Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Брезник, 12.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 12.07.2019г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова, като разгледа н.а.х.дело
№ 36 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Д.И.К. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. ******, ул. „******“ №*, вх. *, ет. *, офис 2-ри против Наказателно постановление № ***** от 23.07.2018год. на Началник сектор към ОДМВР Перник,
С-Р "Пътна полиция" Перник с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, с правно основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – „Глоба„
в размер на 50лв. за извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП и отнемане на 6
контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР, затова, че на 12.06.2018г. в
10.41ч. в гр. Брезник на ул. „Д-р Йордан Стефанов“ управлява лек автомобил „*******“ с рег. № СА ****
НА, като при проверката на кръстовището с ул. „Георги Бунджулов“ се установи,
че по време на движение водача използва мобилен телефон без необходимото
устройство позволяващо ползването му без участието на ръце на водача.
Против издаденото
наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Д.И.К.. В нея се сочи, че
в административнонаказателната процедура са допусни съществени нарушения на
процесуални правила, досежно правилата за образуване на производството и императивните
реквизити от съдържанието на акта и наказателното постановление. В съдебните
прения жалбоподателя излага конкретни
доводи в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на
административнонаказателната процедура, въз основа на които моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата
страна– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Брезнишкият районен
съд след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
От
фактическа страна се установява:
С Акт № *****/12.06.2018год.
на мл. автокотроьор В.П.К. е установено, че Д.И.К. на 12.06.2018г. в 10.41ч. в
гр. Брезник на ул. „Д-р Йордан Стефанов“ управлява лек автомобил „****“ с рег. № СА **** НА, като при
проверката на кръстовището с ул. „Георги Бунджулов“ се установи, че по време на
движение водача използва мобилен телефон без необходимото устройство
позволяващо ползването му без участието на ръце на водача, с което е нарушил
чл. 104А от ЗДвП.
При предявяване на акта Д.И.К. отказал
да го подпише и не вписал обяснения и възражения в съдържанието му. Писмени
такива постъпили и в срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН. Не му бил връчен препис от АУАН.
Впоследствие, при проверка по реда
на чл.
52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.
53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл.183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на Д.И.К. за нарушението по-горе.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от съставения АУАН № *****/12.06.2018год., НП
№ ***** от 23.07.2018год. на Началник сектор към ОДМВР Перник
"Пътна полиция" Перник от приложените по преписката от
административнонаказващия орган писмени доказателства, както и от показанията
на свидетелите В.П.К. и П.В.Д..
Съобразно установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съдът констатира, че при образуване
на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя са нарушени
императивни правила, пряко свързани с правото му на защита и регламентираните в
закона гаранции за упражняването му ефективно и в пълен обем.
Видно от съдържанието на АУАН № *****/12.06.2018год., документът е съставен при отказ на
нарушителя да го подпише, което е удостоверено с подписа на свидетел- Л.К.Л., в
съответствие с изискванията на чл.
43, ал.2 от ЗАНН. Не е спазено и задължението за връчване на препис от акта
на нарушителя. В оформената разписка под съдържанието му негов подпис също
липсва, което дава основание да се приеме, че актосъставителят не е изпълнил
задължението си и по чл.
43, ал.5 от ЗАНН. Ако причината за това е отказ за получаване на документа,
то същият е следвало да бъде удостоверен надлежно. Доколкото в ЗАНН не е
уредена изрично хипотеза на отказ за получаване на екземпляр от АУАН, респ.
реда за удостоверяването му, по аналогия следва да се приложи начина на
удостоверяване на отказа по чл.
43, ал.2 от ЗАНН - със свидетел, което в случая не е сторено. Предвид
формалния характер на административнонаказателното производство, всяко действие
засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност, следва да е
извършено и удостоверено по предвидения ред.
В действителност неизпълнението на
задължението по чл.
43, ал.5 от ЗАНН не е спорно в процеса, доколкото самият актосъставител В.П.К.,
еднозначно потвърди, че „След като откаже да подпише АУАН, не получава
екземпляр от него“. Тези му изявления са достатъчно показателни за допуснатите
нарушения на административнонаказателната процедура и сочат за явното й
непознаване.
Нарушението е съществено доколкото
пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя - върху възможността за
упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като не е получил
екземпляр от акта, с който е образувано административнонаказателното
производство срещу него, лицето сочено като нарушител е било затруднено да
упражни редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с
предявеното му "обвинение" и с правната квалификация на същото,
обосновано да мотивира възраженията си в процедурата по чл.
44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства да представи
или да посочи за събиране от АНО, така че да осъществи една пълноценна защита
срещу вмененото му противоправно поведение.
Настоящият съдебен състав в актовете
си многократно по идентични казуси е разяснявал, че възприетата от служителите
на Полицията "практика" да не връчват препис от съставения акт при
отказ от страна на нарушителя да го подпише е незаконосъобразна и грубо
нарушава процесуалните изисквания, но въпреки това тя и понастоящем не е
прекъсната. Последица от липсата на воля да съобразят действията си със
законовите изисквания е отмяна на обжалвания акт на процесуално основание, без
спора въобще да се разглежда по същество и без да се дължи отговор на въпросите
извършено ли е вмененото нарушение, кой е неговия автор и действал ли е същият
виновно.
Изложените съображения мотивират
извод за процесуално-правна незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и са достатъчни за отмяната му.
По изложените съображения и на
основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****** от 23.07.2018год. на Началник сектор към ОДМВР Перник,
С-Р "Пътна полиция" Перник, с което на Д.И.К. с ЕГН: **********, с
адрес за призоваване: гр. *****, ул. „*****“ № *, вх. *, ет. *, офис 2-ри е
наложено административно наказание, с правно основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – „Глоба„ в размер на 50лв. за извършено нарушение по чл. 104А от ЗДвП и
отнемане на 6 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР, затова, че на
12.06.2018г. в 10.41ч. в гр. Брезник на ул. „Д-р Йордан Стефанов“ управлява лек
автомобил „*****“ с рег. № СА **** НА, като при
проверката на кръстовището с ул. „Георги Бунджулов“ се установи, че по време на
движение водача използва мобилен телефон без необходимото устройство
позволяващо ползването му без участието на ръце на водача.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: