РЕШЕНИЕ
Номер 4780 11.12.2014 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На дванадесети ноември, две
хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10163 по описа за 2013
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е предявен иск по чл.108 от ЗС от А.М.Д. и С.М.Д. против Т.Д.Р. и Е.Д.Р. за това ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху площ от 35 кв.м., попадаща в югозападната част на собствения им УПИ ХV- 258, кв.18, която площ попада между дворищно- регулационната граница и поставената на място на терена ограда.
Ответниците оспорват иска като неоснователен.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че през 1970г. между праводателите на страните била извършена делба на парцели ХV- 258 и ХVІ- 259. В плана от 1967г. обаче била допусната грешка относно местоположението на границата между двата съседни имота. С решение на ПОС от 25.09.1967г. тази грешка била констатирана и било допуснато изменение на дворищната регулация в съответствие с вярната граница. Въпреки това ответниците поставили ограда по грешната граница, с която заградили 35 кв.м. от двора на ищците. В отговора на исковата молба се сочи, че регулацията по отношение на УПИ ХV не е приложена и не е налице идентичност между този УПИ и съответния кадастрален имот. Предмет на делбата от 1970г. не били придаваемите към парцели /настоящи УПИ/ ХV и ХVІ места. Спорната площ представлявала придаваемо място от собствения на ответниците имот към УПИ ХV. То не било предмет на делбата, не било платено и дворищната регулация по отношение на същото не била приложена.
С определение от 08.05.1970г. по гр.д.№ 1517/1970г. на ПНС е одобрена спогодба, по силата на която в дял на А. И. Г. е поставен парцел ХV- 258, с площ от 598 кв.м., а в дял на наследодателя на ответниците /видно от удостоверението на л.31/ Д. И. Г. е поставен парцел ХVІ- 259, с площ от 397 кв.м.. С нот.акт № 46/20.05.1970г. А. Г. е продал парцел ХV на М. А. Д.- наследодател на ищците, видно от удостоверението на л.8. Тези парцели са отредени за имоти пл.№№ 258 и 259 по КРП от 1967г., одобрен със заповед № 44/30.01.1967г.. Дворищната регулация досежно тези имоти е изменена с решение от 25.09.1967г. по гр.д.№ 1826/1967г. на ПОС / л.10/. Скицата, представляваща неразделна част от това решение, е приета като приложение /л.268/ към заключението на тройната СТЕ по делото. От тази скица, от самото заключение, както и това по единичната СТЕ, изготвено от в.л.Л.С., е видно, че първоначално дворищнорегулационната граница между двата съседни парцела е съвпадала с имотната граница и е преминавала по относително правата линия, обозначена с букви „А”, „Б” и „В” на скици №2 и 2-А / л.264/ към заключението на тройната СТЕ. В резултат от постановеното от съда изменение дворищно регулационната граница е преместена по букви „Л”, „М”, „Н”, „Р” и „С” / не по букви „М”, „О” и „П”, видно от пояснението на в.л.В.С., дадено в предпоследното изречение от втори абзац от изказването й, записано на л.187, стр.2, както и от абзац 2 на стр.9 от заключението/. Процесната по делото площ е с триъгълна форма и се заключава между букви „А”, „С”, „П”, „О”, „Р” и „А”, т.е. между разминаващите се в южната им половина първоначална дворищно регулационна линия и тази след изменението с решението от 25.09.1967г..
Основният спор по делото се свежда до това, дали процесната площ представлява придаваемо място от бивш имот пл.№ 259 към парцел ХV- 258 и, ако е придаваемо място, дали е платено, т.е. дали изменената дворищна регулация е приложена. Несъмнено към 1967г. процесната площ е представлява част от бивш имот пл.№ 259 и щом като е включена в границите на отредения за бивш имот пл.№ 258 парцел ХV, тя се явява придаваемо място. Особено важно в тази връзка е да се отбележи, че включването на тази площ в границите на парцел ХV не е случайно, не е резултат от техническа грешка, а е направено с определена цел. В т.3 от текстовата част на скица 2-А към заключението на тройната СТЕ е записано, че за УПИ ХV е осигурено лице от 12 м.. Действително разстоянието между т.т. „П” и „Т” е приблизително 12 мм., което при мащаб 1:1000 се равнява на 12 метра. Преди изменението лицето на парцел ХV откъм улицата е било с по- малък размер. Съгласно §42, ал.1, т.1 от ППЗПИНМ / отм., в сила към 1967г./, парцелите в планинските села / към 1967г. К. е село, статут на град му е даден с решение на МС от 2006г./ е трябвало да имат лице откъм улиците с размер от най- малко 12 м.. Следователно изменението от 20.09.1967г. не е имало за цел да приведе дворищно регулационната граница в съответствие с имотната, а да придаде на парцел ХV лице с нормативно установените размери.
В заключението на тройната СТЕ се приема, че изменената дворищна регулация е приложена, тъй като при сключване на делбената спогодба непрекият праводател на ищците А. Г. е заплатил суми за уравняване на дяловете на останалите съделители / на пети ред от т.1.15, стр.5 от заключението е записано „ прложена с вписан делбен протокол № 95, т.ІІ от 20.05.1970г./. Видно от протокола от 08.05.1970г. суми са платени на Н. Г. и на Н. П., но не и на Д. Г., в чийто дял е поставен парцел ХVІ. Действително, като се има предвид, че предмет на делбата са дворищнорегулационните парцели, а заплащане на придаваемото място се дължи на собственика на кадастралния имот, от който е взето, не е невъзможно, при положение че Н. Г. и Н. П. са притежавали право на собственост върху имот пл.№ 259, платените от А. Г. суми да включват и плащане на придаваемото от този имот място към парцел ХV. Плащането обаче е следвало да се извърши въз основа на оценка, извършена по реда на §166 и сл., вр. §172 от ППЗПИНМ, а не по оценка, извършена от вещо лице в съдебно делбено производство. В протокола за одобряване на спогодбата никъде не се споменава за придаваемите места от имот пл.№ 259 към парцел ХV и от имот пл.№ 258 към парцел ХVІ / такова придаваемо място е налице северно от т.”О”, в която се пресичат първоначалната и изменената дворищнорегулационни граници; първоначалната граница от север започва на запад от входното стълбище на сградата в имот пл.№ 258, а изменената- точно от западния край на стълбището/. Не е упоменато, че с извършеното плащане се уреждат отношенията между страните по повод на тези места. Всъщност единствената възможност регулацията да е приложена, е в случай, че имоти пл.№№ 258 и 259 са били съсобствени при равни права. В такъв случай не би било налице основание всеки от съсобствениците да плати на останалите суми, равни на тези, които би следвало да получи. Наличните по делото доказателства обаче не дават основание за такъв извод, дори и само като се има предвид, че платените на Н. Г. и на Н. П. суми за уравнение не са равни. Единствените сигурни факти са, че в разписната книга към предходен план от 1922г. парцел Х- 219, идентичен с имоти пл.№№ 258 и 259 по плана от 1967г., е бил записан като собственост на М. И. Д., а в разписния лист към плана от 1967г. тези два имота са записани като собственост съответно на А. Г. и Д. Г.. В обобщение на горното съдът приема, че придаваемите места е следвало да бъдат заплатени по предвидения в ЗПИНМ и ППЗПИНМ ред, липсват каквито и да било данни това да е било направено / липсва преписка по оценка на местата и платежни документи/, като плащанията по делбената спогодба не могат да се възприемат като такива за стойността на процесното място. В допълнение следва да се отбележи, че, съгласно чл.39, ал.3 от ЗПИНМ / отм./, собствеността на придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се е считала придобита по силата на самия план, поради което към 1970г. собствениците на парцели ХV и ХVІ са били собственици и на придадените към тях места и без последните да са били платени. Именно поради това и уреждането на регулационните отношения остава извън предмета на делбеното производство.
Съгласно § 6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ, действалите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове можеха да се приложат по действалия дотогава ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Съгласно § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, с изтичане на срока по §6, ал.2 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Следователно след изтичане на 6- месечния срок по §6, ал.2 и в резултат от отпадане на отчуждителното действие на плана от 1967г. ищците вече не се легитимират като собственици на процесната площ. По отношение на оградата между имотите се установява, че конкретно в южната й част тя преминава имотната граница между бивши имоти пл.№№ 258 и 259, както и по имотната граница между настоящи ПИ №№ 1772 и 1771. Това става ясно при сравнение между скица № 1-А / л.262/ към заключението на тройната СТЕ и комбинираната скица на л.157 към заключението на в.л.Л.С., от които е видно, че оградата в тази й част преминава успоредно от източната страна на подпорен зид в ПИ № 1771 /бивш имот пл.№ 259/, който зид е обозначен с двойна непрекъсната линия и къси щрихи /отдясно на скица № 1-А и между двете линии на комбинираната скица/. Разминаване е налице в северната част на оградата, тъй като имотната граница по плана от 1967г. е започвала на запад от входното стълбище на сградата в имот пл.№ 258, а сегашната граница, а вероятно и оградата, започват точно от западния край на стълбището. това разминаване обаче не засяга спорната площ и не обосновава навлизане на ответниците конкретно в нея / навлизане може да е налице в придаваемата от имот пл.№ 258 към парцел ХVІ площ, но тази площ не е предмет на делото/.
Съобразно с изложените по- горе мотиви, предявеният по делото иск ще следва да бъде отхвърлен, като в полза на ответниците бъдат присъдени по равно / и по равно от ищците/ направените от тях съдебни разноски в общ размер от 800 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 от ЗС, предявен от А.М.Д., ЕГН: ********** и С.М.Д., ЕГН: **********-***, против Т.Д.Р., ЕГН: ********** и Е.Д.Р., ЕГН: **********-***, за това ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху площ от 35 кв.м., попадаща в югозападната част на собствения им УПИ ХV- 258, кв.18 по регулационния план на гр.К., която площ попада между дворищно- регулационната граница и поставената на място на терена ограда.
ОСЪЖДА А.М.Д., ЕГН: ********** и С.М.Д., ЕГН: **********-***, да заплатят по равно по 400 лева / всеки един от двамата ищци по 200 лева/- съдебни разноски на Т.Д.Р., ЕГН: ********** и Е.Д.Р., ЕГН: **********-***.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ