№ 222
гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Е.ия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Брусева Въззивно търговско дело №
20235001000208 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** – чрез
пълномощника юрисконсулт А. С. против решение № 344/24.11.2022г.,
постановено по т.д. № 1262/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., В
ЧАСТТА с която е осъдено З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на Р. Д.
И. ЕГН ********** от **** обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените от нея болки и страдания от нанесените травми вследствие на
ПТП, настъпило на 07.09.2019 г. В с. Я., общ. М., а именно: загуба на слезка,
разкъсване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина, счупване на
първи пръст на лявата ръка, сътресение на мозъка, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, емоционален и психически срив, ведно
със законната лихва от 18.11.2019г., за разликата над 60 000 лева до
уважения размер от 120 000лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд
1
е мотивирал решението си за преживения от ищцата силен емоционален стрес
със загубата на съпруга и вследствие на същото ПТП, виновното и
противоправно поведение на който е довело до настъпването му. Счита, че не
дължи заплащане на обезщетение на наследниците на виновния за ПТП
водач. Твърди се, че съдът неправилно е приложил критерия за справедливост
при определяне размера за обезщетението за неимуществени вреди като не е
отчел характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление
и обективното здравословно състояние на ищцата към настоящия момент.
Жалбоподателят счита, че размер на обезщетението от 60 000 лева би
репарирал адекватно претърпените вреди. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и по същество да постанови друго, с което
да отхвърли предявения от Р. Д. И. иск против застрахователя за разликата
над 60 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Р. Д. И. ЕГН ********** от **** – чрез
процесуалния представител на дружеството адв. Е. Ж. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че съдът е взел предвид всички
релевантни обстоятелства при определяне размера на обезщетението
съобразно това, което е било доказано по делото. Счита, че изводите на съда
са обосновани и почиват на заключение на комплексна съдебно – медицинска
и психиатрична експертиза, писмени доказателства и свидетелските
показания относно факти, за които свидетелите имат преки впечатления.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от Кодекса за
застраховането. Касае се за пряк иск, предявен от увредения против
застрахователя.
Ищцата Р. Д. И. ЕГН ********** от **** твърди, че на 20.08.2016 г. е
пострадала при пътно транспортно произшествие, причинено от М. С. И. при
управление на мотоциклет марка С., модел „**** ***“, рег. № ** **** *, като
ищцата е била пасажер, зад водача на мотоциклета. Твърди, че поради
2
движение с несъобразена скорост водачът на мотоциклета е навлязъл в
лентата за движение на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ** **** **, управляван
от Н. К. – М., при което е настъпил удар между двете МПС. Твърди, че
вследствие на ПТП е настъпила смъртта на водача на мотоциклета, а тя е
получила множество телесни увреждания – загуба на слезката, разкъсване на
черния дроб с излив на кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на
лявата ръка, сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Твърди, че вследствие на ПТП и е причинен и
емоционален и психически срив – затворила се е, не общува, отчаяна е, не
намира смисъл в нищо, чувства се непълноценен човек.
Твърди, че с Постановление за прекратяване на наказателното
производство №5790/2019г. по описа на ОП – С.З. наказателното
производство срещу виновния водач М. С. И. е прекратено, поради неговата
смърт, макар че са били събрани данни за осъществен състав на престъпление
по чл.343 ал.3 във връзка с чл.343 ал.1 б. „в“ във връзка с чл.342 от НК.
Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС е била
покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД със срок на валидност от 26.08.2019 г. до 26.08.2020 г.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника да и заплати обезщетение за
неимуществени вреди за болките и страданията вследствие травматичните
увреждания, получени в резултат на цитираното ПТП в размер на 120 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2019 г. до
окончателно изплащане на сумата, както и разноските по делото.
Ответникът З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. оспорва предявените искове.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №
BG/30/119002473130 със срок на действие от 26.08.2019 г. до 26.08.2020г.
Оспорва настъпването на твърдяните болки и страдания, както и причинната
им връзка с ПТП. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е прекалено завишено по размер.
Видно от представеното писмо с вх. №3652 от 18.11.2019г., изпратено
ищцата до застрахователя, тя го е уведомила за настъпилото ПТП, при което е
пострадала. С писмо от 29.03.2021г. е отправила писмена застрахователна
3
претенция. Това обстоятелство се признава от ответника в негово писмо изх.
№2992 от 17.06.2021г., изпратено от застрахователя до ищцата. В него се
признава обстоятелството, че ищцата е предявила пред З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД –
гр. С. претенция за обезщетение за неимуществени вреди вследствие травми
при ПТП. По тази претенция с цитираното писмо застрахователят отказва
заплащането на обезщетение, позовавайки се на липса на допълнително
изискани документи, както медицински относно нейното състояние, така и
относно виновното и противоправно поведение на застрахования водач. От
това писмо може да се направи извод, че ищцата е отправила писмена
застрахователна претенция до З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. за заплащане на
застрахователно обезщетение. С писмото от 17.06.2021г. застрахователят е
отказал да изплати такова на ищцата. Горното води до извод за наличие на
предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на прекия иск на
ищцата против застрахователя.
Видно от представеното Постановление от 09.03.2021г. за прекратяване
на наказателното производство по преписка №5790/2019г. по описа на ОП –
С.З. по същата са събрани данни, че водачът М. С. И. е осъществил
престъпния състав на чл.343 ал.3 във връзка с чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1
от НК като виновно е допуснал настъпването на ПТП като неправомерно е
навлязъл в насрещната лента за движение, поради управление на мотоциклета
със скорост 80.8 км/ч, надвишаваща граничната стойност на критичната
скорост за поява на напречна неустойчивост, възлизаща на 63.3 км/ч за
конкретните пътни условия, както и надвишаваща максимално разрешената,
възлизаща на 50 км/ч, с което по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на Р. Д. И.. Наказателното производство срещу така установения
виновен водач е прекратено, поради неговата смърт. Цитираното наказателно
постановление не е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието и не установява противоправността и
виновността на дееца.
По делото е прието заключение и на автотехническа експертиза, от
което се установява, че причина за ПТП е движението на мотоциклета,
управляван от М. И. с технически несъобразена скорост от 95.83 км/ ч в
десния завой, вследствие на което той губи напречна устойчивост, навлиза в
насрещната лента за движение, предназначена за движение на л. а. „Ф.“,
отнема предимството му на движение и вследствие на това настъпва ПТП.
4
Водачът на лекия автомобил е възприел опасността, реагирал е своевременно,
но не е имала техническа възможност да предотврати ПТП при конкретните
пътни условия.
Не се спори относно обстоятелството, че за мотоциклет марка С., модел
„**** ***“, рег. № ** **** * е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на мотоциклета и З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД
– гр. С. по застрахователна полица № BG/30/119002473130 със срок на
действие от 26.08.2019 г. до 26.08.2020г. Следователно водачът на
мотоциклета М. И. като причинител на увреждането е бил застрахован
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на
застрахователния договор – на 07.09.2019г. - е настъпило и увреждането
при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от
КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно
правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на
застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице -
ищец.
Относно травмите на ищцата и причинната връзка между ПТП и тези
травми, е прието заключение на допуснатата комплексна съдебно –
медицинска и психологична експертиза. Установява се от заключението, че
травмите са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 07.09.2019г.
От заключението се установява, че ищцата е получила следните травми:
5
разкъсване на слезката и черния дроб с излив на един литър кръв в коремната
кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка, мозъчно сътресение без
пълна загуба на съзнание до степен кома. Проведено е първоначално
болнично лечение – три дни в интензивно отделение и шест дни в клиника по
коремна хирургия. По спешност е направена животоспасяваща оперативна
интервенция, изразяваща се в оперативно премахване на слезката и зашиване
на разкъсан черен дроб. Поставена е гипсова имобилизация на левия горен
крайник относно счупване на първи пръст на лявата ръка. Оздравителният
процес на счупения пръст на лявата ръка е бил около два месеца. Функциите
на левия горен крайник са изцяло възстановени. Сътресението на мозъка е
отшумяло за около 20 - 25 дни.
Най-тежка е била коремната травма. Оздравителният и възстановителен
процес е бил продължителен. Наложило се е оперативна отстраняване на
слезката. Не е възможно тя да се възстанови. Тя е орган, който служи като
кръвно депо, от което при нужда, при кръвозагуба, в кръвоносната система
постъпва компенсираща порция кръв. Тя произвежда също лимфоците и
лимфни фоликули. Загубата и води до поемане на нейните функции от
костния мозък, черния дроб и лимфния апарат и нарушава имунната
реактивност на организма. Имунната система отслабва. Тези описани
функции ще бъдат нарушени до края на живота на ищцата.
При подобна тежка коремна операция, според вещите лица, неминуемо
се образуват сраствания в коремната кухина, които водят до дискомфорт и
болка. Първоначално болките са били постоянни остри и силни. Това е
допринасяло и за психичния и дискомфорт. Тя е претърпяла голям
емоционален и психически стрес. Тя страда и от претърпяната злополука и от
загубата на съпруга си. Има ниска самооценка, не харесва тялото си и
белезите, предава си психически и не вижда смисъл в съществуването си,
няма планове, ограничила и кръга от контакти. Основна причина за това
състояние е загубата на съпруга и.
От показанията на свидетелите Ж. Г. Д. и Д. С. Г. – майката и бащата на
ищцата - се установява, че след ПТП Р. е била в интензивно отделение,
претърпяла е операция, била е с опасност за живота. След стабилизирането и,
майка и е постъпила заедно с нея в отделението по коремна хирургия, за да се
грижи зае дъщеря си. Ищцата не е можела да става, почти не говорела,
6
казвала, че навсякъде я боли, постоянно са и вливали системи. Устните и били
напукани и майка и и давала вода със спринцовка, тъй като е имала сонда в
носа, която и е пречела. След изписването и е бил предписан специален
хранителен режим. Била е с памперси, не говорела, отговаряла едносрично.
След около две седмици с баща и са се опитвали да я изправят от леглото, но
и се е завивал свят. За пръв път е излязла от къщи на 40-тия ден, за да отиде
на гроба на съпруга си. Не искала да излиза и да общува, затворила се е.
Забранен и е тежък физически труд. По тази причина не може да участва
активно в производството и продажбата на плодовете от овощните дървета,
които отглежда семейството. Самата ищца е регистриран земеделски
производител и е учила агроинженерство в Тракийския университет. Преди
произшествието е била лъчезарна, усмихната, енергична. Сега е затворена в
себе си, раздразнителна, депресирана, няма самочувствие. Чувства се
непълноценна, че не може да упражнява дейността си и че е в тежест на
родителите си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар че двамата са
родители на ищцата - тъй като същите имат преки и непосредствени
впечатления както от физическото, така и от психическото и емоционалното
и състояние след инцидента. Техните показания се подкрепят и от
представената медицинска документация, и от приетото експертно
заключение. Във връзка с интензитета на болките и страданията по делото е
приетото заключение на комплексна съдебно – медицинска и психологична
експертиза, изводите на които са описани по-горе в мотивната част. Както
заключението, така и свидетелските показания са в съответствие с
представената медицинска документация и не се противоречат едно с друго, а
се подкрепят.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените
искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищцата
болки и страдания за основателни. Същата е претърпяла значителни по
степен болки и страдания. Възстановителният процес е продължил дълго.
През част от този период тя не е можела да се обслужва сама и се е налагало
да ползва чужда помощ. Касае се за много травми. Това допълнително е
усилило болките и страданията и. Наложило се е болнично лечение и
оперативни интервенции. Състоянието и след инцидента е било опасно за
живота и. Всичко това навежда на извод за основателност на заявената
7
претенция за обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да се отчетат характера и степента на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпените физически болки и
страдания, как е протекъл оздравителния процес и колко е продължил той,
налице ли е възможност за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли
възможност за бъдещо влошаване на състоянието, причинените морални и
психически страдания, както и социално-икономическите условия в страната.
В случая при определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че големия
емоционален и психически дискомфорт при ищцата се дължи основно на
загубата на особено близък за нея човек – съпруга и. Това обаче да други
вреди, които не са предмет на преценка понастоящем по конкретното дело.
Така не е приложен правилно критерия за справедливост при определяне
размера на обезщетението.
Като се съобразят степента и интензитета на търпените болки и
страдания, както и продължителността на възстановителен период, съчетан с
необходимост от чужда помощ за около месец и половина след изписване от
болницата след ПТП, социално – икономическите условия в страната, тъй
като се касае за инцидент преди около пет години, при други, различни от
настоящите, условия, но и липсата на възможност за пълно оздравяване от
травмата настоящия състав счита, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева е
завишено. За справедлив по отношение на претърпените вреди, е размер от
80 000 лева. Тази сума е дължима, ведно със законна лихва от 18.11.2019г.
С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд следва
да се измени в посочения смисъл – да се потвърди за разликата над 60 000
лева до размер от 80 000 лева и да се отмени над 80 000 лева да присъдения
размер от 120 000 лева.
Следва да се измени първоинстанционното решение и в частта за
разноските – дължимата държавна такса възлиза на 3200 лева, следователно
над този размер до присъдения такъв от 4 800 лева решението подлежи на
отмяна.
То следва да се отмени и в частта, с която З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД е
8
осъдено да заплати на адв. Е. Ж. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в
размер над 2930 лева до присъдения такъв от 3 930 лева.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД
сумата 546 лева – разноски пред първата инстанция съобразно уважената и
отхвърлена част от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна - ищцата Р. Д. И.
ЕГН ********** от **** следва да бъде осъдена да заплати на З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД сумата 466 лева – разноски по делото пред въззивната
инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата.
Жалбоподателят – ответник следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение на адв. Е. Ж., определено по реда на чл.38 от ЗА за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищцата
пред въззивния съд в размер на 2200 лева - съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбата.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е определено в размер на минимума по чл.7
ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно и съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбата.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и 272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 344/24.11.2022г., постановено по т.д. №
1262/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., В ЧАСТТА с която е осъдено
З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на Р. Д. И. ЕГН ********** от ****
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и
страдания от нанесените травми вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2019
г. В с. Я., общ. М., а именно: загуба на слезка, разкъсване на черния дроб с
излив на кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка,
9
сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, емоционален и психически срив, ведно със законната лихва от
18.11.2019г., за разликата над 80 000 лева до уважения размер от 120 000лева
и вместао това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. И. ЕГН ********** от гр. С.З., ****5
против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания от
нанесените травми вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2019 г. В с. Я.,
общ. М., а именно: загуба на слезка, разкъсване на черния дроб с излив на
кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка, сътресение
на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
емоционален и психически срив, ведно със законната лихва от 18.11.2019г., за
разликата над 80 000 лева до пълния претендиран и уважен от
първоинстанционния съд размер от 120 000 лева, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 344/24.11.2022г., постановено по т.д. №
1262/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., В ЧАСТТА с която е осъдено
З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати на Р. Д. И. ЕГН ********** от ****
обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и
страдания от нанесените травми вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2019
г. В с. Я., общ. М., а именно: загуба на слезка, разкъсване на черния дроб с
излив на кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка,
сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, емоционален и психически срив, ведно със законната лихва от
18.11.2019г., за разликата над 60 000 лева до размер от 80 000лева.
ОТМЕНЯ решение № 344/24.11.2022г., постановено по т.д. №
1262/2021г. по описа на Окръжен съд – гр. С.З., В ЧАСТТА с която е осъдено
З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт на сума над 3200 лева до присъдения размер от 4 800 лева –
държавна такса и в частта, с която З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД е осъдено да заплати
на адв. Е. Ж. възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА в размер над
2930 лева до присъдения такъв от 3 930 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. И. ЕГН ********** от **** да заплати на З.А.Д.
„Д.Б.Ж.З.“ АД – **** сумата 546 лева – разноски пред първата инстанция
съобразно уважената и отхвърлена част от иска и сумата 466 лева – разноски
10
по делото пред въззивната инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена
част от жалбата.
ОСЪЖДА З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** да заплати на адв. Е. Ж.
възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗА за осъщественото от него
безплатно процесуално представителство на ищцата Р. Д. И. пред въззивния
съд в размер на 2200 лева - съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбата.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11