№ 119
гр. П., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500054 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260980/15.11.2021 г. по гр.д. 1344/2022 г. Окръжен съд –
П. е отхвърлил исковете на П. Г. Г., с ЕГН - ********** и постоянен адрес:
град П., ул. „И.В.“ № 76, срещу С. Д. АГ., с ЕГН - **********, със съдебен
адрес: град П., бул. „Б.” № 6, ет. 12, ап. 55, адвокат Г.Н. Х., вписан в
Адвокатска колегия - П., за осъждането и да му заплати: сумата от общо
25819.41 лева, съставляваща направени от него с лични средства необходими
разходи за лечението на Й.Д.М. с ЕГН - **********, починала на 26.06.2016
г., които са били уместно предприети в неин интерес - за запазване на живота
й, след установяване на страданието и от тежко онкологично заболяване,
извършени приживе с нейното знание и съгласие, от нейно име и в нейна
полза, макар предоставянето на тези средства да не било писмено оформено,
мотивирани от съвместното им съжителство като партньори в живота и
липсата на нейни средства, както и обстоятелството, че в по-голяма част от
времето на извършването им е била лежащо болна, съставена от разходи по
групи пера и в размери, описани в трите броя помощни справки на л. 113 - л.
115 от делото, обобщени в справката на л. 112 от делото и сумата от общо
1
12767 лева, съставляваща обезщетения за забава в размер на законната лихва
върху главниците на направените разходи по пера, тъй както са
конкретизирани с исковата молба и молбите, подадени за отстраняване на
указаните му от съда нейни нередовности, за времето от датата на направата
на тези различни разходи, групирани по пера, до датата на исковата молба, с
уточненията и поясненията, внесени по този иск с т. 2 от молба вх. №
22900/11.08.20 г. и с молба вх. № 261861/14.09.20 г., тъй като ответницата е
единствена наследница на починалата, като приемането на наследството и по
опис от нея е било постановено с Решение от 31.05.17 г. по гр.д. № 9693/16 г.
на ПРС. Със същото Решение е осъден П. Г. Г. да заплати на С. Д. АГ. сумата
от 2370-две хиляди триста и седемдесет лева - разноски в производството.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.
Г. Г., който чрез пълномощника си - адвокат Н.И. Ш., вписан в Адвокатска
колегия – П., го обжалва изцяло като неправилно и необосновано. В жалбата
се навеждат доводи и за допуснати множество процесуални грешки при
определяне на правната квалификация на иска, а също и при обсъждане на
доказателствата по делото, което е довело да формиране на погрешни изводи
относно фактите и правните изводи. Излагат се подробни доводи относно
неправилното прилагане на материалния закон. Счита че правилната
квалификация на иска е по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, както е
приел ПОС. Коментира фактурите, издадени от клиниката в Турция, където е
било проведено лечението на починалата Й.М., както и изтеглените по
същото време средства от П.Г. от неговите лични сметки. По отношение
начина на плащане в Турция въззивникът е приложил към жалбата си преписи
от представените пред първа инстанция фактури с точен превод, тъй като са
били налице пропуски в първоначалния превод. Смята, че ПОС неправилно е
приел съзнателно изпълнение от Г. на един негов нравствен дълг. Проследява
се развитието на болестта при М. и наложилите се потребности от лечение.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да
бъдат уважени предявените искове изцяло. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна С. Д. АГ. чрез адв. Х. е внесла отговор, в който
счита въззивната жалба за неоснователна. Аргументира се правната
квалификация на иска, като такъв по чл. 61 от ЗЗД. Оспорва твърдените
плащания от въззивника Г.. Според въззиваемата грижата на Г. би се
проявила, ако лечението на М. би било извършено в специализирана болница
2
за онкозаболявания в Б., като тогава гестера не би поставил в необичайно
тежко материално състояние доминуса, от когото да търси обезщетение.
Коментира се загубата на 40 дни – бездействие за лечение, пренебрегването
на регистрация към КОЦ и отклонение от лекарските препоръки. Акцентира
се на решаващия факт, че Г. в изпълнение на свой нравствен дълг е
подпомагал онкоболната М.. Анализират се съвременните отношения и
приравняването на семейните отношения с тези между съжителстващи на
семейни начала. Иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Излага доводи относно правната квалификация на иска, както и относно
фактическите обстоятелства по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда
от легитимирано лице – ищец, засяга изцяло неблагоприятното за него
отхвърлително първоначалните искове първоинстанционно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция са
приети представените от ищеца и настоящ въззивник пред първа инстанция,
седем броя фактури, свързани с лечението на Й.М. в Турция, в точен превод
от турски на български език.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Ищецът П. Г. Г. е предявил против С. Д. АГ. искове да му заплати:
сумата от общо 25819.41 лева, съставляваща направени от него с лични
средства необходими разходи за лечението на Й.Д.М. с ЕГН - **********,
починала на 26.06.2016 г., които са били уместно предприети в неин интерес -
за запазване на живота й, след установяване на страданието и от тежко
онкологично заболяване, извършени приживе с нейното знание и съгласие, от
нейно име и в нейна полза, макар предоставянето на тези средства да не било
писмено оформено, мотивирани от съвместното им съжителство като
партньори в живота и липсата на нейни средства, както и обстоятелството, че
в по-голяма част от времето на извършването им е била лежащо болна,
съставена от разходи по групи пера и в размери, описани конкретно в: трите
броя помощни справки и обобщаваща справка, както и уточнени по
отношение превалутирането на разходите в чужда валута в български лева с
3
молба вх.№ 22900/11.08.20 г., както и сумата от общо 12767 лева,
съставляваща обезщетения за забава в размер на законната лихва върху
главниците на направените разходи по пера, тъй както са конкретизирани с
исковата молба и молбите, подадени за отстраняване на указаните му от съда
нейни нередовности, за времето от датата на направата на тези различни
разходи, групирани по пера, до датата на исковата молба, с уточненията и
поясненията с молба вх.№ 22900/11.08.20 г. и с молба вх.№ 261861/14.09.20
г., тъй като ответницата е единствена наследница на починалата и приемането
на наследството и по опис от нея било постановено с Решение от 31.05.17 г.
по гр.д. № 9693/16 г. на ПРС. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е
подала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска като недопустим,
с отвод за сила на пресъдено нещо по спора, съгласно влязлото на 06.06.2020
г. в сила решение по гр.д. № 527/18г. на ПОС; признала е твърденията на
ищеца, че тя е единствен наследник на покойната Й.М., както и че е приела
наследството и по опис в производство по ч.гр.д. №9693/2017 г. по описа на
ПРС; оспорила е исковете като изцяло неоснователни, акцесорният, поради
пълната неоснователност на главния, с искане да се отхвърлят, евентуално -
да се намали отговорността й по съображения, че: от представените от самия
ищец фактури от болница „А.“ в Турция личало, че сумите по тях са били
заплатени от сестра й, а не от ищеца; действията за лечение на сестра й в
Турция не са били уместно предприети, тъй като приложеното лечение е било
съвсем възможно за осъществяване и в Б. и то безплатно, както и защото,
както самият ищец е посочил, то е било предприето след дадено от лекарите
мнение, че следва да се готвят за погребение - т.е., като още първоначалната
лекарска намеса е била вече закъсняла, а болестта - силно напреднала; според
обстоятелствата, изложени от самия ищец, неговата претенция би следвало да
е насочена не към нея, а към съответните здравни заведения в Б., които не са
провели адекватно лечение на Й.М.; нито тя, нито сестра й, имали каквото и
да е отношение към разходите на ищеца във връзка с отпуснатите му
потребителски кредити, тъй като не са били страна по договорите за тяхното
получаване; според твърденията на самия ищец за съжителството му с
покойната като двойка, следвало да се счита, че с направените разходи той е
изпълнил съзнателно един свой нравствен дълг към нея, поради което, на
основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, не можел да търси връщането им.
Отговорността й, макар да не признава да има такава, следвало да бъде
4
ограничена до размера на приетото от нея по опис наследство на сестра и, а
именно - до размер на около 9000 лева. Окръжният съд е приел исковете за
допустими, а по същество неоснователни, като е изложил съображения.
Според ПОС релевантни за претенцията по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД са факти,
свързани с това, че: ищецът е бил предприел управлението на чужда работа,
без да е бил натоварен; чуждата работа е била предприета от него уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес; за извършването й е бил направил
необходими разходи в размер на исковата сума по главния иск от 25819.41
лева; направените разходи му се следвали за връщане от ответницата, защото
тя е била единствен наследник на лицето, в чийто интерес е била
предприетата от него чужда работа. По отношение на претенция по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, ПОС е приел за релевантни следните обстоятелства: че ищецът имал
към ответницата парични вземания, че тя е изпаднала в забава по отношение
на тяхното плащане и че сборът на сумите, съставляващи размер на законната
лихва върху описаните главници на тези вземания е равен на исковата сума от
общо 12767.49 лева. Това са били фактите и обстоятелствата поставени в
тежест на доказване от ищеца. В тежест на ответницата ПОС е бил поставил
единствено твърдението, че приетото по опис наследство на Й.М. не
надхвърля 9000 лева, до който размер счита, че ако искът бъде намерен за
основателен, следва да се ограничи отговорността й. Окръжният съд е приел
за безспорни между страните и като такива, за ненуждаещи се от доказване в
производството обстоятелствата, че ответницата е единствен наследник на
починалата Й.М. и че е приела наследството и по опис. ПОС е приел за
установено, че Й.М. и П.Г. са са живеели заедно на съпружески начала в
продължителен период от време, между 10 и 18 години, включително и в
периода 2015 г. - 2016 г., който е бил от значение за спора, като през 2015 г. е
било установено заболяването на Й.М., а през 2016 г. тя е починала.
Съжителството е било установено от св. К., приятелка на покойната, според
която Й. се разболяла, а тя я е познавала 4 - 5 години отпреди да се разболее и
знаела, че Й. наричала П., с когото живеела, свой съпруг. Също и от
показанията на св. А., бивш съпруг на ответницата, като знае че П. и Й.
съжителствали от около 18 години. Налице е признание от самата ответница
на твърденията на ищеца, че той и сестра й са били в много близки
отношения от 1997 г. и са живеели на семейни начала. Според самия ищец
той е живеел заедно с Й.М. в жилището му в П., на ул. “И.В.“ № 76, като са
5
споделяли едно домакинство. През юни 2015 г., по време на осъществяваното
между Й.М. и П.Г. съжителство на съпружески начала, при Й.М. било
установено онкологично заболяване, а на 26.06.2016 г. тя починала. Този факт
е бил установен от две приложени от ищеца епикризи по ИЗ № 10973/1883 и
по ИЗ №11434 за болнични престои от 01.06.15 г. - 07.06.15 г. и от 08.06.15 г.
- 13.07.15 г., съответно в Клиниката по гастроентерология и клиниката по
хирургия при УМБАЛ „К.“ – П., при които, вследствие на извършени
изследвания, оперативна намеса и резултати от биопсични проби било е
установено, че Й.М. е била с вторично злокачествено новообразувание на
черен дроб, злокачествено новообразувание на колон сигмондеум, заради
което е насочена за оперативно лечение и към Комплексен онкологичен
център /КОЦ/ за последващо лечение и проследяване. При извършена на
10.06.15 г. оперативна намеса и биопсиите, взети при същата, е било
установено още и вторично злокачествено новообразувание на
ретроперитонуема и перитонеума, като в следоперативния период е
настъпила супорация на оперативната рана, наложила третиране по
принципите на гнойно-септичната хирургия последователно със сребърни
превръзки и хипертоничен разтвор на натриев хлорид, довело до вторично
зарастване на оперативната рана, като на пациента са отново били дадени
препоръки, касаещи насочване към КОЦ по район за проследяване,
диспансеризация и продължаване на комплексното лечение. Според
показанията на св. К., приятелката й М. се е оплаквала от болежки в областта
на корема, с които не можела вече да се справя сама и затова се обърнала към
лекар, при което се установило, че има рак на дебелото черво, в която връзка
й направили операция, но след нея нещата само се усложнили - раната й се
възпалила страшно и месеци наред нямало изгледи да заздравява. В
амбулаторен лист от 25.08.2015 г. относно раната е било посочено, че е със
супурация /гноене/, но с оскъдна секреция, като е насочването е за
обикновена хирургическа обработка и превръзка. В рамките на годината от
диагностициране на М. като онкоболна и до датата на смъртта й за нея се
грижел ищеца, тъй като живеели заедно. Той полагал всички грижи за нея,
само той се грижел за всичко. Той намерил и нужния лекар, за да има
подобрение в нейното лечение, като за целта М. и Г. имали множество
ходения до Турция, където и правели химеотерапия в името на това, тя да
оцелее. Решили да заминат за Турция, защото не били доволни от лечението в
6
болницата в П., където дори една рана нямала абсолютно никакво
подобрение. След всяко връщане от Турция, М. се чувствала много по-добре,
одобрявала действията на П. и се радвала, че е загрижен за нея, като всичко
това М. споделяла на св. К., дала тези показания. От показанията на св. К. и
Божилова се установява недоволството от лечението на М. в Б. и избор на
лечение в Турция и изборът й да бъде лекувана в Турция, а не в Б., тъй като и
обстановката, и отношението, обноските, получени в турската клиника
засилвали надеждата й за излекуване. Още при диагностициране на
онкологичното заболяване на М. при първия и болничен престой от 01.06 -
07.06.2015 г., същото е било тежко - в последния четвърти стадий, с
ангажиране на множество органи с метастази - вторично злокачествено
новообразувание на черен дроб, злокачествено новообразувание на колон
сигмондеум, вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонуема
и перитонеума, като състоянието на засегнатите от болестта органи не може
да се степенува и няма отношение към стадия и тежестта на заболяването,
доколкото четвърти стадий означава единствено, че пациентът има далечни
метастази. Неблагоприятната прогноза от заболяването на Й.М., установена и
с прието заключение на СМЕ е била известна на ищеца П.Г. още преди да се
предприеме лечението в Турция. Непосредствено след установяване на
заболяването и в клиниката по гастроентерология на болница „К.“,
пациентката е била насочена за оперативна интервенция и е преместена от
клиниката по гастроентерология в клиниката по хирургия на същата болница,
където и е осъществена операция на 10.06.2015 г., като пациентката е била
насочвана за оперативно лечение и към КОЦ за последващо проследяване,
диспансеризация и продължаване на комплексното лечение. Тази операция
поставила начало на приложеното на М. в Б. лечение и ПОС приема, че не
можело да се говори за неприложено или забавено нейно лечение в страната и
така приложеното и в страната лечение отговаряло на медицинските
стандарти за лечение на този тип заболяване. Въпреки незабавното насочване
на Й.М. към Комплексен онкологичен център - П. и с двете издадени и от
болница „К.“ епикризи, целта на което е да и се създаде медицинско досие
като онкоболна, след което да и бъде определено и приложено съответно за
заболяването и лечение, да и се даде достъп до специализирана онкологична
помощ, която може да се изразява в химиотерапия, лъчетерапия, палиативно
лечение, ако е в много увредено общо състояние, с извършване на процедури
7
както в болнично заведение, така и при домашни условия, с лекарства в
таблетна форма, като за онкоболните всички лекарства в Б. са 100%
безплатни, нямало писмени данни пациентката да се е диспансеризирала в
КОЦ - П., нито това да е ставало и липсвали данни да е била прилагана
палиативна химеотерапия и таргетна терапия в Б. и да е била включена след
извършената и операция в програма за лечение на онкоболни по
медицинските стандарти за лечение на този тип заболяване, но не заради
неспазване на описаните от ищеца в исковата молба медицински стандарти, а
заради това, че М. е избрала да продължи лечението си в Турция, а не в Б..
Считано от 24.07.2015 г., Й.М. е вписана в Регионалния раков регистър - П.,
като е ползвала тази регистрация за снабдяване с документи, необходими и за
ТЕЛК. Обобщавайки установените факти относно лечението на заболяването
на М. в Б. ПОС е приел, че те са: от момента на диагностицирането й като
онкоболна, тя е била лекувана адекватно - приложено е оперативно лечение,
за което е била насочена незабавно след установяване на заболяването; била е
представена пред онкокомисия в болница „К.“ и е била насочена и с двете
епикризи за проследяване и комплексно лечение в КОЦ по район, каквото тя
самата не е предприела, и именно затова липсват данни да й е осъществено
такова в Б., а е налице свободен и личен избор на М. да продължи лечението
си в Турция, за която държава заминала още на следващия ден след
изписването и от болница „К.“ на 13.07.2015 г. Според ПОС за прилаганото
на М. в Турция лечение липсват медицински документи установяващи какви
точно вливки са правени на пациентката, освен най-общо казаното от нея
самата в изявлението и пред св. Божилова и споделено на приятелката и св.
К., че в Турция й се прилага химеотерапия. За М. били налични финансови
документи за извършени изследвания в Турция, но не и медицински данни за
резултатите от тях, тъй че да бъдат подложени на коментар във връзка със
здравословното и състояние във връзка с провежданото в Турция лечение,
като по отношение на пет-скенера на М. й е било известно наличието на пет-
скенери в Б. поне на две места - в С. и във В., но тя не е пожелала да направи
изследването в Б.. ПОС е приел, че прилаганото на М. в Турция лечение,
изразяващо се в палиативна химеотерапия и таргетна терапия, то същото не
би се различавало принципно от лечението, което се осъществява в Б. за
заболяването и по стандарт Медицинска онкология, при това изцяло
безплатно, но като няма данни да й е било приложено в страната, доколкото
8
след извършване на операцията и в болница „К.“, откъдето е била изписана на
13.07.2015 г., макар да е била вписана на 24.07.2015 г. в регионалния раков
регистър, тя не е провеждала в периода 2015 г. – 2016 г. постоперативно
туморно лечение в Комплексен онкологичен център – П., към който е била
насочена от болница „К.“, чрез диспансеризиране и при който би било
осигурено безплатно специализирано и комплексно лечение за заболяването
й. Съдът не е констатирал убедителни обективни данни за подобряване
състоянието на М. от лечението й в Турция. Медицинска документация за
провежданото от М. лечение в Турция не е била представена по делото.
Последните фактурирани като доставени на М. медицински услуги от
болницата в Турция са били от дата 22.09.2015 г., което означавало, че или
след тази дата лечението й там не е продължило, или че е било преустановено
от пациента по други неизвестни за ПОС причини. Съдът е констатирал, че
влизанията на М. и ищеца в Турция са дванадесет на брой, през около две
седмици, както и при липса на приложена медицинска документация относно
лечението на М. в Турция, не можело да се намери за установено от ищеца по
реда на пълното главно доказване, че влизанията на М. в Турция след дата
22.09.2015 г. са били такива с цел лечение на заболяването и, както и че
такова лечение и е било осъществявано в Турция и за времето 22.09.2015 г. -
02.02.2016 г./март на 2016 г/. ПОС е констатирал, че Г. е изтеглил от
банковата си сметка в евро при ЦКБ АД - клон П. е теглил на каса суми, както
следва: на 13.07.2015 г. – 1500 евро; 20.07.2015 г. – 1000 евро; на 27.07.2015 г.
– 2500 евро; на 28.07.2015 г. - 2500 евро; на 30.07.2015 г. - 1000 евро, на
31.07.2015 г. – 660 евро - или общо 9160 евро. По два банкови кредита от
БАКБ, съответно на 04.09.2015 г. и на 25.09.2015 г. на П.Г. са били отпуснати
средства в размер от съответно 5000 евро и 6000 евро, като от тях на каса са
били изтеглени, както следва: на дати 04.09.2015 г., 08.09.2015 г., 11.09.2015
г., 14.09.2015 г., 25.09.2015 г. и 05.10.2015 г.- по 1000 евро, а на 23.09.2015 г. -
950 евро и на датите 08.10.2015 г., 15.10.2015 г., 19.10.2015 г. и 900 евро на
22.10.2015 г. Не са били установени по делото направени разходи за
логистика И. от ищеца. Окръжният съд е приел, че изцяло недоказани са
твърденията на ищеца за негови разходи за предоставяне на средства и
заплащане на лечение в Турция в размер на 24084.97 лева, защото
обстоятелството, че изтеглените от ищеца от банковите му сметки суми са
използвани за плащане на лечението на Й.М. в Турция не е такъв факт, който
9
може да се счита за установен с простото съпоставяне на датите, на които са
теглени суми от сметката на ищеца и датите, на които са били фактурирани
предоставени на М. от болницата услуги, дори привидно между тях да има
някаква кореспонденция. Според ПОС представените от ищеца инвойс
фактури също не доказвали направата на разходи за плащането им от ищеца,
но не защото като платец по тях е била посочена Й.М., както изтъквала
ответницата в писмената си защита, макар те да са действително били
издадени на нейно име, в качеството й на пациент /получател на
предоставените медицински услуги/ по дейности, описани в тях, а защото,
както личало от прочита им, изобщо не съдържали данни за извършено
плащане, нито за начина, по който следвало да се извърши същото, а били
само калкулация за дължимата стойност на описаните в тях, като
предоставени услуги. Съдът е намерил, че всички писмени документи, за
които на ищеца е било вменено задължение по чл. 183 от ГПК, следвало да се
ценят като годно събрани в производството доказателства, доколкото за част
от тях са представени оригиналите на документите, а за друга част са налице
извършени техни заверки, имащи силата на официални такива. Окръжният
съд е приел, че стойността на приетото от ответницата по опис наследство,
останало от сестра и Й.М. възлиза на 8841.81 лева.
Въз основа на така установените пред него факти П.ски окръжен съд е
направил правни изводи по съществото на предявените от ищеца искове, като
е приел, че същите следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
Изложил е съображения. Възражението на ответницата, което на практика е
било за липса на нейна надлежна пасивна материалноправна легитимация по
предявения иск, ПОС е намерил за неоснователно, поради липса на опора в
закона. Очертавайки уредбата на института на водене на чужда работа без
пълномощие, в хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, в която ищецът е бил
предявил иска си срещу ответницата, предвид елементите на сложния
фактически състав на цитираната разпоредба, във връзка с останалите норми
от института, ПОС е стигнал до извод за неоснователност на предявения от
ищеца иск, като е счел, че отношенията между ищеца и ответницата, като
приела по опис наследството на починалата Й.М. в качеството на единствен
неин наследник, не попадали в хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, на която
ищецът е основал иска си. Поради липса на сключен граждански брак се
изключвало наличието на законово задължение за ищеца да поеме разходите
10
за лечението й. Установено било от събраните гласни доказателства, че
самата М. е взела решение след констатиране на заболяването да проведе
лечение в Турция, а не в Б., и че одобрявала действията на ищеца в тази
връзка, като се радвала, че е загрижен за нея - т.е. противопоставяне на
покойната по отношение на предприетите от ищеца действия или тяхно
предприемане не е било налично, което изключвало приложението на чл. 61,
ал. 3 от ЗЗД. Не е възприет от ПОС доводът на ответницата, че работата не е
била в случая уместно предприета, тъй като още при предприемането й се е
знаела неблагоприятната перспектива за заболяването на М., доколкото в
съдебната практика по приложение на този елемент от фактическия състав на
нормата се приемало, че при преценката дали предприемането на работата от
гестора е уместно се извършва като се изхождало от това, какво самият
заинтересуван би направил, като се преценява дали действията са били
насочени към благоприятен ефект, а не според това какъв е крайният резултат
от извършването им и дали от същото е настъпила полза или вреда, а в случая
се установило, че самата М. не е вярвала на негативните прогнози за
състоянието й, дадени в Б., и че затова е счела сама за необходимо да
предприеме извършване на изследвания за потвърждението или отричането
им в чужбина, като според нейни изявления те са били поне наполовина
отречени от извършените и в чужбина изследвания и консултации, тъй че
работата можело да се счита за уместно предприета, защото самата
заинтересувана е пожелала извършването и по този начин. Въпреки това ПОС
е намерил искът за неоснователен, защото е приел, че ищецът не е вършил
чужда работа без натоварване, а е предприел организирането и подпомагане
извършването на лечението на М. в изпълнение на един свой нравствен дълг,
мотивиран от дългогодишното си съжителство на съпружески начала с нея,
при което нямало право да търси от ответницата връщане на даденото при
съзнателно изпълнение на този свой дълг. За да достигне до този извод
окръжният съд е взел предвид показанията на св. А., на който Г. казал, че той
ще се погрижи за Й., а те да нямат грижа за нищо, взети в съвкупност с
показанията на св. К., че П. намерил нужния лекар, за да има подобрение в
състоянието на Й. и тъй като живеели заедно, като съпрузи, че той полагал
всички грижи за нея и бил всеотдаен и че отишли в Турция в името на това тя
да оцелее. Същите показания съдът намира и изцяло кореспондиращи на
изявлението на самия ищец в молбата му от 23.07.20 г. /л.123/, щото той и
11
покойната споделяли едно домакинство, общи радости и неволи, общи както
положителни, така и трудни моменти и че в тази връзка, както и предвид
чувствата помежду им, счита, че е повече от естествено, обосновано и
хуманно да предприеме след май 2015 г. действия и да направи всички
възможно за излекуването й. Затова от правна страна специфичната цел,
преследвана от ищеца при предприемане на действията по лечение на М. в
чужбина е да изпълни свое морално задължение към дългогодишната си
фактическа съжителка, като направи всичко възможно за запазване на живота
и подобряване на здравето й, докато при гестията такъв мотив липсва, при нея
гесторът и доминусът не са свързани нито със законови, нито с морални
задължения помежду си, а щом е изпълнявал свой нравствен дълг, ищецът
нямал правото да търси разноските, направени при изпълнението му, в
качеството си на гестор, за връщане от ответницата, която приела по опис
наследството на доминуса. Дори и тези принципни изводи на ПОС да не
бъдат споделени и да се приемело, че ищецът е предприел уместно и добре е
водил чужда работа, без противопоставяне на доминуса, главният му иск - за
разходите направени за лечението на М. в чужбина, пак би бил
неоснователен, доколкото ищецът не е бил установи в производството
направата на разходи нито в размер на 25819.41 лева, за присъждането на
които претендирал съгласно петитума на исковата молба, нито в размер на
общо 25909.24 лева, съгласно обобщената справка на твърдените разходи.
Отделно от това претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е била неоснователна
защото ищецът нито е твърдял, нито е установявал да е поканил ответницата
да му заплати сумите по главниците, върху които търси обезщетение за
забава, на дата, преди исковата молба, а задължението за тях не е с определен
падеж и става изискуемо след покана. С оглед изложеното ПОС е постановил
своето решение.
При осъществяване на служебната проверка по чл.269 от ГПК
настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
В хода на производството пред настоящата инстация е приет пълен и
точен превод на представените пред първоинстанционния съд седем броя
фактури издадени от болница „А.а.“ – Турция за медицински прегледи,
консултации, тест, химиотерапия с посочен платец в турски лири - Й.Д.М.,
като пред апелативния съд се констатира и доказа тяхното авансово плащане.
Тези фактури са с посочена обща стойност от въззивника – 24084.97 лева и
12
съставляват основно перо в имуществената му претенция. Това е новото във
фактите, които в цялост са установени правилно и детайлно от
първоинстанционния съд. Според настоящия състав, становището на ПОС
относно произхода на средствата за заплащане на посочените фактури не е
обосновано в пълнота. Не се доказа пряк собствен произход на посочените
средства в полза на М.. В същото време видно от теглените средства от
банковата сметка на Г., както и оформените два кредита, като единият е със
залог – средствата по негов срочен банков депозит, указват на съпричастност
на движението на тези парични потоци към лечението на жената, с която той
живеел от много години на съпружески начала. В защита на средствата си
въззивникът е бил внесъл искова молба против настоящата въззиваема в
качеството й на единствен наследник на починалата Й.М. с правна
квалификация по чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата от 68500 лева, като е било
образувано гр.д. 527/2018 г. по описа на ПОС, приключило с отхвърлително,
поради неоснователност на иска, влязло в сила решение.
Основен е спорът между страните в настоящето производство относно
правната квалификация на иска. Според въззиваемата А. искът е по чл. 60 и
сл. от ЗЗД, а според въззивника Г. е налице неоснователно обогатяване.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на „водене на чужда
работа без пълномощие“ (без натоварване). Правната конструкция на
института по чл. 60 от ЗЗД изисква двама участника – управител (гестор) и
заинтересован (доминус). Заинтересован в конкретния случай би следвало да
е М., а управител – Г.. Основни елементи от фактическия състав са: знание на
гестора, че работата е чужда, като не е длъжен да я поеме и липса на
натоварване (възлагане) от страна доминуса, т.е. липсва договорено
правоотношение между тях двамата. Необходима е и липса на знание и
произнасяне – одобрение или неодобрение от страна на доминуса. В
конкретния случай е безспорно между страните, че след първоначалната
внезапна констатация на сериозното заболяване на М., което е било в
напреднал стадий, тя заедно с Г. са съгласували и заедно приели решение да
бъде извършен опит за лечение в съседна държава, което заедно предприели и
изпълнили. Не е налице основен елемент от института именован в ЗЗД като
„водене на чужда работа без пълномощие“, а именно: липса на натоварване.
Напротив – имаме възлагане от страна на М., съгласуване и вземане на
съвместно решение за предприемане на действия по лечението в държавата
13
Турция. Затова не следва да бъде обсъждано дали работата е била предприета
уместно или не, независимо, че в тази връзка са ангажирани доказателства,
включително и прието по делото заключение на СМЕ.
Предметът на спора се определя от наведените от ищеца с исковата
молба фактически обстоятелства, от които произтича защитаваното от него
субективно материално право, и кореспондиращия на тях петитум.
Обстоятелствата формират основанието на иска, а подвеждането им под
приложимата правна норма съставлява правна квалификация на иска, чието
определяне е в компетентността на съда. В случая, макар и ПОС да е
квалифицирал иска по чл.61,ал.1 от ЗЗД, вместо по чл.59 от ЗЗД, той по
същество е разгледал и се е произнесъл именно по наведените от страните
факти и обстоятелства, очертаващи предмета на спора. Отхвърляйки
подвеждането на фактите (субсумирането) под правните норми на чл. 60-62
от ЗЗД и наблягайки на нравствените елементи в отношенията между ищец и
наследодателка на ответницата, ПОС е приел квалификацията на претенцията
като искане за възмездяване в хипотезата на неоснователно обогатяване. За да
се достигне до извод относно моралните аспекти на отношенията М.-Г.
следва те да бъдат същностно изяснени. Двамата живеели на съпружески
начала от 1997 г., и двамата са се представяли пред обществото като
семейство, като М. наричала Г. „свой съпруг“, а същото било отношението и
на Г. към М.. В условията на доброволен, интимен и траен съюз са споделяли
общ дом, с едно домакинство, заедно са изживявали радости и неволи.
Независимо, че не е уредено в Семейния кодекс, то през последните
десетилетия редица други кодекси, закони и подзаконови нормативни актове
дават легално определение на "фактическо съжителство на съпружески
начала", както и правните последици от него с оглед спецификата на всеки от
тези актове. Така според § 1, т. 6 от ДР на ЗСВ и § 1, т. 18 отДР на ЗПКОНПИ
"Фактическо съжителство на съпружески начала" е доброволно съвместно
съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на
които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак,
което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един
за друг и за общо домакинство.“. Правни аспекти се откриват в редица други
кодекси и закони – КСО, ГПК, НПК, КЗ, ЗПФКПП, ЗЗДН, ЗМ, ЗЧРБ и др.
Трайната съдебна практика, включително и тази отпреди 1989 г. по
отношение на съжителството на съпружески начала без да има сключен
14
граждански брак определя негови правни последици, например: ППВС
5/24.09.1969 г., ТР 1/2016 от 21.06.2018 г. по повод неимуществените вреди от
деликт. Налице е коренна промяна в актуалната социална ценностна система
през последните години към квалифицирането на съпружеското съжителство
без граждански брак, като нормален и приемлив факт с определени правни
последици. Липсата на сключен граждански брак между Г. и М. води до липса
на дължимите права и задължения между тях по СК, като това не означава
пълна липса на такива. На нравственото задължение да се положат грижи за
болен близък човек е дадено правно значение разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от
ЗЗД. Това е основанието изключващо приложението на института на
неоснователното обогатяване. Полагането на грижата за болната фактическа
съпруга, както правилно е отбелязал ПОС е било повече от естествено,
обосновано и хуманно, и това е била специфичната цел, предприета от ищеца.
Когато се установи съзнателно изпълнение на нравствен дълг, тогава
даденото не е без основание и не може да се претендира връщането му.
Съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая
основание изключващо неоснователното обогатяване - ППВС 1/28.05.1979 г.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърджаване на първоинстанционното решение като правилно.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, жалбоподателя следва да
бъде осъден да й заплати сумата от 600 лева по договор за правна защита и
съдействие за въззивното производство.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260980/15.11.2021 г. по гр.д. 1344/2022 г.
Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА П. Г. Г. с ЕГН - ********** и постоянен адрес: град П., ул.
„И.В.“ № 76 да заплати на С. Д. АГ. с ЕГН – ********** и съдебен адрес: град
П., бул. „Б.” № 6, ет. 12, ап. 55, адвокат Г.Н. Х., АК – П. сумата от 600 лева
представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
15
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република Б. при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16