Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 21/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е разпределено на настоящия съдия- докладчик на 02.01.2020г..
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба „Агротексим“ ЕООД, чрез адв. А.И. от САК, срещу Наказателно постановление №F107673/16.10.2014г. на ТД на НАП- София, с което за нарушение на чл. 33, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв..
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението не е доказано и е нарушено правото на защита.
Жалбоподателят се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който поддържа жалбата и допълнително прави възражение за изтекла абсолютна давност.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмена защита твърди, че НП е издадено при спазване на законовите изисквания
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Жалбата е подадена в срок, тъй като НП е връчено на 08.01.2019г., а жалбата е депозирана на 09.01.2019г. (видно от отбелязването върху пощенския плик).
Съдът приема, че жалбата на нарушителя е основателна, доколкото административнонаказателното производство е погасено по давност.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК /Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС, по т. д. 1/2014 г./. С изтичане на предвидената от закона погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Така административнонаказателната отговорност се погасява, тъй като извън рамките му нейното осъществяване не е допустимо. Последиците ѝ са както процесуални, така и материалноправни – тя погасява преследването на нарушителя, но също и препятства санкционирането му. При положение че законодателят е предвидил, че с изтичане на сроковете за нейното реализиране наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент на по-силното основание това следва да важи и за административнонаказателната отговорност за административни нарушения.
Продължителността на давността за тях съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /изм., ДВ, бр. 26 от 2010 г./ във вр. с чл. 11 от ЗАНН е три години. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН срокът тече от довършването им. Този срок спира съгласно чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт, и се прекъсва по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко едно действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, след което започва да тече нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко едно административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
В случая наказателното постановление е издадено за нарушение, извършено на 17.04.2014г.. Това е моментът, от който е започнала да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Според правната уредба, в сила по време на извършване на нарушението и затова приложима съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, абсолютната давност е четири години и шест месеца. Така при начален момент 17.04.2014 г. срокът на абсолютната погасителна давност е изтекъл на 17.10.2018г. и от тази дата занапред е изключена възможността на държавата да преследва административнонаказателно лицето за извършеното от него нарушение.
В случая неприложим е срокът по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, тъй като липсва влязло в сила наказателно постановление по реда на чл. 64 от ЗАНН, респ. не е налице публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, за което да бъда отчитан срокът по чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Ето защо съдът намира, че изобщо не е необходимо да бъде обсъждано по същество извършено ли е административно нарушение и правилно ли е квалифицирано то, а наказателното постановление следва да бъде отменено и административнонаказателната преписка – прекратена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 400 лв. Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното заседание. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №F107673/16.10.2014г. на ТД на НАП- София, с което на „Агротексим“ ЕООД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Шипченски проход“ №79, представлявано от управителя Й. С. Т., за нарушение на чл. 33, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Национална агенция за приходите – гр.София да заплати на „Агротексим“ ЕООД, ЕИК………, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Шипченски проход“ №79, представлявано от управителя Й. С. Т.сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: