Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на седми
ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 10841 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
107116/06.05.2019 г., постановено по гр. д. № 80154/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 127 състав са отхвърлени предявените от Д.Г.Г. срещу Т.С. ЕАД отрицателни
установителни искове за признаване за установено, че Д.Г.Г. не дължи на Т.С.
ЕАД сумата от 3292,39 лева, представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода м.07.2011 г. – м. 02.2013 г. за имот, находящ се в гр.
София, ул. „********, както и сумата от 492,13 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата, начислена за периода 01.09.2011 г. – 10.02.2014 г., за
които суми на 30.04.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 25.09.2014 г. по гр. д. №
20739/2014 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав и е образувано изпълнително дело №
20147860401371 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с район на действие
СГС.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Г.Г. е осъдена да заплати в полза на Т.С. ЕАД
сумата от 100 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Срещу решението
на районния съд е депозирана въззивна жалба от Д.Г.Г., с която същото се
обжалва в цялост. В жалбата се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Поддържа се, че
изпълнителният лист срещу ищцата е издаден въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение на парично задължение, поради което се ползва с изпълнителна
сила, но не и със сила на пресъдено нещо. В тази връзка се сочи, че по
отношение на оспореното вземане е неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същото се погасява с изтичането на общия за вземането давностен срок.
Поддържа се, че
оспорените от ищцата вземания на ответното дружество представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага кратката
тригодишна погасителна давност.
Излагат се
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че запорното
съобщение, изпратено до разботодател на ищцата – Т.ЕООД е редовно връчено на
последния. В тази връзка се сочи, че не може да бъде прието за валидно
извършено, каквото и да е действие в изпълнителното производство, доколкото
няма данни на длъжника – ищец в настоящото производство, да е била връчена ПДИ,
като се поддържа, че до момента до който се получи ПДИ давността тече и не се
спира и прекъсва.
Излагат се
твърдения, че описаните в решението на първоинстанционния съд молби не представляват
годни да прекъснат давността действия, още повече, че същите са постъпили в
деловодството на ЧСИ след перимиране на делото.
Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на предявените
искове. Претендират се разноски за първата и въззивна съдебни инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.С. ЕАД е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2028472/10.11.2017 г., подадена от името на Д.Г.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес:*** – адвокат К.Г.срещу "Т.С."
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, с която е поискала от
съда на основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 3292,39 лева представляваща главница за потребена
топлинна енергия за периода м.07.2011 г. – м. 02.2013 г. за имот, находящ се в
гр. София, ул. „********, както и сумата от 492,13 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата, начислена за периода 01.09.2011 г. – 10.02.2014 г.,
за които суми на 30.04.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 25.09.2014 г. по гр. д. №
20739/2014 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав и е образувано изпълнително дело №
20147860401371 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с район на действие СГС.
В исковата молба се навеждат твърдения за недължимост на процесните суми, поради
погасяването им по давност. Поддържа се, че по изпълнително дело №
20147860401371 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с район на действие СГС
не са извършвани никакви действия, поради което давността е започнала да тече
от датата на образуване на изпълнителното дело – 09.10.2014 г. и е изтекла на
09.10.2017 г., доколкото задълженията установени с издадената заповед за
изпълнение се погасяват с кратка тригодишна давност. Претендират се разноски.
Ответникът „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********в предоставения му срок е оспорил исковете. В отговора се
навеждат твърдения, че давностният срок за процесните вземания е прекъснат с
подаването на молбата за образуване на заповедното производство. В тази връзка
се поддържа, че давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение и доколкото систематичното място на заповедното
производство е в изпълнителния процес, то следва да се приеме, че подаването на
молба за образуване на заповедно производство прекъсва давността. Твърди се
още, че по аргумент от разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника. В тази връзка се сочи, че
доколкото ищецът не се е възползвал от правото си да подаде възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, то същият е признал задължението. Поддържа
се, че давностния срок за процесните вземания е прекъснат с подаването на молба
за образуване на изпълнително производство, както и че последващите предприети
от съдебния изпълнител изпълнителни действия в изпълнителното производство,
отново прекъсват давността.
По делото е
приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на изпълнителен лист от
25.09.2014 г. по гр. д. № 20739/2014 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав по
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена на 30.04.2014 г. по същото
дело, с който Д.Г.Г. е осъдена да заплати в полза на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********главница
за потребена топлинна енергия от 3292,39 лв., дължима за периода м. 07.2011 г.
– м. 02.2013 г., ведно със законната лихва от 16.04.2014 г. до изплащането ѝ;
изтекла мораторна лихва за забава в размер на 492,13 лв. за периода от 01.09.2011
г. до 10.02.2014 г. , както и съдебни разноски в общ размер от 438,15 лв.
По делото са
приети неоспорени от страните заверени преписи от книжа от изпълнително дело №
20147860401371 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 в КЧСИ, с район на действие СГС,
съгласно които същото е образувано по молба на „Т.С." ЕАД от 09.10.2014 г.
срещу Д.Г.Г., за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 25.09.2014
г. по гр. д. № 20739/2014 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, като на основание
на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника
и да определи начина на изпълнение. На 18.10.2014 г. ЧСИ е изпратил запорно
съобщение до Т.ЕООД, в качеството му на работодател на длъжника, за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение получавано от последния. Видно от
документите по делото третото задължено лице не е открито на регистрирания
адрес, като на 17.11.2014 г. призовкар от кантората на ЧСИ е залепил
уведомление на входа на сградата, находяща се в гр. *******
На 09.02.2016 г.
взискателят по изпълнителното дело е сезирал съдебния изпълнител с молба, с
която е поискал от последния да извърши справка в НАП, с оглед налагане на
запор върху трудово възнаграждение или пенсия на длъжника, както и да насрочи
опис на движими вещи, собственост на длъжника.
На 11.04.2017 г.
взискателят по изпълнителното дело е сезирал съдебния изпълнител с молба, с
която е поискал от последния да наложи запор върху банкови сметки, трудови
възнаграждения или пенсия на длъжника.
На 11.10.2017 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху притежаваните от длъжника Д.Г.
банкови сметки, разкрити на нейно име в Първа инвестиционна банка АД, като
видно от документите по делото запорното съобщение е получено от третото
задължено лице на 18.10.2017 г.
С определение от
15.01.2018 г. СРС, 127-ми състав по реда на обезпечение на исковете е спрял
изпълнението по изпълнителното дело.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част:
Предявеният
отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК
- иск за установяване на недължимост като погасени по давност на суми за
доставена топлинна енергия и лихва за забава на плащането ѝ, за които е
издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен
лист по чл. 404, ал. 1 пр. 3 от ГПК.
При така
предявения иск в тежест на ответника е да докаже валидно възникнало вземане към
ищеца за заплащане на топлинна енергия и лихва за забава, че е проявил
активност за събиране на вземането си като е предявил своевременно действия за
събирането им.
Ищеца следва да докаже
правен интерес от иска, тоест че ответникът претендира плащането на процесните
суми, че е изтекъл определен период от време между две последователни действия
на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист.
Вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са за топлинна енергия
и за лихви, поради което и същите са периодични и са скрепени с кратката 3
годишна погасителна давност. Тази давност може да бъде с по-дългия 5 годишен
срок само в хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД - ако вземането бъде съдебно
признато. С установяване на вземането съобразно чл. 117 от ЗЗД започва да тече
нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се
предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, буква
"в" от ЗЗД. Определението на съда по чл. 242 от ГПК (отм.), както и
заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издадения изпълнителен лист нямат
последиците на съдебно решение за установяване съществуването вземането на
кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Подаването на молбата/заявлението
за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява
задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата
погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство по чл. 410 и чл. 417 и сл. от ГПК, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства се издава без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е
установено съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се
разпорежда и издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя
основание, поради което не се променя характерът на задължението. Издаденият
изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
В конкретния
случай вземането е за топлинна енергия и за лихва за забава на плащането ѝ,
не е установено заповедта за изпълнение да е била оспорена и да е проведено
производство по реда на чл. 422 от ГПК, поради което и съдът приема, че за
издаването на изпълнителния лист не е проведено исково съдебно производство.
При така установеното съдът приема, че погасителната давност за процесните
задължения е 3 години.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента: бездействие на
титуляра на правото и изтичането на определен период от време. Съгласно чл. 114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според, ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Съгласно чл.
116, буква "б. " от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл.
116, буква "в" от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в хода на
принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез
налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис,
оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта
или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само
до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова
погасителна давност. Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната
давност образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на
поканата за доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В този
смисъл т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния
случай по издадения на 25.09.2014 г. изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело на 09.10.2014 г., като на 18.10.2014 г. ЧСИ е изпратил
запорно съобщение до Т.ЕООД, в качеството му на работодател на длъжника, за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение получавано от последния. Установи
се по делото, че третото задължено лице не е открито на регистрирания адрес,
като на 17.11.2014 г. призовкар от кантората на ЧСИ е залепил уведомление на
входа на сградата, находяща се в гр. София, ул. *********. С налагането на
запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение давността за
процесните вземания е прекъсната.
Дори да се
приеме, че запора върху трудовото възнаграждение на длъжника не е наложен,
поради ненадлежното му връчване на работодателя на последния, то от документите
по изпълнителното дело се установи, че с молба от 09.02.2016 г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител прилагането на конкретни изпълнителни способи, а
именно налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсия на длъжника, както
и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. По своята
същност молбата от 09.02.2016 г. представлява искане на взискателя за прилагане
на конкретни изпълнителни способи, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същата е от естество да доведе до прекъсване, както на погасителната
давност за вземанията, така и на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Следователно считано от 09.02.2016 г. е започнала да тече нов давностен срок по
отношение на процесните вземания.
На следващо
място следва да бъде посочено от доказателствата по делото се установи, че с
молба от 11.04.2017 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от съдебния
изпълнител да наложи запор върху банкови сметки, трудови възнаграждения или
пенсия на длъжника, както и че на 11.10.2017 г. съдебният изпълнител е наложил
запор върху притежаваните от длъжника Д.Г. банкови сметки, разкрити на нейно име
в Първа инвестиционна банка АД, като видно от документите по делото запорното
съобщение е получено от третото задължено лице на 18.10.2017 г. Предвид горното
настоящият съдебен състав намира, че налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника в Първа инвестиционна банка АД, считано от 18.10.2017 г. е
последното извършено изпълнително действие, като от този момент е прекъсната
погасителната давност и е започнала да тече нова погасителната давност за
процесните вземания.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че погасителната давност за процесните вземания е
започнала да тече от последното валидно предприето изпълнително действие, тоест
от 18.10.2017 г. и същата не е изтекла, поради което предявените искове са
неоснователни и правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд.
Предвид
съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора пред въззивната инстанция право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК има въззиваемата страна. От името на същата своевременно
е направено искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника – въззивник в настоящото
производство се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ
размер на 100 лева, доколкото активното процесуално поведение на процесуалния
представител на дружеството се изразява единствено в подаване на въззивна
жалба, без същия да е взел участие в проведеното по делото открито съдебно
заседание.
Предвид горното
и съобразно крайния изход на спора Д.Г.Г. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СГС.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107116/06.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 80154/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********
с адрес: *** и съдебен адрес:*** – адвокат К.Г.ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.