Решение по дело №1662/2018 на Районен съд - Варна

  Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

                                                                 №

   Гр. Варна. ..........  2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1662 по описа за 2018г.

 

Р  Е  Ш  И:

                    ОТМЕНЯ Наказателното постановление №43 от 12.03.2018г.  на Зам. Кмета на Община Варна, с което на Р.Н.М. с ЕГН ********** ***, е наложена  ГЛОБА в размер на 100.00лв. на осн. чл.48 ал.1 вр. чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................

М О Т И В И

          Производството е образувано на осн. Чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Р.Н.М. с ЕГН ********** *** от 12.03.2018г.  на Зам. Кмета на Община Варна, с което на Р.Н.М. с ЕГН ********** ***, е наложена  ГЛОБА в размер на 100.00лв. на осн. чл.48 ал.1 вр. чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, включително оспорва и фактическата обстановка възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно постановление, като твърди, че не е извършил нарушение. Твърди за допуснато процесуално нарушение още при издаването на АУАН, в който липсва описан състав на нарушение.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява, лично,  поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на сочените в жалбата основания.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Кмета на Община Варна.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 10.02.2018г. на въззивника бил съставен АУАН №0007374 от младши полицейски инспектор при група „Общинска полиция“ ОД МВР Варна - Е.С.Н.. В същия е описано като предписание въззивника да не извършва търговия на открито без разрешение издадено от Община Варна или от съответното кметство за конкретното място – тротоар до пътното платно в гр.Варна на ул.“Андрей Сахаров“ №1 до входа на Стари гробища. Акта е връчен на въззивника, който го подписал с отбелязването, че има възражения, но не ги е конкретизирал.

        В последствие на 12.03.2018г. е издадено процесното НП №43 от Зам.Кмета на Община Варна, в което е описана фактическа обстановка различна от описаната в АУАН, а именно, посочено е че въззивника М. на 10.02.2018г. около 11.45часа в гр.Варна на ул.“Андрей Сахаров“ №1 до вход на Стари гробища  извършва търговия на открито, без разрешение издадено от Община Варна или съответното кметство за конкретното място. Нарушението е квалифицирано по чл.48 ал.1 от НОР на Община Варна.

         В конкретния случай съдът намира, че административното производство образувано по отношение на въззивника е неправилно и незаконосъобразно.

         На първо място, нито в АУАН, нито в НП става ясно каква търговия според АНО е извършвал въззивника. В АУАН не е описано нарушение, а и при изписаните препоръки, не става ясно, каква търговия не следва да извършва въззивника и каква търговия е извършвал според АНО. Нито в АУАН нито в НП е посочено, какво според АНО е продавал или купувал въззивника. За съдът е ясно, че при търговията винаги има най - малко две страни – купувач и продавач, като в случая не е установено и въззивника М., за какво е предупреден в АУАН, да не купува или да не продава стоки на описания адрес, а в НП не става ясно дали въззивника е купувал или продавал стоки и какви точно стоки според АНО са били обект на търговия.

        Така описаните неточности съдът намира за съществени процесуални нарушения, доколкото на въззивника съществено е нарушено правото на защита. Съдът също е изправен пред невъзможност да разбере точно за какво е наказан въззивника.

       Съдът намира, че е недопустимо да има противоречие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, тъй като въззивника следва да избере, срещу коя от двете да се защитава.

         Практически в хода на административното производство липсват каквито и да било доказателства за извършено нарушение от страна на въззивника М.. Не става ясно, защо АНО приема, че въззивника е извършвал търговия на открито на описаното по-горе място, след като такова нарушение не е описано дори в АУАН.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

            Предвид изложените процесуални нарушения съдът нтамира, че не следва да обсъжда размерът на наложената глоба на въззивника М., тъй като същата е явно неоснователно наложена.

             Съдът намира, че така описаните процесуални нарушения са особено съществени, тъй като е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение, което той не е извършил и което дори не е констатирано, а още по-малко е било доказано. Съдът намира, че така посоченото нарушение е невъзможно да бъде отстранено от настоящата инстанция, тъй като същото е било допуснато още при съставянето на АУАН.

          В с.з. св.Н. установява в показанията си като свидетел, че за въззивника М. са били установени на описаното в АУАН място други лица, които извършвали търговска дейност за М., като не е ясно точно под каква форма е било оформено това сътрудничество. Съдът не намира за нужно да обсъжда подробно тези показания, които противоречат както на описаното в АУАН, така и на фактическата обстановка изложена в НП.

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено незаконосъобразно.

           Не са спазени нормите на чл.42 от ЗАНН, и тези на чл.57 от ЗАНН, като съставният АУАН и НП не съдържат всички реквизити, и описаната в тях фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Въззивника е санкциониран за нарушение, според АНО допуснато на 10.02.2018г., което той не е извършил или поне за което няма каквито и да било доказателства.  

           Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснато съществено противоречие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

 

         Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................