О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ ………
гр.Пловдив, 27 април
2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV
състав в закрито заседание на 27.04.2016г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 3120 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Постъпила е
молба от „Тандем Био“ ЕООД, ЕИК *********,чрез процесуалния представител
адвокат А., с искане за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
Ответникът Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд земеделие, чрез юрисконсулт А.И., моли
молбата да се остави без уважение.
Като
разгледа молбата съдът намери следното:
Молбата е
подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК.
Искане за
присъждане на разноски е било направено своевременно при даване ход на устните
състезания.
Представени
са и надлежни доказателства за сторените по делото разноски, ведно със списък
на разноските.
При
постановяване на съдебното решение съдът е приложил разпоредбите на Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел,че
се касае до хипотеза на чл.7,ал.1,т.4 вр. с § 1 от наредбата. Тоест, налице е
производство,по което материалния интерес е неоценяем. Съобразено е във връзка
с това и направеното възражение за прекомерност на договореното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Спори се от молителя,че се касае
за спор с висока фактическа и правна сложност,че не е отчетен фактът на
регистрацията на адвокатското дружество
по ЗДДС,както и ,че производството е с определен материален интерес.
Съдът намира възраженията за
неоснователни.
Провеждането на множество съдебни
заседания поради непоследователни и несвоевременно направените от страна на
жалбоподателя доказателствени искания не прави спорът повече или по-малко
сложен. Процесният казус не се отличава като тежест от останалите подобни по
ЗПЗП.
Регистрацията по ЗДДС на
процесуалния представител на страната няма нищо общо с размерът на разноските, които
съдът определя като дължими за възстановяване.
Производството несъмнено е с
материален интерес, но този интерес не може да бъде определен,т.е. той е
неопределяем или неоценяем по смисъла на приложимата наредба. Защото различните
хипотези на определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение са
групирани като такива по неоценяеми спорове и такива по спорове с определен
материален интерес. Следователно,обратното на определения материален интерес е
не спор без материален интерес,а такъв с неопределен или неопределяем,какъвто е
в случая. Очевидно това е така и за
молителя в настоящото производство,след като в молбата си за изменение на
съдебното решение не посочва какъв е твърдяния от него материален интерес.
Мотивирано е в съдебното решение още,че оспорваният административен акт не
определя конкретен размер на задължения, нито отказва конкретен размер на
финансова помощ, щото така, че да се приеме определяемост на материалния
интерес за адресата на административния акт. В административния процес, поради
липсата на необходимост от предварително посочване на цена на оспорването,по
аналогия на цена на иска в гражданския процес, производството по чл.70 от ГПК е
неприложимо. Иначе би било мислимо при подобен вид спорни производства да се
определя приблизително какъв е конкретния материален интерес. Но тогава и държавната
такса за воденето на производството би следвало да е различна.
Ето защо, искането на молителя да
се промени размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение е неоснователно.
Основателно е искането за
изменение на съдебното решение в частта,в която жалбоподателят е осъден да
заплати дължимата за производството държавна такса. Действително несъбирането
на същата своевременно е станало поради пропуск на съда. С молбата по чл.248 от ГПК са представени и доказателства за внасянето на държавната такса от страна
на жалбоподателя,като с оглед изхода на спора същата би трябвало да му се
заплати като направена разноска от ответната страна.
Водим от гореизложеното,Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ постановеното по адм.д.№
3120/2014г. решение № 546 от 14.03.2016г. в частта за разноските,като
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“
да заплати на „Тандем Био“ ЕООД, ЕИК ********* и сумата от 50/петдесет/ лева разноски за заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Тандем Био“ ЕООД, ЕИК
********* за изменение на постановеното по адм.д.№ 3120/2014г. решение в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ