РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Благоевград, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200113 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Б. П. В. от гр.Б , против НП№20-1116-
000839/01.07.2020г.,издадено от Началник група Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Б , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 8 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Със същото НП е разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от
контролния талон на жалбоподателя към СУМПС, въз основа на Наредба №
Iз-2539 на МВР .
С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като не е надлежно връчено на жалбоподателя.
Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на
твърдяното с НП нарушение, а ако се счете за извършено, то е маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган Началник група при ОДМВР-Б. ,
сектор“Пътна полиция“ и заинтересованата страна във връзка с
административно-наказващият орган и нормата на чл.63д, вр. с чл.61, ал.1 от
1
ЗАНН, а именно ОДМВР-Б. , сектор“Пътна полиция“, редовно и
своевременно призовани , не изразяват становище по жалбата и не изпращат
процесуален представител по делото.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира свои
представители по делото и становище по жалбата .
Районният съд, след като съобрази доводите на страните и след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН ./Въпреки че видно от
разписката към НП, то е връчено на 02.09.2021г., а жалбата по делото срещу
него е депозирана на 12.01.2022г., съдът приема, че това обжалване е в срока
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е налице надлежно връчване на
постановлението по реда на чл.58 от същият Закон. НП нито е връчено лично
и срещу подпис на жалбоподателя, нито пък върху постановлението е
отбелязано, че лицето не е намерено на посочен от него адрес. За страните не
е спорно, че жалбоподателят е с постоянно местоживеене в гр.София и това е
посочено изрично в самото НП, а в същото време то е връчено на майка на
жалбоподателя И Д.а, за която е установено, че не живее в едно домакинство
с жалбоподателя , нито пък в един и същи град с него. Ето защо,
неспазването на изискванията на закона за връчване на НП, не могат да
породят негативни последици за жалбоподателя, нито пък да го лишат от
правото му да обжалва такъв акт, именно заради което и съдът приема, че
жалбата е и депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е годен иницииращ
акт на настоящото производство за съдебен контрол по законност на НП./
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
аргументи:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се
установи по несъмнен и категоричен начин, че на 21.08.2020г., длъжностно
лице при санкционният орган –мл.автоконтрольор Г. Ш., в присъствието на
колегите си -св.Р. И. и св. Р. Б., е съставил на жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение №20-1116-000839 за това, че на
21.03.2020г., в 13.20 часа, в Община-Б , на път III-106, Б –З /З -махала Г и в
с.З по път BLG2075, в посока от с. Г към центъра на селото, е управлявал
2
собствения си мотоциклет К с рама № , като при извършена му проверка е
установено, че това МПС не е регистрирано по надлежния ред и е без
поставена регистрационна табела. Описаното деяние е квалифицирано от
актосъставителя като административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от
ЗДвП. Акта е връчен лично и срещу подпис на нарушителя на датата на
съставянето му, без отразяване на негови възражения.
Въз основа на АУАН, на 01.07.2020г., Началника на група Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Б , е издал обжалваното НП №20-1116-000839,
с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е
наложил на жалбоподателя административно наказание–“Глоба”, в размер на
300.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 8 месеца. Със същото НП е разпоредено и отнемане на 10 бр. точки
от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя въз основа на Наредба
№ Iз-2539 на МВР. Постановлението е връчено 02.09.2021г. на майката на
жалбоподателя , за която не е посочено нито, че живее в едно домакинство с
него, нито пък е отразен неин адрес по местоживеене/
При разпита на свидетелите по акта Ш. , И. и Б. се установи, че на
процесната дата , жалбоподателят управлявал кросов мотор, а съпругата му
АТВ. Кросовият мотор бил без регистрационна табела, но според св.Ш. той
не подлежи на регистрация , защото се управлява по черен път . Свидетелите
потвърждават, че на мястото има мотописта, по която може да се управлява
кросов мотор, но за да се стигне до нея се пресича път -106.Акта за
нарушение бил съставен на място и връчен лично на жалбоподателя.
Като свидетел в процеса е разпитана и съпругата на жалбоподателя –
св.В.а, която е била с него на процесната дата и място и присъствала на
проверката по случая. Тя установява, че през 2019г. станала майка и получила
следродилна депресия, за това жалбоподателят, който е неин съпруг, решил
да я разведри като отидат заедно на мотопистата до с.З , той с мотор, а тя с
АТВ. За да стигнат до тази мотописта обаче, трябвало да пресекат асфалтов
път и именно тогава ги спрели за проверка полицейски органи. Тези
показания на св.В.а се потвърждават и с показанията на св.И., който твърди,
че именно на кръстовището и при пресичането на главния асфалтов път ,
възприели жалбоподателя да управлява мотоциклета си, а неговата съпруга
АТВ, като двамата се движели с посока от с.Б , към с.З . Този свидетел си
3
спомня, че В.и им споделили, че искат да пресекат пътя за да стигнат до
мотопистата на селото.
С Постановление от 25.06.2020г., РП-Б е прекратила наказателното
производство за процесният случай и за разследване на престъпление по чл.
345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като е приела , че се касае за малозначителност по
смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и е санкциониран
неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.
Със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, се
удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП,
както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството
му на мл.автоконтрольор.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази
насока се представи и нарочна Заповед №81213-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .
Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички
задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, поради което
обжалваното постановление се явява процесуално законосъобразно.
Независимо от горното обаче съдът счита, че със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна,
вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
4
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата
/21.03.2020г., в 13.20 часа / и на процесното място / път-106 , Б -с.З и с
посока на движение от с.Г към центъра на с.З /, жалбоподателят е
управлявал посоченото ППС в НП /мотоциклет с марка „К “/, което е било
без поставена регистрационна табела и без да е регистрирано по надлежния
ред и в тази насока са показанията на свидетелите Ш., И., Б. и В.а. Не се
доказа от санкционният орган обаче че управляваното от В. МПС е
подлежало на регистрация към процесната дата съгласно Наредбата,
издадена по приложението на чл.140, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка съдът
отчете, че съгласно чл. 1, ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.
105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г./, този подзаконов акт
определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
собственост на български физически и юридически лица, както и реда за
служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за
регистрирани пътни превозни средства. С ал.4 на чл.1 от Наредбата е
посочено, че не подлежат на регистрация по реда й тролейбусите,
верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини,
моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен
маршрут, велосипедите с допълнително монтиран двигател, инвалидните
колички с двигател, трактори, бавнодвижещи се превозни средства,
предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна
дейност, каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са
теглени от бавнодвижещи се превозни средства. В тази връзка ,
жалбоподателят застъпи тезата , като в тази насока са и показанията на св.В.а,
че управляваното от него МПС при процесната проверка, е било именно
неподлежащ на регистрация спортен /кросов мотор/, който се управлява по
мотописта, към каквато се е придвижвал на процесната дата в с.З .
5
Доказателствената тежест, че това ППС е подлежало на регистрация по
цитираната Наредба в този процес, бе на санкционният орган, а той не
ангажира никакви доказателства в тази насока. Ето защо и след като не се
доказа, че към датата на проверката, за жалбоподателя е било в сила
задължението за регистрация на посоченото в НП МПС, управлявано от
В., съдът приема за недоказано извършването на твърдяно нарушение от
обективна страна.
Отделно от горното, съдът констатира, че във фактическият състав на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, се включва освен управление на подлежащо на регистрация МПС по
цитираната Наредба, това управление на МПС да е осъществено и по
пътищата, отворени за обществено ползване в РБ . В казуса и с разпита на
св.В.а и с разпита на свидетелите по акта И. и Б., се потвърди тезата на
жалбоподателя, че не е управлявал МПС по смисъла на чл. 1, ал.1 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г., а само е пресичал с кросовия си мотор
процесният път III-106, Б –с. З , което е било и единственият начин да стигне
до мотопистата , на която да управлява това МПС. При тези установени
обективни факти, съдът приема за недоказан и още един елемент от
фактическият състав на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване в РБ
, с което законодателят свързва движение на едно МПС по пътя, а не
само неговото пресичане. С последното понятие се свързва по-скоро
някакво еднократно действие на прекосяване и минаване през път, каквото
законодателят очевидно не е счел, че е с необходимата степен на обществена
опасност, за да се регламентира в правилото на чл.140, ал.1 от ЗДвП, така
както е сторено с управлението на такова средство по път за обществено
ползване в страната.
Наред с всичко изложено, съдът констатира, че поведението на
жалбоподателя, само по-себе си не покрива признаците на вмененото му
нарушение по чл.140, ал.1 то ЗДвП и от субективна страна, тъй като целта
на пресичането на процесният път с управляваният от жалбоподателя спортен
/кросов/ мотор, не е била да се наруши това правило и да се управлява
нерегистрирано МПС по път отворен за обществено ползване, а да помогне на
съпругата си да излезе от следродилна депресия като се разведри с
управление на АТВ и спортен мотор на пистата до с.З . В неговото съзнание
6
не е било отразено нито, че управлява МПС, което е нерегистрирано такова,
но подлежащо на регистрация , нито че управлява такова МПС по път
отворен за обществено ползване, именно защото процесният път само е
пресечен от него на процесната дата и място, за да стигне до въпросната
мотописта, където да управлява със съпругата си кросов мотор и АТВ, без да
нарушават с това законови правила.
Не на последно място, пресичането на процесният път от жалбоподателя
за да стигне с кросовия си мотор до мотопистата , предвид и изтъкнатите по-
горе смекчаващи и специфични за казуса индивидуализиращи го
обстоятелства, несъмнено разкриват едно деяние без никаква степен на
обществена опасност. От друга страна, от това поведение на жалбоподателя
не са настъпили никакви вредни последици , нито пък при друга пътна
обстановка такова пресичане на процесният път би могло да доведе до
настъпване на пътнотранспортно произшествие, ето защо, съдът счита, че
поведението на дееца В. в този казус би се квалифицирало и като маловажен
случай по смисъла на пар. 32 от ДР към ЗДвП, ако се приеме, че формално с
него се покриват признаците на чл.140, ал.1 от ЗДвП, макар съда да не счита,
че това бе доказано в настоящият процес. В такава хипотеза съгласно нормата
на чл.28, ал.1 от ЗАНН, санкционният орган не наказва дееца, а само го
предупреждава да не извършва отново такова деяние. /В тази насока е и
съдебната практика- Решение от 11.09.2009г. по кнахд №21382009г. по описа
на Административен съд –Русе и Решение №55/18.04.2022г., постановено по
кнахд№ 10042/2022г. на Административен съд –Велико Търново./
Като е направил различни изводи и е наложил административни
наказания на жалбоподателя с обжалваното НП въпреки недоказаността от
обективна и субективна страна на извършването на нарушение по чл.140,
ал.1 то ЗДВ от негова страна, административно-наказващият орган е
издал материално незаконосъобразен акт, който на това основание
подлежи на отмяна.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН / в сила към датата на постановяване на
решението по делото/, на жалбоподателя могат да се присъдят сторените от
него съдебни разноски в производство пред РС- Бл , във връзка с участието
на негов защитник. В казуса обаче, видно от пълномощното на
7
жалбоподателя, издадено за участието по делото на неговият защитник адв.Н.
/л.46/, процесуалното представителство е договорено да бъде безплатно по
Наредба НАРЕДБА № 1 от 01.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доказателства за други разноски, направени в
съдебното производство от страна на жалбоподателя също няма
представени в процеса , ето защо, съда приема това искане на защитата по
реда на чл.63д, ал.1 от НК за неоснователно и недоказано, поради което
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№20-1116-
000839/01.07.2020г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Б , с което на Б. П. В. с ЕГН ********** и с адрес: гр.С , ж.к.“М и
със съдебен адрес: Б , ул.“С “№ , е наложено административно наказание
„Глоба“, в размер на 300.00лв. /триста лева/ и кумулативно с това „Лишаване
от право да се управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца, във връзка с
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, с който акт е разпоредено и отнемане на
10 бр. точки от контролния му талон към СУМПС, въз основа на Наредба №
Iз-2539 на МВР .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8