Определение по дело №1284/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1067
Дата: 7 юли 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300501284
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1067, 07.07.2020г., Пловдив

 

 

Окръжен съд, Пловдив                                                     граждански състав,

на седми юли                                                     две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                                    Таня Теоргиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Ч. гражданско дело  № 1284  по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

         Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против  Разпореждане № 37462/05.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 6137/2020, ПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против В.Н.Н..

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че в договора е посочен фиксиран лихвен процент  и ГПР, поради което в случая не намират приложение изискванията на закона за индекси и методики , касаещи формули за изчисляването им. Освен това посочва и че в чл.19, ал.4 от ЗПК са изчерпателно изброени компонентите, въз основа на които се образува ГПР. Излага доводи и за това, че в чл.22 от ЗПК изрично е посочено кога един договор е недействителен и това е несъответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11. Поддържа, че в настоящия случай посочените изисквания са спазени. На следващо място поддържа, че таксата ангажимент и застрахователната премия не водят до обоснована вероятност за неравноправни клаузи в договора. Развива доводи, че сключеният договор за застраховка не е свързан с одобрението и отпускането на кредита, поради което и не попада в обсега на забрана по чл.10А от ЗПК. Освен това кредиторът в случая е само застрахователен посредник и не може да влияе на условията по договора за застраховка. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасяне по същество.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ,  поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Пред районният съд е постъпила молба от Агенция за събиране  на вземания ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против В.Н.Н.. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит PLUS-14531198/01.03.2017 С „БНП Париба Пърсънъл“, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Рамков договор за продажба от 10.06.2019г. Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата за периода 05.04.2019-05.03.2022г., договорна лихва за периода от 05.08.2019г.-05.03.2020г., обезщетение за забава от 06.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.  Към заявлението е приложено копие от договора за паричен заем.

 С обжалваното разпореждане  съдът е отхвърлил заявлението , като е посочил, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива. Посочва, че в договора липсва посочване на методиката , при която се определя ГПР. Освен това в договора е предвидено заплащане на такса ангажимент и допълнителна услуга – застраховка.  Предвид на това счита, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. 

Настоящата инстанция не споделя изводите на заповедния съд . ЗПК определя изрично компонентите на ГПР и не е необходимо посочването им допълнително в договорите за кредит. По отношение на останалите две вземания – за застрахователна премия и за такса ангажимент, съдът намира, че доколкото същите не са предмет на заявлението не следва да се изследва въпросът дали същите не съставляват неравноправни клаузи в договора.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на заявлението по същество.

         По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

         ОТМЕНЯ Разпореждане № 37462/05.06.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 6137/2020, ПРС и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за произнасяне по същество на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК *********.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ :