Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
26.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на девети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№52/2021 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на ЧЕЗ
Разпределение България АД, гр. София, против Наказателно постановление /НП/ №23-332-СД/31.12.2020
г. на директора на РИОСВ Враца, с което на основание чл.83, ал.1, т.2 от Закона
за защитените територии /ЗЗТ/, на жалбоподателя е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00 лв. за нарушение по чл.13,
ал.2 ЗЗТ.
В жалбата се излагат доводи, че
деянието не представлява нарушение, тъй като дружеството има издадено
разрешение за почистване на растителността под съществуващия
електропровод. Изтъква се също, че
неправилно вмененото обвинение е субсумирано под посочената в АУАН и НП норма,
както и се твърди, че липсват данни за компетентността на наказащия орган. При
това се моли за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател,
редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна се
предсатвлява от юрк. Софиянска, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на НП.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови доказателства – разпитана е св. С. Д..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 09.07.2020 г., в изпълнение на
Плана за контролната дейност на РИОСВ Враца за 2020 г. е извършена планова
проверка на резерват „Врачански карст“, находящ се в местността „Балкана“, кв.
Бистрец на гр. Враца, ЕКАТТЕ 12259. В хода на проверката св. С. д. – младши
експерт при РИОСВ Враца, усатновила, че растителността под проводниците по
протежението на въздушния електропровод, преминаващ през територията на
резервата и доставящ ел. енергия от кв. Бистрец на гр. Враца до хижа Леденика е
изсечена. При направена справка на наличната база данни в РИОСВ Враца и
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца установила, че
електропровода преминава през поземлен имот с идентификатор 12259.187.76, която
територия е изключителна държавна собственост и представлява защитена такава - резерват
с площ 14304 кв.м.
За установеното св. С. Д. съставила
Констативен протокол №332-СД/09.07.2020 г. и с писмо с рег. №БРЗТ-448/15.07.2020
г. и напомнително такова с рег. №БРЗТ-448/2008.2020 г. изискала от
дружеството-жалбоподател да предостави информация относно установеното изсичане
на растителността под електропровода и документите, регламентиращи дейността.
На 18.09.2020 г. св. С. Д.
съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, в който посочила, че като на
09.07.2020 г. е изсекло растителността под проводниците по протежението на
въздушния електропровод, преминаващ през теритрита на резервата и доставящ ел.
енергия от кв. Бистрец на гр. Враца до хижа Леденика, без това да е съгласувано
с министъра на околната среда и водите, дружеството е извършило нарушение по
чл.13, ал.2 ЗЗТ. АУАН е съставен в присъствието на предсатвител на дружеството
и му е връчен лично, като в графа възражения същият отразил, че представя
позволители за сеч от РДГ Берковица.
В срока по чл.44 ЗАНН е
представено възражение срещу АУАН, с което се иска прекратяване на
административно-наказателното производство поради липсата на нарушение.
Въз основа на съставения АУАН, на
31.12.2020 г. е издадено обжалваното НП, с което при идентично описание на
фактическата обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.13, ал.2
ЗЗТ и на основание чл.83, ал.1, т.2 ЗЗТ на дружеството е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00 лв.
Така изложената фактическа
обстановка се установява въз основа показанията на св. С. Д., които съдът
кредитира като логични, последователни и незаинтересовани. От показанията на
свидетелката се установява времето и мястото на извършената проверка, както и
направените констатации – свидетелката лично е извършила проверка на 09.07.2020
г. и е установила, че растителността под
проводниците по протежението на въздушния електропровод, преминаващ през
теритрита на резервата и доставящ ел. енергия от кв. Бистрец на гр. Враца до
хижа Леденика, е изсечена. Установила е също, че електропровода преминава през
поземлен имот с идентификатор 12259.187.76, която територия е изключителна
държавна собственост и представлява защитена такава – резерват с площ 14304
кв.м. От показанията на свидетелката се установява и това къде и при какви
обстоятелства е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелката в
цялост. В подкрепа на същите е и съставения за проверката Констативен протокол
№332-СД/09.07.2020 г., към който съдът се отнесе с доверие.
Съдът кредитира и приложените по
делото позволителни за сеч, от които се установява, че се разрешава сеч в отдел
№79, подотдел 3, и отдел №76, подотдел 1. Кредитира и останалите писмените
доказателства, съдържащи се по делото. Доколкото обаче установената по делото
фактология е еднозначно установена, съдът намира по-подробното обсъждане на
доказателствената съвкупност за ненужно и обременяващо съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения
в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я
по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от
посочените от дружеството-жалбоподател основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, от компетентни органи и е налице редовна процедура по връчването им.
Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:
С повдигнатото фактическо
обвинение, дружеството е обвинено в това, че на 09.07.2020 г. е изсекло растителността под проводниците по
протежението на въздушния електропровод, преминаващ през теритрита на резервата
и доставящ ел. енергия от кв. Бистрец на гр. Враца до хижа Леденика, без това
да е съгласувано с министъра на околната среда и водите, с което е извършено нарушение
по чл.13, ал.2 ЗЗТ. От доказателствата по делото обаче се установява, че на
09.07.2020 г. е извършена самата проверка и към момента на проверката
растителността вече е била изсечена. Свидетелката Д. от своя страна не заявява
да е установила констатираното изсичане да е извършено в рамките на деня –
същата не твърди да е видяла на място как се извършва изсичането или как се
почиства терена след изсичането и не твърди наличието на каквито и да е други
индикации, че нарушението е извършено непосредствено преди проверката и то в
същия ден. При това за съда остава неясно как наказващия оран е приел, че
нарушението е извършено именно на датата, на която е извършена проверката.
Действително, реквизит от АУАН и НП е посочването на дата на извършване на
нарушението, а няма спор, че не са малко хипотезите в които установяването на
точна дата е невъзможно. В такива случаи обаче, и съдебната практика и тази на
АНО трайно е утвърдила подход да се посочва период на извършване на нарушението,
който период може да обхваща периода от датата на която е сигурно, че
нарушението не го е имало до датата на установяването му. В случая не е използван
такъв подход, а в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението е посочена
датата на проверката, на която дата няма каквито и да е доказателства да е
извършено процесното изсичане. Неправилно посочената дата на извършване на
нарушението обуславя основание отмяната на санкционнния акт, защото не се
доказва дружеството да е извършило каквото и да е на 09.07.2020 г. Ето защо настоящата инстанция приема, че
вмененото обвинение е неправилно и санкционния акт следва да се отмени изцяло,
ведно с всички произтичащи от това последици.
Извън изложеното, за материално-правната
законосъобразност следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се
установява да е изпълнено изискването на чл.13, ал.2 ЗЗТ, като представените в
тази насока позволителни за сеч не изключват задължението, вменено в посочената
като нарушена норма. Неоснователни са възраженията в насока неправилно
приложение на материалния закон, тъй като съдът приема, че именно тази норма е
приложима. Но с оглед изхода на делото, прецизното им разискване е ненужно, тъй
като по изложените
по-горе съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното,
Врачански районен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №23-332-СД/31.12.2020
г. на директора на РИОСВ Враца, с което на основание чл.83, ал.1, т.2 от Закона
за защитените територии /ЗЗТ/, на ЧЕЗ Разпределение България АД, гр. София, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000,00
лв. за нарушение по чл.13, ал.2 ЗЗТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: