Решение по дело №3430/2016 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В.,31.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 13.07.2017 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ К.

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3430 по описа за 2016 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени на 12.08.2016 г. от Б.В.Д. с ЕГН ********** ***,със съдебен адресат адв.К.С.от АК С.гр.С.ул.”***”№***, искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД против:

-В.Б.К. с ЕГН ********** *** за 13 710 лв. главница;

-Ц.Г.К. с ЕГН ********** ***/с постоянен адрес *** и с настоящ адрес И./ за 9 997.69 лв. главница и

-в условията на евентуалност Б.В.К. с ЕГН ********** ***/с постоянен и настоящ адрес ***/ за 23 707.69 лв. главница.

Ищецът твърди,че с ответникът имали дългогодишни търговски отношения.От негово име и за негова сметка ответникът организирал закупуването на поръчани от него автомобили от И. и доставянето им до Б..Ищецът намирал и харесвал в интернет автомобили,обявени за продажба,след което възлагал на ответникът да извърши проверка на техническото им състояние и документацията им и впоследствие да организира закупуването и транспортирането им.Вкл. изпращал на ответникът капаро с цел автомобилът са бъде спрян от продажба до приключване на проверката на документите за собственост,след което му изпращал остатъка от обявената цена.По искане на ответника,сумите се превеждали по банкови сметки на двете ответници,съответно негови дъщеря и майка,или се предавали в брой на шофьора на автовоза,с който ще се извърши доставката-И.И.,с указание да бъдат предадени на ответника.

През м.10.2015 г.,ищецът харесал и съответно поискал от ответникът да му съдейства за закупуването на лек автомобил БМВ Х3 рег. №***с обявена цена от 5 600 евро.По указания на ответника на 02.10.2015 г. превел по сметка на Ц.К. сума в размер на 5 875.50 лв. /левовата равностойност на 3 000 евро по курса на ”Уникредит Булбанк”АД към деня на превода/,представляваща капаро за закупуването на автомобила.На 12.10.2015 г. превел отново по сметка на Ц.К. и остатъка от 5 092.10 лв./левовата равностойност на 2 600 евро/.

Автомобилът не бил закупен,като повече от 2 м. ответникът посочвал различни пречки за финализиране на поръчката,като в края на м.01.2016 г. го уведомил,че автомобилът бил откраднат.Съответно,ищецът отказал поръчката и възложил на ответникът да предложи друг автомобил,като оферти не били направени.

В началото на м.11.2015 г.,ищецът харесал лек автомобил БМВ 530Д рег. №***с обявена цена 6 800 евро.По указания на ответника на 04.11.2015 г. превел по сметка на В.К. сума в размер на 7 834 лв. /левовата равностойност на 4 000 евро по курса на ”Уникредит Булбанк”АД към деня на превода/,представляваща капаро.На 11.12.2015 г. превел отново по сметка на В.К. 5 876 лв./левовата равностойност на остатъка от 2 800 евро и на разноски по сделката от 200 евро/.

Няколко месеца ответникът го уверявал,че проверява автомобила и урежда документите и транспорта.Едва в началото на м.03.2016 г. го уведомил,че поради данъчни задължения на собственика автомобилът не може да бъде закупен.Ищецът уведомил ответникът,че отказва поръчката и иска да му върне парите.

Междувременно,на 17.12.2015 г. по банковата сметка на Ц.К. ищецът бил заплатил и 5 875.50 лв. /равностойността на 3 000 евро/ капаро за лек автомобил Фолксваген Туарег рег. №***с обявена цена 4 300 евро.Поръчката била оттеглена в началото на 2016 г., доколкото собственикът бил отказал продажбата.С ответникът били постигнали уговорка сумата да бъде възстановена или да му бъдат предложени други оферти, каквито не били предложени.

На 17.03.2016 г. ищецът уведомил ответникът,че отказва поръчките,че не желае да обсъжда повече нереални оферти и че следва да му върне преведените 30 562.10 лв.. В края на месеца поискал връщането на сумите и от двете ответници.В периода м.04.-м.05.2016 г. ответникът на две вноски възстановил общо 3 500 евро/левова равностойност от 6 845.41 лв./,с които ищецът приема,че е погасил задълженията да върне преведените по сметка на ответницата Ц.К. на 02.10.2015 г. 3 000 евро изцяло и преведените на 12.10.2015 г. 2 600 евро частично.Впоследствие след многократни покани,ответникът бил заявил,че нямал повече задължения към ищеца.Което навеждало ищеца на мисълта,че двете ответници не били предали изцяло преведените суми.

Ищецът намира,че ответницата Ц.К. му дължи сумата от 9 997.69 лв.,ответницата В.К.-13 710 лв. и евентуално ответникът Б.К.-23 707.69 лв..

Исканията са:

-ответницата Ц.К. да бъде осъдена да му заплати сумата от 9 997.69 лв.,получена на отпаднало основание/оттеглена поръчка за закупуване на МПС/, евентуално на неосъществено основание,с която сума се е обогатила,ведно със законната лихва;

-ответницата В.К. да бъде осъдена да му заплати сумата от 13 710 лв.,получена на отпаднало основание/оттеглена поръчка за закупуване на МПС/, евентуално на неосъществено основание,с която сума се е обогатила,ведно със законната лихва;

-при условията на евентуалност-ответникът Б.К. да бъде осъден да му заплати сумите съответно от 4 122.19 лв.,13 710 лв. и 5 875.50 лв.,получени на отпаднало основание/оттеглени поръчки за закупуване на МПС/,евентуално на неосъществено основание,с която сума се е обогатил,ведно със законната лихва.

Претендират се и разноските по делото.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,отговори са постъпили от ответниците В.К. и Б.К..

Ответницата В.К. не е била открита на посочения в исковата молба адрес,установено нейн постоянен и настоящ.Същата е била потърсена на посочен от ищеца мобилен телефон *** и е била открита,след което се е явила в Съда за да получи преписи от исковата молба и приложенията,при което е посочила адрес за призоваване гр.В.ж.к.”***” бл.***вх.*** ет.*** ап.***. Постъпилият от нея отговор е в смисъл,че не оспорва преводите,но че сумите били предавани на ответникът,който редовно бил закупувал и изпращал на ищеца поръчваните автомобили.Неговата позиция била,че нямал неуредени отношения с ищеца.

Копията от исковата молба и приложенията за ответницата Ц.К. са били връчени на постоянния адрес на домашен и пълномощник В.Ц.К..От същата не е постъпил отговор.

Ответникът Б.К. не е бил открит на посочения в исковата молба адрес,както и на установения негов постоянен и настоящ.Съответно му е бил назначен особен представител-адв.Г.З. ***,от който е постъпил отговор,с който оспорва иска.Не били представени доказателства за облигационни отношения между страните.При липсата на писмен договор намира за недопустимо установяването на отношенията със свидетели, както е поискал ищецът.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2015 г. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка на ответницата Ц.К. в същата банка сумата от 5 875.50 лв.,с основание ”покупка на автомобил”.

На 12.10.2015 г. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка на ответницата Ц.К. в същата банка сумата от 5 092.10 лв.,с основание ”покупка на автомобил”.

На 04.11.2015 г. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка на ответницата В.К. в същата банка сумата от 7 834 лв.,с основание ”покупка на автомобил”.

На 11.12.2015 г. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка на ответницата В.К. в същата банка сумата от 3 000.26 евро/левова равностойност 5 876 лв./,с основание ”захранване на сметка;покупка на автомобил”.

На 17.12.2015 г. ищецът е превел от своя сметка в ”Уникредит Булбанк” по сметка на ответницата Ц.К. в същата банка сумата от 3 000 евро/левова равностойност 5 875.50 лв./,с основание ”покупка на автомобил”.

Горното е видно от представените от ищеца извлечения от сметка за периодите 01.-31.10.2015 г. и 01.11.-31.12.2015 г. и платежни нареждания от 11.12.2015 г. и от 17.12.2015 г..

Ищецът е представил и снимки на автомобили БМВ Х3 с италиански регистрационен номер ***,БМВ 530Д *** и Фолкваген Туарег ***.

    По делото са разпитани и свидетели:

И.В.И. с ЕГН ********** от гр.С.,без родство със страните по делото,доведен от ищеца : Твърди, че през м.м.09.-10.2015 г. разговарял с ищеца,негов съученик и приятел,който имал автокъща в гр.С..Поискал да му намери СУВ.Ищецът му предложил БМВ Х3.На телефона си му показал снимки на автомобила в И.,които видимо не били от сайт за продажба на автомобили.Разказал му,че имал отношения с човек на име Б. ***,който се занимавал с това – обикалял в И. и търсел подходящи автомобили.Този човек бил намерил автомобила /който бил черен с тъмнобежов салон/.Ищецът обявил цена на автомобила 5 600 евро и разходи за транспорт 700 лв.. Свидетелят поръчал колата.Не дал капаро.Минало време, свидетелят се интересувал,ищецът отговарял уклончиво-не зависело от него,от И. го бавели.В един от разговорите,ищецът му казал,че бил изпратил пари за автомобила.Последният им разговор бил в началото на 2016 г./свидетелят се надявал колата да пристигне преди рождения му ден на 22.01./.До края на 2015 г. ищецът многократно му предлагал други коли,но не СУВ-ове,освен джип БМВ Х5,сив на цвят.Отново показал снимки от И.. Свидетелят останал с впечатлението,че само Б. търсел коли на ищеца,вкл. че той предложил и джипа.Имало предложение и за дизелово БМВ 530,също сиво на цвят. Предлаганите коли били на цени около 6 000 евро.

    П. Ц.И. с ЕГн ***от гр.В., без родство със страните по делото,доведен от ищеца : Познавал страните.С ищеца били приятели,бил карал и свои автомобили в неговата автокъща.От ответника пък бил купувал автомобили.Парите за автомобилите ответникът искал да се превеждат по сметка на дъщеря му/ответницата В./ или да й се дават лично.Свидетелят веднъж превеждал по сметка,два пъти давал лично.Разписки не бил искал,договори не били съставяни.Ответникът изпращал оферти за коли на имейли и после по вайбър.Изпращал снимки и характеристики.Имейлите били за 40-50 адреса на хора от цялата страна.Който пръв проявявал интерес му се обаждал и се договаряли как да се изпратят парите и как ще дойде колата.Офертите били предимно от И.. Свидетелят бил в И. при Б. и знаел как процедира.Обикалял автокъщи и сервизи и снимал коли.Също и от автокъщите и сервизите му се обаждали.Гледал само за коли,не и за части,джанти и гуми.В някои случаи колите трябвало само да се капарират,в други-да се платят изцяло.При всяко положение,остатъкът се плащал преди изпращането на колата.Ответникът определял какви суми да се изпращат.Само превозът се плащал в Б. на шофьора.Колите от ответника винаги карал шофьор на име И..По него пари не били пращани.Свидетелят знаел,че ответникът работел и с ищеца.Личало си вкл. от имейлите. Ставало въпрос за много време и за много коли.Знаел и че ищецът бил купил от ответника БМВ 530 дизел автоматик,БМВ Х3 и Фолксваген Туарег бензин.За една от колите/БМВ 530/ научил от самия ответник,защото също имал интерес към нея.Той казал,че ищецът бил купил колите.Тогава говорил с ищеца за колата.Държал връзка и с шофьора,който все казвал,че не успявал я докара.Разбрал,че и трите коли не били докарани.Били платени,защото иначе ответникът нямало да каже,че били продадени.Знаел и че ищецът си е искал парите и че не ги е получил.Ответникът обещавал да ги върне,но не ги връщал,постоянно измислял оправдания/знаел го и от ищеца,и от шофьора/.Знаел и за други случаи,при които ответникът не връщал пари.От познати в И. чул, че ответникът започнал да губи много на хазарт и така започнали проблемите му с клиентите му.В последната 1.5-2 г. загубил почти всичките.

И. Ч.И. с ЕГН ********** от гр.С.,без родство със страните по делото,доведен от ответника : Познавал и ищеца,и ответника.И двамата се занимавали с покупко-продажба на автомобили.Бил шофьор във фирма. Превозвал автомобили от ответника за ищеца.Те се обаждали и поръчвали превоз.Последно бил карал Рено Сценик през 2016 г..Случвало се няколко пъти да носи пари от ищеца на ответника,както и да връща/пролетта на 2016 г./.Нямал спомени за точните суми.Не знаел уговорките им.В течение на 3-4 г. им превозил много коли,не си спомнял всички, вкл. дали имало БМВ и Фолксваген Туарег.На ищеца докарвал коли и от други хора.Имало случаи да пропаднат сделките и да връща суми на ищеца.По колите имало и части и гуми. Ответникът ги товарел,но не знаел уговорките им.С носените пари били плащани коли,не знаел и дали били доплащане за текуща или капаро за следваща.Чувал оплаквания и от двете страни,че си дължат пари.Вкл. ищецът имал претенции,че коли пристигали в по-лошо състояние,отколкото ответникът описвал.Ответникът намирал колите и обявявал цена,в която била и печалбата му.За ищеца возил коли чрез три фирми,най-често чрез ББМ Транс гр.П..Фактури не били издавани,след курс ЧМР се изхвърляла.Превозите заплащал ищецът.Ответникът търсел коли и за други/клиенти/.

Във връзка с показанията на последния свидетел,на основание чл.192 от ГПК Съдът е задължил ”ББМ-ТРАНС”ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.П. ул.”***” бл.***ет.3 ап.7,представлявано от управителя Л.С.Л.,да представи копия от CMR товарителници за извършени доставки на автомобили от Република И. с получател Б.В.Д. с ЕГН ********** и/или ”Ауто Юниън”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.ул.”***”№***вх.*** ап.4,както и фактурите за извършените транспортни услуги,съобразно CMR товарителниците,за периода 01.01.-30.04.2016 г..От дружеството е постъпило уведомително писмо,че не са били извършвани доставки на автомобили и издавани CMR товарителници.

Свидетелските показания/които са допустими и относими/ Съдът кредитира изцяло,като поднесени искрено, правдоподобни и непротиворечиви.Вкл. приема,че същите позволяват изводи за правоотношения между ищеца и ответника,носещи белезите на договори за поръчка.Ищецът по занятие продава в Б. автомобили втора употреба, ответникът намира в И. обявени за продажба такива и организира закупуването и натоварването им на автовоз за Б..Често изисква предаването на сумите за закупуването на автомобилите,вкл. за възнаграждението му, да бъдат преведени по сметка на дъщеря му или предадени лично на нея.Ответникът е намерил,закупил и експедирал доста автомобили за ищеца в по-продължителен период от време.Свидетелските показания позволяват и изводите,че ответникът е намерил и ищецът е поръчал въпросните три автомобила,които не са доставени,като преведените суми не са върнати,вкл. след поискване.

    При тези фактически констатации,Съдът намира,че предявените искове са допустими/като предявени от правен субект с интерес/.

Разгледани по същество,исковете против двете ответници се преценяват като изцяло неоснователни,а иска против ответника-като изцяло основателен,като доказан и по основание,и по размер.Съответно,исковете против двете ответници следва да бъдат отхвърлени,а иска против ответника-уважен изцяло.

Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД,”който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне”.

С оглед твърденията на ищеца за основанията на исковете му,предпоставките за основателност на предявените искове за връщане на даденото на отпаднало основание/предл.3/ са : 1.наличие на валидно сключени договори за поръчка;2.изпълнение на задължението на доверителя по договорите - в случая предаване на сумите за заплащане на продажна цена и възнаграждение на доверителя;3.разваляне на договорите на посочено в исковата молба основание.

По делото се установи по безспорен начин предаването на сумите и основанието за това,което е закупуване на автомобили/твърдението е на самия ищец и е подкрепено от събраните гласни доказателства/.Уговорките са били между ищеца и ответника и именно неизпълнението на поетите от ответника задължения дава основание на ищецът да претендира връщането на сумите.В този смисъл,двете ответници не дължат връщането на сумите,като е без значение дали същите са предадени на ответника,рискът от непредаването е за ответника/при положение,че св.П.И. твърди,че ответникът е потвърдил получаването на сумите пред него/.След като ищецът е изпълнил своето задължение и е доказал изгодните за него факти,в тежест на ответникът е било да докаже изпълнение на задължението да закупи и предостави за превоз автомобилите или връщане на получените парични суми,след поискването на това от ищеца/представляващо по същество волеизявление за разваляне на договорите/.Ответникът не е ангажирал доказателства/доведеният от него свидетел не установява връщането на значителната обща сума/,при което следва да се приеме,че дължи връщане на полученото.

Разноските по делото:

Ищецът е претендирал:

1.Внесени на 29.07.2016 г. държавна такса по молба с правно основание чл.390 от ГПК и банкова комисионна,общо 42.20 лв.;

2.Внесена на 09.08.2016 г. банкова комисионна за заплатена гаранция от 5.20 лв.;

3.Внесена на 15.08.2016 г. банкова комисионна за заплатена гаранция от 13.20 лв.;

4.Внесена на 15.08.2016 г. банкова комисионна за заплатена гаранция от 7.70 лв.;

5.Внесени на 12.08.2016 г. такса ЧСИ за вписване на възбрана и банкова комисионна,общо 72 лв.;

6.Внесена на 21.09.2016 г. пощенска такса за депозиране на молба от 21.09.2016 г. от 2.05 лв.;

7.Внесени на 19.09.2016 г. държавна такса и банкова комисионна,общо 1 898.52 лв.;

8.Внесени на 23.01.2017 г. възнаграждение на особен представител и банкова комисионна,общо 1 244.78 лв.;

9.Внесена на 23.01.2017 г. пощенска такса за депозиране на молба от 23.01.2017 г. от 1.85 лв.;

10.Адвокатско възнаграждение от 3 000 лв.;

11.Такса ЧСИ за налагане на запор по обезпечителна заповед от 120 лв..

По т.1 следва да бъдат репарирани 14.07 лв.-държавна такса по молбата за допускане на обезпечение и банкова комисионна,при съобразяване,че е допуснато обезпечение на три иска,от които Съдът уважава само предявения против ответника.Ищецът е представил молба до РС С.за допускане на обезпечение на бъдещи искове и определение от 28.06.2016 г. по ч.гр. дело №19153/2016 г. на СРС, които са косвени доказателства,но годни/самото определение за допускане на обезпечение и издадената обезпечителна заповед не са били представени/.

Съдът намира,че разноските по т.т.2-5 и 11 не следва да бъдат репарирани,доколкото ищецът не е представил доказателства за pазноски за банкови комисионни и за страните и предмета на образуваното изп. дело.

Разноската по т.6 следва да бъде репарирана,като доказана.

По т.7 следва да бъдат репарирани 948.31 лв.-държавна такса по иска против ответника.Доказателства за заплащане на банкова комисионна не са представени.

Разноските по т.т.8 и 9 също следва да бъдат репарирани.

По т.10 следва да бъдат репарирани 1 236.11 лв.-адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковите претенции и при съобразяване заявлението на адвоката на ищеца,че възнаграждението е било уговорено в минимален размер,съобразно правилата на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изчислено по този начин,възнаграждението би следвало да възлиза на сумата от 3 012.42 лв. общо за защита по трите предявени иска,съответно 1 241.23 лв. по иска против ответника/.

По горните съображения,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и 3 447.17 лв. деловодни разноски пред настоящата инстанция.

    Водим от горното,Врачанският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

    ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.В.Д. с ЕГН ********** от гр.С.ул.”***”№***вх.*** ет.*** ап.*** искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД против:

-В.Б.К. с ЕГН ********** от гр.В.ж.к.”***” бл.** ет.** ап.**/ж.к.”***” бл.***вх.** ет.*** ап.*** за връщане на сумата от 13 710 лв., получена на отпаднало основание/оттеглена поръчка за закупуване на МПС/,евентуално на неосъществено основание, с която сума ответницата се е обогатила;

-Ц.Г.К. с ЕГН ********** от гр.В.ж.к.”***” бл.*** вх.*** ап.***/с постоянен адрес гр.В.ул.”***”№*** ап.*** и с настоящ адрес И./ за сумата от 9 997.69 лв.,получена на отпаднало основание/оттеглена поръчка за закупуване на МПС/,евентуално на неосъществено основание,с която сума ответницата се е обогатила,

като неоснователни и недоказани.

 

 

    ОСЪЖДА Б.В.К. с ЕГН ********** от гр.В.ж.к.”***” бл.*** вх.*** ап.***/с постоянен и настоящ адрес гр.В.ж.к.”***” бл.*** ет.*** ап.***/ да заплати на Б.В.Д. с ЕГН ********** от гр.С.ул.”***”№***вх.*** ет.*** ап.*** сумата от 23 707.69 лв.-главница,получена на отпаднало основание /оттеглена поръчка за закупуване на МПС/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на главницата;както и 3 447.17 лв.-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред В.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: