Р Е Ш Е Н И Е
№ 2760 11.07.2018 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3313 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Дачев Чойс” ЕООД, ЕИК ********* против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че е потребител
на електрическа енергия с кл. № ******, която
ответникът доставя в недвижим имот, находящ се в ***********.
Измерването на ел. енергия се извършвало посредством електромер за ИТН ****,
притежаван от ЕВН.
При посещение на каса на
дружеството за плащане на сметки, управителят бил уведомен, че след извършена
проверка на СТИ, е установено неточно и непълно измерване на консумираната ел.
енергия, при което била начислена допълнителна такава за периода 12.12.2015 г.
– 21.03.2016 г. в размер на 269,68 лева, за което била издадена фактура №
**********/02.02.2018 г.
Твърди, че не дължи посочената
сума, тъй като не били налице условия и законови основания за едностранна
корекция на сметката. Оставали неясни – начинът на установяване на допълнително
начислената ел. енергия и как е определен периодът на корекцията. Тя почивала
на предположение за ползвана ел. енергия. С приемането на правила било
недопустимо едностранно да се въвежда обективна отговорност на потребителя.
Количеството било записано произволно от ответника на база прогнозни
количества.
Съставеният констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ не отговарял на изискванията
на чл. 47 ПИКЕЕ, а абонатът не бил уведомен за проверката, нито КП бил връчен.
Корекцията за дължими суми със задна дата била неправомерна. Допълва, че СТИ не
било от одобрен тип, не било заявено в БИМ, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗИ и не било
преминало първоначална и последващи проверки, сп. чл. 26, ал. 1 ЗИ. СТИ било монтирано
в заключено ел. табло, до което достъп имали само служители на ответника, а
ищецът не знаел кой точно електромер отчита консумираната ел. енергия за
неговия обект.
Моли предявеният иск да бъде
уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и
размер.
Исковата сума била начислена и претендирана правомерно, на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, вр. с чл.48, ал.1, чл.51, ал. 1, вр. с чл. 50 ПИКЕЕ. Позовава се на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
като сочи, че коригираните количества били изчислени при спазване на
методиката, съдържаща се в чл. 50 ПИКЕЕ и остойностени,
съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди наличие на облигационна връзка с
потребителя за доставката и ползването на ел. енергия, като продажбата й се
осъществявала при публично известни общи условия.
На 21.03.2016 г., на основание
чл.37, ал. 1 ОУ на ЕР ЮГ, била извършена проверка на СТИ в имота, за
осигуряване съответствието му с изискванията за точност на ПИКЕЕ. Служителите
установили несъвпадение с нормираните метрологични и технически изисквания за
точност. Тъй като не бил открит представител на абоната, констативният протокол
№ 230384/21.03.2016 г. бил подписан от присъстващите двама свидетели /които не
били служители на ЕР/, с което изискванията на чл. 63, ал. 2 ОУ били спазени.
На основание чл. 63, ал. 1 ОУ
на ЕР, електромерът бил демонтиран и предаден за проверка в БИМ, при спазване
на съответните изисквания във връзка с тази процедура. Всички действия били
закрепени в констативен протокол с № 957/17.10.2017 г. В резултат било
установено, че тарифната таблица по часови зони е променена. Била въведена
трета тарифа, която не се отчитала от електромера, видно и от самоотчета от 12.12.2015 г.
Излага съображения, че
едностранната корекция била извършена по реда на чл. 51, ал.1, вр. с чл.50, вр. с чл. 45, ал.1,
ПИКЕЕ. Тя не била санкция за абоната за определено противоправно поведение, а
целяла изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и
овъзмездяване на енергийното дружество.
Размерът на вземането също бил
определен съобразно регламентацията в ПИКЕЕ. Периодът от време, за който била
извършена корекцията, от 100 дни, не превишавал максимално предвидения в чл. 50
ПИКЕЕ от една година. В действащите общи условия на ответника съществувал
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция /чл.28, ал.2/. С
оглед изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ищецът е
потребител на услугите на ответното дружество по доставка на ел.енергия за
недвижим имот, находящ се в ***********; за периода
на едностранна корекция 12.12.2015 г. – 21.03.2016 г. е платил всички начислени
суми за изразходвана ел. енергия, освен процесната;
че е извършена проверка на СТИ, за което е съставен констативен протокол от
21.03.2016 г.; електромерът е предаден за проверка в БИМ, за което е съставен
протокол от 17.10.2017 г.; във връзка с едностранната корекция е издадена
фактура № **********/02.02.2018 г. за сумата от 269,68 лв., представляваща
стойност на допълнително начислена ел. енергия в размер на 2083 кВтч за периода от 12.12.2015 г. до 21.03.2016 г. /вж. Определение
по чл. 140 ГПК № 3733/13.04.2018 г. – л.30-31/.
Съдът приема тези факти за
доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
За извършената едностранна
корекция на сметката, ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с
чл.48, ал.1, чл.51, ал. 1, вр. с чл. 50 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми,
условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/.
В раздел девети на ПИКЕЕ /чл.50/
е посочено, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.
Периодът, за който е извършена
едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл.98а от Закона за
енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение
на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013
г., в сила от 16.11.2013 г./.
В тази връзка следва да се
посочи, че с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение
на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението
е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. За
периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Съгласно чл. 195,
ал. 2 АПК, правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в
случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към
настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на Петчленния
състав на ВАС, относно извършената на 21.03.2016 г. проверка на средството за
търговско измерване, ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон /относно
разграничението на действието на отменен подзаконов нормативен акт и отменен
индивидуален административен акт и тълкуването на чл. 195 АПК - вж. Решение №
212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение №
104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2013 г. на II т. о.
на ВКС, Решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на II т. о. на ВКС и
др./.
Ефектът на решението на
административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни
норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента
на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в
частта относно процедурата по чл. 47, са действали /за пълнота - относно
нормите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ е постановено Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС за отмяната им, което към
момента няма данни да е влязло в законна сила/.
В чл. 47-51 ПИККЕ са
регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки
на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Тези случаи като цяло
се свеждат до две групи – 1./ на констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и 2./ на субективно въздействие върху измервателната
система.
Въведена е обективна отговорност
на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при
ангажиране отговорността за вреди. Корекция се допуска при липса на средство за
търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със
заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/.
В по – новата съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 111/17.07.15 г. по т.д. №
1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II
т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о. ВКС, се приема,
че с изменението на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в
ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона
се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че
след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12 г., съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията
си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В договорните отношения
между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната
отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с
нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.
Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ /в сила от 17.07.2012
г./, в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на
закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника /общите условия на
ответника не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното
съдържание/. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по
чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите
условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание
за корекция въз основа на ПИКЕЕ. От изложеното следва, че в конкретния случай
не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно /в случая непълно/ отчитане на потребената
ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените
общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция /в т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№
3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на
ВКС, І т.о. и др./.
С оглед горното, съдът намира, че е допустима
едностранната корекция на оператора след 16.11.2013 г., но при наличието на три
предпоставки:
1/ предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;
2/ наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
3/ спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.
В случая не са изпълнени първа и трета предпоставка за
ангажиране отговорността на ищеца. Както бе посочено, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 ЗЕ да приеме и публикува нови ОУ. Възраженията в обратна насока не се
споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от
съдържанието на цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че
клиентът следва да бъде уведомен, но не
и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум.
Същевременно не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията, поради следното:
В приетия констативен протокол № 230384/21.03.2016 г. е
посочено, че представители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано за обекта на
потребителя, в присъствието на двама свидетели. Отразено е единствено, че СТИ се намира в общо, метално,
заключено и пломбирано електромерно табло и, че след проверка, е свалено за
експертиза. Няма данни по какви причини се е наложило това, нито е упоменато констатирането на дефект
или неточност в измерването.
Резултатите от експертизата са отразени в Констативен
протокол на БИМ.
За защита, както на
обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия, с правилата е предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване
наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на
потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. В
случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система /каквото е
налично, предвид въвеждането на допълнителна тарифа/, доколкото то е свързано с
посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него, за да
се осигури обективност на извършените действия, наличието на неправомерното
въздействие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията,
който задължително присъства на
проверката, съгласно чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения
констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че е
налице посегателство върху собствеността на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа /относно
предпоставките за извършване на корекция на сметки - Решение № 104 от 16.08.2016 г. т.д. № 1671/15г., I т.о., ВКС/. В случая,
представител на полицията не е присъствал. Освен това не е ясно и не се доказва
дали в действителност потребителят или негов представител са били търсени,
но неоткрити, т.е. кое е наложило подписването на протокола от двама свидетели
/посочени само с име и фамилия/. За последните не се доказва, че не са били
служители на ЕВН, каквото изискване се съдържа в чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, като
тежестта за това е на ответника, предвид оспорванията
в ИМ. Ищецът отрича да е бил търсен, както и негов представител да е присъствал
на проверката, като по делото липсват свидетелски показания относно извършените
действия по проверка и невъзможността потребителят да бъде открит. Изложеното
съставлява още едно нарушение на проверката и самата процедура по корекция на
сметка, достатъчни да я опорочат изцяло.
Ето защо, следва да се приеме, че не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 2 и чл. 47, ал.
3 ПИКЕЕ.
Отделно, съгласно чл. 47, ал. 4
ПИКЕЕ, в случаите на съставяне на констативен протокол за проверката в
отсъствие на клиента, операторът на съответната мрежа изпраща констативния
протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка. Следва да се
отбележи, че ПИКЕЕ изисква изпращане на констативния протокол на клиента с
обратна разписка преди извършването на
корекцията. Подобни данни в случая липсват. Твърденията на ответника за
уведомяване на клиента чрез изпращане на протокола, но неполучаването му,
останаха напълно недоказани. Не се установява протоколът да е бил изпращан,
както и получаван от ищеца. Приложената обратна разписка на л.29 не
удостоверява връчването на КП, т.к. в
нея няма отразяване на съдържанието,
което е било получено от адресата.
Налице е и друго нарушение, т.к. ЕВН не
е изпратило СТИ за проверка в БИМ в рамките на определения в чл. 47, ал. 5
ПИКЕЕ 7 - дневен срок, а над две
седмици по – късно /проверката е на 21.03.2016 г., а подаденото заявление до
БИМ от 11.04.2016 г., видно от КП/.
Същевременно, ответното дружество не доказва правилността на определяне на периода за
начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е
извършена за 100 дни за периода 12.12.2015 г. – 21.03.2016 г. Независимо, че
същият попада в рамките на допустимата една година, по делото следва да е
доказано защо именно за него е извършена корекцията. Според заключението на
съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
датата на намеса е установима с точност и съвпада с началния момент на периода,
но крайният такъв е неясно определен /макар да съвпада с извършване на проверката/.
Несъответствието е настъпило в точно определен момент, при което проверка е
могла да бъде извършена както незабавно, така и например месец по- късно, а не
над три месеца след констатациите за неточност при измерването. Ето защо и не може да се приеме,
че твърденият период, за който е начислена допълнителна ел. енергия, е правилно
определен. Независимо, че същият е в рамките на срока по чл. 54, ал.
2 ОУ на ЕВН ЕР, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен.
Доколкото уредът не е собственост на
абоната и показанията му би следвало да са били и се установява да са отчитани,
изцяло в тежест на ответника е да докаже периода на направената служебна
корекция, което не бе сторено.
Изложеното е достатъчно, за да
се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не установява, при негова
доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за посочения
във фактурата период. Последният е фиксиран едностранно, завишавайки отговорността
на потребителя.
Предвид горното, съдът намира,
че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на
твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания
на ЗЕ и ПИКЕЕ едностранна корекция на сметката на потребителя /въпреки
разпределената му доказателствена тежест/, дори напротив – установиха се
съществени нарушения при извършването на проверката и последващото допълнително
начисление.
Законовата възможност за
едностранна корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е
допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в
случая не бяха установени.
Искът за установяване недължимостта на сумата следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Отправено е искане, представен
е списък по чл. 80 ГПК /л.55/ и доказателства за сторени такива в размер на 50 лева
– ДТ и 300 лева – платено адв. възнаграждение,
съобразно ДПЗС. Разноските от общо 350 лева следва да се възложат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „Дачев Чойс” ЕООД, ЕИК ********* НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 269,68 лева, представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия в размер на 2083 кWh за периода 12.12.2015 г. – 21.03.2016 г., за която е
издадена фактура № **********/02.02.2018 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да
заплати на „Дачев Чойс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” № 39, ап. 10, сумата от общо 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД