МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД № 46/2019г. по описа на РС Бяла
Подсъдимата Н.С. И. *** е
предадена на съд с обвинение за това, че: На 29.10.2018г. в гр.Д. м., обл.Р. е причинила
на В.С.И. от с.гр. болки и
страдания, чрез нанасяне на плесник по
устата, удари с ръка по главата и по
гърба, както и юмрук по тила - престъпление по чл.130, ал.2, вр. ал.1 НК.
Частният тъжител малолетната В.С.И.,
чрез своя родител и законен представител С.Д.И. ***, действащ чрез повереника си
– адв.С. В. ***
поддържа тъжбата си. Заедно с нея е предявен граждански иск като
обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 1000лв срещу подсъдимата,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на
вземането. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес на основание чл.88, ал.1 от НПК. Ангажираният повереник
пледира доказаност на обвинението по безспорен начин.
Моли подсъдимата да бъде осъдена и
гражданският иск да бъде уважен. Претендира с тъжбата, за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски за
производството. Представят писмени и
гласни доказателства.
Подсъдимата не се признава за виновна.
Редовно призована, явява се в с.з. лично и с упълномощен защитник – адв. Е.К. ***. В обясненията си пред съда подсъдимата описва
фактическа обстановка, според която малолетната И. е блъснала към нея друго
дете и тя се е опитала да я хване, за да не падне. Допуска, че тогава може да е
ударила неумишлено тъжителката. Подсъдимата отрича изцяло основателността на
обвинението спрямо нея, както и описаната в тъжбата фактическа обстановка.
Защитникът пледира за липса на извършено престъпление от страна на подсъдимата.
Моли същата да бъде изцяло оправдана, а гражданския иск да бъде оставен без
уважение. Представят писмени и гласни доказателства.
След като изслуша обясненията на подсъдимите и свидетелските
показания, след като обсъди и прие приложените писмени доказателства по делото,
съдът установи следното от фактическа страна:
Малолетната
тъжителка В.С.И. е родена на ***г. Живеела с родителите си в гр.Д. м. и през
2018г. била ученичка в СУ“Св.Св. К. и М.“ в гр.Д. м.
В началния курс на обучение класен ръководител на В. била г-жа Р. И. В. била
умно, но палаво и буйно дете. Случвало
се г-жа И. да споделя пред колегите си в училището, че среща затруднения с В.. Имало
случаи в които В. проявявала агресия към други деца, на които родителите
посещавали училището, за да се оплачат от нея. Налагало се родителите на В. – баща и С.И.
също да посещава училището във връзка с възникнали около нея проблеми. По повод
на поведението на детето г-жа Р. И. написала докладна и В.С. била пренасочена към Център за обществена
подкрепа, където да работят с нея специалисти. Във втори клас детето престанало
да посещава центъра.
Подсъдимата
И. работела като старши учител в начален етап на основно образование в СУ “Св.Св. К. и М.“
в гр.Д. м. Ползвала се с авторитет и уважение сред колегите си и помощния
персонал на училището. В издадената професионално-личностна характеристика
/л.52/ от Директора на училището се посочвали високите професионални и
нравствени качества на подсъдимата.Проявявала колегиалност спрямо другите учители и държала на
дисциплината в часовете и по време на междучасията. Според характеристиката на подсъдимата от постъпването й в училището
през 2006г. до момента не са налагани дисциплинарни наказания.
На
29.10.2018г. в гр.Д. м., по ул. „Ч. в.“ В. играела с други деца на нейната възраст – А.
и В., също ученички от СУ “Св.Св. К. и М.“ в гр.Д. м.
По това време по улицата се задала подсъдимата. Когато достигнала до трите деца
била поздравена от В., която минала покрай нея и застанала на затревената площ
до улицата. След нея тръгнала А., която била в непосредствена близост до
подсъдимата.Зад А. се намирала В.. В. блъснала А. към подсъдимата. Детето
залитнало към нея. Подсъдимата хванала с едната си ръка А., за да не падне върху нея, а с другата си
ръка посегнала към В., за да я хване за
дрехата. В. започнала да се смее.
Подсъдимата и направила забележка, защо прави така и казала, че тя не е Р. И.,
в смисъл, че не е толкова добра като старата и класна ръководителка.
След
срещата си с децата подсъдимата продължила до близкия магазин. Когато се връщала към дома си по същия път трите деца вече не били на улицата.
Към
19,00ч. в двора към къщата на
подсъдимата кучето започнало да лае. Тя и съпругът й излезли навън и видели трите момичета, приклекнали
до личния им лек автомобил. Попитали ги какво правят там и В. отговорила, че
събират камъчета. Малко след това съпругът на подсъдимата установил надраскване
по автомобила, като предположил, че това може да е направено от трите деца.
Около
19ч. В. се прибрала в дома си. Майка й - св.Г.И. забелязала, че е разсеяна, но
после разбрала, че е изплашена. В. отказала да вечеря. Когато баща и се прибрал
тя била видимо притеснена. Тогава се
разплакала и разказала, как с другите две момичета си играели на улицата,
когато покрай тях преминала подсъдимата И.. В. обяснила на родителите си, че на
шега блъснала приятелката си към
подсъдимата, която се ядосала, че се шегуват с нея, настигнала я и я ударила
през лицето, по гърба и с юмрук по врата. По тялото на детето родителите не
установили видими травматични следи, само леко зачервяване по врата.
Вечерта
на 29.10.2018г. около 20ч. бащата на В.
– С.И. се обадил по телефона на подсъдимата и се държал грубо с нея и съпруга и, който се опитал да я
защити. Подсъдимата по телефона не потвърдила, че е удряла детето
След
този случай В. била притеснена и уплашена да среща в коридорите на училището подсъдимата. Очаквала родителите и
да я защитят.
На
30.10.2018г. бащата на В. – С.И. подал жалба в РУПолиция
гр.Две могили срещу подсъдимата, за това, че е нанесла побой на дъщеря му. По
случая била образувана и извършена проверка №1153/2018г. по описа на РП Бяла, в хода на която били снети обяснения от трите
деца, подсъдимата и бащата на В.. Въз основа на събраните материали наблюдаващият
прокурор с Постановление от 08.11.2018г. /потвърдено с Постановление на ОП Русе
- и Постановление на АП В.Търново/ отказал да образува досъдебно производство поради
липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от събраните доказателства - гласни, чрез проведените разпити на свидетелите
водени от страна на частното обвинение – Г.И. и Г.Г.
и свидетелите от страна на защитата – Г.Х. и Т.П., както и от обясненията на
подсъдимата И.. Съдът приема и кредитира показанията на разпитаните свидетели,
като отчита, че всички те са свидетели неочевидци. По преценка на страните по делото не са поискани и не са допуснати
свидетели очевидци, макар да има известни такива. Особеният характер на
производството по частен характер наказателни дела и неприложимостта в цялост
на служебното начало в него не допускат
съдът по своя преценка да събира
доказателства, включително и да призовава свидетели с оглед установяване на обективната истина. Поради
тази причина по делото съдът изясни фактическата обстановка само чрез
представените от страните доказателства, обсъждайки ги и съпоставяйки ги всяко
едно по отделно и всички в тяхната съвкупност, независимо от това, че всички те
имат само косвен характер. Показанията на разпитаните свидетели по различен
начин са свързани с предмета на доказване, но като цяло всички те са
непротиворечиви и взаимно неизключващи се. Основно свързани с предмета на
доказване са показанията на св. Г.И./л.37/. Съдът отчита близките родствени
отношения на св.Г.И. с тъжителката, която е нейна майка и в този смисъл е
пристрастна. Въпреки това в нейните показания ясно и логично се пресъздава
фактическата обстановка, описана в тъжбата. За съда няма причина да не
приема за отговарящо на обективната
истина, че свидетелката като родител на малолетната тъжителка е информирана от
нея по същия начин, както и бащата на детето, като негов родител и законен
представител, който след това е подател и на тъжбата. Очевидно и на двамата
родители малолетната В. е обяснила едно и също, което те като нейни родители са
възприели. В този смисъл съдът не поставя под съмнение показанията на св.Г.И. за това, че прибирайки
се в дома си В. е обяснила, че подсъдимата й нанесла побой на улицата. Преки
доказателства за самия побой не са представени, за да се провери и докаже
истинността на твърдения на детето. Данните, които свидетелката изнася за всички последващи събития след това се потвърждават изцяло от
обясненията на подсъдимата, поради което съдът изцяло ги кредитира.
Останалите
трима разпитани свидетели изнасят данни, свързани с характеристичните данни на
малолетната тъжителка и на подсъдимата. Тези данни също нямат характер на преки
доказателства, тъй като не са свързани пряко с предмета на доказване и не се
отнасят до него. Свидетелите на защитата - Г.Х./л.55/ и Т.П./л.54/, излагат
пред съда своите лични възприятия, свързани с поведението и личността на
подсъдимата и тъжителката. Тези показания са еднопосочно, взаимно допълващи се.
Данните, свързани с личността на подсъдимата се подкрепят от представените
писмени доказателства – професионалната характеристика на подсъдимата, изготвена
от нейния пряк ръководител, поради което съдът ги приема за отговарящи на
обективната истина. Показанията на св.Г.Г./л.38/ се
отнасят до информация достигнала до нея от нейното дете, което е ученик в
същото училище, което е разказало на семейството си случка, истинността на
която не е проверена и доказана.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата,
които освен основно средство за защита са и начин за събиране на доказателства
по делото. Същите в по-голямата си част съответстват на установените чрез
другите доказателствени средства факти по делото, без да е налице противоречие
помежду им. Фактите, изнесени в обяснението на подсъдимата, че с действията си
е целила единствено да защити себе си и блъснатото дете, както и че е посегнала
към тъжителката да я хвани, като едновременно и направила забележка не са
оспорени от другите събрани
доказателства, напротив в по-голямата си част се потвърждават от тях.
Твърденията на подсъдимата, че не е нанасяла побой или отделни удари на тъжителката
не са опровергани от събраните по делото доказателства, поради което съдът ги
приема и кредитира.
Съдът
прие и приложи представените писмени доказателства от страна частното
обвинение. В изисканата и приложена проверка №1153/2018г. по описа на РП Бяла
са снети писмени обяснения от страните по делото и от двете момичета – В. и А.,
които са свидетели очевидци на всичко случило се между тях. Съдът се запозна с
материалите по преписката, но тъй като действията по нея не са извършени
съобразно правилата на НПК, същите нямат процесуална стойност, за да бъдат приети и кредитирани в доказателствената съвкупност. Тъй като обясненията на двете момичета не са събрани
чрез способите и по предвидения в НПК
ред, те не се ползват с доказателствена сила, с оглед
разпоредбата на чл.106 от НПК. Същите са недопустими в доказателствената
съвкупност по силата на чл.105, ал.2 от НПК. Липсата на процесуална стойност, която да обезпечи тяхната доказателствена
сила, мотивира съда да не ги кредитира при формиране на вътрешното убеждение при постановяване на
присъдата, ръководейки се от принципа залегнат в чл.14 от НПК.
Тъй
като настоящото производство е свързано със засягане права и интереси на дете,
каквато е тъжителката, на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето
по делото е изискан и приложен социален доклад, изготвен от ДСП ОЗД гр.Две
могили./л.48/. В него подробно са
изложени обстоятелства около семейно-битовите условия, при които детето
израства, неговото възпитание, обучение, образование и социална интеграция.
Съдът приема доклада и го кредитира в общата доказателствена
съвкупност, тъй като данните изнесени в него са в синхрон с останалите събрани
доказателства.
От
страна на защита е представена и професионално-личностна характеристика на
подсъдимата. В нея Директорът на СУ “Св.Св. К. и М.“
в гр.Д. м. е посочил високите професионални и нравствени качества на
подсъдимата като учител в посоченото училище. Съдът приема и кредитира
представеното писмено доказателство, като издадено то компетентно лице, в кръга
на служебните му правомощия, съдържанието на което не е оборено от другите доказателства.
От правна страна,
при така установеното в хода на съдебното производство и след подробен анализ
относно достоверността на приобщения
доказателствен материал, съдът прие, че са изчерпани всички процесуални
средства за доказване на обвинението спрямо подсъдимата. Обсъждайки събраните
писмени и гласни доказателства, всяко едно отделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът намира, че повдигнатото частно обвинение не е доказано. От
една страна не се събраха никакви доказателства които да потвърдят изложените в
тъжбата престъпни действия на подсъдимата. Твърденията за това, че подсъдимата е нанесла удари на
малолетната тъжителка не се подкрепят от събраните писмени и гласни
доказателства. По делото не се представиха преки гласни доказателства, с които
безспорно да се докаже обвинението. Липсата на обективни травматични находки,
както и установяването им чрез
съответния начин и документи допълнително разколебава обвинителната теза. За
съда преразказаните твърдения на тъжителката в показанията на нейната майка не са достатъчни, за да формира
вътрешно убеждение, че подсъдимата е извършила вмененото и престъпление спрямо
личността на детето.
По настоящото дело относно предмета на
доказване – извършено ли е престъплението и кой е неговият автор не се събраха необходимите доказателства
за категорично установено съставомерно престъпно
деяние извършено от подсъдимата. Съдът
намира, че от събраните по делото,
доказателства – разпитите на свидетели обсъдени в съвкупност със събраните писмени доказателства,
обвинението остава недоказано. Предвид приетата и установената фактическа обстановка
съдът намира, че действията на подсъдимата не осъществяват състава на
престъплението по чл. 130,ал.2, вр.ал.1 от НК.
Ето
защо въз основа на така изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 301,
ал.1 от НПК, доколкото присъдата не може да почива на предположения, на
основание чл. 304 НПК съдът призна подсъдимата И. за невиновна.
Относно
предевения за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на 1000лв за причинени
неимуществени вреди, съдът съобрази : по делото не се установи подсъдимата да е
извършила престъпното деяние, от което да са произлезли неимуществени вреди за тъжителя и поради това съдът счита, че
не следва да се ангажира за такива вреди
гражданската й отговорност, поради
което гражданският иск следва да бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен.
Съдът
се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди тъжителя да заплати на
подсъдимата направените съдебни и деловодни
разноски в размер на 400лв за адвокатски хонорар, както и 20лв за призоваване
на свидетели.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА :/п/