№ 82
гр. Варна, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
СъдебниАшхен Такорова Бодурян
заседатели:Галина Дойкова Парчева
при участието на секретаря Дебора Н. И.а
и прокурора Ал. К. Ат.
Сложи за разглеждане докладваното от Иваничка Д. Славкова Наказателно
дело от общ характер № 20213100200918 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
Б. В. АНГ., редовно призован, явява се лично и с адв. А.Ж., от преди.
ГР. Н. Т., редовно призована, явява се лично и с адв. Ж., упълномощен и приет от съда
от днес.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Министерство на финансите чрез ТД на НАП – редовно призовани, явява се
представител – ю.к. И.А. с пълномощно от 12.10.2021 г. от служебния министър на
финансите.
Алд. С. Б., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост.
Ан. С. Б., нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост. По НОХД
№ 1252/18г. с приложена информация, че лицето е починало, като неин наследник е
отбелязан А. А. Б..
С. Ал. Х., призован на 11.01.2022 г. като призовката е връчена на Д. Г., като не е
посочено качеството на лицето, поради което следва да се приеме, че С.Х. е нередовно
призован. Не се явява.
К. Ст. Х., нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен неколкократно и по сведения на съседи лицето живее в
чужбина.
Хасан Реджеп З., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посещаван неколкократно и лицето не е намерено.
1
З. ЯК. З. Р., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посещаван неколкократно и лицето не е намерено.
СВ. ХР. ИВ., призован на 11.01.2022 г. като призовката е връчена на Д. Г., като не е
посочено качеството на лицето, поради което следва да се приеме, че С.И. е нередовно
призован. Не се явява.
Кр. М. Ж., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен неколкократно и лицето не е било намерено. Никой не се е
отзовал на оставените съобщения.
Юрк. К. Хюс., нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен неколкократно и лицето не е било намерено.
Енг. С. С., редовно призован, не се явява. Призовката е връчена на съпругата.
И.. К. И.., редовно призован, не се явява. За него адв. В.К., от преди.
Г. М. М., нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен неколкократно и лицето не е било намерено.
С. Ас. Хр., редовно призована, не се явява.
Р. Ем. М., нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен неколкократно и лицето не е било намерено. По данни на
съседи, същата живее в чужбина.
Кр. Ем. С., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен неколкократно и лицето не е било намерено.
С. Ем. С., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен неколкократно и лицето не е било намерено.
Повереници на частните обвинители адв. Д.Г. – на С.И. и адв. И.А. – на Е.С., редовно
уведомени- не се явяват.
Прокурорът: Намирам, че в днешното съдебно заседание би могло да бъде даден
ход на разпоредителното заседание. Причината за това е следната: задължително е
единствено присъствието на подсъдимите лица, които заедно със своя защитник са днес в
съдебната зала. Съобразно разпоредбите на чл.247в, ал.3 от НПК присъствието на
пострадалите не е задължително, доколкото те имат адрес в страната и не са намерени на
тези адреси. По отношение на процесуалното представителство на юриск. А., моля Ви да
счетете, че същата редовно представлява ощетеното юридическо лице, като й дадете
подходящ срок, в който да представи доказателства за представителната си власт от
настоящия Министър на финансите.
Адв. К.: Изцяло поддържам становището на прокурора – законосъобразно и
обосновано е. От своя страна ще кажа, че считам, че ход на делото в разпоредително
заседание не следва да бъде даван по други причини, като главната е, че това е тринадесето
2
по ред съдебно заседание. Ако продължаваме така, ще направим още толкова. Единствената
причина, поради която процеса се намира в тази фаза е липсата на предварително
разследване, прокуратурата не е в състояние да направи нищо. Нима считате, че Вашите
колеги не могат да напишат мотиви?! Аз много добре знам какви мотиви могат да напишат,
но въз основа на събраните доказателства мотиви не могат да бъдат написани. И Вие няма
да можете на напишете мотиви след няколко месеца.
Юриск. А.: Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Моля да бъда
допуснете като процесуален представител на Държавата и моля за още един срок за
представяне на пълномощно от Министъра на финансите, но не мога да кажа кога може да
стане това. Надявам се да успея за следващото заседание.
Адв. Ж.: Разпоредбата на чл.247в дава право на съда да проведе разпоредително
заседание и моля да дадете ход на делото. По отношение на участниците в това
разпоредително заседание: аз съм дал един писмен отговор с връчването на обвинителния
акт. Тогава все още нямах пълномощия, но сега заявявам пред Вас, че поддържам писмения
отговор, който съм дал след получаване на обвинителните книжа по това дело. Да се даде
ход на делото.
Подс. А.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимите:
Б. В. АНГ. - роден на 06.01.1925 г. в гр. София, живущ в гр. Варна, българин,
български гражданин, с висше медицинско образование, вдовец, неосъждан, пенсионер,
ЕГН ...........
ГР. Н. Т. – родена на 09.08.1947 г. в гр. Сливен, живуща в гр. Варна, българка,
българска гражданка, с полувисше образование, разведена, пенсионерка, неосъждана, ЕГН
**********.
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.
247в от НПК и констатира, че подсъдимите са получили преписи от обвинителния акт.
Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се лица, както и за
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Искания за отвод не постъпиха.
СЪДЪТ, като взе предвид явилите се лица, становището на страните намира, че са
3
налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл.247г от НПК по всички въпроси,
посочени в чл.248, ал.1 от НПК.
Прокурорът: По отношение на нормата на чл.248, ал.1: делото е подсъдно на ВОС,
тъй като се касае за престъпление по чл.252, чл.255, чл.172а от НК, които са били извършени
на територията на гр. Варна – имаме териториална и материална компетентност на ВОС.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 – не е
допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните права, тъй като още от първия момент обвиняемите лица са получи
съответната компетентна адвокатска защита. По отношение на т.4: на този етап няма
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като не са правени
такива искания. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати или
привличането на резервен съдия, съдебен заседател, защитник, вещо лице, преводач и
тълковник. По отношение на взетите мерки за процесуална принуда, не считам, че същите
следва да бъдат изменени в по-тежки такива, доколкото процесуалното поведение на
подсъдимите е коректно. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
Такива ще направя евентуално ако бъде даден ход на делото по общия ред и то във връзка с
посочените основания от Апелативен съд – Варна. Нямам възражения по повод насрочване
на съдебните заседания на лицата, които е следвало да се призоват.
Адв. К.: Представям молба от И.. К. И..ов в качеството му на частен обвинител по
делото, както и молба за граждански иск. Считам, че преки процесуални пречки за даване
хода на делото няма и следва такъв да бъде даден. Подкрепям становището си, че ние се
занимаваме в момента с една безсмислена дейност и не искам да съм участник в нея, затова
изразявам становище, че няма досъдебно производство и съда няма да бъде в състояние да
изготви мотиви, независимо каква присъда ще присъдите. Поддържам молбата, която съм
изготвил в писмен вид. Представил съм и граждански иск, въпреки становището Ви, че
такъв не може да се представи. А доколко това се явява допълнителна страна по делото –
имаме отменена присъда на ВОС и с тази отмяна се отменят и всички процесуални
действия, които са извършени. Ние сме на нулева фаза, отново започваме делото. Ако нямате
желание да разгледате гражданския иск, то Ви моля, за разлика от предходния съдебен
състав, да го формулирате писмено като знаете защо това ми е необходимо, а не мълчаливо,
както се случи в предходното разглеждане на НОХД №1252.
Ю.к. А.: Представила съм молба с отговори по въпросите по чл.248. Считам, че
делото е подсъдно на ВОС, не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не са допуснати на фаза досъдебно производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните права. Считам, че към момента не са налице
основания за разглеждане на делото по особените правила. Считам, че не са налице
4
основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и
съдебен заседател, назначаване на защитник, преводач, вещо лице или тълковник или
извършване на действия по делегация. Не са налице основания за изменение на мярката за
процесуална принуда, нямам искания за събиране на нови доказателства и считам, че
лицата, посочени от прокурора в обвинителния акт следва да бъдат призовани.
Подс. А.: Бих искал да взема думата по чл.248. Така, както е представен
обвинителния акт, който беше 2018г. считам, че има основание за прекратяваше на делото,
тъй като няма извършено деяние, което представлява престъпление. Повдигнато е
обвинение по чл.252, ал.2, предл.2. Предл. 2 засяга банковата система на държавата, а не
отделни физически лица, които са представени от прокуратурата. След като засяга само
банковата система и държавното устройство, няма основание да има частен обвинител по
отношение на делото. Ако има свидетел – може да се ползват адвокатски услуги, но не и да
се явяват като втори обвинител, както е в случая. Притежава права, които не трябва да има и
да бъдат допуснати. При предишното гледане са били допуснати, защото тогава не ставаше
въпрос за предл. 2. Прокуратурата държи на предл.2 – засягане на фиска, така че има
основание да бъде отстранен адв. К.. Настоявам това да стане, защото при предишното
гледане на делото той подменяше прокурора – поддържа прокурора, суфлираше на
прокурора и т.н. Той се изявява като втори прокурор по делото, което е недопустимо.
По отношение на повдигнатото обвинение за банкова дейност: прокуратурата
повдига обвинение, което е от ерата на предишното управление – предишните обществени и
икономически условия. Цитира 1972 година, аз съм съвременник на ’72 г. и решенията на
Върховния съд тогава. Сега, в следващия век – 2022 г., ни подава същото обвинение, което е
от предишния режим от 1972 г. За това има предложение с тълкувателно решение, както по
отношение на 252, ал.2, така и по отношение на всички актове – не мога точно да го кажа,
но има предложение всички актове на Върховния съд от миналия век до днес да бъдат
анулирани и да не се считат. Чакаме релевантното все още да се появи.
Цялата работа е да гледаме едно дело, с едно тълкувателно решение ако бъде
одобрено, тъй като то ще отговаря на обществено-политическата ситуация през 2022 г., то в
такъв случай ще бъде край на това дело. Независимо от това нещо, обвинението се позовава
на закона за кредитните институции.
Обръщам Ви внимание и пледирам: от 01.01.2007 г. до 15.06.2009 г. е в сила
оригиналния текст на Закона за кредитните институции. Искам да кажа, че държавното
обвинение трябва да каже по кой текст е обвинението. Подсъдим съм, а не знам по кой текст
да се защитавам.
Адв. Ж.: Ще перифразирам това, което г-н А. иска да каже, ако позволите.
„Обвиняват ме за това, че съм нар закона, но не ми казват кой закон. Ако ми казват, че съм
нарушил този за банките и кредитното дело, в сила този период 2007 г. – 2009 г., то в този
закон квази-банковата дейност, която аз съм развивал подлежи само на уведомителен режим.
Т.е. ако аз трябва да отговарям за нещо,то това е, че не съм уведомил БНБ, а това е
5
административно нарушение, а тук ме съдят за извършено престъпление по закон, който не
е бил в сила по време на извършване на тези сделки, които са описани в обвинителния акт.“
Подс. А.: Потвърждавам.
Адв. Ж.: Аз считам, че по чл.248 от НПК може да бъде прието, че делото е подсъдно
на ВОС, формално няма основание за спиране или прекратяване на делото. На досъдебното
производство са допуснати процесуални нарушения, едно от които съм посочил в отговора,
който съм дал на съда при получаване на обвинителния акт и който поддържам изцяло. В
този ред на мисли, действително споделям становището на г-н А., че той е обвиняван и е на
съд за това, че е получил значителни неправомерни доходи по смисъла на предл.2, ал.2 на
чл.252, т.е. ВОП твърди, че той е придобил неправомерни доходи и не твърди и не повдига
обвинение на А., че е причинил другиму значителни вреди, каквато новела има в самия
чл.252. Т.е. тук ако са налице условията за предявяване на граждански иск и за участие като
частен обвинител, според мен е възможно и би трябвало да се приеме единствено и само
държавата като такъв, защото тя е била пострадала ако г-н А. е получил неправомерни
доходи, което ние отричаме, но това е въпрос на предмета на делото.
В настоящия случай считам, че няма как да се приемат за редовни действията на
юрисконсулт от Министерство на финансите, който няма правомощия за това да упражнява
правата на Държавата. Това е формално изискване и в ГПК, и в НПК, което трябва да бъде
спазвано от всички, включително и от Държавата. Това, че има смяна на правителството не е
основание съда да нарушава закона, като приема действия от неупълномощено лице. Утре
със същата хипотеза, която се казва, че ще я има, може да се окаже, че няма да я има, защото
интересите на Държавата (така както чуваме, без да сме виждали каквото и да било) ще се
защитават друго министерство, други юрисконсулти и няма как да знаем какво ще се случи
след един месец, когато се приеме бюджета. Съдът трябва да спазва закона, за да сме
уверени, че ще приключим с този процес.
Смятам, че мерките за процесуална принуда са правилни и искания за събиране на
нови доказателства, както каза прокурора, може да правим след като започнем да
разглеждаме делото по същество и да се съобразяваме с мотивите на Апелативен съд –
Варна, разбира се и с всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
Лично аз поддържам и тази част от отговора, в който казвам, че събраната на досъдебното
производство експертиза като доказателство не е в унисон с обвинението. Тя не казва какви
неправомерни доходи е получил г-н А.. В този смисъл от сега заявявам, че такава експертиза
не може да бъде приета и следва да бъде назначена експертиза съобразно предмета на
обвинението. Правя искане по доказателствата за назначаване на повторна експертиза, която
да е във връзка с това какви неправомерни доходи за този период, за който е обвиняван,
периода е получил. Това е предмета на делото, а го усложняваме излишно.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание като взе предвид становищата на страните, както и
6
представените писмени становища, получени в съда преди съдебното заседание,
констатира следното:
Съдът намира, че следва да вземе отношение по възражението, което е направено от
защитата на подсъдимите по отношение на процесуалния представител на Държавата
юрисконсулт, представител на ТД на НАП - А.. Съдът намира възражението за основателно,
доколкото към настоящия момент не е представено валидно пълномощно. Такова обаче е
имало към един първоначален момент, а именно след повторно връчване на обвинителния
акт, когато юрисконсулт А. е представила всички необходими книжа във връзка с
упълномощаването си и съответно е дала становище по обвинението както и по предявения
при първото разглеждане на делото граждански иск. Поради това, следва да се приеме, че
преди днешното съдебно заседание е имало валидно изявление от упълномощен
представител на държавата във връзка с предявения при предходното разглеждане на делото
граждански иск от името на Държавата, представена от Министъра на финансите.
От гледна точка на съдебната практика, а и на задължителната, а именно
Тълкувателно Решение №1/2013 г., в която се приема че веднъж приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, искът трябва да получи произнасяне, като единственото
изключение е ако съдебното производство не бъде прекратено и тогава ще сме изправени
пред хипотезата на чл.78, ал.3 от НПК, когато няма да може да се разгледа, но може да се
предяви пред граждански съд. С други думи, Върховната съдебна инстанция в задължително
тълкувателно решение е приела, че при първото разглеждане на делото, след като се предяви
граждански иск, той следва да получи своето произнасяне от съда, поради което и се приема,
че Държавата не е оттеглила исковата си претенция и този граждански иск следва да бъде
разгледан в рамките на наказателното производство, без да е необходимо повторно
произнасяне по допустимостта му и конституиране на страна в процеса.
По отношение на процесуалното представителство на юрисконсулт А.. Представител
на Държавата е редовно уведомен за днешното съдебно заседание, но днес неин
пълномощник не се явява с валидно пълномощно, то и не следва да се допуска до участие в
процеса –до привеждане в изрядност на книжата по пълномощията й. Поради това и
изразеното становище не следва да се взема предвид при постановяване на на
определението на съда по чл.248 от НПК, а юрисконсулт А. да се отстрани от участие в
днешното съдебно заседание. Поради това и СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТСТРАНЯВА от участието в разпоредителното заседание ЮК А..
По въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Те бяха подробно обсъдени от страните, като
няма да се вземе предвид това на представителя на МФ, поради липса на пълномощия. По
отношение на тези, за които липсва спор и са очевидни: делото е подсъдно на Варненски
окръжен съд, тъй като е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Б. В.
АНГ. за престъпление по чл.172а ал.1 от НК, престъпление по чл.255 ал.З вр.ал.1 т.2 пр.2
7
вр.чл.26 ал.1 от НК, престъпление по чл. 252 ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от
НК и ГР. Н. Т. за престъпление по чл. 252 ал.2 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,
престъпление по чл.172а ал.1 от НК, престъпление по чл.253 ал.4 пр.1 във вр. с ал.1 пр.2, във
вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Не се установи основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
При служебната проверка от съда не се констатират допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
Към този момент не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити
врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Направените възражения от участниците в днешното съдебно заседание са от страна
на представителя на частния обвинител И.. К. И.. и подс. А. и адв. Ж.. Те могат да бъдат
обединени по отношение на упреци към повдигнатото обвинение, като от страна на адв. К.
претенцията е, че повдигнатото обвинение е неперфектно до степен, че следва да се върне на
прокуратурата, с оглед ново обвинение, подсъдно на Специализирания наказателен съд, а от
друга страна възражението на адв. Ж. по отношение на неговата непрецизност, така че то да
засяга съществено правата на обвиняемия. Съдът намира в тази насока, че не следва да
бъдат уважавани исканията на двамата защитници, доколкото първо: съдът не може да
замества прокуратурата с даване указания какво да бъде конкретното обвинение, дали да се
повдигне по-тежко обвинение, подсъдно на Специализирания съд или как да се прецизира и
коя от разпоредбите на чл. 252 от НК.
В тази връзка и от подс. А. се правят възражения с предстоящо тълкувателно
решение на ВКС, което все още е в процес на изготвяне и така или иначе задължително
тълкуване с решение на ВКС по този въпрос няма. Дори и в рамките на разглеждане на
делото да не бъде намерен отговор по образуваното тълкувателното дело, това е въпрос по
същество, на който съответната съдебна инстанция ще отговори в крайния си съдебен акт по
делото.
За разлика от адв. К., съдът намира, че разследването по делото не е проблематично,
доколкото същинската фаза на процеса е съдебната и страните могат в пълен обем да правят
своите искания по доказателствата, като нито едно от тях не може и няма да се ползва с
презумптивна доказателствена сила.
По писменото възражение на адв. К. в т.3 е обсъждана съдимостта на подсъдимия и
конкретно твърдението на стр.35 от обвинителния акт, че той е неосъждан, за което се
твърди, че е невярно. Това също е въпрос по същество, който съдът е длъжен да обсъди, но
като разполага с предходните осъждания на лицето, доколкото в рамките на наказателния
процес се представят справки за съдимост, които съдържат всичката налична пълна и
изчерпателна информация за едно лице, ведно с бюлетините към тях.
8
В т.4 е направено възражение за разглеждането на делото в разумни срокове и че
само в съдебната фаза са минали 4 пълни години с проведени 12 заседания по делото.
Разбира се, такъв срок категорично вече не е разумен, като в рамките на настоящото
производство съдът ще се съобразява както със задължителните срокове, в които би могъл
да отлага делото и съответно възможност да събира и проверява доказателства във
възможно най-съкратени срокове, доколкото това е възможно и за страните.
По отношение на участието на страни в производството: от една страна адв. К. прави
възражение, че при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав не е бил
допуснат за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск. Адв. Ж. оспорва
качеството на страна в настоящия процес на частните обвинители, като не се оспорва
участието на Държавата, конституирана като граждански ищец в настоящия процес. Както
вече бе отбелязано по-горе, предявилия в един наказателен процес в рамките на съдебно
производство пострадал, или респективно ощетено юридическо лице, граждански иск дължи
произнасяне от страна на съда. Дори и при развитие на процеса, какъвто е бил настоящия,
ако присъдата по делото бъде отменена и делото бъде върнато за разглеждане от друг
съдебен състав, то съдебното производство продължава на друга инстанция, като
предявения граждански иск, съответно актовете на съда, с които страни са били
конституирани, не губят своето значение. Както вече бе отбелязано, това разрешение
изрично е посочено в становището на мнозинството по Тълкувателно решение №1/2013 г., в
което се разяснява изключително подробно задължението на съда при всички случаи да се
произнесе по предявения граждански иск. Такива ще са и ситуациите, в които
производството в наказателната част може да има друга съдба. Независимо от това, съда
дължи произнасяне по гражданския иск. Единственото изключение се касае само до
прекратяване на съдебното производство и връщане на същото в досъдебна фаза на
прокурора за изправяне на допуснати съществени процесуални нарушения. В този случай се
приема, че няма как да бъде разгледан граждански иск и не може той да бъде в състояние на
висящност при липсващо съдебно производство и при опасност да изтекат всички възможни
давностни срокове, като тогава законът е указал на пострадалия, респ. ощетеното
юридическо лице, че може да го предяви пред граждански съд. Именно затова в настоящия
процес и в рамките на задължението си, съдът намира по чл.248, ал.2 от НПК да приеме, че
продължава разглеждането на предявения граждански иск при предходното разпоредително
заседание, което е постановено по делото, чиято присъда впоследствие е отменена.
По същия начин стои и въпроса и с конституирането на частни обвинители в
процеса. Това е сторено в предходната първа първа съдебна инстанция, като поверениците
на частните обвинители при първоначалното разглеждане на делото – С. и И., съответно
адв. А. и Г., не са заявили изрично, че не поддържат това искане. С други думи процесът ще
продължи със същите конституирани страни, каквито са били те при предходното
разглеждане на делото.
В тази връзка съдът дължи изрично произнасяне по отношение на искането на адв. К.
като повереник на пострадалия И.. К. И.. относно предявения от него граждански иск при
9
първото разглеждане на делото, както и с писмена молба преди разпоредителното заседание.
Настоящият съд няма възможност да ревизира виждането на предходния съдебен състав
относно основанията за неприемането на гражданския иск. Неприемането на гражданския
иск при предходното разглеждане на делото не е подлежало на самостоятелно обжалване,
отделно от присъдата. На самостоятелно обжалване подлежи единствено произнасянето на
съда във връзка с конституирането на частен обвинител, какъвто отказ не е имало. Така или
иначе основанието на първия съд да откаже разглеждането на гражданския иск е имало
други правни основания, които вече, поради процесуалното развитие на делото за
повторното му разглеждане не са относими и съответно няма да се преразглеждат.
Същевременно следва отново да се изтъкне обстоятелството, че е недопустимо едно
съдебно производство, без да е било връщано в досъдебна фаза, при новото разглеждане на
същото дело по същите обвинения, да утежнява положението на подсъдимия чрез
конституиране на допълнителни страни. Конституирането на един или повече от
пострадалите и като граждански ищци, би било конституиране на допълнителна страна в
същия процес, който не е бил връщан на досъдебна фаза, и това би означавало утежняване
на положението на подсъдимите.
По повод конституирането на частни обвинители в процеса по чл.252 от НК е налице
и съдебна практика в тази насока. Върховната съдебна инстанция приема, че е несъмнено
правото на пострадало лице, макар и от престъпление, което се намира в глава
„Престъпления против паричната и кредитна система“ да може да се конституира като
частен обвинител и това е Решение №20/2018 г. на ІІІ н.о. на НК на ВКС, докладчик съдия
Блага И.а. По отношение на становището на съда, че не може при повторно разглеждане на
делото да се конституират допълнително страни също е налице съдебна практика на ВКС.
С оглед на това и на осн. чл.248, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд - Варна.
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на
посочените в чл.249, ал.4, т.1 или т.2 и да налагат връщане на делото за доразследване на
прокурора.
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Няма основание делото да се разглежда на при закрити врати, да се привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач, или тълковник и да се
извършват съдебно следствени действия по делегация.
6. Не се налага вземане на мерки за процесуална принуда по отношение на двамата
подсъдими. Има наложени мерки по чл.72 от НПК за обезпечаване на глобата,
10
конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата, които не следва да се
преразглеждат, поради липса на новонастъпили обстоятелства.
7. Не се налага събирането на нови доказателства на този етап.
8. Производството по делото следва да продължи по общия ред с призоваване на
свидетелите и вещите лица от приложението към обвинителния акт.
Настоящото определение по т.3 и т.6 подлежи на обжалване в седмодневен срок пред
Апелативен съд - Варна по реда на глава ХХІІ НПК.
Във връзка със задължението на съда по чл.248, ал.2 от НПК за произнасяне по
направените искания за конституиране на страни в процеса, бе изразено становище по
отношение на допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск, като съдът
постановява, че продължава разглеждането по предявения при първата първа съдебна
инстанция граждански иск от името на Държавата за посочената в предходното определение
сума, по отношение на престъплението по чл.255 от НК.
Допуснатото частното обвинение и конституираните частни обвинители чрез техните
повереници – адв. К. за И., адв. Г. за И. и адв. А. за С., също продължава и в настоящия
процес, като причините от процесуален характер бяха посочени по-горе в мотивите на
настоящото определение.
Определението по чл.248, ал.2 не подлежи на обжалване отделно от присъдата с
оглед обстоятелството, че липсва отхвърлителна част за конституиране на частни
обвинители, каквато е разпоредбата на чл.249, ал.2.
С оглед становището на страните, че желаят делото да се гледа по общия ред,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 21.02.2022 г. от 09:30, за
която дата и час страните са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за следващо съдебно заседание вещите лица и свидетелите
вписани в списъка-приложение към обвинителния акт, съответно за 09:30 часа и 10:00 часа.
Да се заличи от списъка А.Б., поради настъпила смърт.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:55 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
11
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12