РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Плевен, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430104266 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД – гр.
София с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
пълномощник ***, съдебен адрес: ***, ФЦ-Плевен, против ЦВ. ИВ. Н. с ЕГН
**********, адрес: ***, настоящ адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че
съгласно Договор за кредит Експресо № 284034389800/29.03.2016г., „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД-Варна с ЕИК *** като кредитор предоставила на
ЦВ. ИВ. Н. като кредитополучател кредит в размер на 10 000 лв. със срок на
издължаване до 30.03.2024г. по погасителен план, неразделна част от
договора. Твърди се, че за падежна дата било уговорено 30-то число на
месеца, като погасителната вноска била в размер на 157,57 лв. Посочва се
още, че съдлъжник по договора за кредит е *** с ЕГН **********, като
кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя. Твърди се в
исковата молба, че на 30.12.2016г. не е внесена дължимата в погасителния
план вноска, като след тази дата ответницата е спряла плащанията по кредита.
Посочва се, че ответницата не е внесла дължимите вноски за периода
1
30.12.2016г.-30.12.2020г. – общо 49 вноски. По отношение на плащането на
вноските за м.12.2016г. – м.09.2020г. е налице над 90 дневна забава за
погасяването им. Твърди се, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
на 25.01.2021г., за което било съобщено на длъжника. Посочва се в исковата
молба, че на 30.03.2020г. в търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел е вписано вливането на „Експресбанк“ АД в „Банка
ДСК“ ЕАД, чиято правна форма била трансформирана на АД, а ищецът се
явява общ правоприемник на прекратената с вливането банка и поел всички
нейни права и задължения.Твърди се, че ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, като било образувано ч.гр.д.№2276/2021г.
по описа на ПлРС и издадена заповед за незабавно изпълнение № 1368 и
изпълнителен лист. Образувано било и изпълнително дело №36882021г. по
описа на ЧСИ ***. Заповедта за незабавно изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило подаването на
искова молба срещу ответника. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищцовото дружество има вземания към
ответника за сумата от 9461,59 лв. – главница по договор за кредит Експресо
№ 284034389800/29.03.2016г.; сумата от 3263,21 лв. – възнаградителна лихва
за периода 30.12.2016г.-24.01.2021г. , сумата от 1010,15 лв.- обезщетение за
забава за периода от 30.12.2016г.-13.03.20г. и от 13.05.2020г. до 24.01.2021г.,
сумата от 181, 35 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.01.2021г. до
06.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.04.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
С определение №3092/21.10.2021г. на основание чл.47, ал.5 ГПК на ответника
е назначен особен представител – адв. Г.Г. – АК-Плевен.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на особения представител на ответника. По делото е постъпил
отговор с вх.№20976/08.11.2021г., в който представителя на ответника взема
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от Главен
юрисконсулт ***, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи
изцяло като основателна и доказана.
Ответникът се представлява от особения представител адв. Г.Г. – АК-Плевен,
2
която взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№2276/2021г.
описа на РС-Плевен, че на 07.04.2021г. “Банка ДСК“ АД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ЦВ. ИВ. Н. и
*** солидарно, както и че в хода на производството била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№1368/08.04.2021г. по ч.гр.д.№2276/2021г. по описа на ПлРС, с която РС –
Плевен разпоредил длъжниците солидарно да заплатят на кредитора сумата
от 9461,59 лв. – главница по Договор за кредит „Експресо“ №
284034389800/29.03.2016г.; сумата от 3263,21 лв. – възнаградителна лихва за
периода 30.12.2016г.-24.01.2021г.; сумата от 1010,15 лв.- обезщетение за
забава за периода от 30.12.2016г.-13.03.2020г. и от 13.05.2020г. до
24.01.2021г.; сумата от 181,35 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.01.2021г. до 06.04.2021г., законна лихва върху главницата от 07.04.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски – сумата от 278,33 лв. платена държавна такса и сумата от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжниците при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. С определение №1284/26.05.2021г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 01.06.2021г. С
искова молба вх.№11213/30.06.2021г. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №4266/2021г. по описа на ПлРС против ЦВ. ИВ.
Н..
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, на какво правно основание и в какъв
размер.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
3
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца срещу ответника на сумата от 9461,59 лв. –
главница по договор за кредит Експресо № 284034389800/29.03.2016г.; сумата
от 3263,21 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.12.2016г.-24.01.2021г.,
сумата от 1010,15 лв.- обезщетение за забава за периода от 30.12.2016г.-
13.03.20г. и от 13.05.2020г. до 24.01.2021г., сумата от 181, 35 лв. –
обезщетение за забава за периода от 25.01.2021г. до 06.04.2021г., законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК (07.04.2021г.) до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№1368/08.04.2021г. по ч.гр.д.№2276/2021г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата.
За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени писмени
доказателства.
Установява се от представеното от ищеца заверено копие на Договор за
кредит Експресо № 284034389800, че на 29.03.2016г. между „Сосиете
Женерела Експресбанк“ АД с ЕИК ***, от една страната в качеството на
кредитор и ЦВ. ИВ. Н. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател
и *** в качеството на съдлъжник, сключили договор за срок до 30.03.2024г.
По силата на договора страните се споразумели кредитирът да предостави
сумата от 10 000 лв. потребителски кредит по разплащателната сметка на
клиента, срещу задължение да бъде върната от кредитополучателя респ.
съдлъжника чрез заплащане на 96 месечни анюиетни вноски в размер на
157,57 лв. с падеж на 30-то число на всеки месец, при номинален фиксиран
лихвен процент в размер на 9,65% на година, за целия срок на договора;
лихвен процент на ден 0,0268% и ГПР в размер на 12,41%. Били уговорени и
наказателни надбавки в случай на просрочие на вноските – 6 пункта над
номиналния лихвен процент уговорен в договора или общо лихвения процент
върху просрочените вноски да е 15,65%, а върху цялата главница след
настъпване на просрочна изискуемост - 6 пункта над номиналния лихвен
процент уговорен в договора в т.8. Общата дължима сума по договора
възлизала на 15353,74 лв. Бил сключен и договор за застраховка „Живот“ на
ЦВ. ИВ. Н. по групова застраховка, предлагана от банката със застраховател
4
Сожелайф България Животозастрахователно дружество АД.
Кредитополучателят се задължил да издължава получения кредит и
начислените лихви на ежемесечни равни по размер погасителни вноски с
падежи, определени в погасителен план, представляващ Приложение № 1 към
договора. Съгласно чл.8, ал.1 от договора кредитополучателят се задължил да
изплаща главницата и лихвите по кредита от своята разплащателна сметка
при банката. При неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателят, на основание чл. 10, ал.2 от договора при забава над 90
дни, банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия
кредит за предсрочно изискуем.
Видно от заверено копие на запорно съобщение изх.№ 113-
35325/27.04.2021г. на Първа инвестиционна банка по изп.дело №
20218150400368 на ЧСИ ***, образувано въз основа на изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 2276/21г. по описа на ПлРС против ЦВ. ИВ. Н., на 27.04.2021г. е
наложен запор върху банкова сметка на ответницата.
Видно от заверено копие на констативен протокол и уведомление по чл.47,
ал.1 ГПК на л. 23-25 от делото, покана за доброволно изпълнени и
уведомление за обявената предсрочна изискуемост е връчена на ответника
чрез ЧСИ *** през месец януари 2021г., преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на
07.04.2021г.
По делото са назначени и изслушани заключенията на вещи лица по съдебно
счетоводна експертиза и съдебно графическа експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно графическа
експертиза, подписът за „кредитоискател“ в искане за потребителски кредит
от 23.03.2016г., подписа за „кредитополучател“ в договор за кредит експресо
№ 284034389800 и подписите в погасителен план – приложение № 1 са
положени от ЦВ. ИВ. Н.. Вещото лице е категорично и относно
обстоятелството, че ръкописният текст в искането за потребителски кредит от
23.03.2016г. и ръкописният текст „Ц.Н.“ на последната 14 страница под
текста „Кредитополучател“ на Договор за кредит експресо № 284034389800 е
изписан от ЦВ. ИВ. Н., както и ръкописният текст и подписите са изписани с
една и съща химикална паста.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза вкл. допълнителното такова от 25.02.2022г., сумата по кредита е
5
преведена по сметка на ответника на 29.03.2016г. Платените суми от Н. по
кредита са следните: сумата от 538,41 лв. – главница, сумата от 639,42 лв. –
лихви, сумата от 105,51 лв.- застрахователни премии и сумата от 2,10 лв.-
такси. Вноската по кредита за дата 30.12.2016г. е направена частично за
сумата от 19,70 лв., като след тази дата няма плащания по договора. До
подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 07.04.2021г. неплатените
падежирали вноски са 52. Видно от заключението на вещото лице останалата
незаплатена главница възлиза на сумата от 9461,59 лв., сумата от 189,25 лв.-
лихва за периода 25.01.2021г. до 06.04.21г.; договорна лихва за периода от
27.04.2018г. до 24.01.2021г. е в размер на 2497,45 лв.; а обезщетението за
забава за периода от 27.04.2018г.- 24.01.2021г. е в размер на 1206,95 лв.
Съдът възприема изцяло с доверие заключенията на вещите лица като
компетентно изготвени, обективни и безпристрастни, съответстващи на
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявените установителни искове са допустими, тъй като са предявени в
едномесечния срок по чл. 415 ал.4 ГПК.
Разгледани по същество са частично основателни и доказани.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представен документ по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на
банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му.Заповедта за
изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по 417
т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката Тъй като извлечението
удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Затова, в исковото производство ищецът-кредитор
следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието,
изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на
заявлението до заповедния съд.
В случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна
изискуемост на кредит по Договор за кредит Експресо №
284034389800/29.03.2016г.
От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът доказа при пълно и
главно доказване съществуването между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
6
и ответника на валидно облигационно правоотношение на основание Договор
за кредит Експресо № 284034389800/29.03.2016г. Установи се в
производството, че договорът е подписан и текстът в него е изписан именно
от ответника, поради което съдът приема направеното оспорване на
авторството на документа за неуспешно, а възражението на особения
представител в тази насока за неоснователно.
Доказа се по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.1,
ал.2 от договора за издължаване на вноски по погасителния план.
Доказателства в тази насока се съдържат в заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло.
По отношение на възражението на особения представител на ответника, че
ответника не е уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост на
целия кредит, то същото е неоснователно. Съгласно даденото разрешение в
т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата
на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди
подаване на заявлението до заповедния съд. Предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60 ал.2 ЗКИ. Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката може
да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане
на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по см.
на чл. 60 ал.2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че счита целия или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитира, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
конкретния случай по делото са налични писмени доказателства, от които се
установява, че както кредитополучателя, така и съдлъжника по договора са
били уведомени по реда на чл.47 ГПК чрез нотариална покана. Съдът намира,
че нотариалната покана, с която кредиторът уведомява солидарния длъжник и
7
ответник по делото за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, е
редовно връчена по реда на чл. 47 ал.5 ГПК. Тази разпоредба е приложима и в
нотариалните производства при връчване на нотариални покани и в този
смисъл има еднозначна съдебна практика. Нотариусът връчва документи и
книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД. В
ГПК няма особени правила за връчване на нотариалните покани и доколкото
нотариалното производство е вид охранително производство, съгласно чл.
540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и правилата на исковото
производство. В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на ВКС,
ІІ т.о., е прието, че съгласно чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се
прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения
по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи
съобщението. Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на
връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки
и за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в
съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са
обусловили прилагането на такова връчване. В настоящия случай, това
изискване е изпълнено. По делото е представен не само екземпляр от
нотариалната покана, но и уведомлението и констативния протокол, съставен
от нотариуса, в които е удостоверено, че лицето е търсено на адреса три пъти
в рамките на един месец, в интервал от една седмица, в различни часове, като
единият ден е неприсъствен, с което е изпълнена и разпоредбата на чл.47 ал.1
ГПК. Удостоверено е още в уведомлението, че по данни на собственичката на
ап.15 , ответницата живее и работи в чужбина. След като не е изпълнител
задължението си по договора да уведоми банката за променения си адрес,
следва да се приеме, че банката е положила дължимата грижа, като му е
връчила нотариална покана за предсрочна изискуемост на кредита. По
изложените съображения съдът намира, че на 24.01.2021г. е извършено
надлежно връчване на нотариалната покана на длъжника по реда на чл. 47
ал.5 ГПК и волеизявлението на банката,че счита кредита за предсрочно
изискуем е достигнало своя адресат.
Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по
реда на чл. 422 ГПК се установява към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта, като към момента на приключване на съдебното
дирене, когато се формира силата на присъдено нещо, съдът следва да
8
съобрази фактите от значение за спорното право, настъпили след подаване на
заявлението, съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, с изключение на принудително
събраните в образувания изпълнителен процес суми по издадения
изпълнителен лист.
Установи се от заключението на вещото лице, че след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и към
датата на съдебното заседание длъжникът не е престирал суми към кредитора,
поради което вземанията по договора в полза на банката съществуват и
понастоящем.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответника
относно уговорките за възнаградителната лихва и тази за забава със закона и
добрите нрави. При преглед на материалите по делото и съобразяване
заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза,
съдът не откри доказателства в подкрепа на твърденията. Клаузите за
лихвите по договора са израз на договорната свобода между страните.
Същевременно клаузите са уговорени ясно и разбираемо. Няма доказателства
за нарушаване на чл.19 ал.4 ЗПК и надхвърляне на годишния процент на
разходите по кредита. Не са налице и доказателства за неоснователно
обогатяване на кредитора, което да обуслови извод за нищожност на клаузата
за договорната възнаградителна лихва поради при прекомерност на размера.
Едновременното начисляване на възнаградителна лихва и лихва за забава
също не противоречи на закона, с оглед различното основание, на което се
базират.
С оглед на горното и от представените от ищеца писмени доказателства,
съдът приема за доказано по безспорен и категоричен начин , че ответника
дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 9461,59 лв.- главница, сумата от 2497,45
лв. - възнаградителна лихва за периода от 27.04.2018г. до 24.01.2021г., сумата
от 1010,15 лв. - обезщетението за забава за периода от 27.04.2018г.-
24.01.2021г., сумата от 189,25 лв.- лихва за периода 25.01.2021г. до 06.04.21г.;
както и законна лихва върху главницата от 07.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Съдът приема за основателно възражението на
особения представител на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на част от вземанията за лихва на основание чл. 111 б.“в“ ЗЗД,
поради което и считано от датата на прекъсване на давността с налагане на
запор и започналата нова тригодишна давност, съдът приема, че за разликата
9
претендирана от ищеца за периода от 30.12.2016г. до 27.04.2018г. следва
искът да бъде отхвърлен както за претендираната възнаградителна, така и за
претендираната мораторна лихва. Същевременно предвид диспозитивното
начало в процеса следва да бъде уважен искът за сумата от сумата от 1010,15
лв. - обезщетението за забава за периода от 27.04.2018г.- 24.01.2021г.,
предвид заключението на вещото лице за дължимост на сума в размер на
1206,95 лв. и липсата на изменение на иска в тази част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата
от 278,33 лв. платена държавна такса, сумата от 250 лв. за възнаграждение за
вещо лице, сумата от 958 лв. за особен представител, и сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и деловодните разноски в
заповедното производство – сумата от 278,33 лв. платена държавна такса и
сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 1914,66 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от главния изпълнителен директор *** и
изп.директор ***, съществуват вземания против ЦВ. ИВ. Н. с ЕГН
**********, адрес: ***, настоящ адрес: ***, и последната дължи на
дружеството сумата от 9461,59 лв.- главница, сумата от 2497,45 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 27.04.2018г. до 24.01.2021г., сумата от
1010,15 лв. - обезщетението за забава за периода от 27.04.2018г.- 24.01.2021г.,
сумата от 189,25 лв.- лихва за периода 25.01.2021г. до 06.04.21г.; както и
законна лихва върху главницата от 07.04.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1368/08.04.2021г. по
ч.гр.д.№2276/2021г. по описа на ПлРС, като отхвърля като неоснователни
исковете за възнаградителна и мораторна лихва за периода 30.12.2016г. до
27.04.2018г.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ЦВ. ИВ. Н. с ЕГН **********, адрес: ***,
настоящ адрес: *** да заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от главния изпълнителен директор
*** и изп.директор ***, сумата от 1914,66 лв. общо направени деловодни
разноски в производството по ч.гр.д.№ 2276/21г. и по гр.д.№ 4266/2021г., и
двете по описа на РС-Плевен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11