР – Сливен, сектор Пътна полиция, с което на М.Г.Г. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в” от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100  (сто) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.