Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1148 по описа на ВРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане четири обективно
кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1 000,00 лв. – главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за
сумата от 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до
05.06.2019 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 245,00
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 72,45 лв. –
лихва за забава за периода от 09.10.2018 г. до 19.06.2020 г.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.М.Б.
за следните суми: 1 000,00 лв. –
главница до погасяване по договор за паричен заем с № 5467569, сключен на
08.09.2018 г. между „Вива Кредит” ООД и длъжника; 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до
05.06.2019 г.; 424,44 лв. – такса за
експресно разглеждане на документи; 424,44
лв. – неустойка за неизпълнение на задължение; 245,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране; 72,45 лв. – лихва за забава за периода от 09.10.2018 г.
до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер
на 46,83 лв. – държавна такса и сумата от 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 3933/28.07.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1428/2020 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумите 424,44 лв. –
такса за експресно разглеждане на документи, и 424,44 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, като за
останалите суми, претендирани със заявлението е издадена Заповед № 886/
28.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Присъдени са
разноски пропорционално на уважената част от заявлението в размер на 29,85 лв. – държавна такса и 31,87 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца,
последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 08.09.2018 г. между „Вива Кредит”
ООД /кредитодател/ и ответника /кредитополучател/ бил сключен договор за
паричен заем № 5467569, по силата на който на Б.Б. бил отпуснат паричен заем в
размер на 1 000,00 лв. С договора страните се съгласили, че с него ще бъде
рефинансиран Договор за паричен заем № 5436263 в размер на 355,36 лв. Страните
направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми вземания, като
процесният договор служил за разписка. След извършеното прихващане,
задължението на Б. се погасило изцяло, като заемодателят изплатил остатъка от
заемната сума по договора. С подписването на договора ответникът удостоверил,
че е получил от кредитодателя заемната сума, като договорът имал силата на
разписка за предадената сума. Ответникът се задължил да ползва и върне заемната
сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сумата в размер на
1 599,75 лв., ведно с договорна лихва на 9 месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 177,75 лв. /включваща главница, договорна лихва и
такса за експресно разглеждане/.
Твърди се в исковата молба, че с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.08.2019 г. между „Вива Кредит” ООД и
ищцовото дружество, процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД.
Посочва се, че ответникът не е извършил плащания по
процесния договор за заем. Поддържа се, че понастоящем дължимата главница е в
размер на 1 000,00 лв., а за ползването на предоставената заемна сума
ответникът дължи договорна лихва в размер на 175,31 лв. за периода от
08.10.2018 г. – датата на първата вноска, до 05.06.2019 г. – датата на
настъпване на падежа на договора. Твърди се, че разпоредбите на договора
предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на „Вива Кредит” ООД,
неразделна част от договора, която се намира във всеки търговски обект на
кредитодателя и на интернет страницата му, като в същата е посочено, че при
забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора
определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на
просроченото вземане, както и разходи за ангажиране на дейността на служител,
който осъществява дейността по събиране на вземането. Въз основа на това се
претендира сума в размер на 245,00 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Сочи се, че за периода от
09.10.2018 г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска, до
19.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението, ответникът дължи лихва за
забава в размер на 72,45 лв. Претендира се и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до погасяване на
задължението. Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срочно подаден отговор
особеният представител на ответника изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Поддържа, че към исковата молба не са
приложени доказателства за извършено реално уведомяване на ответника за
извършената цесия от страна на дружеството-цедент, като твърди, че правнорелевантно
за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария
кредитор, не и от цесионера. Посочва, че приложеното уведомление от
представител на цесионера не е достигнало до ответника, както и че е
недопустимо уведомяването на длъжника за цесията да се счита от момента на
получаване на исковата молба от особения представител на ответника.
На следващо място счита, че
клаузата за уговорената от страните договорна лихва е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД поради уговорения ГПР от 49,47 % и годишен лихвен процент от
40,30 %, които значително надвишават законоустановения размер. Счита, че
клаузата е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
уговорените ГПР и възнаградителна лихва надвишават трикратния размер на
законната лихва. Излага съображения и че постигнатите договорености
представляват неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. №
1428/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, се установява, че по депозирано
от ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б.М.Б. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 886/28.07.2020 г.,
с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 000,00 лв. – главница до
погасяване по договор за паричен заем с № 5467569, сключен на 08.09.2018 г.
между „Вива Кредит” ООД и длъжника; 175,31
лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 05.06.2019 г.; 245,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 72,45 лв. – лихва за забава за периода от 09.10.2018 г.
до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2020 г. до окончателното й изплащане;
29,85 лв. – държавна такса и 31,87
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН“ № 5467569/08.09.2018 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Б.М.Б..
По силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 1
000,00 лв., която последният се задължил да върне на 9 вноски, всяка от които в
размер на 177,75 лв., в срок от 9 месеца. Предвидено е в чл. 2, ал. 1 от
договора, че част от заемната сума – 355,36 лв., ще бъде използвана за
рефинансиране и изцяло погасяване на задължението на ответника по друг договор
за паричен заем между страните с КИД 5436263 от 01.05.2018 г. Бил уговорен
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,30 % и годишен процент на
разходите в размер на 49,47 %. Общата сума, която ответникът следвало да върне с
включена такса за експресно разглеждане била в размер на 1599,75 лв. – чл. 3,
т. 7 от договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Приет като доказателство по делото е и рамков договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.08.2019
г. към него, по силата на който договор заемодателят „Вива Кредит“ ООД, в
качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/,
в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Б.М.Б. в общ
размер от 2 269,19 лв. Представено
е и потвърждение за сключена цесия от „Вива Кредит“ ООД, с което е потвърдена
извършената цесия на всички вземания, цедирани от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД съгласно рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/01.08.2019 г.
към него.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по
силата на което цесионерът е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД
за настъпилата цесия всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на
договора за цесия.
Прието по делото е и уведомително писмо, изпратени от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и адресирано до ответника по делото,
с което последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. По делото
не е приложена обратна разписка към писмото.
По делото е прието заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че заемополучателят Б.М.Б.
не е заплащал суми по договор за паричен заем № 5467569/08.09.2018 г., като от
страна на ответника не е постъпвала сума в никакъв размер за погасяване на
задълженията за главница, договорна лихва, неустойка, такси за извънсъдебно
събиране и законна лихва за забава. В заключението е посочено, че размерът на
неплатените от ответника суми по договора за кредит е както следва: 1 000,00
лв. – главница, 175,31 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до
05.06.2019 г.; 424,44 лв. – неустойка; 245,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; 172,22 лв. – лихва за забава за периода от 09.10.2018 г.
/датата след първата падежирала вноска/ до 19.06.2020 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/. Отразено е, че в счетоводните документи на „Вива Кредит“
ООД начислената лихва за забава представлява сума в размер на 72,45 лв.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно
и компетентно изготвено.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК:
Предявеният иск е за сума в размер 1 000,00 лв. – главница по договор за паричен заем
с № 5467569, сключен на 08.09.2018 г. между „Вива Кредит” ООД и Б.М.Б., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г. до погасяването.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Вива кредит“ ООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем,
по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата
сума; настъпилата цесия между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД за процесното вземане, уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При установяване на горното, в тежест на ответника е
да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Установи се по делото, че ответникът и „Вива Кредит“
ООД са страни по процесния договор с обективираното в него съдържание. В чл. 2,
ал. 1 от договора е уговорено, че част от заемната сума – 355,36 лв., ще бъде
използвана за рефинансиране и изцяло погасяване на задължението на ответника по
друг договор за паричен заем между страните с КИД 5436263 от 01.05.2018 г., а
заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума съгласно
договореното в чл. 3, ал. 2. Според чл. 2, ал. 2 от договора страните правят
изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения от заемната
сума по договора, като заемодателят прихваща задължението на заемателя по ал.
1. В самия договор е предвидено /чл. 3, ал. 2/, че с подписването му заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума. С оглед на
обстоятелството, че заемателят сам се е съгласил заемодателят да
прихване задължението му по друг договор за заем и с подписа си върху договора
е удостоверил предаването от заемодателя на останалата сума, в
конкретния случай може да се направи извод, че ответникът е получил сумата по
договора за кредит и съдът приема, че се явява доказан първият елемент от
фактическия състав на спорното материално право.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния
регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че кредиторовото дружество е
регистрирано като финансова институция
по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга страна, отпуснатият на ответника като
физическо лице заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на
съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК – и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за
потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като възражение.
При извършената проверка относно действителността на сключения между
страните договор, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата
на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение
за липса на надлежно уведомяване за извършената цесия е неоснователно. С
исковата молба цесионерът - кредитор е представил и самото уведомление,
изходящо от него, като надлежно упълномощен от цедента, до
длъжника. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, респ.
упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този смисъл /Решение №
3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС/.
В случая уведомителното писмо за извършена цесия, връчено на ответника, изхожда
от цедента чрез цесионера, който, видно от приложеното пълномощно е упълномощен
да уведоми длъжника за настъпилата цесия. В случая е без значение фактът, че
ответникът не е получил лично уведомлението за цесията, а чрез особения си
представител. Същият е назначен да го представлява изцяло в производството
именно поради факта, че ответникът не може да бъде открит след извършени
многократни процесуални усилия за това. Представителството предполага извършването
на процесуални действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от
тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е
произнесъл с Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,
като направеният извод се споделя и от настоящия състав. На следващо място
следва да се посочи, че заемополучателят може да прави възражение за ненадлежно
уведомяване за извършената цесия, само в случай че твърди, че е изпълнил на
първоначалния кредитор или на овластено от него лице до момента на
уведомяването. Такива твърдения от страна на ответника не са направени.
По изложените съображения, съдът приема, че процесният
договор установява възникнали задължения на кредитополучателя /ответника/ по
предоставения паричен заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия
от страна на кредитора - предаването на паричния кредит на кредитополучателя
/ответника/. По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от
страна на ответника, носещ доказателствената тежест, за заплащане на
претендираните като непогасени вноски. От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че непогасеният остатък от главницата е в размер на
сумата от 1 000,00 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като
на ищеца се присъди и законна лихва върху главницата, считано от 30.06.2020 г.
до окончателното погасяване.
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК:
Предявеният е иск е за сумата от 175,31 лв. –
договорна лихва за периода от 08.10.2018 г. до 05.06.2019 г.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
между „Вива кредит“ ООД и ответника е възникнало
облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за заплащане на договорна лихва в
претендирания размер; настъпилата цесия между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД за процесното вземане, уведомяването на длъжника
за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От процесния договор за потребителски паричен кредит
се установява, че страните са уговорили ответникът да заплаща годишен лихвен
процент в размер на 40,30 %, като е определен и годишният процент на разходите
в размер на 49,47 %. Останалите елементи от фактическия състав на спорното
право също са установени по делото. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата възнаградителна лихва
в посочения период е в размер на сумата от 175,31 лв. Предявеният иск следва да
бъде уважен в пълен размер.
Съдът не намира за основателно направеното от ответника
възражение за нищожност на клаузата за годишен процент на разходите. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната
лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР.
Процесният договор за
кредит е сключен след изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо
изискването алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната
лихва е 10
%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс десет пункта отгоре. В случая, определеният в
договора размер на ГПР от 49.47 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен
процент е 40.30 %, Следователно посочената клауза не е нищожна поради противоречие със
закона –
чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Не може да се приеме, че
клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Както бе посочено, законодателят
е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно е определил максимален размер
на последния, именно за да защити потребителя и да се избегне
неоснователното обогатяване на финансовите институции. В тази връзка, след като
сборът на договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 40.30 % кредиторът не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя.
По същите мотиви се налага
изводът, че не е налице и някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1-19 от Закона за защита на потребителите, тъй като
клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора
за сметка на длъжника, което да го
постави в неравностойно имуществено положение.
По иска по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
10а, предл. 1 ЗПК:
Предявен е иск за сумата от 245,00 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране. За основателността на предявения иск следва да
се установи, че между „Вива кредит“ ООД и ответника е възникнало
облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължение за заплащане на тези допълнителни разходи и
такси в претендирания размер; настъпилата цесия между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за
процесното вземане, уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Като основание
за дължимост на претендираната сума за разходи и такси за извънсъдебно събиране
ищецът се позовава на Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, в която е посочено, че при
забава на плащане на погасителна вноска ответникът дължи на кредитора
определени суми, представляващи разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. Следва да се посочи, че в договора липсва конкретна уговорка относно дължимостта на
такива такси и разходи, а е уговорено най-общо, че при неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски заемодателят има
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите
суми от страна на заемателя – чл. 9, ал. 1 от договора. В тази клауза липсва
дори и препращане към Тарифа като средство за определяне на дължимите суми за
извънсъдебно събиране при неизпълнение на задълженията по договора. Липсват
данни тази Тарифа да е била приложена към договора за потребителски кредит,
като декларирането на заемателя, че е запознат със същата, която се намира на
видно място в търговския обект и на интернет страницата на дружеството, не може
да обоснове извод, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на тези
допълнителни разходи и такси в претендирания размер. Ищецът не ангажира доказателства да е извършил разходи за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение /за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроченото
вземане, както и разходи за ангажиране на дейността на служител, който
осъществява дейността по събиране на вземането/, поради което този иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният иск е за сумата от за сумата от 72,45 лв.
– лихва за забава за периода от
09.10.2018 г. до 19.06.2020 г.
С оглед основателността на иска за главница,
основателен се явява и обективно съединеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва
за забава в плащането на главницата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
договора и чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Установи се
от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че размерът
на лихвата за забава за процесния период, възлиза на сумата от 172,22 лв. Искът
е предявен за сумата от 72,45 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен
размер.
По
разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски пропорционално на уважената част от исковете, а именно сумата от 685,54
лв., включваща: сумата от 142,22 лв. – държавна такса; сумата от 208,97 лв. – възнаграждение
за вещо лице; сумата от 250,76 лв. – възнаграждение за особен представител и
сумата от 83,59 лв. – юрисконсултско възнаграждение /от първоначално определено
от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има
право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Доказателство за
сторени такива обаче не са представи по делото, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Съдът в исковото производство се произнася и по
въпроса за разноските в проведеното заповедно производство. Издадената заповед
за изпълнение по ч. гр. дело № 1428/2020 г. по описа на Районен съд – Враца включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 61,72
лв., като пропорционално на уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 51,59 лв., включваща 24,95 лв. – държавна
такса и 26,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Б.М.Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
в качеството му на частен правоприемник на „Вива Кредит“ ООД по договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1428/2020
г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК
сумата от 1 000,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем с
№ 5467569, сключен на 08.09.2018 г. между „Вива Кредит” ООД и длъжника, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК сумата от 175,31 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 08.10.2018 г. до 05.06.2019 г.
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 72,45 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09.10.2018 г. до 19.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
против Б.М.Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 245,00 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.М.Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата от 685,54 лв. – разноски в производството по гр. дело № 1148/2021 г.
по описа на Районен съд – Враца съобразно уважената част на исковете, както и
сумата от 51,59 лв. – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 1428/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца, съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: