Определение по дело №1659/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 574
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20215500501659
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 574
гр. Стара Загора, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501659 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „А.с.в.“/АСВ/- ЕАД, ***
против Заповед № 266/14.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№
20215520100639/2021г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, с
което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 339, 37лв. –
обезщетение за забава върху главница за периода от 19.09.2014г. до
24.08.2021г. и договорна възнаградителна лихва в размер на 161.34лв. за
периода от 18.09.2014г. до 22.01.2015г. Частният жалбоподател излага доводи
за неправилност и незаконосъобразност на заповедта, както и подробни
съображения в ч.жалба, като моли въззивният съд да отмени обжалваната
заповед и да постанови издаването на заповед за изпълнение изцяло за
претендираните суми.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
А.с.в.“ ЕАД - *** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу З.Е. И. от *** за сумата от 354.66лв. -
главница по договор за заем; 161.34 лв. - договорна лихва по договор за заем
за периода от 18.09.2014г. до 22.01.2015г.; 339.37лв. – обезщетение за забава
за периода от 19.09.2014г. до подаване на заявлението в съда.
1
В заявлението е посочено, че на 09.05.2014г. е сключен договор за
потребителски кредит CASH-10724892 между „Б.П.П.Ф” ЕАД и З.Е. И.
(понастоящем З.Е.Е.), по силата на който дружеството й е предоставило
паричен кредит от 500 лв., с уговорена договорна възнаградителна лихва в
общ размер на 488 лв. за целия срок на договора, дължими на 36 равни
седмични вноски, всяка по 28 лв., със срок на договора 22.01.2015г. и
падежна дата на първа вноска на 22.05.2014 г.
Вземанията по договора за заем са прехвърлени с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 13.01.2015 г. и приложение № 1 от 10.09.2020
г., сключен между „Б.П.П.Ф” ЕАД и „М.К.” АД. От своя страна „М.К.” АД
прехвърля процесното вземане в полза на „А.с.в.” ЕАД по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. за което
длъжникът е уведомен с изпратено му уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
БНПМ1/ CASH-10724892 от 26.04.2016 г., с известие за доставяне.
Длъжникът изпаднал в забава считано от 19.09.2014 г., поради което по
договора му била начислена лихва за забава в размер на 339,37 лв.
Срокът на договора бил изтекъл, поради което неплатените задължения
били изискуеми.
С обжалваната заповед заповедният съд е отхвърлил заявлението в
частта, с която А.с.в.“ ЕАД - *** е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 339,37 лв.- лихва за забава за периода от
19.09.2014г. до 24.08.2021г., и договорна възнаградителна лихва за сумата
161.34 лв. за периода от 18.09.2014г. до 22.01.2015г. като е приел, че
претенцията противоречи на императивните норми от ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Република България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Република България
съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.
2
В конкретния случай, искането за издаване на заповед за изпълнение е
основано на договор за потребителски кредит с банкова институция, по
силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга, то той има
качеството на потребител и в съответствие със законовите изисквания,
заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от
договора с добрите нрави и закона като е приел, че именно тази клауза в
договора, с която се уговаря лихва за забава в размер на 339.37 лв.
противоречи на закона и се явява нищожна. Тези изводи изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав, тъй като актуалната съдебна практика след
изменението на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда промяна на годишния лихвен
процент на разходите, който не може да бъде по - висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерски съвет/ПМС/ на Република
България № 426/18.12.2014 г.
Действително разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК определя
съдържанието на годишния процент на разходите по кредита да изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. По
смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя” са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Съгласно нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, законодателят е въвел
императивно правило относно допустимия максимален размер, част от който
са и лихвите за забава. Разпоредбата цели ограничаване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, а не възнаградителната лихва,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към
него може да се наложат допълнителни разходи като такси, комисионни,
други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест на
кредитополучателя. Приложението на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
съобразена с ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен
процент на БНБ към датата на сключване на договора, налага извод, че
3
договореният ГПР не може да надвишава 50 %. С оглед разпоредбата на
чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените размери,
предвидени в чл.19, ал.4 от същия кодекс се явяват изцяло нищожни.
Разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗПК е императивна, което следва пряко
от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В конкретния случай съдът намира, че законната
лихва следва да се отхвърли над допустимия законово определен лимит по
чл.33, ал.2 от ЗПК, която е императивна и следва пряко от разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗПК.
Поради гореизложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваната заповед се явява изцяло мотивирана, законосъобразна и
правилна, поради което тя следва да бъде изцяло потвърдена, ведно със
законните последици от това.
Това въззивно Определение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн.чл.278 от ГПК във вр. с
чл.19, ал.4 и 5 и чл.21, ал.1 във вр. с чл.33, ал.3 от ЗП, въззивният ОС-
Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 266/14.09.2021г., постановена по ч.гр.д.
№ 639/2021г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4