Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   292

 

гр. Сливен, 04.03.2020  год.

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви граждански състав в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря А. В., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 2480/2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е положително установителен иск, намиращ правното си основание в чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД.

В молбата си ищцовото дружество твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер CREX-15064122, ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 25.08.2017 г. ответницата е активирала предоставената и от ответното дружество кредитна карта № CARD-*********, с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.

Твърди се, че ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.012018 г. когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1076.92 лв., което принудило кредитора да блокира картата. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупаните задължения, тя продължавала да не изпълнява поеното задължение и се наложило по съдебен път да потърсят вземането си.

Сочи се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението по картата възлизало на 1076.92 лв., от което главница в размер на 1058.15 лв., договорна лихва в размер на 18.77 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 06.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 55.78 лв., начислена за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г.

Предвид изложеното, молят съда да признае за установено, че ответницата дължи сума в размер на 1058.15 лв., представляваща главница по револвиращ кредит, сумата от 18.77 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.01.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от 55.78 лв. , представляваща обезщетение за забава  за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и  направените разноски по ч.гр.д. № 1019/2019 г. по описа на СлРС. Претендират и за направените разноски по настоящото производство.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който счита предявеният иск за допустим. По основателността на иска с правно основание чл. 422 от ГПК счита иска за неоснователен и недоказан по следните съображения: ищцовото дружество твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15064122 ответницата е дала съгласието си, освен посоченият усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Сочи се, че на 25.08.2017 г. ответницата е активирала предоставената й карта с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв., който усвоила посредством всякакви транзакции. Сочи се, че револвиращият кредит е вид заем, отпускан от банките, при които кредитополучателят разполага с определена сума, като може да я използва частично или изцяло, но му се начислява лихва само върху  частта, която използва. Сочи се, че одобряването на такъв вид заем не е задължително обвързано с конкретна покупка - жилище, автомобил, машина и др., като същевременно ням краен срок, в рамките на който кредитополучателят е задължен да го върне. Освен това крайният срок за издължаване по всяко време може да се преподнови. Твърди се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта от 01.01.2018 г., поради което използването на картата е блокирано. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, видно от които последната покана за доброволно изпълнение на задължението е изпратена на кредитополучателя на 09.08.2018 г. Видно от приложената обратна разписка, същата е получена на 13.08.2018 г. от лицето Пенка Д., т.е. по делото не са представени безспорни доказателства, от които да е видно, че ответницата е получила поканата. Също така не са представени доказателства, че ответницата е получила кредитна карта MasterCard. Излагат се множество възражения в тази насока по отношение на CREX-15064122. Цитира съдебна практика, относно постигната в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцовото дружество в съдебно заседание не изпраща представител или пълномощник. С молба моли съда да уважи изцяло исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата, не се явява, представлява се от назначения особен представител Т.Р. ***, която моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск, като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:

           Не е спорно, че ответницата е сключила договор за кредит с "БНП Париба Пърсънъл  Файненс" ЕАД за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15064122 на 19.07.2017 г. в размер на стоката 289 лв., месечна погасителна вноска 32.14 лв., брой погасителни вноски 12, с годишен процент на разходите 43.53 % или кредита в общ размер 315 лв. Финансираната стока е велосипед Торсом на стойност 289 лв. Първата погасителна вноска е на 01.09.2017 г., а последната погасителна вноска е на 01.08.2018 г. В чл. 5 от договора се предвижда, че идентификацията се извършва, чрез въвеждане на персонален идентификиционен код уникален за всеки клиент. Първоначалния ПИН се съобщава на клиента, чрез процедура по активация, неразделна част от договора за кредит и изпртена на кредитополучателя на неговия адрес. В чл. 6 от договора е предвидено, че преди началото на ползване картата кредитополучателя е длъжен да я активира, съгласно приложената процедура по активация и активацията ще има правното действие предвидено в посочения договор за кредит. Ответницата е подписала на 19.07.2017 г . кратък медицински въпросник за приемане за застраховане и застрахователен сертификат от ответницата по отношение на покрити рискове и застрахователна сума по пакет защита на плащанията по кредитни карти.

По делото не са представени доказателства, че ответницата е получила кредитна карта MasterCard, с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв., която била активирана на 25.08.2017 г. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.

Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2018 г., когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1076.92 лв., което принудило кредитора да блокира картата. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника е отправена покана на 09.08.2018 г., която е получена с  обратна разписка на 13.08.2018 г. от лицето Пенка Д., т.е. по делото не са представени безспорни доказателства, от които да е видно, че ответницата е получила поканата.

На 22.02.2019 г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. Здравкова Д., за което е издадена Заповед № 698/25.02.2019 г. за сумата от 1058.15 лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-14727009, по силата на който е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Mastercard, сумата 18.77 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва, начислена за периода от 01.01.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от 55.78 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в размер на 75 лв. по ч.г.д. № 1019/2019 г. по описа  на СлРС.

Заповедта е връчена  на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни установителни искове за вземанията си.

В предоставеният едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищцовото дружество е предявило исковете, предмет на разглеждане на настоящото производство.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че общия размер на задължението на К.З.Д. към датата на завеждането на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 1133.80 лв., от които 1018.77 лв. главница, 58.15 лв. договорна лихва за периода 01.01.2018 г. до 06.08.2018 г., законна лихва за забава в размерна 56.88 лв. за периода от 06.08.2018 г. до 22.02.2019 г.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10 от ЗПК между страните по настоящото дело безспорно се установи, че  има  сключен договор за  кредитна карта между "БНП Париба Пърсънъл  Файненс" ЕАД и К. Здравкова Д.. В производството не се доказа въпреки изрично указаната  доказателствена тежест на  ищцовото дружество, че е предоставена кредитна карта на ответницата, както и уговарянето на кредитен лимит по кредитната карта и погасителните вноски по кредитна карта. Първоначалния представен договор за паричен кредит е за финансиране покупка на стока велосипед с уговорени 12 месечни погасителни вноски. По никакъв начин не се доказа в производството каква кредитна карта, с какъв номер е предоставена и дали въобще е била предоставена на ответника. От представения фискален касов бон се установява, че заплащането с кредитна карта на сумата от 289 лв., но освен че картата е издадена от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД не се установява номера на картата. Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лв. или съответно както се сочи в исковата молба, че "усвоената сума" в размер на 1058.15 лв. е реално усвоена от ответника. Именно предвид реалния характер на договора, писмено обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че сумата е получена от задълженото в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищцовото дружество, което твърди, че ответницата не му е върнала съответните суми. От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответницата, както и че последната е извършила транзакции възползвайки се от представения кредитен лимит. Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответницата и последната да е изтеглила сумите от нея.

Съобразно гореизложеното, дори и да беше установено, че е налице сключен договор за заем с ответницата, усвоим чрез предоставената кредитна карта, то кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки и правни последици.

Предвид изложените съображения за липса на доказателства за предаване на заемна сума и допълнителни действия за недействителност на договор, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на 18.77 лв., за периода от 01.01.2018 г. до 06.08.2018 г., и мораторната лихва в размер на 55.78 лв. за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., с оглед неоснователността и недоказаността на главния иск се явяват неоснователни и недоказани.

          Водим от гореизложеното, съдът

 

Р       Е      Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", Париж, рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. - заместник управител, чрез юриск. Н.А. Матеева за признаване за установено в отношенията между страните, че К.З.Д., с ЕГН **********,***, чрез назначения особен представител адв. Т.Р. ***, със съдебен адрес:***, офис 10, дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", Париж, рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.", клон България, сумата от 1058.15 лв. /хиляда петдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща главница, дължима по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги CREX-14727009, по силата на който е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Mastercard, сумата от 18.77 лв. /осемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща възнаградителна договорна лихва, начислена за периода от 01.01.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от 55.78 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в общ размер на 75 /седемдесет и пет/ лв. по ч.г.д. № 1019/2019 г. по описа  на СлРС, като неоснователен и НЕДОКАЗАН.

 

Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: