Решение по дело №349/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 957
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20221000500349
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 957
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500349 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 266751 от 29.11.2021г., постановено по гр.д.№6329/2020г., СГС е
осъдил, на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЗД“Бул
инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на Л. И. К., ЕГН**********, сумата от 7 000/седем
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
23.05.2018г. в гр.София, ведно със законната лихва от 12.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от
50 000лв.Решението е било постановено при участието на Столична община, като трето
лице-помагач на страната на ответника ЗД“Бул инс“АД.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над
7 000лв., е постъпила жалба от ищеца Л.К., в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер,
тъй като не е съобразено с действително получените увреждания от страна на пострадалия,
продължителността на възстановителния период и остатъчните белези в областта на двете
подбедрици.Следва да се съобразят показанията на разпитаните по делото свидетели, от
които се установява, че възстановяването е продължило повече от 2 месеца, в който период
лицето е търпяло интензивни болки.Съдът не е отчел момента на настъпване на
1
застрахователното събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на
застрахователите по риска „Гражданска отговорност“.С оглед на горното моли съда да
отмени решението в обжалваната част и постанови друго по същество, с което да уважи
изцяло предявения иск.
В срок са постъпили отговори от ответника ЗД“Бул инс“АД и ТЛП Столична
община, в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът Н. З. е имал качеството на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищецът е пострадал при настъпилото на 23.05.2018г. ПТП, вследствие на което е получил
претендираните в исковата молба травматични увреждания.Пред въззивната инстанция е
спорен само размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Частично основателни са оплакванията на ищеца, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с тежестта на
получените травми и продължителността на лечебния и възстановителен период.
От заключението по допуснатата по делото комплексна СМЕ, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено се установява, че от ПТП ищецът е претърпял
следните увреждания : разкъсно-контузна рана на лява подбедрица ; разкъсно-контузна рана
на дясна подбедрица ; контузия с охлузване на ляво коляно ; разкъсване на вътрешния
менискус на ляво коляно.Двете рани са били обработени хирургически с наложени шевове,
като са били дадени указания да се правят периодични превръзки и отстраняване на
хирургическия шев на 14-я ден.По отношение на разкъсания менискус не е провеждано
специфично лечение.Според вещото лице общата продължителност на възстановителния
период е била до 2 месеца, което се потвърждава и от показанията на св.Симеонова, която я
заявила, че лицето е изпитвало затруднения при ходене за период от около месец и
половина.При извършения преглед на пострадалия е установено пълно възстановяване на
здравословното му състояние без данни за функционален дефицит на двата крайника.Налице
са два козметични белега в областта на двете стави с дължина 2 см. и 11см.
С оглед естеството на получените увреди и проведеното лечение, което е било
консервативно, както и пълното възстановяване на пострадалия съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 15 000лв.Така определения размер на обезщетение
е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи : С решение № 11 от 8.06.2022 г. на
2
ВКС по т. д. № 2338/2020 г., I т. о., ТК е присъдено обезщетение от 35 000лв. за разкъсване
на двата мениска, фрактура на тибията и навяхване на част от глезенната връзка.
Налице е несъвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд в частта,
в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
отхвърлен за разликата от 7 000лв. до 15 000лв., като бъде постановено друго по същество, с
което на пострадалия се присъди допълнително обезщетение от още 8 000лв.В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 6% върху
допълнително присъденото обезщетение, която възлиза на 480лв.
На адв.В.О. следва да се определи възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, което за двете
инстанции е в размер на 762.49лв. с ДДС.
На въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски, които са в размер на 1 953.49лв.
Предвид горното, съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266751 от 29.11.2021г., постановено по гр.д.№6329/2020г. на СГС в
частта, в която е отхвърлен иска на Л. И. К., ЕГН**********, срещу ЗД“Бул инс“АД,
ЕИК831830482, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
23.05.2018г. в гр.София, ведно със законната лихва от 12.05.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за разликата от 7 000/седем хиляди/лв. до 15 000/петнадесет
хиляди/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на Л. И. К., ЕГН**********,
сумата от още 8 000/осем хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
които са били претърпени от ПТП, което е настъпило на 23.05.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266751 от 29.11.2021г., постановено по гр.д.
№6329/2020г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на адв.В.В. О. от САК сумата
от 762.49/седемстотин шестдесет и две цяло и четиридесет и девет/лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Л. И. К., ЕГН**********, да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482,
сумата от 1 953.49/хиляда деветстотин петдесет и три цяло и четиридесет и девет/лв. с
ДДС, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
3
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати по сметка на Софийския
апелативен съд, сумата от 480/четиристотин и осемдесет/лв., представляваща допълнителна
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4