Определение по дело №407/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 448
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Светлин Иванов Иванов
Дело: 20192100200407
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер         87                              21.06.2019  година                                     град Бургас

 

Бургаският     окръжен      съд                                              наказателно отделение

На двадесет и първи юни                                        две хиляди и деветнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                         Председател:   Светлин  Иванов

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия Иванов наказателно частно дело номер 407 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.243 ал.4-6 от НПК. Образувано е по повод  жалба от М.С.Д., Р.М.Д., А.Д.С., лично и като майка на малолетните Р.С.Д. и  Д.С.Д., всички в качеството на пострадали, живущи в с.С., община П., чрез техния повереник адв. П.Н. ***,  против постановление от 12.04.2019 г. на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас (л.184-188 от досъдебното производство), с което на основание чл.199 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено Досъдебно производство № 48/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-Бургас, Пор. № 25/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, проведено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл. 342 ал.1 от НК  - за това, че на 13.01.2018 г. около 18.35 ч. в общ. Руен обл. Бургас на път BGS 1145 в участъка между с.Просеник и с.Страцин, при управление на МПС - лек автомобил „***“ с Рег.№ ******нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП и допуснал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „*******“ с Рег.№ ****** , като причинил по непредпазливост смъртта на водача му С.М. Д. ЕГН: **********.

            С жалбата се оспорват възприетите от прокурора в обжалваното постановление правни изводи за липса на осъществено транспортно престъпление. Основните критики са за възприетите безкритично от прокурора експертни заключения – по депозираната Тройна комплексна автотехническа оценъчна експертиза (л.84-102 от досъдебното производство), специално отговорите на въпрос № 2 (Да се определи мястото на удара между посочените по-горе два леки автомобила) и на въпрос № 6 (Да се изясни механизма и причините за възникване на ПТП), както и относно необосноваността на заключението на възложената Трасологична експертиза (л.167 от досъдебното производство), за което се твърди, че не представлява използване на каквито и да е специални знания и умения. Настоява се, че контакт (сблъсък) между автомобилите при движението им е имало, което се подкрепяло от вторите показания на свидетелите С. и М., и от обективните находки за уврежданията по лявата част на предната броня и преден ляв калник на л. а. „***“ рег. № ******, и съответно по дясната част на задната броня, задния десен калник и задната дясна врата на л. а. „******“ рег. № ******, като се изразява позиция, че именно твърдяният сблъсък между автомобилите е довел до смъртта на С. М. Д.  - водач на л. а. „*****“ рег. № ********. В контекста на критиките към експертните заключения, защитата счита, че проведеното разследване не е било всестранно, обективно и пълно, и в досъдебното производство е следвало да се назначи петорна комплексна автотехническа експертиза, която да съобрази и новите показания на свидетелите С. и М.. Иска се отмяна на прекратителното постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

            Съдът намери жалбата за процесуално допустима – подадена е от легитимирани да обжалват прекратителното постановление лица, имащи качеството наследници на пострадалия от престъплението, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – повереник-адвокат, в преклузивния 7-дневен срок по чл.243 ал.4 от НПК, срещу годен за обжалване по този ред прокурорски акт и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следващите по-долу съображения.

            Въз основа на събраните при разследването доказателства, прокурорът приел за установени следните фактически обстоятелства:

На 13.01.2018 г. свид.Р. К., водач на л. а. „****“ с **** рег. № *******, и пострадалият С. М. Д., собственик и водач на л. а. „******“ рег. № ******, се уговорили да се състезават с автомобилите си. За целта, в интервала 17.30 – 18.00 часа на същата дата двамата пристигнали в края на с. Просеник в посока с. Ръжица, където имало равно пространство, подобно на стадион, подходящо за надпреварата. На мястото присъствали и свидетелите Д. А., братовчед му Г.К., М. А. и Ю. М.. Свид. К. и пострадалият С. Д. провели няколко скоростни надпревари, при които по-бърз се оказал Д.. Свид. К. се ядосал, преустановили състезанието и решили да се прибират в с. Страцин. Преминали през с.Просеник и около 18.30 часа поели по път BGS 1145 в община Руен, свързващ двете села. Вече било тъмно, превалявал дъжд, пътната настилка била мокра. Най-напред се движел свид. К.  с л. а. „***“ с **** рег. № *******, след него пострадалият С. М. Д. управлявал л. а. „******“  рег. № *****, след тях се движел л.а. „*******“ рег. № ******, управляван от свид. Ю. М., в който като пътник на предната дясна седалка се возел свид. М. С., а след тях  - л.а. „*******“, управляван от свид. Д. А., в който се возел като пътник и свид. Г. К.. След изброените автомобили се движел и л.а. „********“, управляван от брата на свид. К..

 Докато пътували, движещият се пръв свид. Р. К. неколкократно рязко натискал спирачките и пускал аварийните светлини на автомобила си, след което рязко увеличавал скоростта си. Пострадалият Д., движещ се непосредствено след автомобила на К., първоначално не реагирал на неговото поведение. При поредното предизвикателство обаче, Д. също форсирал двигателя и ускорил, за да настигне автомобила на К.. В участъка, където започнала новата надпревара, пътят бил прав, равен, двупосочен (с обща ширина 5.80 м, с по едно платно във всяка посока), без пътна маркировка и осветление. Вдясно от въпросния пътен участък по посока с. Страцин започвал затревен банкет, следван от крайпътни дървета, ограда от циментови колове и бодлива тел, очертаваща границите на овощна градина с прасковени насаждения, а след градината - канавка с приблизителна дълбочина един метър. След като свид. К.и пострадалият Д. ускорили, последният настигнал и изпреварил автомобила на К., като предприел маневра за връщане в дясното пътно платно. Тъкмо в този момент Д. изгубил контрол върху управлението, автомобилът му поднесъл надясно по мократа пътна настилка и напуснал пътното платно под ъгъл от около 10 градуса спрямо линията на пътя през десният банкет със скорост от 112 километра/ час. При движението си през банкета и в крайпътното пространство, заето от споменатите по-горе дървета и оградена овощна градина, л. а. „******“ рег. № ***** изкъртил няколко крайпътни дървета, няколко циментови кола от оградата на прасковената градина и се преобърнал в канавката, като след преобръщането си продължавал да се движи в същата посока, но вече с по-ниска скорост.

Междувременно, свид. К. възприел поднасянето на  л. а. „******“ рег. № ******* непосредствено пред себе си, отнел газта и отклонил автомобила си надясно с намерение да избегне сблъсък, като преди отнемането на газта скоростта на движение на л. а. „***“ рег. № ******* възлизала на 107 километра/час. Вследствие на отклонението вдясно, автомобилът на К. също напуснал пътното платно през десния банкет и продължил движението си в крайпътното пространство вече паралелно с придвижването на л. а. „*******“ рег. № ******. Автомобилът на свид. К. скъсал бодливата тел на оградата на овощната градина, като в този момент се движел по-назад от автомобила на пострадалия Д.. Поради сблъсъците му с няколко крайпътни дървета, разположени между пътя и оградата, скоростта на л. а. „*****“ рег. № ****** намаляла, при което управлявания от К. л.а. „***“ го застигнал и преминал между л. а. „*******“ и оградата на градината. След разминаването, л. а. „***“ рег. № ****** продължил движението си напред, изкъртил два от циментовите колове на оградата, след което, без да се преобръща, достигнал и спрял в крайното си местоположение - в канавката напречно на пътя с предна част, насочена към към пътното платно. След ударите в крайпътните дървета и циментовите стълбове, л. а. „******“ рег. № ****** заорал в терена, оставайки широка следа в пръстта и се преобърнал, при което предната му лява гума се откъснала и изпаднала от окачването, откъртила се предната му лява врата, изпаднали и други основни възли на автомобила, както и тялото на водача Д., който управлявал без поставен обезопасителен колан. След преобръщането, л. а. „******“ рег. № ******** достигнал и се установил в крайното си местоположение - в канавката напречно на пътя със задната си част, насочена към към пътното платно, на разстояние 1.10 метра преди л. а. „***“ рег. № ********.

На 14.01.2018г. бил извършен оглед (аутопсия) на трупа на пострадалия С. Д. (Съдебномедицинска експертиза № 11/ 2018г. на ОСМ при „МБАЛ-Бургас“ АД на л. 23-25 от досъдебното производство). Съгласно заключението, непосредствена причина за смъртта на Д. е  тежка черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания на мозъка и неговите структури, която отговаря да е получена от удари върху твърди тъпи и ръбести предмети, при вероятност първият удар да е бил в части от автомобила с последващо изпадане на тялото извън него и падането му на неравен терен. В конкретика са установени черепно-мозъчна травма, липса на мозъчно вещество, контузионни огнища на малък и продълговат налични мозъчни структури, разполовяване и множество фрактури на черепната основа, черепния покрив и лицевите кости.

В проведените разпити на всички свидетели – включително първоначалните разпити на свидетелите М. С. и Ю. М., които се движели непосредствено след свид.К. и пострадалия Д., очевидците изрично отрекли да са видели контакт (удар или допир) между двата автомобила.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства и извършените огред на местопроизшествие и оглед на двата автомобила като веществени доказателства, била възложена и изготвена Тройна комплексна автотехническа експертиза (л.84-102 от досъдебното производство). В отговора на шеста задача, вещите лица посочили като причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие управлението от страна на пострадалия Д. на л. а. „******“ рег. № ****** с превишена скорост по мокра пътна настилка в участък с по- малко сцепление на гумите с терена, последвано от загуба на управление и напускане на пътното платно, последвано от преобръщане и последователни удари в множество стационарни обекти-крайпътни дървета и циментови колове. Според отговора, произшествието е било предотвратимо ако водачът Д. бе контролилар непрекъснато автомобила си и не бе допуснал напускане на пътното платно. Съгласно отговора на задача втора, вещите лица приели за недоказано между двата автомобила да е настъпило съприкосновение преди произшествието. В тази насока е съобразено, че динамичната следа от протриване по задната дясна врата на л.а. „ ******“ е на разстояние 22-33 см от земята, поради което не съответства по височина на установеното по крайната лява част на предната броня на л.а. „***“ протриване, обхващащо зона с височина  30-55 см от земята. С оглед приетите за установени траектории на движение на двата автомобила непосредствено преди инцидента, вещите лица твърдят, че при евентуален удар помежду им в зоната на задна дясна врата л.а. „ *******“, този автомобил би се завъртял рязко надясно (очевидно около вертикалната си ос). Допълнителен аргумент в същата насока се черпи от следата, оставена от автомобила на Д. при напускане на пътното платно (позиция 3 на мащабната скица), която е позиционирана под ъгъл около десет градуса спрямо оста на пътя и съответства на плавното напускане на пътното платно след поднасяне на автомобила, а не при ротация след сблъсък. Следата от заораване, също е с малък ъгъл спрямо оста на пътя. Находките от началото на напускането на пътното платно до крайното местоположение на двата автомобила , съответстват на движението им успоредно един на друг, без ротации.

По инициатива на повереника на пострадалите наследници на Д. са извършени повторни разпити на свидетелите М. С.  и Ю. М.. В новите си показания двамата твърдят, че при първите им разпити, проведени от разследващ полицай, показанията им не били записани пълно и точно, въпреки че и двамата са подписали протоколите за тези разпити.

В новите си показания (л.128-130 от досъдебното производство), свид. С. твърди, че когато Д. почти бил задминал автомобила на свид. К., последният с предната лява част на управлявания от него л.а. „***“ ударил в задната дясна част управлявания от Д. л.а. „*******“, който в резултат от удара се насочил с предната си част към дерето вдясно от пътя и се завъртял от дясно на ляво около оста си. Управляваният от К. л.а. „***“ след удара също навлязъл в дерето вдясно от пътя, като се завъртял със задната си част надясно и напред, но без да се завърта около оста си.

Свид. Ю. М. на свой ред (л.124-127 от досъдебното производство) споделя, че видимостта при инцидента е била от порядъка на 150-200 метра и не е било напълно тъмно. Според този свидетел, пострадалият Д. бил завършил напълно маневрата по изпреварване на управлявания от свид. К. л.а. „***“, като л.а. „*******“ се прибрал в своето платно и се намирал на разстояние от около 4 метра пред автомобила на К., когато последният подал ляв мигач и ударил с предната броня на автомобила си движещия се пред него л.а. „*****“ в областта на дясната част на задната броня. В резултат от този удар, л а. „******“ се завъртял рязко с предната си част надясно, ударил се с предната си лява врата в крайпътно дърво, разположено в канавката, и продължил да се преобръща с дясната си част наляво. Управляваният от К. л.а. „***“ след удара се подхлъзнал със задната си дясна част напред и надясно и паднал в канавката, но без да се преобръща. При настъпване на удара М. се намирал на около 30 метра от случващото се, като управлявал автомобила си със скорост от 130 км/час след тези на Д. и К..

След депозираните от свидетелите М. и С. нови показания е била назначена и извършена Трасологична експертиза (Протокол № 7 от 05.02.2019г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас-л.167 от досъдебното производство). При извършения оглед на двата автомобила визуално с невъоръжено око и с лупа с 6-кратно увеличение, вещото лице  констатирало, че по страничните части на двата автомобила има повреждания, състоящи се в деформации и разкъсване на метала, причинени от удари, съприкосновения и просурквания в твърди предмети или повърхности, като по тях се установи само отнемане на слой от боята, като на места има изцяло премахване (отлюспване на боята), ведно с основата под нея, като се вижда оголен материала, който са покривали. Не са били установени обаче наслоявания, остатъци или частици от друга боя, освен тази на самия автомобил в областите на ударите и просуркванията и по двата автомобила.

Повереникът на пострадалите представил и копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 335р-453 от 14.01.2018г. (л.113-114, л.118-121 от досъдебното производство), изготвен от свид. К. Д., младши автоконтрольор в РУ на МВР-Руен, посетил местопроизшествието непосредствено след неговото настъпване. В рубриката „Обстоятелства и причини за ПТП“ в протокола е отразено, че при движение от с.Просеник към с.Страцин, по неизяснени обстоятелства автомобилите се сблъскват помежду си, след което и двете МПС напускат пътното платно вдясно по посока на движението си, навлизат в овощна градина, л.а. „******“ (МПС № 2) се преобръща няколко пъти и спира движението си до л.а. „***“ (МПС №1).

При обсъдената доказателствена съвкупност съдът достигна до заключение, че при разследването са останали неизяснени множество факти и обстоятелства, пряко свързани с предмета на доказване по смисъла на чл.102 т.1 от НПК, които са от решаващо значение за правилното решаване на делото.

Несъмнено, допълнителните показания на свидетелите С. и М. внасят коренна промяна във фактическата обстановка не само в сравнение с първоначалните им  показания и показанията на останалите свидетели, но и при сравнение със заключението на тройната автотехническа експертиза, коментирана по-горе. Към новите показания на С. и М. следва да се подхожда с повишено внимание заради очевидните и признати от тях самите разлики между първоначалните и последващите им показания. На оплакванията за евентуално заинтересовано или неправомерно поведение при водене на разследването от страна на разследващия полицай Н. С. може и следва да се отговори, но не в това производство, чийто предмет е съвсем друг, а и С. своевременно е била отведена от разследващия прокурор. Във всички случаи твърденията на тези двама свидетели, че непосредствено преди произшествието свид. К. е ударил с автомобила си автомобила на пострадалия Д., е следвало да бъдат надлежно проверени чрез всички предвидени в НПК способи и средства.

Най-напред е следвало да се извърши очна ставка между С. и М. за преодоляване на противоречията в показанията им.. Двамата са се намирали в автомобил, движещ се непосредствено след участниците в произшествието. Следователно, те са разполагали с приблизително еднакви възможности да възприемат случващото се пред тях, но описанията им очевидно се различават по редица пунктове – взаимното разположение на двата автомобила в момента на удара, контактните точки на двамата автомобила, в които е настъпило съприкосновението, евентуално силата на този контакт, траекторията на движение на всеки от двамата автомобила след удара, включително завъртял ли се е л.а. „********“ около отвесната си ос, преди да напусне пътното платно вдясно, и в коя посока е била ротацията.

След изясняване на изброените различия, е било необходимо да се проведе разпит на свид. К. Д., комуто да се предяви споменатия по-горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 335р-453 от 14.01.2018г. В дадените на 03.04.2018г. показания (л.52-54 от досъдебното производство) този свидетел е посочил, че произшествието е станало при суха асфалтобетонова настилка, докато всички останали свидетели изрично твърдят, че е превалявало и асфалтът е бил мокър. В цитираните показания свид. Д. не е споделил никакви възприятия относно обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, но същевременно е съставил казания констативен протокол, поради което при новия разпит е следвало изрично да му бъдат поставени въпроси в тази насока  - кога, как и въз основа на какви данни е стигнал до заключение, че между двамата участвали в ПТП автомобила е имало сблъсък, както е записал в протокола.

Хронологично, след извършване на упоменатите действия за разследване, е било безусловно необходимо да се възложи допълнителна комплексна автотехническа експертиза, тъй като спорните по делото въпроси могат да бъдат разрешени само чрез използване на специални знания в областта на науката и техниката. На вещите лица, след запознаване с новосъбраните от разпитите на свидетелите С., М. и Д. фактически данни, е следвало да се възложи да извършат нова оценка на приетата за установена фактическа обстановка, касаеща обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, включително да разгледат като възможност хипотеза за физически контакт между двама автомобила с последващо напускане очертанията на пътя. В тази връзка е неизбежно вещите лица, при нужда, да разработят различни варианти на механизма, по който е настъпило произшествието, с оглед данните относно точките (зоните) по двамата автомобила, в които да е настъпил контакт помежду им, и при различна интензивност (сила) на този контакт. Съдът оценява като напълно необосновано твърдението при отговора на задача втора от експертизата, че при удар на предната лява част на бронята на л.а. „***“ в задната дясна врата на л.а. „*******“, последният задължително би се завъртял надясно. Това твърдение, представено като експертен извод, на практика не е подкрепено от никакви доводи, включително теоретични научни разработки или съответни за случая изчисления. Не личи да е съобразено, че при настъпване на твърдения контакт, двата автомобила са били на близко разстояние и са се движели в една и съща посока с близка по величина скорост (както е и според заключението – отговори на задача трета и четвърта – съответно 107 км/час за л.а. „***“ и 112 км/час за л.а. „********“). В допълнителната експертиза е наложително да се изследва версията за удар между автомобилите, включително възможността за контакт със слаба или много слаба интензивност, при който е възможно по автомобилите да не останат видими външни следи (предвид еластичния материал, от който се изработват броните на съвременните автомобили, например, и фактът, че и двете превозни средства са черни на цвят, а в резултат от произшествието и по двата са нанесени множество увреждания, деформации, разкъсване на метала, просурквания и отнемане на лаково покритие). Нужно е надлежно да се обоснове, при евентуален контакт с ниска интензивност, какъв би бил ефектът върху посоката и траекторията на движение на всеки от автомобилите, като се вземат предвид евентуалните различия в задвижването им (предно/задно), което не личи да е съобразено в първоначалното заключение. В светлината на изнесеното от свид. М., че се е движел на 30 метра зад тях със собствена скорост от 130 км/час, не може да се избегне нуждата от преглед на изчислената от експертите скорост на двата автомобила непосредствено преди произшествието. Наличното по делото заключение не дава обяснение как и от кой автомобил са били оставени в затревения банкет няколкото следи от гуми, обозначени общо като позиция 4 в мащабната скица на ПТП, доколкото тези следи не съвпадат с точките на напускане на пътното платно на никой от участвалите в произшествието автомобили. При нужда, вещите лица биха могли да прибегнат до нов оглед на двата автомобила, в това число и динамичен, с разместване и наслагването им в положението, в което са би следвало да са се намирали един спрямо друг в момента на твърдения контакт, с нужното внимание върху лявата половина на предната броня на л.а. „***“ и лявата й странична част под предния ляв калник до веждата на предната лява гума, както и на дясната половина на задната броня на л.а. „*******“, включително дясната й странична част под задния десен калник до веждата на задната дясна гума.

Едва след извършване на изброените по-горе действия, събирането и проверката на съответните доказателствени източници и установяването по еднозначен и категоричен начин на релевантните за случая факти, по делото ще е възможно да се постигне пълно и обективно изясняване на обективната истина при съблюдаване на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. С оглед казаното, съдът счете постановлението за прекратяване на досъдебното производство за необосновано и незаконосъобразно – преждевременно постановено при едностранчиво и повърхностно проведено досъдебно производство, при непълнота на доказателствата и при липса на адекватна и обективна преценка на наличните по делото доказателствени материали, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на прокурора за допълнително разследване на посочените на обстоятелствената част на настоящото определение обстоятелства и нова преценка по реда на чл. 242-чл. 246 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл.243 ал.6 т.3 вр. ал.4 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 12.04.2019 г. на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с което на основание чл.199 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено Досъдебно производство № 48/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура-Бургас, Пор. № 25/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, проведено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл. 342 ал.1 от НК.

 

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Бургас за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд-Бургас в седемдневен срок от съобщаването му на Окръжна прокуратура-Бургас и на пострадалите М.С.Д., Р.М.Д., А.Д.С., лично и като майка на малолетните Р.С.Д. и  Д.С.Д..

 

 

 

 

 

                                                                 Председател: