Р Е Ш Е Н И Е
№ 260519/2.10.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 19172 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК, а в условията на евентуалност с правно основание чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по повод предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 срещу ответника Х.Г.Ч. ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно
основание чл. 422
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми
, а именно:
9772.21 лв. - неизплатената главница
от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.12.2016 г. до
14.05.2021 г., по отношение на които, на основание чл. 12, ал. 2,
б."а" от ОУ към Договора, е обявена предсрочна изискуемост преди
подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда;
1895,45 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 14.12.2016 г. до 20.07.2017 г. /датата на прехвърляне на
задължението/;
1155.16 лв.- лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 14.12.2016 г. до 03.10.2018г. включително;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 8900/10.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15796/18 г. по описа на PC -Пловдив.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
В
условията на евентуалност, в случай , че съдът не уважи
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове,
се предявяват осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на
ответника Х.Г.Ч., като Кредитополучател по Договор за потребителски паричен
кредит № № 2379376 одобрен и подписан на 10.08.2016г., да заплати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
9772.21 лв. - неизплатената главница
от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.12.2016 г. до
14.05.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда-25.02.2019 г. до окончателно погасяване на
дълга.
1895,45 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 14.12.2016 г. до 20.07.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
1155.16 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 14.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда - 24.02.2019г. включително.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излагат се
следните съображения, а именно:
1. Главницата по предявените установителни
искове се претендира на основание неизпълнение на парично задължение по Договор
за потребителски паричен кредит № 2379376 от 10.08.2016 г. и обявяването на
задълженията по последния за предсрочно изискуеми с нарочно уведомление, което
е връчено на ответника, преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
2. Възнаградителната лихва е формирана от
сбора на неплатените вноски от 14.12.2016 г. до 20.07.2017 г., съответно от
вноска № 5 до вноска № 12 включително от представения погасителен план. Видно
от представените доказателства, страните по договора са уговорили изплащането
на кредита да се извършва чрез анюитетни вноски. При тях възнаградителната
лихва се изчислява за целия период на кредита и се разделя на броя периоди, за
които е подписан кредитът. Следователно, възнаградителната лихва е изчислена
върху цялата главница за целия срок на действие на договора, като в процесния
случай е претендирана припадащата се възнаградителна лихва за периода от
14.12.2016 г. до 20.07.2017 г. Основанието, на което се дължи възнаградителната
лихва, е постигнатото съгласие между страните по сделката, което е обективирано
в чл. 6, ал. 1 от процесния договор.
3.
Обезщетението за забава е формирано върху неизплатени вноски за главница за
периода от 14.12.2016 г. (първоначална дата на забава) до 28.09.2018 г. (дата
на подаване на заявлението в съда). Уговорката за обезщетение за забава е
обективирано в чл. 12, ал. 1 от процесния договор за кредит.
По отношение
на предявените осъдителни искове:
1. Главницата по предявените осъдителни
искове се претендира на основание неизпълнение на парично задължение по Договор
за потребителски паричен кредит № 2379376 от 10.08.2016 г. и обявяването на
задълженията по последния за предсрочно изискуеми с връчване на препис от исковата
молба с нарочно изявление в тази насока. Осъдителните искове се предявени в
условията на евентуалност, в случай че при произнасянето си по иска с основание
чл. 422 от ГПК съдът счете, че кредитополучателят не е уведомен надлежно за
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлнието по чл. 410 от ГПК.
2. Възнаградителната лихва е формирана от
сбора на неплатените вноски от 14.12.2016 г. до 20.07.2017 г., съответно от
вноска № 5 до вноска № 12 включително от представения погасителен план. Видно
от представените доказателства, страните по договора са уговорили изплащането
на кредита да се извършва чрез анюитетни вноски. При тях възнаградителната
лихва се изчислява за целия период на кредита и се разделя на броя периоди, за
които е подписан кредитът. Следователно, възнаградителната лихва е изчислена
върху цялата главница за целия срок на действие на договора, като в процесния
случай е претендирана припадащата се възнаградителна лихва за периода от
14.12.2016 г. до 20.07.2017 г. Основанието, на което се дължи възнаградителната
лихва, е постигнатото съгласие между страните по сделката, което е обективирано
в чл. 6, ал. 1 от процесния договор.
3. Обезщетението за забава е формирано
върху неизплатени вноски за главница за периода от 14.12.2016 г. (първоначална
дата на забава) до 28.09.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда).
Уговорката за обезщетение за забава е обективирано в чл. 12, ал. 1 от процесния
договор за кредит.
С оглед на
изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената
искова претенция.
Ответникът
Х.Г.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че предявеният
иск е допустим , но по съществото си - за неоснователен, с оглед което се
оспорва същия изцяло, поради следните съображения:
На първо място се отбелязва, че „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, видно от представените по делото доказателства,
е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране
обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и
ответника договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.
430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
От друга страна, ответникът по спора е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен
заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална
дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ищецът - финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал.1, т.З от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно §
13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да
се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно
неравноправност и нищожност на клауза на чл. 12, ал. 6 от общите условия на
процесния договор за заем.
Същата се счита за неравноправна, тъй
като съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП дава възможност на кредитора „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да прехвърли вземанията си по него без съгласието
на ответника - потребител по него. След като не е възпроизведена в съдържанието
на самият договор за заем - тя е нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради това представеният с исковата
молба Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.07.2017г., към рамковия договор за цесия от 20.12.2016 г., с което
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е цедирало на ищеца тези вземания, се
явява нищожно в тази му част, с която те са му прехвърлени с него, по силата w
на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което с договора за цесия не могат
да се прехвърлят процесиите вземания и те не се дължат на ищеца.
От гореизложеното следва, че предявеният
установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
посочените в исковата молба суми е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
На следващо място, по отношение на
предявеният от ищеца евентуалния иск за осъждане на ответника като
кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит да заплати посочените
в исковата молба суми, е налице следното:
С разпоредбата на чл. 12. Ал.2 от Общите
условия е прието, че УКФ има правото да прекрати едностранно кредитното
правоотношение с кредитопотребителя и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер при хипотези,
посочени подробно в ОУ, като в т."а" - ако потребителят не е платил 2
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/ и просрочените
вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок.
Съгласно ал. 3 на чл. 12, в срок от 15
дни от получаване на известието за предсрочна изискуемост потребителят трябва
да изплати на УКФ дължимите суми, като при неизпълнение на задълженията на
потребителя на чл. 12, ал.2 в указания срок, УКФ може да пристъпи към принудително
събиране на всички свои вземания в пълен размер, по реда установен в ГПК, т. е.
касае се за предсрочна изискуемост по силата на договора.
Фактът, че ищцовото дружество е
изпратило уведомление до ответника за цесията, както и за обявяване на
предсрочната изискуемост не променя обстоятелството, че спрямо него са
приложими изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и т. 18 от TP № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, за обявяване предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост следва да се
разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, а не на
цесионера/ по делото липсват данни за упълномощаване на ищеца от УКФ за
съобщаване за настъпила предсрочна изискуемост/, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл TP №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Следователно, при договор за кредит,
сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Срокът за изпълнение на задължението е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната
му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на
правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и обявява задълженията
за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без
да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. По настоящото дело, видно от приложения договор за
потребителски кредит, същият не съдържа клауза за предсрочна изискуемост при
неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по
този договор. Такава клауза е предвидена единствено в Общите условия. От друга
страна не е достатъчно изявлението на кредитора да съдържа единствено
съобщението на факта на настъпила предсрочна изискуемост /в случая
"уведомление за цесия и предсрочна изискуемост на договора/, а трябва да
съдържа достатъчна информация за индивидуализиране на вземането.
Ето защо, и предявеният осъдителен иск в
условията на евентуалност следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Вследствие на изложеното се моли да се
отхвърли изцяло предявената искова претенция като неоснователна и необоснована.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 15796/18 г. по описа на PC
-Пловдив, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в
настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
04.10.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №
8900/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съдът
е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което е указал
на заявителя да заведе иск по реда на
чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените
от съда указания и е представил доказателства за заведената искова молба в
заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С
оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания с
вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и
съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано
по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор
за потребителски паричен кредит № 2379376 от 10.08.2016 г. , „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в
качеството му на заемодател е предоставил на Х.Г.Ч. в качеството му на заемател
, кредит в размер на 28000,00лв.
От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата
му сума на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 391,70 лева, ГПР
е в размер на 12,03 %. Договорът е двустранно подписан , като са положени
подписи за заемодател и заемател на всяка страница от договора.
Представен е
Погасителен план към процесния договор
за кредит , от който е видно , че падежната дата на първата погасителна вноска
е на 14.08.2016г. , а падежната дата на последната 120-та вноска е на
17.07.2026г. Погасителният план е двустранно подписан , като са положени
подписи за заемодател и заемател на всяка страница.
Приети по делото са
Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Общите
условия са двустранно подписани , като са положени подписи за заемодател и
заемател на всяка страница.
Приобщени по делото
са искане от ответника Х.Г.Ч. за рефинансиране на съществуващ дълг и съгласие
за директен дебит от разплащателна сметка; заверено копие от сертификат за
застраховка „Кредитна протекция Плюс" пакет „А" с №
2379376/10.08.2016 г. и общите условия на застраховката.
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля н. „А.з.с.н.в.” АЕД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу
определена покупна цена.
Представен е
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017г. и
Приложение № 1 , в което под № 256 са посочени трите имена и ЕГН на ответника,
дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга към 20.07.2017г.
Прието по делото е Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2379376, по силата на което ответникът се
уведомява за за извършената цесия и че дата 27.07.2017 г. неговото задължение
възлиза на 30 005.76 лв., включително начислена лихва за просрочие, като е
определен срок за внасяне на сумите по посочената в писмото банкова сметка.
***е за доставяне ,
уведомителното писмо с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2379376 е връчено на сестрата на
ответника Снежана Чопаринова на 02.08.2017г.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че съгласно Договор
за потребителен паричен кредит № 2379376 от 10,08,2016г. кредиторът „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е предоставила кредит на Х.Г.Ч. в размер на 28
840 лв., който е усвоен както следва: съгласно Искане за рефинансиране на
съществуващ дълг към Договора с отпуснатата сума са предсрочно погасени
следните задължения на „Уникредит кънсюмър
Файненсинг" ЕАД - 21018.22 лв. към дата 10.08.2016г. по договор за кредит № 2090283 и 6430.75 лв.
към дата 10.08.2016г. по договор за
кредит № 2306334. Общата стойност на
погасените задължения се равнява на 27 448,97 лв. С платежно нареждане от
банкова сметка *** „Уникредит кънсюмър Файненсинг" ЕАД №
BG17UNCR7630102CLARIMA на дата 10.08.2016г. е преведена сумата в размер на
551,03 лв. на получател Х.Г.Ч. по банкова сметка № BG74UNCR70001520908298 с
вписано основание „по паричен заем 2379376" и така по банков път е усвоена
цялата сума по гловницата по процесния Договор в размер на 28 840 лв. (27
448,97 лв. + 551,03 лв.). Договорът е сключен за срок от 120 месеца с начална
падежна дата 14,08,2016г. и крайна падежна дата 14.07.2026г. Извършените
плащания по договора се равняват общо на 1 568,56 лв., с които са погасени
задължения както следва: за главница - 766,06 лв., за договорни лихви - 755,86 лв. , за лихви за забава - 1,76 лв. и за застраховки -
44,88 лв. Съгласно заключението на
вещото лице оставащата неплатена главница за периода за който се претендира
14.12.2016г. -14.05.2021г. се равнява общо на 9 772,21 лв., която към дата
20.07.2017г. е за падежирала главница в общ размер на 1 193,14 лв. и
непадежирала главница в общ размер на 8 579,07 лв. Оставащата неплатена
договорна лихва за периода , за който се претендира 14.12.2016г. – 20.07.2017г.
, се равнява общо на 1 895,45 лв., която е изцяло падежирала към дата
20.07.2017г. Обезщетението за забава за
периода 15.12.2016г. – 03.10.2018г. се равнява общо на 1 233,40лв.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч.
валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на
исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно
правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и
падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на претендираната
сума. От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай,
че ищецът докаже нейната дължимост.
Видно от приобщения
по делото Договор за потребителски паричен кредит № 2379376 от 10.08.2016
г. , „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, в качеството му на заемодател е предоставил на Х.Г.Ч. в
качеството му на заемател , кредит в размер на 28000,00лв. Договорът е подписан
от Х.Г.Ч. в качеството му на заемополучател, като не е оспорен подписа на
заемополучателя в процесния договор. Представеният договор представлява частен
документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява
доказателство, че изявленията, които се
съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на
съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.
Видно от заключението
на вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна
експертиза, сумата по кредита е предоставена на ответника.
Вследствие на
изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставяне на сумата по кредита.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде
връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 120 месечни вноски, всяка в размер на 391,70лева, включваща
главница и договорна лихва.
От коментираните
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на
цесионер и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в качеството му на цедент,
е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016 г., ведно с Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.07.2017г.,
с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по процесния Договор
за потребителски паричен кредит № 2379376 от 10.08.2016 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е
длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на
това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство.
След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение
на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о.,
определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия
случай по делото да са налице данни ответникът да е уведомен за цесията преди
образуване на настоящото производство, доколкото ищецът е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, поради
което съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне.
Същевременно съдебният състав, като съобрази връченото
уведомителното писмо с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2379376 на сестрата на ответника Снежана
Чопаринова на 02.08.2017г. , намира, че предсрочната изискуемост е надлежно
обявена на ответника, съобразно с практиката на съдилищата, включително
тълкувателната на ВКС, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
04.10.2018г.
Съдебният състав не
споделя възраженията на ответника за неравноправност на договора и клаузите му,
доколкото видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в нвего ясно и точно са посочени: заемната сума (28000лв.),
размерът на ГПР – 12,03% и на ГЛП – 9,99%; размерът на фиксираната надбавка –
9,86%, броят на вноските и точната им
фиксирана стойност (391,70лв. всяка); точните им падежи; общият размер на дължимата за връщане сума и
други параметри. Съдебният състав намира, че посочените размери са съобразени
със законовите прагове и практиката, в това число дори с максималния праг по
чл.19, ал.4 ЗПК; няма твърдения и данни тези показатели да са променяни в хода
на договора; не е начислена възнаградителна лихва извън договорената. Ето защо
съдебният състав намира за неоснователни възраженията за недействителност на процесния договор за кредит.
В обобщение, по
гореизложените съображения съдът приема, че исковите вземания за главница, възнаградителна лихва и мораторна
такава са доказани по основание. По отношение на размера на исковете, с оглед
заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира, че исковете са установени и по размер, още повече, че искът за лихва за
забава за исковия период дори е по-малък изчисления от вещото лице.
Вследствие
изложеното, съдебният състав намира, че предявените искове с правно основание
чл.422 от ГПК са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед
основателността на главните искове, съдът не дължи произнасяне по предявените
осъдителни искове.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от
него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения по делото списък
с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за
реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това
съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски в общ размер от 1933,60 лв., от които от които
държавна такса в размер на 518,60 лв. , депозит за особен представител – 915,00
лв., депозит за съдебно-счетоводна експертида в размер на 400,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100,00 лв., определено на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 от НЗПП. Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство в общ размер от 306,46 лв. , от които 256,46 лв.- за държавна
такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и ответника Х.Г.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на
9772.21 лв. - представляваща главница
по
Договор за потребителски паричен кредит № 2379376 от 10.08.2016 г. , сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и Х.Г.Ч., вземанията по който са прехвърлени по силата на
Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017г. към Рамков
договор за продажба на вземания (цесия) от 20.12.2016г.;
- сумата в размер на
1895,45 лв. - представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.12.2016 г. до 20.07.2017 г. ;
- сумата в размер на
1155.16 лв.- представляваща лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.12.2016 г. до 03.10.2018г.
включително;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 8900/10.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15796/2018 г. по описа на PC –Пловдив,
на основание
чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Г.Ч. ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата в размер на 306,46 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч ч.гр.д. № 15796/2018 г. по описа на PC –Пловдив, както и сумата
от 1933,60 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: