М
О Т И В И
по присъда № 19 /21.04.2010г.,
постановена по н.ч.х.д. № 241/2008г. по описа на Районен съд гр. Г.Т.
Срещу подсъдимите Е.Х.К., Х.Р.Х., Г.А.С.
е повдигнато обвинение от тъжителя С.С.Р. по чл. 130, ал. І във вр. с чл. 20,
ал.ІІ от НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от тъжителя.
Подсъдимите
не признават, че са извършили деянието не дават обяснения.
Защитниците
на тримата подсъдими пледират за невинност на всеки един от тях.
След като обсъди и анализира в
съвкупност и поотделно събраните и приети по делото доказателства, съдът от
фактическа страна установи следното:
На 10.06.2008г. вечерта, след 21часа, С.С. *** . Там
между него и подсъдимите Е.Х.К., Х.Р.Х.,
Г.А.С. възникнал скандал. Започнали на говорят на висок тон на цигански и да се
карат. Като ги видял управителят – св. В., ги изгонил навън. Извън кръчмата
караницата между тях прераснала в бой. Тримата подсъдими започнали да бият С.С..Намирали
се в близост до двора на къщата на св. Колева. Същата чула, че пред двора й се
бият хора. По гласовете разпознала подсъдимите Е.Х.К. и Г.А.С.. Извикала да
престанат да се бият защото ще повика полиция, след което Х.Р.Х. й отвърнал да
млъкне и да спре да вика, който глас бил непознат за нея. След като
свидетелката ги заплашила, че ще извика полиция подсъдимите спрели да удрят
тъжителя и той избягал.
В резултат от нанесените от тримата подсъдими удари,
тъжителя Р. е получил травматично разклащане на първи горен десен резец, първи
и втори леви резци, кръвонасядане на долен клепач на дясно око, кръвонасядане
по гърба в областта на дясната лопатка, ожулвания по гърба, лакътя на дясната
ръка, по основата на палеца на дясната ръка, по предмишницата на лявата ръка,
по коляното на левия крак, които увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, както и
от приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.283
от НПК към доказателствения материал по делото.
Показанията на свидетелите С.В.и Г.
Г. са категорични по отношение на обстоятелството, че подсъдимите Е.К., Х.Х., Г.С.
и тъжителя С.Р. са били заедно в кръчмата, между тях е възникнал скандали и
излезли заедно навън. Свидетелката К. категорично твърди, че е чула хора да се
бият и е разпознала гласовете на подсъдимите Е.К. и Г.С.. Чула е гласа и на
трети човек – подс. Х.Х., но чутият глас бил непознат за нея, като в
показанията си заявява, че не познавала подсъдимия. Обстоятелството че
подсъдимите са нанесли удари по главата и тялото на С.Р. се доказва и от
показанията на св. С., пред когото тъжителя е разказал какво му се е случило и
го помолил да го заведе с автомобила си на преглед в гр. Д. и гр. В..
Свидетелят С. лично е възприел нанесените увреждания: “…но имаше
синини, бит беше, насинен, целия черен. Той пъшкаше викаше, че го болят ръцете и краката го боляха. Показа ми зъбите
- четири зъба му играеха. Кръв нямаше, само синини - измил се беше… По ръцете и краката, по кълките
беше насинен.”
С оглед категоричността на
обсъдените гласни доказателства съда им дава вяра изцяло. Същите са
взаимнодопълващи се, непредубеди, еднопосочни.
Съда не дава вяра на показанията
на свидетелят А.. Счита, че същите са предубедени предвид близкото й родство с
подс. Х.Х., нелогично изложени, както и не кореспондират с възприетата
фактическа обстановка. Показанията на свидетелката явно са в подкрепа на
защитната теза, че тъжителя сам си е причинил нараняванията падайки от ограда,
което е явно нелогично предвид местоположението и характера на получените
наранявания. Следвайки нормалната логика, ако се приеме тази теза, при едно
свободно падане на тялото не биха се получили едновременно наранявания по
гърба, колената, дясна ръка, предмишницата, кръвонасядания по клепачите,
разклащане на зъби и др. по цялото тяло.
При оформяне на вътрешното си
убеждение съда взе предвид и изготвената съдебномедицинска консултация
№171/2007г. Заключенията от същата кореспондират с изготвената съдебно
медицинска експертиза по изисканото и приложено водено досъдебно производство
№151/2007г. по описа на РУ Полиция – Г.Т. при ОД на МВР гр. Д.
При гореизложената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От обективна страна подсъдимите Е.К., Х.Х.,
Г.С. *** в съучастие помежду
си като съизвършители нанесли на С.С.Р. ***, лека телесна повреда, изразяваща
се в травматично разклащане на първи горен десен резец, първи и втори леви резци,
кръвонасядане на долен клепач на дясно око, кръвонасядане по гърба в областта
на дясната лопатка, ожулвания по гърба, лакътя на дясната ръка, по основата на
палеца на дясната ръка, по предмишницата на лявата ръка, по коляното на левия
крак, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна тримата
подсъдими при извършване на деянието са действали при условията на пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, като са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали
настъпването им.
По този начин подсъдимите Е.К., Х.Х.,
Г.С. от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на
чл.130, ал.І във вр. с чл. 20, ал.ІІ от НК.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането на установения в държавата
правов ред, в частност телесната неприкосновеност на личността.
Подсъдимият
Е.Х.К. е роден на ***г***, ЕГН – **********;
Подсъдимият
Х.Р.Х. е роден на ***г***, ЕГН – **********;
Подсъдимият
Г.А.С. е роден на ***г***, ЕГН – **********,
Видно от приложените справки
съдимост и тримата подсъдими не са били осъждани, с добри характеристични
данни, нямат образувани и водени досъдебни производства срещу тях.
С оглед чистото съдебно минало на
подсъдимите и предвидената наказателна отговорност за извършеното от тях
престъпно деяние и наличието на материално-правните предпоставки за
приложението на чл.78а. от НК, съдът намира, че подсъдимите Е.К., Х.Х., Г.С.
следва да бъдат освободени от наказателна отговорност и да им бъде наложено
административно наказание глоба в законоустановения минимален размер, а именно
500.00лева за всеки от подсъдимите. При индивидуализацията размера на
глобата от 500 лева са съобразени наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства – техния изключителен превес и липса на отегчаващи такива. Съда
следва да отбележи, че не споделя доводите на процесуалния представител на
тъжителя, че липсата на критичност по
отношение на реализираното деяние и липсата на съжаление за стореното е
отегчаващо вината обстоятелство. Съдебната практика е категорична и константна,
че липсата на признание на вината и липсата на самокритичност към извършеното
деяние не може да се приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство.
По отношение на предявения от
тъжителя граждански иск за нанесени му от процесното деяние неимуществени
вреди, съдът прецени/предвид фактическата липса на допълнителни усложнения или
други вредни последици/, че сумата от 900.00лева се явява съответно и
справедливо обезщетение за претърпените от тъжителя болки и страдания, като за
разликата до 5000.00лева следва неимуществената претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Подсъдимите Е.К., Х.Х., Г.С.
следва да поемат и сторените по делото разноски, държавната такса върху
уважения размер на иска, както и деловодните разноски, извършени от тъжителя.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.